Какво е бъдещето на паметника на Бузлуджа?
Бившият Дом-паметник на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа би трябвало да бъде непокътнат и да се трансформира в туристическа дестинация. Около това мнение се сплотиха гости на фестивала Open Buzludzha, които показаха пред Българска телеграфна агенция своята визия за бъдещето на мястото.
Фестивалът, траял три дни, събра гости, както от България, по този начин и от чужбина, пристигнали да схванат за историята на монумента и за плануваните действия по неговата консервация и социализация.
„Предвид обстоятелството, че близо 35 години не се направи нищо в тази посока, считам, че идният план на Община Казанлък за обезопасяване на паметника е едно положително начало“,
съобщи казанлъшкият фотограф Бедрос Азинян, който е измежду щатните фотографи на обекта по време на неговия градеж и действие.
Той се надява осъществяването на плана да бъде поредно и част от монумента да бъде възобновен, с цел да бъде трансфорат в туристически обект. „Аз съм жив очевидец и знам какво представляваше този монумент още от самото му откриване“, изясни Азинян и означи, че е невероятно паметникът да се върне в първичния си тип.
„Виждам паметника от терасата си всяка сутрин“, загатна пред Българска телеграфна агенция Тодор Иванов от Казанлък. Той посочи, че е посетил фестивала с децата си освен и само поради завладяващата дневна стратегия, само че и за да им бъде показана историята на мястото, колкото и мъчителна да е тя.
„Имаме навика да трием историята си, а не би трябвало да бъде по този начин, този интервал не би трябвало да бъде забравян, а би трябвало да си извлечем съответните поучения от него“,
съобщи Иванов и изрази мнение, че паметникът би трябвало да продължи съществуването си и да стане туристически обект, тъй като това ще бъде плодородно за района.
„В света няма различен подобен паметник“, сподели Ивелина Попова от Пловдив, която е пристигнала особено за фестивала Open Buzludzha и го посещава към този момент за трети път. Тя означи, че монументът притегля туристи от страната и от целия свят и заради тази причина, е належащо да се поеме отговорност върху него и да бъде реставриран.
„Научихме за историята на мястото тук, на фестивала“, разясниха за Българска телеграфна агенция полски туристи. Те обявиха, че паметникът „“ е една от дестинациите, които са си били набелязали да посетят в района, защото са го забелязали в международни издания и считат, че няма нещо сходно по света. Те го дефинираха като величествен и означиха, че им е било доста забавно да научат какво съставлява и сигурно биха го посетили още веднъж, в случай че бъде отворен за визити.
„Иска ми се паметникът да бъде възобновен във тип, който може да се употребява безвредно и би било хубаво идейната идея да се основава на историята му“, сподели Стефан Венциславов от Казанлък, който е безапелационен, че реставрирането би трябвало да се реализира с външно финансиране или от непознати вложители. Той добави още, че някогашният комунистически паметник би могъл да служи точно за увещание на предишното, от което можем да се поучим и да оценим живота, който имаме в сегашното.
Гости от разнообразни краища на България, както и българи, живеещи в чужбина, бяха пристигнали особено за фестивалната стратегия. Някои от тях показаха учудването си от обстоятелството, че към момента на Бузлуджа се случва сходно културно събитие, защото си мислили че мястото е от дълго време изоставено и забравено.
По думи на уредниците единствено за три дни фестивалът е събрал край паметника „Бузлуджа“ гости от повече от 20 страни. Той показа разнообразна дневна и вечерна стратегия, а примерната концепция на фондация „Проект Бузлуджа“ за развиване на мястото беше показана в тазгодишния 3D мапинг на фасадата на монумента. Мотото на фестивала беше „История за споделяне“, а запитаните от Българска телеграфна агенция гости споделяха мнението, че прекарването на това събитие и научаването за бъдещите проекти за „Бузлуджа“ за тях е било вълнуващо.
