Ще се разберат ли Шрьодер и Путин за газа
Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер неотдавна посети Русия. По думите му с туристическо посещаване. „ Тук съм на отмора за няколко дни. Москва е хубав град “, сподели той пред немски публицист, който срещна в центъра на съветската столица. Съпругата му обаче разкри всички карти - съгласно нея някогашният канцлер " договаря енергийната политика в Москва ".
Разбира се, може да се допусна, че хитрият немец е слъгал жена си, само че има доста по-логично пояснение. Факт е, че Руската федерация реши да помогне на европейските страни да осъществен фантазията си да се откажат от съветските въглеводороди - и стартира да понижава доставките на газ за Европейски Съюз (сега те падат до 20% от първичния обем). Освен това, стартира на безусловно законно съображение - заради обстоятелството, че немската компания “Сименс” не извършва отговорностите си за плановия ремонт на турбините, работещи в плана " Северен поток11 ", изпомпването на газ през този газопровод беше внезапно понижено. Невъзможно е да се пренасочи газ по други направления - и то освен по логистични аргументи. Германците отхвърлиха да пуснат в употреба " Северен поток-2 " поради огромната политика (в Берлин споделиха, че стартирането на газопровода ще бъде " проваляне " за Германия), а изпомпването през Украйна беше изкуствено лимитирано от Киев.
В резултат Европа, която е изправена пред осъществяването на желанията си, стартира да се паникьосва. Европейската комисия приканва всички страни от Европейски Съюз да понижат потреблението на газ, немският външен министър Аналена Бербок приказва за опцията от " въстания ". Европейските столици би трябвало незабавно да потърсят някакъв тип компромис с Москва - само че не посредством пълномащабни договаряния (началото на които ще се преглежда като подкопаване на целия механизъм за наказания и съвсем капитулация на Запада), а посредством диалог на четири очи сред Владимир Путин и западния договарящ. Въпросът е кой ще бъде договарящият?
От сегашните западноевропейски водачи никой не е подобаващ за ролята на делегат. Да, за известно време френският президент Еманюел Макрон претендираше за тази роля (изключително значима роля от позиция както на персоналния му политически имидж, по този начин и на последващите стопански бонуси за страната му). Той се опита да заеме умерена позиция, прикани западните си сътрудници да не изгарят мостове и да не се пробват да унижават Русия. Тогава обаче Макрон не устоя (нямаше задоволително самообладание или суверенитет да извърши линията си), след което се унизи - изнесе в пресата телефонния си диалог с Владимир Путин няколко дни преди началото на съветската интервенция в Украйна. И изнесе не просто преразказ, а пряк запис на този диалог, който не трябваше да бъде записван.
Ако вземем Европейския съюз в по-широк смисъл, тогава, несъмнено, унгарският министър председател Виктор Орбан може да стане договарящ. Политик, който през цялото време на спора заема извънредно прагматична позиция и също по този начин има суверенитет, с цел да отбрани тази позиция (и надлежно да се опълчи на антируските петролни наказания, които са неизгодни за Унгария). Проблемът обаче е, че Орбан има сериозен спор с брюкселските бюрократи, тъй че те надали ще разрешат на унгарския министър председател да ускори позициите си поради статута на руско-европейски медиатор. А турският президент Реджеп Тайип Ердоган сигурно няма да бъде позволен да поеме тази роля – с неговите упоритости и претенции към Европейския съюз.
Следователно Западът трябваше да търси медиатори не измежду сегашните водачи - а някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер се оказа съвършен претендент от всички гледни точки.
Първо, през годините на своето ръководство той построи доверителни връзки с съветския президент. И макар колосалния напън Шрьодер не се отхвърли от " контактите " си с Путин, което непосредствено съобщи пред западни публицисти.
Второ, политикът въпреки всичко е управлявал – и то добре – една от водещите страни в Европейския съюз.
И най-после, на трето място, Шрьодер може да се смята за експерт в нефтения и газовия бранш - няколко години той оглавяваше борда на шефовете на “Роснефт.”
В Берлин, несъмнено, не признават, че Шрьодер е техен делегат - само че това не е належащо. Всички схващат всичко, тъй като това не се случва за първи път. Историята познава образци за триумфа на такива договарящи измежду някогашните държавни глави - задоволително е да си напомним Джими Картър, който пристигна в Северна Корея при започване на 90-те години като всекидневен делегат на Съединените щати и съумя да попречи на американско-севернокорейска война. Единственият въпрос е дали визитата на хер Шрьодер ще успее? Да, най-вероятно се е срещал с президента Путин – само че дали съветският водач ще направи взаимни отстъпки, ще възобнови ли доставките на газ?
