Депутатът войник Володимир Парасюк: Европа трябва да знае – Украйна е нейният щит |
Бившият народен представител от Върховната Рада Володимир Парасюк е на фронта от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Мобилизиран е в 8-ми специфичен полк на въоръжените сили на Украйна. Днес той се бие в Източна Украйна.
- Ти не си за първи път на фронта през тези осем години на украинско-руската война. Замина на война през 2014 година По какво се разграничават за теб тези два стадия?
- Първо, мащабът. Ако през 2014 година войната беше по-локална и беше единствено за източната част на Украйна, в този момент военното състояние е в цялата ни страна. Второ, настроението на обществото. Тези, които не схванаха какво се случваше преди осем години, през днешния ден осъзнават, че нашата война е същинска. Ако тогава някои в западната част на Украйна не взеха насериозно обстановката, в този момент множеството украинци трансформираха мнението си. Сега страната е обединена, както в никакъв случай до момента.
- Имаше ли у теб някакви чувства тогава, че може да се реализира пълномащабно съветско навлизане в Украйна?
- Разбира се, че имах. Разбрах: това просто няма да свърши, би трябвало да има някакъв решителен стадий в нашата борба с врага. Ето го и той пристигна. Очаквах ли това да се случи в този момент? Не можех да знам. Но си давах сметка: в живота си ще го видя това и ще би трябвало още веднъж да хвана оръжие, с цел да пазя страната. Когато бях демобилизиран, прекарах целия интервал в подготовка за пълномащабна атака, с цел да има с какво да защитя фамилията си и Украйна като цяло.
- Преди осем години ти взе участие в борбите за Иловайск и Мариупол. Какво най-често си спомняш от там през днешния ден?
- През цялото това време си мислех: най-лошото, което съм виждал, беше „ Иловайският казан “. Но в този момент виждам подобен Иловайск... Почти всеки ден. В началото главната ни задача беше киевското направление. Това, което се случваше в Иловайск, беше в действителност ужасно. Но когато пристигна 2022 година, ти си била в Ирпен, Гостомел, разбираш: даже в Иловайск не беше по този начин. И този боязън се усилва, тъй като всеки ден виждаш някои нови неща, които просто те изумяват. Най-вече - убийството на елементарни хора, които се опитваха да избягат от зоната на военни дейности. Тази картина е просто шокираща. Понякога не знаеш по какъв начин да се справии с страстите. Защото не е елементарно да видиш с очите си по какъв начин умира цялото семейство с дребни деца. Сънуваш го и ще го сънуваш още дълго…
Знаеш ли, говорих си с момчетата: имам отметка „ Любими “ в телефона си – това са номерата на другари, познати. Една трета от тях могат да бъдат отстранени, тъй като тези хора към този момент не са сред живите. За къс интервал от време изгубих доста другари и познати...
- " Азов ", когато оповестява в обществените мрежи за гибелта на момчетата си, написа: " Ще отмъстим! "
- Всички, които дойдоха на нашата земя с война, ще бъдат осъдени за гибелта на нашите братя. Това е и нашата мотивация. Слушай, в случай че не живеехме, с цел да отмъстим за гибелта им, нямаше да продължим напред. Делиш парче самун с индивида в окопа, а на следващия ден го изпращаш в последния му път... Няма нищо хубаво в това, само че несъмнено не можем да седнем и да ревем. Убеден съм, че те биха желали да продължим напред и да създадем това, което ни каано - единствено победа! Ето за какво сме стимулирани да отмъстим за гибелта освен на военните, само че и на всички починали в тази война. Сред тях има доста деца и елементарни хора, които не са отговорни за нищо.
- Въоръжените сили разрушиха бригада, взела участие в жестокостите в Буча. Някои бяха взети в плен. Какво да се направи с тях? Да се разменят за наши, или да се убият?
- Не мога да намеря еднопосочен отговор на този въпрос. Трудно да се поучава нещо тук. От една страна, би трябвало да си върнем нашите пленници. От друга - тези изроди просто би трябвало да бъдат унищожени! Ние също имахме разнообразни обстановки от този проект и ние взехме нашите решения... Има съглашение сред момчетата какво да вършим с такива хора. Мисля, че знаеш какво.
