Бившият финансов министър Муравей Радев написа книга за своя баща

Бившият финансов министър Муравей Радев написа книга за своя татко Георги Радев. „ Прекършен живот ” съдържа спомените на татко му, който е бил 10 години в комунистическите лагери и затвори.

Активна роля в подготовката и подбора на материалите има дъщерята на Муравей Радев - Йоана Радева-Влайкова, която е проучила обемистия списък на дядо си.

Книгата споделя за ужасите, които бащата на Муравей Радев е претърпял в пандизите, за следенето от страна на Държавна сигурност.

Оцелял в месомелачката на тоталитарните затвори, Георги Радев дочаква рухването на комунистическата доктрина и процедура.

Книгата ще бъде показана в Регионалния исторически музей в Пловдив на 6 октомври от 18 часа.

Двама дерибеи арестуваха хубавите девойки

/Откъс от книгата " Прекършен живот " /

През лятото на 1949 година група от 250 политически пандизчии, множеството легионери, бяхме преведени от Сливенския в Русенския затвор. Крайната цел на пътуването беше кариерата за облицовъчен камък край Пиргово. Директорът на пандиза бай Цоньо, някогашен бъчварски калфа, ни задържа два месеца да работим в зеленчуковата градина на пандиза, наречена Блатата. Ние работехме там, а престъпните пандизчии бяха разпределени на тухларната и продаваха зарзавата на пазара. Бай Цоньо си беше построил две къщи и безотговорно си присвояваше парите и от тухлите, и от зарзавата. Фактически по това време Русе се управляваше от двама дерибеи - шефа на пандиза и началника на милицията. Главното занятие на двамата беше да заглеждат хубавите девойки по улиците и като харесат някоя, да я арестуват. Цяла нощ нещастното момиче бивало подлагано на всевъзможни извратени полови приумици на двамата началници. Следващата нощ същата орис очаквала друга жертва, научихме от основния надзорник Цеко.

Сутрин още по мрачно ни откарваха на Блатата. Началникът на милицията постоянно идваше да се любува на робския ни труд. Заповедта му гласеше: На пандизчиите не се позволява никакво сядане и изправяне, единствено наведени за бране! Такава жестока употреба на човешки труд нямаше даже след това в " Белене ".

Най-после зеленчукът беше спретнат и ни откараха на кариерата на Пиргово. Започна нов смъртоносен труд. Ненадейно на една вечерна инспекция шефът на Русенския затвор бай Цоньо дойде с лека кола. От багажника извадиха със завързани ръце и крайници " ортака " му, началника на милицията, и го хвърлиха при нас. Бай Цоньо му хвърли звучна ругатня, изрита го и си отпътува.

След инспекцията развързаха развенчания шеф и му показаха място на горния нар. Цяла нощ тоя вид не мигна от боязън, че ще му забележим сметката. Но желанието на някогашния му другар да бъде отстранен очевидецът на кражбите и закононарушенията му не се сбъдна. Чак на сутринта някогашният шеф се престраши и проговори: Вие сте били хора, бе! Не чаках, че няма да си отмъстите!

Никой не му обърна внимание, все едно не съществуваше. Не научихме даже името му. След няколко дни той ненадейно изчезна. Разчу се, че шефът бай Цоньо бил заловен на турската граница с голяма сума пари, за което получил 20-годишна присъда.

+++++++

Най-после настъпи по този начин дълго чаканият миг. Присъдата е излежана и аз се трансформирам от " гадина " в обезсърчителен, само че въпреки всичко " свободен жител ". Раздялата със съидейниците ми в " Белене " беше трогателна. Старая се да се държа твърдо, само че при прощалните целувки сълзите ми щедро текат. Никога не съм допускал, че ще се усещам по този начин унищожен, когато напущам пандиза. Много страдания и премеждия претърпях, само че тук бяха заровени най-хубавите години на моята младост.

Завърнах се в Пловдив, където ме чакаха майка, брачна половинка и поотраснал наследник. Средства за прехранване нямах никакви, по тази причина се хванах незабавно на работа на градежите. Този другояче тежък физически труд ми се стори напълно лек. Аз се радвах, че откакто толкоз години съм бил в тежест на околните ми, в този момент ще мога да им се отплатя.

Но и в този момент ориста в лицето на Държавна сигурност попари очакванията ми. Повикаха ме за информация в Държавна сигурност. Заявиха ми, че в тридневен период би трябвало да напусна Пловдив, защото съм софийски гражданин. Обясних им, че в София стаята, в която живеехме в жилището на сестра ми, е нелегално заета от ръководителя на кварталната Отечествен фронт организация. Бездушният отговор гласеше: Не ни интересува!

Като слязохме на гарата в София, не знаех накъде да поемем. В последна сметка се настанихме в жилището на сестра ми. Бяхме три фамилии в един дребен апартамент и всички дружно ползвахме една дребна кухня, а в тоалетната се ходеше по график. Опитах какви ли не способи за набиране на средства за прекарване - изкопчия, товарач на камиони, стъклар...

Пребиваването на фамилията ми в София е доста малко. На 19 март за рождения ми ден измежду нощ в жилището ни нахлуха униформени и цивилни и ме водиха за информация в Държавна сигурност. Връчиха ми заповед за изселване. Имахме шанс, че ни пратиха в родното село на брачната половинка ми - Перущица. Междувременно до пловдивската Държавна сигурност е изпратено разпореждане да бъде открита персонална дейна разработка на лицето Георги Радев, която се води под псевдонима " Катил " по линия на някогашни фашистки дейци.

Три години след " унгарските събития " започнаха да връщат назад част от изселените софиянци. Министърът на вътрешните работи Дико Диков ми сподели: Слушай, София ще бъде социалистически град и за теб място в него няма!

Казах, че в действителност съм пловдивчанин и бих бил удовлетворен, в случай че се завърна в Пловдив. Министърът ми подаде бял лист и ми издиктува следното: Моля заповедта за изселването на мен и фамилията ми от София да бъде сменена със заповед за изселване в град Пловдив.

На съображение на тази заповед получихме пловдивско жителство. Сега си изяснявам, че по този метод по-лесно съм бил под директното наблюдаване на Държавна сигурност. За това свидетелстват поставените в началото краткотрайно, а по-късно и непрекъснато подслушвателни устройства в жилището ми в Пловдив.