Бившият изпълнителен директор на Ботев Пловдив, Даниел Серехидо, даде ексклузивно

Бившият изпълнителен шеф на Ботев Пловдив, Даниел Серехидо, даде извънредно изявление за уеб страницата.Той показа усещанията си от прекараната една година досега в българския футбол, разкривайки и каква беше повода да напусне поста си при „ канарчетата “. Във връзка с наблюденията му испанецът счита, че българското състезание би трябвало да схване повече западни модели на работи, вместо източни такива, в случай че желае да се развие в положителна тенденция. Самият той обаче добави, че желае да продължи да работи у нас.

Серехидо не пропусна да приказва и за работата си в Русия като представител на Ла Лига през последните 5-6 години, както и да разкрие кои са главните проблеми пред испанското състезание и за какво то изостава доста като доходи спрямо Висшата лига, да вземем за пример. Той подчертава на напускането на Кристиано Роналдо и Лионел Меси като тежки удари за Ла Лига.

Здравейте, господин Серехидо! Преди няколко месеца публично напуснахте поста си на изпълнителен шеф в Ботев Пловдив. Беше ли вярното решение?

Дъщеря ми би казалa „ да “, тъй като я бях виждал единствено два пъти за 10 месеца, само че не бих абсолютизирал нещата. Беше доста комплицирано решение за взимане, тъй като не беше обвързвано единствено с професионалния ми път, а включваше и доста страсти. Нямах различен избор обаче, в случай че желаех да съм изцяло почтен с този огромен клуб, с почитателите и със самия себе си.

Какви бяха главните аргументи за решението?

Имам уменията, с цел да разработя средносрочен план, само че това изисква време и свободата, с цел да си развия тактиката, да избера личен екип, да внедря избрана методология в академията и да утвърдя и развия съответна концепция за футбола, която да дава отговор на полезностите и традициите на клуба. Накратко, трябваше ми преданост и опция да взема избрани решения, които щяха да лимитират всеки член на управлението до избрана служба – притежателят да е притежател, мениджърът да ръководи и треньорът на тренира. Толкова беше просто. Не получих тази преданост, която чаках, както и късмет да развия тактиката си по този начин, както ми беше дадено. Затова благодарих за опцията и напуснах.

Доколкото разбрах, Вие към момента се част от Борда на шефовете на клуба. Давате ли съвета на новото управление?

Прав сте. Все още съм част от Борда на шефовете, само че това е по-скоро обвързвано с официална процедура. Все още не са ме сменили в комерсиалния указател като изпълнителен шеф и член на борда. Не съм бил показан пред новия мениджърски екип и не съм бил викан на някоя от срещите на борда. Във всеки случай би било извънредно надменно от моя страна да предлагам непоискани препоръки. Дадох всичко от себе си, до момента в който бях изпълнителен шеф, само че този интервал към този момент е в предишното.

Каква беше задачата пред плана на Ботев Пловдив в дълготраен проект?

Мога да споделя само моята персонална концепция за бизнес модела. Тя включваше средносрочно самоиздържане посредством уместно бизнес развиване във всички насоки, както и внедряване на подобаваща методология в границите на академията и първия тим – такава, която да дава отговор на полезностите и традициите на Ботев.

Накратко, задачата беше да изградя самоиздържащ се и сполучлив клуб както на терена, по този начин и отвън него. Най-подходящата дума е „ непоклатимост “ или „ балансираност “, намалявайки непостоянството както в бизнес аспектите, по този начин и в спортните такива.

Иновацията заемаше главно място. Ботев стана член на Служба "Информация и архив" (на МВР) – интернационална платформа за нововъведения. Ние бяхме първият български клуб, който притежаваше сбирка от NFT-та. Подобрихме резултатите в обществените мрежи посредством потреблението на нова тактика. Увеличихме продажбите на клубния магазин, подобрявайки точността, логистиката, разплащателната система и други

Искахме да се учим от европейските клубове и да внедрим детайлите на триумфа. В момента, в който напусках, преговаряхме с 5 клуба, с цел да обменим ноу-хау. Също по този начин, възстановихме връзката с ECA, CAP и UEFA, като бяхме и първият български клуб с учебен сътрудник.
В средносрочен проект развиването на марката на Ботев, построяването на новия стадион, положителното развиване на академия, както и несъмнено, създаването на жанр на игра, който да подхожда на полезностите и традициите на клуба, щяха фрапантно да усилят приходите, което да подкрепи и спортната страна и подсигуряването на финансова самостоятелност.

В българските медии излезе информация за оферта към Вас от третодивизионния Левски Крумовград. Има ли истина в тези клюки?