- Да.
- Изпълняваме го. Ще ти кажа това: ние въпреки всичко сме хора, пазиме положителното, само че този свят би трябвало да бъде освободен от такива отпадъци.
- Президентът Владимир Зеленски също ги назова " отпадъци ", когато приказва за ракетните офанзиви против Одеса няколко часа преди Великден. Тогава починаха осем души, в това число и тримесечно бебе. Аз апелирам военните, с които поддържам връзка, да опишат съветската войска. Ти воюваш, през 2014 година беше в плен при руснаците. Как би ги описал?
- Не желая да ги измервам с техните ограничения. Това са просто плебеи, на които техният цар им е споделил да вървят напред и те го вършат. А другояче това са страхливи простаци, които нищо не могат. Когато са малко по-спокойни, стартират да демонстрират мощ. Но когато става дума за контактни борби и съществени военни интервенции, това са пикльовци и тиктокъри. За нас те са врагове. Аз даже не желая да знам дали някой от тях, или въобще от тяхната пасмина, наречена Русия, има човешки качества. За мен няма изключения. Мисля, че и след 100 години няма да има. За мен персонално това са хора, които са престанали да съществуват като персони. Това е спънка, която би трябвало да бъде премината и преодоляна. Толкова, точка! Убеден съм, че всички наши военни ще го кажат по този начин.
- Споменах в диалога ни, че си взел участие в борбите за Мариупол през 2014 година. Днес градът е под блокада. Има извънредно тежка и ужасна обстановка. Имам усещане, че руснаците толкоз ревниво преследват Мариупол, унищожават го и съзнателно убиват цивилни, изключително деца (както удариха родилния дом, трагичния спектакъл, където с огромни букви беше написано - деца), освен тъй като е изход към морето. Преди осем години градът беше арестуван и не беше позволено да се причисли към ДНР, което беше огромно проваляне за руснаците, което те не простиха. Как смяташ?
- Тези хора, които останаха в Мариупол, на първо място нашите военни, са същински герои. Сега желаят да унищожат града, тъй като той е център и проява на нашата мощ и опозиция. Целият свят се възхищава на това. Затова на Русия и би трябвало някаква победа. Руснаците в никакъв случай през живота си няма да могат да крещят, че са велики освободители, до момента в който част от нашите момчета героично държат последните позиции. Те от дълго време са знак на Украйна.
Колкото до думите ти за 2014 година и това, че Мариупол остана украински при започване на войната, даже тогава това беше наш приоритет. Когато влязохме, повярвайте ми, беше друго: някои от локалните ни посрещаха, други не. Оттогава градът стана доста украински. Самоопредели се като украински. Процентът на тези, които считат, че Мариупол би трябвало да остане под контрола на Украйна, се е нараснал доста. Затова не знам дали руснаците са имали задача да си отмъстят за 2014 година Мисля, че имаха общо - да завладяват Донбас. И Мариупол - като един от аванпостовете на противостоянието в Източна Украйна.
Повтарям: тези хора, които се бият там в този момент, са същински герои. Големият проблем е, че не можем да ги освободим, тъй като това е доста комплицирана военна интервенция. Не се прави за ден-два. Много бойци желаят да отидат там, тегли ги към борба, само че всичко не е толкоз просто, колкото би могъл да си намерения някой. Тук не мога да съветвам нищо, тъй като нямам боен опит за това. Ако бъде създаден проект, благонадежден екип - ще го осъществим.
- Нашето разузнаване оповестява, че Русия не се е отказала от потреблението на химическо оръжие в Мариупол. Ще се осмели ли?
- Тези идиоти не могат да бъдат разбрани нито с логичност, нито с някакъв разбор. Те са просто тъпаци! Не можеш да ги наречеш по различен метод. Всичко най-ужасно, което човечеството е измислило, те биха могли да приложат както в Мариупол, по този начин и в други области. Когато някой се чуди има ли опасност от нуклеарен удар, ще кажа, че има. Когато върху аленото копче държи пръста си умопобъркан и шизофреник с сходно нему обграждане, той може да го натисне.