Най-вероятно няма. На първо място, тъй като съветската позиция се изяснява с софтуерни проблеми - не можете да изпомпвате газ с дефектно съоръжение, това може да докара до повреди. “Сименс” не ремонтира турбините и също по този начин не подсигурява на Русия, че те няма да заседнат някъде заради наказания. Освен това газовият въпрос в този момент работи като отрезвяващ сътрудник за Европейския съюз - той показва на Брюксел, Берлин, Париж и други европейски столици рестриктивните мерки на санкционната им политика по отношение на Русия. Защо Русия ще изключва този изтрезвител? И най-после, самата Европа може да си обезпечи непрекъснати доставки на съветски газ - за това би трябвало единствено да пусне " Северен поток-2 ". И по този метод да отдели украинските мухи от газовите котлети. Вероятно всичко това е казано на немския " екскурзиант " Герхард Шрьодер. Нека си помислят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Разбира се, може да се допусна, че хитрият немец е слъгал жена си, само че има доста по-логично пояснение. Факт е, че Руската федерация реши да помогне на европейските страни да осъществен фантазията си да се откажат от съветските въглеводороди - и стартира да понижава доставките на газ за Европейски Съюз (сега те падат до 20% от първичния обем). Освен това, стартира на безусловно законно съображение - заради обстоятелството, че немската компания “Сименс” не извършва отговорностите си за плановия ремонт на турбините, работещи в плана " Северен поток11 ", изпомпването на газ през този газопровод беше внезапно понижено. Невъзможно е да се пренасочи газ по други направления - и то освен по логистични аргументи. Германците отхвърлиха да пуснат в употреба " Северен поток-2 " поради огромната политика (в Берлин споделиха, че стартирането на газопровода ще бъде " проваляне " за Германия), а изпомпването през Украйна беше изкуствено лимитирано от Киев.
В резултат Европа, която е изправена пред осъществяването на желанията си, стартира да се паникьосва. Европейската комисия приканва всички страни от Европейски Съюз да понижат потреблението на газ, немският външен министър Аналена Бербок приказва за опцията от " въстания ". Европейските столици би трябвало незабавно да потърсят някакъв тип компромис с Москва - само че не посредством пълномащабни договаряния (началото на които ще се преглежда като подкопаване на целия механизъм за наказания и съвсем капитулация на Запада), а посредством диалог на четири очи сред Владимир Путин и западния договарящ. Въпросът е кой ще бъде договарящият?
От сегашните западноевропейски водачи никой не е подобаващ за ролята на делегат. Да, за известно време френският президент Еманюел Макрон претендираше за тази роля (изключително значима роля от позиция както на персоналния му политически имидж, по този начин и на последващите стопански бонуси за страната му). Той се опита да заеме умерена позиция, прикани западните си сътрудници да не изгарят мостове и да не се пробват да унижават Русия. Тогава обаче Макрон не устоя (нямаше задоволително самообладание или суверенитет да извърши линията си), след което се унизи - изнесе в пресата телефонния си диалог с Владимир Путин няколко дни преди началото на съветската интервенция в Украйна. И изнесе не просто преразказ, а пряк запис на този диалог, който не трябваше да бъде записван.
Ако вземем Европейския съюз в по-широк смисъл, тогава, несъмнено, унгарският министър председател Виктор Орбан може да стане договарящ. Политик, който през цялото време на спора заема извънредно прагматична позиция и също по този начин има суверенитет, с цел да отбрани тази позиция (и надлежно да се опълчи на антируските петролни наказания, които са неизгодни за Унгария). Проблемът обаче е, че Орбан има сериозен спор с брюкселските бюрократи, тъй че те надали ще разрешат на унгарския министър председател да ускори позициите си поради статута на руско-европейски медиатор. А турският президент Реджеп Тайип Ердоган сигурно няма да бъде позволен да поеме тази роля – с неговите упоритости и претенции към Европейския съюз.
Следователно Западът трябваше да търси медиатори не измежду сегашните водачи - а някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер се оказа съвършен претендент от всички гледни точки.
Първо, през годините на своето ръководство той построи доверителни връзки с съветския президент. И макар колосалния напън Шрьодер не се отхвърли от " контактите " си с Путин, което непосредствено съобщи пред западни публицисти.
Второ, политикът въпреки всичко е управлявал – и то добре – една от водещите страни в Европейския съюз.
И най-после, на трето място, Шрьодер може да се смята за експерт в нефтения и газовия бранш - няколко години той оглавяваше борда на шефовете на “Роснефт.”
В Берлин, несъмнено, не признават, че Шрьодер е техен делегат - само че това не е належащо. Всички схващат всичко, тъй като това не се случва за първи път. Историята познава образци за триумфа на такива договарящи измежду някогашните държавни глави - задоволително е да си напомним Джими Картър, който пристигна в Северна Корея при започване на 90-те години като всекидневен делегат на Съединените щати и съумя да попречи на американско-севернокорейска война. Единственият въпрос е дали визитата на хер Шрьодер ще успее? Да, най-вероятно се е срещал с президента Путин – само че дали съветският водач ще направи взаимни отстъпки, ще възобнови ли доставките на газ?
Най-вероятно няма. На първо място, тъй като съветската позиция се изяснява с софтуерни проблеми - не можете да изпомпвате газ с дефектно съоръжение, това може да докара до повреди. “Сименс” не ремонтира турбините и също по този начин не подсигурява на Русия, че те няма да заседнат някъде заради наказания. Освен това газовият въпрос в този момент работи като отрезвяващ сътрудник за Европейския съюз - той показва на Брюксел, Берлин, Париж и други европейски столици рестриктивните мерки на санкционната им политика по отношение на Русия. Защо Русия ще изключва този изтрезвител? И най-после, самата Европа може да си обезпечи непрекъснати доставки на съветски газ - за това би трябвало единствено да пусне " Северен поток-2 ". И по този метод да отдели украинските мухи от газовите котлети. Вероятно всичко това е казано на немския " екскурзиант " Герхард Шрьодер. Нека си помислят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