Помагам на Левски Крумовград с развиването на спорта и маркетинговата страна, само че всичко е гратис – без търговски взаимоотношения и досега не е имало публично оферти за работа. Вярвам, че това е забавен план с огромен капацитет за развиване. Помолиха ме да вземам участие, откакто гледах няколко мача на тима. Уверен съм в промоцията на Левски във Втора Лига през идващия сезон и до момента в който съм мечтан, ще оказвам помощ.

Част сте от българския футбол о т над година към този момент. Какви са Ви цялостните усещания от шампионата, футболната традиция и финансовото положения на клубовете?

България е футболна страна и това се вижда с просто око. Феновете са буйни, като има доста технични играчи, които просто би трябвало да подобрят още малко уменията си, с цел да отидат на идващото равнище. За да се случи това обаче е належащо да се усъвършенства равнището на треньорската работа в академиите, както и да се изградят положителни уреди. Мисля, че малко по малко страната би трябвало да схване някои западни (не източни ) обноски на работа в границите на институциите и клубовете, сключвайки съглашения за взаимна работа с тимове от топ 5 шампионатите в Европа. Може да сравните развиването на испанското и съветското състезание през последните няколко години, с цел да разбере за какво направих разграничението сред Запада и Изтока.

Първенството е доста оспорвано и уравновесено, като се изключи битката за купата. Даден тим може да се бори за оцеляване един сезон и по-късно да е в челото през идващия. Икономическата конюнктура би трябвало да се усъвършенства, защото някои клубове с вековна история са в сериозно положения. Надявам се, че ще има усъвършенстване на крайния артикул през идващите години, което ще генерира и доходи, с цел да може да се построи финансова непоклатимост.

Доста клубове у нас разчитат на богат притежател за издръжката. Забелязвате ли предпочитание за прекосяване към модел на самоиздръжка?

Футболните клубове са наслада за почитателите и играят доста значима обществена роля, което значи, че е много рисковано да се слагат в такава взаимозависимост от една персона, която може по никакъв метод да не е обвързвана с културата и традициите на клуба. Никога не се знае по кое време на богатия притежател ще му писне и ще си тръгне. Има доста клубове, които са употребявани като играчка, до момента в който се счупи или до момента в който притежателят си откри нова играчка и захвърли остарялата. Затова е значимо да се построи икономическа непоклатимост и финансов надзор, който да подсигурява издръжката на клуба даже и без подобен притежател.

Щеше да е оптимално, в случай че българските клубове имаха финансова конструкция, сходна на тази на клубовете от топ 5 шампионатите – доходи от билети, телевизионни права, прехвърляния на играчи и наградни фондове от шампионатите.
За страдание, особените събитията към страната и лигата не са подобаващи за набирането на сходни приходни потоци. Малкото население на България и неналичието на интернационален интерес към шампионата не са притегателни за малките екрани. Рекламодателите не виждат стойност в продукта и понижават вложенията си. Населението няма задоволително покупателни благоприятни условия, с цел да харчи повече пари за билети и за футболни продукти. А за интернационален триумф са належащо големи вложения за привличането на качествени футболисти.
Все отново, изходящите прехвърляния може да са ключът към самоиздръжката на клубовете и макар че това също изисква вложения, време и самообладание, с вярната връзка сред държавното управление, федерацията и футболните клубове това може да е началната точка за построяването на мощен пазар, който да носи задоволително доходи. Така може да се усъвършенства продуктът и да се построи самоиздържаща се футболна промишленост. Надеждата е, че по този метод ще настъпи и напредък на приходите от другите звена.

Бихте ли приели бъдеща оферта от български клуб?

Отказах две предложения от задгранични клубове, тъй като имам желание да остана в България все още, Мисля, че пазарът има капацитет за развиване, а и хората в страната ми харесват. Не съм получавал предложения от български клубове към този момент, само че в случай че се случи, ще помисля по тематиката.

Голяма част от кариерата Ви е минала като шеф на отдела по бизнес развиването на Ла Лига в Източна Европа. Работили сте главно в Русия и Беларус. Колко дребен е българският пазар спрямо тези двата?

Мога да съпоставя българския пазар с този в някои страни, в които съм бил – Латвия, Беларус, Литва и Естония, само че в случай че приказваме съответно за Русия, то във връзка с популацията няма база за съпоставяне. Говорим за над 160 милиона души население, които имат голям интерес към спорта.