- От какво ще зависи?
- От някои характерни световни проблеми. Или от настроението му. Не можем да предвидим това. Но всяка опасност от тяхна страна остава настояща. Вече виждаме това в пълномащабната инвазия. Анализирайте какво са измислили, по какъв начин се движат, по какъв начин са построили политическа класа? Всичко това към този момент го знаем доста добре! Това е лудница, наречена Русия. Все едно да дадеш на фанатик револвер, нож и да го пуснеш на улицата. Той несъмнено няма да стартира да засажда цветя, а ще убива. Същото важи и за Русия: те са фанатици с доста оръжия и мъчителна визия за Вселената и човешкия живот.
- Ето за какво те нарушават " зелените коридори " в Мариупол, които украинското държавно управление се пробва да провежда. Вицепремиерът Ирина Верещук съобщи, че към този момент не молим, а настояваме Организация на обединените нации да обезпечи тази евакуация, тъй като единствено те могат да оказват помощ тук. Защо няма отговор? Защо се бавят?
- Защото са страхливци! Чуй, бюрокрацията и глобализацията са ги изяли толкоз мощно от вътрешната страна, че даже не знаят по какъв начин да постъпят в дадена обстановка. Ще търсят хиляда и един документа, с цел да не създадат нещо, вместо да подпишат един и да работят. Просто в света до момента не е имало война като тази в Украйна и те се опасяват да вземат каквито и да е решения. Разни организации бяха финансирани от разнообразни източници. Живееха доста добре. Бяха на грантове, създавайки тип, че работят и красиви картинки. И когато стана дума за същински неща, когато би трябвало да заловен хората и да си изпълнят своите задания, те просто не го вършат! Между другото, поддържам президента, който сподели, че Организация на обединените нации може да бъде закрита, в случай че не може да се оправи със дилемите, които стоят пред нея. Организация на обединените нации има ясно дефиниран правилник. Той би трябвало да се извършва. Вместо това те търсят пролуки, с цел да го избегнат. Същото е и с НАТО! През 2015 година бях в централата на Алианса. На публично равнище всичко изглеждаше доста готино. Но по-късно на кафе организирах диалог с един от техните генерали. Той ми сподели: „ Ако врагът нападне някоя от страните от НАТО, ние даже не знаем по какъв начин да стартираме процеса на готовност “. Всичко е толкоз бюрократично, че те не схващат по какъв начин ще работят. Във боен проект всичко е доста просто. Но в политически – доста по-трудно.
Следователно цивилизованите страни по света би трябвало да търсят нови формати на взаимоотношение в сходни обстановки. Тези, които са подписани след Втората международна война, са неефективни. Цяла Европа е под опасност. И Америка също, колкото и необичайно да звучи. Защото в този момент си имаме работа не с дребна страна, а с голяма пасмина - Руската федерация, която, за жалост, към момента има доста оръжия.
- Въпросът е дали цяла Европа е наясно, че през днешния ден Украйна е нейният „ щит ”. Според мен не всички там го схващат. По някаква причина унгарското държавно управление, намерено подкрепящо Русия, счита, че Унгария не е застрашена. Но това е дотолкоз, доколкото на руснаците им е преференциална такава поддръжка през днешния ден. Утре обстановката може да се промени. И не в тяхна изгода...
- Те водят политика на опитомяване на врага. Това се дължи на обстоятелството, че всички те зависят от съветската сила. Ползваха съветски газ и нефт и никой не мислеше, че може да се случи някаква експанзия. И даже да допускаха това, те си мислеха: „ Е, ние ще предадем Украйна и ще уредим въпроса “. Но когато Украйна стартира да се бие с достолепие, целият свят беше учуден от това, което вършим. Така те бяха изправени под стената: не знаят чия страна да изберат. Тези страни, които имат вяра в нашата победа, ни оказват помощ с каквото могат. Това са Англия, Полша, балтийските страни. А Унгария е страна, която към момента има спорни териториални въпроси. Тя поддържа Русия, тъй като никой не е премахнал съветското въздействие в Европа. То не е изчезнало. Виждате ли, в самата Франция 40 % от електората гласоподават за претендент, който непосредствено заявява поддръжката си за Русия (Марин льо Пен зае второ място на президентските избори във Франция.). Геополитиката е такава. Но във всичко това би трябвало да разчитаме единствено на себе си. Всичко! Трябва да имаме вяра във въоръжените сили, нашия народ и нашата победа. Всичко останало е помощ. Фактът, че някои интернационалните съглашения не се извършват, към този момент е завещание от решенията на нашата политическа класа, която не се знае с какви хрумвания е била стимулирана, да вземем за пример, от предаването на същото нуклеарно оръжие. Но след войната всички ще създадем заключения и ще оценим дейностите на тези хора.
