Кривия на 44: Левски винаги е бил силен, когато ядрото е било от 7-8 добри български футболисти
Бившият състезател на Левски Александър Александров - Кривия навършва през днешния ден 44 години. Той е играл още в Марица, Черно море, Ботев (Пловдив), Коджаелиспор, Истанбулспор, Кайзериспор, Коняспор и Анкарагюджу. Футболист номер едно на България за 1999 година разяснява пред Sportal.bg тазгодишната тройка на най-хубавите футболисти в България, откакто за първи път от неговия триумф призовите места бяха заети от играчи в родното състезание. Преди 20 години той изпревари съотборника си Станимир Стоилов и изгряващата звезда Димитър Бербатов. Техничарят приказва още за Левски, националния тим, най-хубавите мемоари от кариерата си и по други тематики.
За преди и в този момент във футбола
Времената са много разнообразни. Не мога да съпоставям футбола отпреди 20 години и настоящия. Преди някак си беше по-красив най-малко съгласно мен. Имаше доста положителни футболисти, а във всеки клуб имаше мощни играчи. Тогава беше още поколението на САЩ`94, моето потомство, а също по този начин и това след нас. Много от тези футболисти играха в Европа в мощни тимове и направиха страхотни кариери, нещо което не виждам в този момент. Ако потегли да изреждам имената ще ми би трябвало през целия ден. Разликата е огромна. Стадионите бяха цялостни, а в този момент са празни. Каквито и разбори да си правиш, когато отидеш на стадиона и видиш, че има 2000 или 3000 фенове, като изключим дерби мачовете, си даваш сметка. Показателен е отливът във футбола. Липсата на класа е главната причина. Разбира се, че и стадионите не са това, което би трябвало да бъдат, с цел да ти основават комфорт. Има уреди, които не са пипани от 30, 40 или 50 година, или най-вече са претърпели козметични промени.
За Футболист на годината
Журналистите дефинират тази влиятелна премия, няма какво да разясня избора. Поздравления и на тримата призьори. Победителят Кирил Десподов е млад футболист, който има доста положителни качества и нека ги развие допустимо най-добре. Георги Петков ми е набор. Каквото и да кажем за нещо ще е малко. Щом играе футбол на това равнище на тези години, заслужава единствено овации и възторженостти. Шапки долу. Тодор Неделев би трябвало да излезе още веднъж на открито, само че този път, с цел да остави следа след себе си. Той има неповторими качества, само че е време да ги показва на открито. За мен беше неточност да се върне от Германия, само че той си взема решение. Трябва да се опита да развие своя капацитет в чужбина. В Ботев (Пловдив) може да играе до 40 години, само че преди този момент да се потвърди в добър задграничен отбор.
За Левски
Никой от Левски не е приказвал с мен. Това го споделих още когато излезе и тази информация, че ще стартирам работа при " сините ". В интерес на истината не виждам в последно време всички мачове от родното състезание. Не съм в кухнята на " сините ", с цел да кажа какви проблеми имат. Ясно е, че щом не са първи и са без трофей, не претърпяват най-хубавите си дни. Според мен би трябвало да играят колкото се може повече българи. Причината по тази причина е, че родните футболисти знаят какво значи Левски в България. Левски постоянно е бил мощен, когато гръбнакът на клуба е бил основан от 7-8 положителни български футболисти. Не единствено положителни, само че фигури, каквито е имало през годините. Но за жал не виждам доста такива български играчи, които да са фигури сега. Дай Боже, това да се промени скоро и Левски да се върне, където му е мястото. Да може да се бори с хегемона през последните години Лудогорец. С вярна политика, добра тактика, ясна концепция и точните хора това може да се случи.
За бъдещето си
Надявам се, че рано или късно ще се върна във футбола. Имам моите визии за футбола, които се надявам един ден да приложа в деяние. Не е проблем, че съм в профил. Така виждам къде съм сбъркал и виждам да си взимам поучения. Истината е, че когато си вътре във футбола, гледаш по един метод, а в профил виждаш други неща. Няма безгрешни хора. Освен това, човек се учи, до момента в който е жив. Моята неточност беше, че непосредствено се впуснах от футболист на поста състезателен шеф. Освен това най-вероятно не бях признат добре. Все отново, каквото ми е на сърцето, това ми е на устата, а на доста хора не се харесва. Такъв съм и не го дефинирам за неточност. Имам неточности, които съм видял, само че съм си направил моите заключения и виждам напред.