По информация от създателя и шеф на фондация „Проект Бузлуджа“, която е уредник на фестивала, той събира хиляди хора, които се възхищават на монумента и желаят да научат повече и за историята. Смятаме, че едно толкоз забавно място като никое друго има потенциал да притегля както актьори, по този начин и гости, които да схващат повече за подтекста и за България, означи арх. Дора Иванова. Тя показва мнението, че паметникът е неповторим с това, че по света няма друго сходно архитектурно създание. Онова, което се крие зад фасадата, е една голяма отговорност и ние сега работим по нея – какви са посланията на бъдещата Бузлуджа, по какъв начин да разкажем нейната история и да включим хората в нея, изясни арх. Дора Иванова. Тя съобщи, че паметникът би трябвало се резервира, само че и да се извърши със смисъл и наличие, с цел да не се не помнят моментите от историята, които са значими, комплицирани, травматични и спорни, и да се учим от тях.
Сред концепциите за бъдещото развиване на мястото, които гости на фестивала споделиха пред Българска телеграфна агенция, са то да се трансформира в музей, зала за модерно изкуство, концертна зала, както даже да има хотелска част, детски кътове и къмпинг зона. Всички запитани бяха безапелационни, че сигурно паметникът ще провокира интерес като туристическа дестинация заради причинат, че е неповторим в международен мащаб както в архитектурен проект, по този начин и във връзка с историята си. Някои от гостите са загрижени, че обезопасяването, отварянето и поддръжката на паметника ще изискват скъпо финансиране, само че са уверени, че мястото е способно да възвърне нужните вложения. По-голямата част от запитаните настояват, че концепцията за бъдещото развиване на монумента би трябвало да стъпва върху историята му и посланията и идеологията, които той носи.
През идващите три години следва да се реализира планът „Опазване и акомодация на паметник Бузлуджа – Етап 1 – Консолидация“, част от Концепцията за интегрирани териториални вложения на Община Казанлък. Дейностите ще се извършват взаимно с фондация „Проект Бузлуджа“ и с Областна администрация – Стара Загора, защото паметникът е частна държавна благосъстоятелност и са на стойност съвсем 7 милиона лв.. Най-спешните стъпки за обезопасяването на постройката са построяването на нов покрив и подмяната на прозорците на постройката.
Фестивалът, траял три дни, събра гости, както от България, по този начин и от чужбина, пристигнали да схванат за историята на монумента и за плануваните действия по неговата консервация и социализация.
„Предвид обстоятелството, че близо 35 години не се направи нищо в тази посока, считам, че идният план на Община Казанлък за обезопасяване на паметника е едно положително начало“,
съобщи казанлъшкият фотограф Бедрос Азинян, който е измежду щатните фотографи на обекта по време на неговия градеж и действие.
Той се надява осъществяването на плана да бъде поредно и част от монумента да бъде възобновен, с цел да бъде трансфорат в туристически обект. „Аз съм жив очевидец и знам какво представляваше този монумент още от самото му откриване“, изясни Азинян и означи, че е невероятно паметникът да се върне в първичния си тип.
„Виждам паметника от терасата си всяка сутрин“, загатна пред Българска телеграфна агенция Тодор Иванов от Казанлък. Той посочи, че е посетил фестивала с децата си освен и само поради завладяващата дневна стратегия, само че и за да им бъде показана историята на мястото, колкото и мъчителна да е тя.
„Имаме навика да трием историята си, а не би трябвало да бъде по този начин, този интервал не би трябвало да бъде забравян, а би трябвало да си извлечем съответните поучения от него“,
съобщи Иванов и изрази мнение, че паметникът би трябвало да продължи съществуването си и да стане туристически обект, тъй като това ще бъде плодородно за района.
„В света няма различен подобен паметник“, сподели Ивелина Попова от Пловдив, която е пристигнала особено за фестивала Open Buzludzha и го посещава към този момент за трети път. Тя означи, че монументът притегля туристи от страната и от целия свят и заради тази причина, е належащо да се поеме отговорност върху него и да бъде реставриран.