- Кога мислиш, че може да се чака повратна точка във войната? Случи ли се към този момент тя?
- Киев беше първата повратна точка. Ние го защитихме. От първите дни на нашествието пристигнах тук с оръжието си. Ако столицата не оцелее, цялата страна ще падне. Повярвайте ми, с такава мощ, с която натискаха тук, с такава маса танкове, бойни машини на пехотата и всичко останало, беше в действителност ужасно. Но когато успяхме да устоим и даже да контраатакуваме, започваш да разбираш, че успеха ще бъде наша.
- Сега се отхвърлиха от желанията си да завладяват Киев? Възможно ли е още веднъж да нападат столицата?
- Всичко е допустимо. Как да предвидим заболели хора?! Но аз нямам доверие в следващата пълномащабна атака. Не виждам по какъв начин могат да създадат това. Първо беше разрушена инфраструктурата, с която стигнаха до столицата. Когато избягаха, взривиха всички мостове зад себе си.
Второ, Киев не е дребен град, а голям мегаполис. Трябва да изпратят половината от цялата съветска войска в това направление. При това всички дружно с десанта, артилерията, тежката техника и самолетите. Такива интервенции са планувани за повече от един ден. Такава централизация на войски няма да се появи за една секунда. И американците, и нашето разузнаване ще видят това незабавно. Като се има поради какъв брой старания хвърлиха този път, само че нищо не се получи, ще би трябвало да бъдат увеличени десетки пъти. И към този момент нямат такива запаси. И както споделих, няма инфраструктура, с цел да стигнат до Киев. Видях някои области, където те базираха оборудването си. Всичко беше унищожено, без даже да напущат позицията си. Вероятно нашите стреляха от авиацията, работеха „ Байрактари “. Всичко гореше там! Ако даже се опитат, ще си го получат още веднъж.
- Зеленски съобщи, че „ тази война може да бъде спряна от този, който я е почнал “. Това е Путин. Какво мислиш?
- Той не желае да спре нищо. Ще стигне до това състояние, до момента в който съветската войска не бъде натръшкана тук. И по-късно мисля, че ще го отстранен своите. Все още се надяват на нещо. Путин няма какво да губи нито в живота, нито в политиката. Но той няма да стане воин за народа си. Знаеш ли за какво?
- Защо?
- Защото след гибелта му всички там ще го анатемосан. Защото са такива. Докато робите имат стопанин, те го славят, когато изчезне, ще търсят различен. Но нас не ни вълнува това. Изобщо един ден можем да се събудим и да усетим, че няма война. Както бързо стартира, може скоро и да свърши.
- Винаги се разсънвам с такава вяра.
- Аз също! Като всеки украинец. Войната е изтощителна. Ако някой си мисли, че това е на ниска цена нещо, надълбоко се лъже. Хората даже не си показват какво е да заредиш с гориво цялата военна техника, налична в Украйна, да нахраниш и облечеш всеки наш военнослужещ. Въпреки обстоятелството, че имаме доста мощно доброволческо придвижване, не се оправяме изцяло с всичко. Но ние се опитваме и съумяваме в доста връзки. Нашите доброволци евентуално изнесоха целия авто пазар на Полша. Все още обаче липсва превоз. И те отиват по-надалеч – в Германия, Австрия. Работят колкото могат. Много благодаря на всички, които поддържат нашата войска, а не просто седят и мислят по какъв начин е или би трябвало да бъде.