За националния тим
Дано да се класира на Евро 2020. Българският футбол има потребност от едно класиране на огромен конгрес, с цел да се съживи. С игрите, които демонстрираха в шампионата за Лига на нациите, момчетата дават вяра, че може да се случи. Няма да е елементарно, само че можем да им пожелаем триумф в мачовете с Косово, Черна гора, Англия и Чехия, и нека да се завърнем измежду най-хубавите национални тимове в Европа.
Най-хубавите мемоари от кариерата
Много хубави мемоари имам, само че с най-голямо наслаждение си припомням първия трофей с Левски. Разбира се, че става въпрос за успеха с 5:0 във финала за Купата на България с Левски против ЦСКА, който празнуваше 50 години. Тогава вкарах гол и празнувахме пред 50 000 на " Васил Левски ". Там подреждам и дубъла с Левски през 2000 година, когато станахме и първенци и взехме Купата на стадион " Христо Ботев ". След това са Купата на Турция, която спечелихме със Здравко Лазаров в Коджаелиспор. Станах футболист номер едно на България, бил съм избиран за най-хубав футболист на Б група, за най-хубав халф, а 10 години по-късно още веднъж станах най-хубав халф в родното състезание. Аз съм един от дребното играчи, които са артикул на школата на Марица и след прекосяването на всички гарнитури играх с клуба в " А " група. Освен това с екипа на Марица получих първата си повиквателна за националния тим против Израел, когато селекционер беше Христо Бонев, само че се контузих и пропуснах мача. Благодарение на мен Ботев (Пловдив) се завърна в елита. Никога не съм бил освиркван от личната аудитория, където и да съм играл. Това е моя огромна горделивост. Винаги съм се раздавал и може би, в случай че не бях се отказал на 38 години, можеше да играя още няколко години футбол, само че не скърбя за нищо. Удовлетворен съм от кариерата си. Оставил съм диря, където и да съм играл. Имах щастието да играя със страхотни футболисти, учил съм се от доста положителни футболисти.
За жал сегашните играчи нямат този шанс. Хванах много генерации, от които имаше какво да видиш и да научиш. Имаше футболни персони във всички тимове, каквито за жал към този момент съвсем няма в България, колкото и да ми се желае да е противоположното.
Пожелание за българския футбол
Най-възрастните Георги Петков, Мартин Камбуров, Георги Илиев са измежду най-хубавите в шампионата. Това би трябвало да накара малко младите да се замислят, щом те се отличават.
Хората са споделили, че няма остарели и млади, а можещи и не можещи. Пожелавам на българския футбол да станат повече можещите, с цел да се пълнят още веднъж трибуните и публиката да остане удовлетворена от продукцията на футболния терен. Дай Боже още веднъж да се случи!
За преди и в този момент във футбола
Времената са много разнообразни. Не мога да съпоставям футбола отпреди 20 години и настоящия. Преди някак си беше по-красив най-малко съгласно мен. Имаше доста положителни футболисти, а във всеки клуб имаше мощни играчи. Тогава беше още поколението на САЩ`94, моето потомство, а също по този начин и това след нас. Много от тези футболисти играха в Европа в мощни тимове и направиха страхотни кариери, нещо което не виждам в този момент. Ако потегли да изреждам имената ще ми би трябвало през целия ден. Разликата е огромна. Стадионите бяха цялостни, а в този момент са празни. Каквито и разбори да си правиш, когато отидеш на стадиона и видиш, че има 2000 или 3000 фенове, като изключим дерби мачовете, си даваш сметка. Показателен е отливът във футбола. Липсата на класа е главната причина. Разбира се, че и стадионите не са това, което би трябвало да бъдат, с цел да ти основават комфорт. Има уреди, които не са пипани от 30, 40 или 50 година, или най-вече са претърпели козметични промени.
За Футболист на годината
Журналистите дефинират тази влиятелна премия, няма какво да разясня избора. Поздравления и на тримата призьори. Победителят Кирил Десподов е млад футболист, който има доста положителни качества и нека ги развие допустимо най-добре. Георги Петков ми е набор. Каквото и да кажем за нещо ще е малко. Щом играе футбол на това равнище на тези години, заслужава единствено овации и възторженостти. Шапки долу. Тодор Неделев би трябвало да излезе още веднъж на открито, само че този път, с цел да остави следа след себе си. Той има неповторими качества, само че е време да ги показва на открито. За мен беше неточност да се върне от Германия, само че той си взема решение. Трябва да се опита да развие своя капацитет в чужбина. В Ботев (Пловдив) може да играе до 40 години, само че преди този момент да се потвърди в добър задграничен отбор.
