Павел Маринов пред Sportal.bg: Искаше ми се да съм в националния, само за да играя с Константин Костадинов
Бившият капитан на мъжкия народен тим по баскетбол Павел Маринов изненадващо не попадна в състава на селекционера Росен Барчовски за решаващата подготовка в Латвия. Въпреки това „ лъвовете” се класираха за ЕвроБаскет 2022 , а пред Sportal.bg опитният баскетболист разяснява завръщането на България в европейския хайлайф. Той не пропусна да изкаже и мнението си за бъдещето на представителнния ни отбор.
„ Няма съвършен баскетбол. Има неточности, стават нелепости, само че момчетата не стопираха да играят от самото начало, биха се, не стопираха да имат вяра, че могат да завоюват и завоюваха.
Явно Росен Барчовски знае доста добре по какъв начин да работи с български баскетболисти. Очевидно има нещо, не е инцидентно. Един път да класира България на европейско състезание, да кажем, че е инцидентно, само че се вижда, че индивидът си прави работата.
България завоюва с темперамент. От хиляди километри, от това, което виждахме на камерите си личеше, че нашите повече желаеха да завоюват. Езикът на тялото приказва отдалеко, вижда се и на камерите.
Бях на масата, пред тв приемника и си коментирахме, че двата тима имат такава разлика в цената на играчите, в класите, в случай че приказваме на хартия единствено. Защото ние сме потвърдили, че можем да играем баскетбол, просто не го вършим ежедневно на високо равнище. Не играем всеки ден такива мачове като този. Не, че не можем, просто такива са събитията в нашето състезание. Когато играеш против предстоящо по-слаб тим от теб и очакваш да ги победиш, един добър старт за мача, както беше нашият и пробвайки се да се държат в мача нашите момчета до края, напрежението става все по-голямо най-после за любимеца. Така и стана. Накрая латвийците се уплашиха. Изстрелваха си шутовете и единствено стреляха в действителност. Не играеха баскетбола, който играят – комбинативен с нападателно нахлуване, доста резултани мачове. Те имат много положителни стрелци в тима си.
Играхме доста съществено в отбрана, момчетата се раздаваха доста. Изобщо не съм гледал по какъв начин са пазили, аз виждам като почитател. Не им върша анализи, просто се любувам на играта и не съм злобар. Само мога да поддържам тима.
Беше неприятна обстановка при -13 точки за нас. Трябваше да се вкарват кошове. И двата тима играха с дълги набези, мъчат се и най-после Павката извади мача.
Павлин трябваше да играе на равнище Евролига. За страдание по този начин се стече кариерата му. Още на 19 години той трябваше да подпише петгодишен контракт с Бенетон Тревизо да играе Евролига, само че се отдръпнаха спонсори. После се появиха травми, мениджъри ли му объркаха нещата, не знам. Колко пъти към този момент стана първенец на България. Павлин е потвърден състезател. Изобщо не съм сюрпризиран от неговото показване през вчерашния ден. Той си е куче.”, разяснява пред Sportal.bg Павел Маринов.
Той разкри и упованията си за идния конфликт с Босна и Херцеговина и за какво го е гняв, че не е в представителния ни отбор.
„ Яд ме е, че не съм в тима единствено, тъй като нямам опция да играя с Константин Костадинов. Играх с Везенков, мога да се похваля с това нещо. Как да не ми е забавен Константин, той е гений на международно равнище – това, което виждаме като физика, придвижванията му на баскетболното игрище. Надявам се да имам опцията да играя с него. Срещу него сигурно няма да стъпя на игрището. Той е на доста високо равнище. Ще се веселя той да бъде на игрището. Отборът ще бъде негов в идващите 10-15 години. Константин Костадинов, Александър Везенков и Емил Стоилов, да не изброяваме кои други момчета, зависи от тях кой по какъв начин ще се развие, са бъдещето на тима. Едно европейско състезание ще им даде ужасно доста самочувствие. Надявам се да са здрави. Да не забравяме и Йордан Минчев. Отборът има доста капацитет.”. приключи Маринов.
„ Няма съвършен баскетбол. Има неточности, стават нелепости, само че момчетата не стопираха да играят от самото начало, биха се, не стопираха да имат вяра, че могат да завоюват и завоюваха.
Явно Росен Барчовски знае доста добре по какъв начин да работи с български баскетболисти. Очевидно има нещо, не е инцидентно. Един път да класира България на европейско състезание, да кажем, че е инцидентно, само че се вижда, че индивидът си прави работата.
България завоюва с темперамент. От хиляди километри, от това, което виждахме на камерите си личеше, че нашите повече желаеха да завоюват. Езикът на тялото приказва отдалеко, вижда се и на камерите.
Бях на масата, пред тв приемника и си коментирахме, че двата тима имат такава разлика в цената на играчите, в класите, в случай че приказваме на хартия единствено. Защото ние сме потвърдили, че можем да играем баскетбол, просто не го вършим ежедневно на високо равнище. Не играем всеки ден такива мачове като този. Не, че не можем, просто такива са събитията в нашето състезание. Когато играеш против предстоящо по-слаб тим от теб и очакваш да ги победиш, един добър старт за мача, както беше нашият и пробвайки се да се държат в мача нашите момчета до края, напрежението става все по-голямо най-после за любимеца. Така и стана. Накрая латвийците се уплашиха. Изстрелваха си шутовете и единствено стреляха в действителност. Не играеха баскетбола, който играят – комбинативен с нападателно нахлуване, доста резултани мачове. Те имат много положителни стрелци в тима си.
Играхме доста съществено в отбрана, момчетата се раздаваха доста. Изобщо не съм гледал по какъв начин са пазили, аз виждам като почитател. Не им върша анализи, просто се любувам на играта и не съм злобар. Само мога да поддържам тима.
Беше неприятна обстановка при -13 точки за нас. Трябваше да се вкарват кошове. И двата тима играха с дълги набези, мъчат се и най-после Павката извади мача.
Павлин трябваше да играе на равнище Евролига. За страдание по този начин се стече кариерата му. Още на 19 години той трябваше да подпише петгодишен контракт с Бенетон Тревизо да играе Евролига, само че се отдръпнаха спонсори. После се появиха травми, мениджъри ли му объркаха нещата, не знам. Колко пъти към този момент стана първенец на България. Павлин е потвърден състезател. Изобщо не съм сюрпризиран от неговото показване през вчерашния ден. Той си е куче.”, разяснява пред Sportal.bg Павел Маринов.
Той разкри и упованията си за идния конфликт с Босна и Херцеговина и за какво го е гняв, че не е в представителния ни отбор.
„ Яд ме е, че не съм в тима единствено, тъй като нямам опция да играя с Константин Костадинов. Играх с Везенков, мога да се похваля с това нещо. Как да не ми е забавен Константин, той е гений на международно равнище – това, което виждаме като физика, придвижванията му на баскетболното игрище. Надявам се да имам опцията да играя с него. Срещу него сигурно няма да стъпя на игрището. Той е на доста високо равнище. Ще се веселя той да бъде на игрището. Отборът ще бъде негов в идващите 10-15 години. Константин Костадинов, Александър Везенков и Емил Стоилов, да не изброяваме кои други момчета, зависи от тях кой по какъв начин ще се развие, са бъдещето на тима. Едно европейско състезание ще им даде ужасно доста самочувствие. Надявам се да са здрави. Да не забравяме и Йордан Минчев. Отборът има доста капацитет.”. приключи Маринов.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