- За благополучие има все по-малко такива „ диванни “ специалисти .
- Наскоро ми се обади един прочут и стартира да ми приказва какъв брой му е мъчно, тъй като цените се вдигнали, бизнесът не върви. Казах му: " Ти си лакомец! Има хора, които са изгубили всичко! Някои са претърпели такива загуби, че ще живеят с тази болежка до края на живота си. Разбира се, в този момент цялата страна е в заплаха. Но ти седиш на повече или по-малко безвредно място виждаш околните си и още се оплакваш. Ти от заран до вечер би трябвало да си признателен на тези, които поеха тежестта! Ако не се съпротивляваха в Киев, Чернигов, Харков, Суми, тези изроди щяха да дойдат при теб доста бързо, където и да ти си в Украйна. Дали в Закарпатска област или в Ивано-Франковск, макар че и там падат ракети. Но това не може да се съпостави с унищожаването на цели квартали в градовете, където всичко гори и нашите лежат мъртви по пътища. Това са страшни картини! ". Опитвам се да предам на хората: в случай че някой счита, че освобождавайки областите Киев, Житомир, Чернигов и Суми, е станало по-лесно, не е. Продължаваме да работим за успеха! Няма непозната война. Тя една за нас всички. Ето за какво всички би трябвало да се борим, където можем. Но несъмнено не се оплаквайте и не казвайте: „ Искам да е като преди войната “. Това няма да стане!
- Искам да те запитвам за хората, които поставиха старания да докарат тази война в страната ни. Преди осем години в едно от предаванията казахте на Нестор Шуфрич, че той и Партията на районите са директно виновни за протичащото се в Източна Украйна. Оттогава " Регионалните " смениха името на партията, само че не и нейната същина. Сега можем да приказваме за тяхната отговорност за пълномащабното навлизане. Ще бъдат ли осъдени?
- Може би ще позволим да живеят у нас тези, които смениха позицията си и започнаха да възприемат по друг метод протичащото се. На тези, които са минали " точката след която няма завръщане ", никой няма да елементарни. Просто нямах шанса да хвана някой Шуфрич или различен " регионал ", който приказва за някакъв мир, бих му дал знамето на Украйна и бих го изпратил на тези, с които желаят да договарят. Например на опустошения мост в Ирпен. Повярвай ми, нито един от тях няма да се приближи даже. Там разправят, че би трябвало да с някого да преговаряме. Куршумът с диаметър 7,62 е най-хубавият договарящ с врага. Всичко останало е загуба на време.
- Един почитател на " Руский мир " Александър Ржавски към този момент е дочакал своите освободители, които го убиха в личната му къща в Буча.
- За това приказвам! Те цялостен живот чакат, говорейки за мир! Знаеш ли, даже тази дума просто ме нервира! Аз не го одобрявам елементарно. Те това желаеха, споделиха, че сме приятелски народ. Моля всички, отидете и преговаряйте за мир с братята си! Аз персонално бих им дал такава опция.
- Дейността на Опозиционната платформа „ За живота “ беше неразрешена. И тук бързо се ориентираха - смениха името си и се трансфораха от секта в група. Докато секретарят на Съвета за национална сигурност и защита Алексей Данилов ги прикани да се извинят на украинския народ и да изоставен Народното събрание, „ преди да ги изнесат “.
- Подкрепям! Докато още не са ги окачили на някой бор или смърч. Всички знаем, че врагът е Русия. А тези изроди са още по-лоши! Те разделят нашето общество от вътрешната страна.
Сега някои споделят: „ Медведчук съобщи Украйна “. Той не може да я съобщи, тъй като това не е неговата страна! Той е сътрудник на друга страна. Такива би трябвало да бъдат премахнати. В едно от интервютата си през 2017 година напряко споделих, че Медведчук би трябвало да бъде премахнат, в противоположен случай той ще докара до неприятни последствия за страната. Тогава против мен беше формирано наказателно дело за закани. Но този урод докара войната в Украйна. Той увери Путин, че вижда обстановка, в която съветската войска ще бъде добре пристигнала, когато пристигна тук. Когато първата техника дойде в Гостомел, това не бяха танкове и бронетранспортьори. Техните „ автозакове “ (камиончета за транспортиране на задържани и спецподразделения на полицията, б. прев.) пристигнаха, с цел да потушат митингите.