„Научихме за историята на мястото тук, на фестивала“, разясниха за Българска телеграфна агенция полски туристи. Те обявиха, че паметникът „“ е една от дестинациите, които са си били набелязали да посетят в района, защото са го забелязали в международни издания и считат, че няма нещо сходно по света. Те го дефинираха като величествен и означиха, че им е било доста забавно да научат какво съставлява и сигурно биха го посетили още веднъж, в случай че бъде отворен за визити.
„Иска ми се паметникът да бъде възобновен във тип, който може да се употребява безвредно и би било хубаво идейната идея да се основава на историята му“, сподели Стефан Венциславов от Казанлък, който е безапелационен, че реставрирането би трябвало да се реализира с външно финансиране или от непознати вложители. Той добави още, че някогашният комунистически паметник би могъл да служи точно за увещание на предишното, от което можем да се поучим и да оценим живота, който имаме в сегашното.
Гости от разнообразни краища на България, както и българи, живеещи в чужбина, бяха пристигнали особено за фестивалната стратегия. Някои от тях показаха учудването си от обстоятелството, че към момента на Бузлуджа се случва сходно културно събитие, защото си мислили че мястото е от дълго време изоставено и забравено.
По думи на уредниците единствено за три дни фестивалът е събрал край паметника „Бузлуджа“ гости от повече от 20 страни. Той показа разнообразна дневна и вечерна стратегия, а примерната концепция на фондация „Проект Бузлуджа“ за развиване на мястото беше показана в тазгодишния 3D мапинг на фасадата на монумента. Мотото на фестивала беше „История за споделяне“, а запитаните от Българска телеграфна агенция гости споделяха мнението, че прекарването на това събитие и научаването за бъдещите проекти за „Бузлуджа“ за тях е било вълнуващо.
По информация от създателя и шеф на фондация „Проект Бузлуджа“, която е уредник на фестивала, той събира хиляди хора, които се възхищават на монумента и желаят да научат повече и за историята. Смятаме, че едно толкоз забавно място като никое друго има потенциал да притегля както актьори, по този начин и гости, които да схващат повече за подтекста и за България, означи арх. Дора Иванова. Тя показва мнението, че паметникът е неповторим с това, че по света няма друго сходно архитектурно създание. Онова, което се крие зад фасадата, е една голяма отговорност и ние сега работим по нея – какви са посланията на бъдещата Бузлуджа, по какъв начин да разкажем нейната история и да включим хората в нея, изясни арх. Дора Иванова. Тя съобщи, че паметникът би трябвало се резервира, само че и да се извърши със смисъл и наличие, с цел да не се не помнят моментите от историята, които са значими, комплицирани, травматични и спорни, и да се учим от тях.
Сред концепциите за бъдещото развиване на мястото, които гости на фестивала споделиха пред Българска телеграфна агенция, са то да се трансформира в музей, зала за модерно изкуство, концертна зала, както даже да има хотелска част, детски кътове и къмпинг зона. Всички запитани бяха безапелационни, че сигурно паметникът ще провокира интерес като туристическа дестинация заради причинат, че е неповторим в международен мащаб както в архитектурен проект, по този начин и във връзка с историята си. Някои от гостите са загрижени, че обезопасяването, отварянето и поддръжката на паметника ще изискват скъпо финансиране, само че са уверени, че мястото е способно да възвърне нужните вложения. По-голямата част от запитаните настояват, че концепцията за бъдещото развиване на монумента би трябвало да стъпва върху историята му и посланията и идеологията, които той носи.
През идващите три години следва да се реализира планът „Опазване и акомодация на паметник Бузлуджа – Етап 1 – Консолидация“, част от Концепцията за интегрирани териториални вложения на Община Казанлък. Дейностите ще се извършват взаимно с фондация „Проект Бузлуджа“ и с Областна администрация – Стара Загора, защото паметникът е частна държавна благосъстоятелност и са на стойност съвсем 7 милиона лв.. Най-спешните стъпки за обезопасяването на постройката са построяването на нов покрив и подмяната на прозорците на постройката.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