Традициите в спорта там са огромни, освен във футбола, а и това е страната, която за последно провежда Световно състезание. По отношение на стадионите и инфраструктурата, може би, Москва е най-хубавият град за футбол, освен в Европа, само че и в света. Това дава на Русия голямо преимущество. Въпреки това, че има доста гений и положителни условия за развиване на футбола в страната обаче триумфите остават малко. Според мен, това се дължи на доста неприятни управнически решения и слаба подготовка на треньорите.

Коя беше най-вълнуващата част от работата Ви в този завършек на света през тези 5 години?

Моята съществена цел като началник на отдела за бизнес развиване беше да срещна и доближа локалните почитатели до испанския футбол. Идеята беше да подобря цифровото наличие на Ла Лига в страната, организацията на събития, както и да подобря взаимната работа с малките екрани за по-добро качество на продукта на локално равнище. Всичко беше за да се вдигне цената на продукта, както и цената на телевизионните права за испанското състезание.

Беше доста вълнуващо да съм част от екипа, който работи към Световното състезание през 2018-а година, да работя с някои от идолите си, както и да изградя от нулата обществените мрежи на Ла Лига в Русия. Беше необикновено преживяване.

Говорейки съответно за Ла Лига, какъв брой огромен удар понесе шампионата по отношение на Ковид рецесията?

Беше доста комплицирана година за испанския футбол във връзка с приходите. Загубите надвишиха 2 милиарда евро поради резултатите от пандемията. Имаше и спад на цените, което ненапълно компенсира за големия спад на приходите, само че Ковид-19 рецесията сподели какъв брой нежен в действителност е испанският футболен бизнес, в случай че изключим константния Реал Мадрид. Примерът в Барселона, който трябваше да освободи много от звездите си, демонстрира образно това.

Спадът в представянето на Барселона и Реал Мадрид беше сериозен през последните години. Повлия ли това имиджово на целия испански хайлайф?

Мисля, че главният проблем на Ла Лига не е неприятното показване на Реал и Барселона през последните 2-3 години, а по-скоро неналичието на интернационален интерес към останалите клубове в шампионата. Двата гранда сега не се показват на предстоящото равнище, само че все пак посещаемостта на мачовете остава висока. Те съумяха да изградят вярна фенска маса по света, а не еднодневни фенове.

Въпреки всичко известността на останалите отбори се свързва основно с техните триумфи в съответния сезон на терена. Мисля, че по-голямо маркетингово въздействие оказа напускането на Меси и Роналдо, в сравнение с представянето на Реал и Барса. Отделно от това не оказва помощ, че взаимоотношенията сред президента на Ла Лига и двата клуба са в трагично положение. По този метод не може да се построи положителната връзка, която да спомогне развиването на цялата конкуренция.

Висшата лига на Англия е много напред спрямо останалите топ 5 шампионати в Европа във връзка с вложенията, както и приходите от телевизионни права и рекламодатели. Има ли потенциала Ла Лига, с цел да съкрати дистанцията?

Не, не разполага с този капацитет. Има няколко аргументи за това. На първо място, популацията на Обединеното кралство е доста по-голямо от това на Испания. От тази позиция и приходите от телевизионни права постоянно ще са доста по-високи за Висшата лига. На второ място, Ла Лига стартира да разгръща продукта си на интернационалните пазари едвам преди няколко години, до момента в който Висшата лига е в този бизнес от над 25 години. Накрая, структурата на Висшата лига, чисто институционално, е доста по-изчистена и с футболна устременост спрямо тази на Ла Лига. Първенството на Испания отделя много сериозен бюджет, с цел да покрие разноските за 800-те си чиновници и самите планове не са с устременост към развиването на футбола, не и в такава степен.

Все отново, има и знаци за разколебаване във Висшата лига, което докара до това 6 от техните отбори да сметнат Суперлигата като по-добър бизнес модел, без значение, че по-късно концепцията беше отхвърлена.

Повлия ли на престижа на Ла Лига напускането на Меси и Роналдо?

Абсолютно. Напускането на тези играчи повлия доста освен на марките на Реал Мадрид и Барселона, само че и на тази на Ла Лига като цяло. Стойността на марката понижа, доста рекламодатели последваха играчите, без значение дали бяха обвързани с клубовете, или с цялото състезание. Международният интерес към шампионата също спадна, а това носи и по-малко доходи от телевизионни права. Да не приказваме за резултата върху самата футболна стойност след напускането на най-хубавия състезател в света и португалската звезда. Беше огромна неточност да бъдат продавани тези играчи.

За край, господин Серехидо, – какви са Ви задачите в персонален и професионален проект през тази година?

Отговорът е доста елементарен! Искам да продължа да работя за развиването на футбола и да видя резултатите след няколко години. Разбира се, поисквам си и здраве.