- Сега Медведчук моли Зеленски и Путин да го разменят за бранители и поданици на Мариупол.
- Всичко е игра на един артист! На кого е потрябвал там?! Не извърши проекта, руснаците не стигнаха до задачата. Те в никакъв случай няма да отидат на такава замяна. Особено за освобождението на Мариупол. Кой е Медведчук за елементарните руснаци? Някакъв чешит, който имаше проруска позиция в Украйна. И това е всичко! Но завладяването на Мариупол ще има доста мощно пропагандно обръщение в Русия. Затова, дублирам, те в никакъв случай през живота си няма да отидат на такава замяна.
Интервю на Олга Москалюк, ЦЕНЗОР.НЕТ
Заглавието е на OFFNews
Превод: Красимир Крумов
- Ти не си за първи път на фронта през тези осем години на украинско-руската война. Замина на война през 2014 година По какво се разграничават за теб тези два стадия?
- Първо, мащабът. Ако през 2014 година войната беше по-локална и беше единствено за източната част на Украйна, в този момент военното състояние е в цялата ни страна. Второ, настроението на обществото. Тези, които не схванаха какво се случваше преди осем години, през днешния ден осъзнават, че нашата война е същинска. Ако тогава някои в западната част на Украйна не взеха насериозно обстановката, в този момент множеството украинци трансформираха мнението си. Сега страната е обединена, както в никакъв случай до момента.
- Имаше ли у теб някакви чувства тогава, че може да се реализира пълномащабно съветско навлизане в Украйна?
- Разбира се, че имах. Разбрах: това просто няма да свърши, би трябвало да има някакъв решителен стадий в нашата борба с врага. Ето го и той пристигна. Очаквах ли това да се случи в този момент? Не можех да знам. Но си давах сметка: в живота си ще го видя това и ще би трябвало още веднъж да хвана оръжие, с цел да пазя страната. Когато бях демобилизиран, прекарах целия интервал в подготовка за пълномащабна атака, с цел да има с какво да защитя фамилията си и Украйна като цяло.
- Преди осем години ти взе участие в борбите за Иловайск и Мариупол. Какво най-често си спомняш от там през днешния ден?
- През цялото това време си мислех: най-лошото, което съм виждал, беше „ Иловайският казан “. Но в този момент виждам подобен Иловайск... Почти всеки ден. В началото главната ни задача беше киевското направление. Това, което се случваше в Иловайск, беше в действителност ужасно. Но когато пристигна 2022 година, ти си била в Ирпен, Гостомел, разбираш: даже в Иловайск не беше по този начин. И този боязън се усилва, тъй като всеки ден виждаш някои нови неща, които просто те изумяват. Най-вече - убийството на елементарни хора, които се опитваха да избягат от зоната на военни дейности. Тази картина е просто шокираща. Понякога не знаеш по какъв начин да се справии с страстите. Защото не е елементарно да видиш с очите си по какъв начин умира цялото семейство с дребни деца. Сънуваш го и ще го сънуваш още дълго…
Знаеш ли, говорих си с момчетата: имам отметка „ Любими “ в телефона си – това са номерата на другари, познати. Една трета от тях могат да бъдат отстранени, тъй като тези хора към този момент не са сред живите. За къс интервал от време изгубих доста другари и познати...
- " Азов ", когато оповестява в обществените мрежи за гибелта на момчетата си, написа: " Ще отмъстим! "
- Всички, които дойдоха на нашата земя с война, ще бъдат осъдени за гибелта на нашите братя. Това е и нашата мотивация. Слушай, в случай че не живеехме, с цел да отмъстим за гибелта им, нямаше да продължим напред. Делиш парче самун с индивида в окопа, а на следващия ден го изпращаш в последния му път... Няма нищо хубаво в това, само че несъмнено не можем да седнем и да ревем. Убеден съм, че те биха желали да продължим напред и да създадем това, което ни каано - единствено победа! Ето за какво сме стимулирани да отмъстим за гибелта освен на военните, само че и на всички починали в тази война. Сред тях има доста деца и елементарни хора, които не са отговорни за нищо.