За Левски
Никой от Левски не е приказвал с мен. Това го споделих още когато излезе и тази информация, че ще стартирам работа при " сините ". В интерес на истината не виждам в последно време всички мачове от родното състезание. Не съм в кухнята на " сините ", с цел да кажа какви проблеми имат. Ясно е, че щом не са първи и са без трофей, не претърпяват най-хубавите си дни. Според мен би трябвало да играят колкото се може повече българи. Причината по тази причина е, че родните футболисти знаят какво значи Левски в България. Левски постоянно е бил мощен, когато гръбнакът на клуба е бил основан от 7-8 положителни български футболисти. Не единствено положителни, само че фигури, каквито е имало през годините. Но за жал не виждам доста такива български играчи, които да са фигури сега. Дай Боже, това да се промени скоро и Левски да се върне, където му е мястото. Да може да се бори с хегемона през последните години Лудогорец. С вярна политика, добра тактика, ясна концепция и точните хора това може да се случи.
За бъдещето си
Надявам се, че рано или късно ще се върна във футбола. Имам моите визии за футбола, които се надявам един ден да приложа в деяние. Не е проблем, че съм в профил. Така виждам къде съм сбъркал и виждам да си взимам поучения. Истината е, че когато си вътре във футбола, гледаш по един метод, а в профил виждаш други неща. Няма безгрешни хора. Освен това, човек се учи, до момента в който е жив. Моята неточност беше, че непосредствено се впуснах от футболист на поста състезателен шеф. Освен това най-вероятно не бях признат добре. Все отново, каквото ми е на сърцето, това ми е на устата, а на доста хора не се харесва. Такъв съм и не го дефинирам за неточност. Имам неточности, които съм видял, само че съм си направил моите заключения и виждам напред.
За националния тим
Дано да се класира на Евро 2020. Българският футбол има потребност от едно класиране на огромен конгрес, с цел да се съживи. С игрите, които демонстрираха в шампионата за Лига на нациите, момчетата дават вяра, че може да се случи. Няма да е елементарно, само че можем да им пожелаем триумф в мачовете с Косово, Черна гора, Англия и Чехия, и нека да се завърнем измежду най-хубавите национални тимове в Европа.
Най-хубавите мемоари от кариерата
Много хубави мемоари имам, само че с най-голямо наслаждение си припомням първия трофей с Левски. Разбира се, че става въпрос за успеха с 5:0 във финала за Купата на България с Левски против ЦСКА, който празнуваше 50 години. Тогава вкарах гол и празнувахме пред 50 000 на " Васил Левски ". Там подреждам и дубъла с Левски през 2000 година, когато станахме и първенци и взехме Купата на стадион " Христо Ботев ". След това са Купата на Турция, която спечелихме със Здравко Лазаров в Коджаелиспор. Станах футболист номер едно на България, бил съм избиран за най-хубав футболист на Б група, за най-хубав халф, а 10 години по-късно още веднъж станах най-хубав халф в родното състезание. Аз съм един от дребното играчи, които са артикул на школата на Марица и след прекосяването на всички гарнитури играх с клуба в " А " група. Освен това с екипа на Марица получих първата си повиквателна за националния тим против Израел, когато селекционер беше Христо Бонев, само че се контузих и пропуснах мача. Благодарение на мен Ботев (Пловдив) се завърна в елита. Никога не съм бил освиркван от личната аудитория, където и да съм играл. Това е моя огромна горделивост. Винаги съм се раздавал и може би, в случай че не бях се отказал на 38 години, можеше да играя още няколко години футбол, само че не скърбя за нищо. Удовлетворен съм от кариерата си. Оставил съм диря, където и да съм играл. Имах щастието да играя със страхотни футболисти, учил съм се от доста положителни футболисти.
За жал сегашните играчи нямат този шанс. Хванах много генерации, от които имаше какво да видиш и да научиш. Имаше футболни персони във всички тимове, каквито за жал към този момент съвсем няма в България, колкото и да ми се желае да е противоположното.
Пожелание за българския футбол
Най-възрастните Георги Петков, Мартин Камбуров, Георги Илиев са измежду най-хубавите в шампионата. Това би трябвало да накара малко младите да се замислят, щом те се отличават.
Хората са споделили, че няма остарели и млади, а можещи и не можещи. Пожелавам на българския футбол да станат повече можещите, с цел да се пълнят още веднъж трибуните и публиката да остане удовлетворена от продукцията на футболния терен. Дай Боже още веднъж да се случи!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