- Въоръжените сили разрушиха бригада, взела участие в жестокостите в Буча. Някои бяха взети в плен. Какво да се направи с тях? Да се разменят за наши, или да се убият?
- Не мога да намеря еднопосочен отговор на този въпрос. Трудно да се поучава нещо тук. От една страна, би трябвало да си върнем нашите пленници. От друга - тези изроди просто би трябвало да бъдат унищожени! Ние също имахме разнообразни обстановки от този проект и ние взехме нашите решения... Има съглашение сред момчетата какво да вършим с такива хора. Мисля, че знаеш какво.
- Да.
- Изпълняваме го. Ще ти кажа това: ние въпреки всичко сме хора, пазиме положителното, само че този свят би трябвало да бъде освободен от такива отпадъци.
- Президентът Владимир Зеленски също ги назова " отпадъци ", когато приказва за ракетните офанзиви против Одеса няколко часа преди Великден. Тогава починаха осем души, в това число и тримесечно бебе. Аз апелирам военните, с които поддържам връзка, да опишат съветската войска. Ти воюваш, през 2014 година беше в плен при руснаците. Как би ги описал?
- Не желая да ги измервам с техните ограничения. Това са просто плебеи, на които техният цар им е споделил да вървят напред и те го вършат. А другояче това са страхливи простаци, които нищо не могат. Когато са малко по-спокойни, стартират да демонстрират мощ. Но когато става дума за контактни борби и съществени военни интервенции, това са пикльовци и тиктокъри. За нас те са врагове. Аз даже не желая да знам дали някой от тях, или въобще от тяхната пасмина, наречена Русия, има човешки качества. За мен няма изключения. Мисля, че и след 100 години няма да има. За мен персонално това са хора, които са престанали да съществуват като персони. Това е спънка, която би трябвало да бъде премината и преодоляна. Толкова, точка! Убеден съм, че всички наши военни ще го кажат по този начин.
- Споменах в диалога ни, че си взел участие в борбите за Мариупол през 2014 година. Днес градът е под блокада. Има извънредно тежка и ужасна обстановка. Имам усещане, че руснаците толкоз ревниво преследват Мариупол, унищожават го и съзнателно убиват цивилни, изключително деца (както удариха родилния дом, трагичния спектакъл, където с огромни букви беше написано - деца), освен тъй като е изход към морето. Преди осем години градът беше арестуван и не беше позволено да се причисли към ДНР, което беше огромно проваляне за руснаците, което те не простиха. Как смяташ?
- Тези хора, които останаха в Мариупол, на първо място нашите военни, са същински герои. Сега желаят да унищожат града, тъй като той е център и проява на нашата мощ и опозиция. Целият свят се възхищава на това. Затова на Русия и би трябвало някаква победа. Руснаците в никакъв случай през живота си няма да могат да крещят, че са велики освободители, до момента в който част от нашите момчета героично държат последните позиции. Те от дълго време са знак на Украйна.
Колкото до думите ти за 2014 година и това, че Мариупол остана украински при започване на войната, даже тогава това беше наш приоритет. Когато влязохме, повярвайте ми, беше друго: някои от локалните ни посрещаха, други не. Оттогава градът стана доста украински. Самоопредели се като украински. Процентът на тези, които считат, че Мариупол би трябвало да остане под контрола на Украйна, се е нараснал доста. Затова не знам дали руснаците са имали задача да си отмъстят за 2014 година Мисля, че имаха общо - да завладяват Донбас. И Мариупол - като един от аванпостовете на противостоянието в Източна Украйна.
Повтарям: тези хора, които се бият там в този момент, са същински герои. Големият проблем е, че не можем да ги освободим, тъй като това е доста комплицирана военна интервенция. Не се прави за ден-два. Много бойци желаят да отидат там, тегли ги към борба, само че всичко не е толкоз просто, колкото би могъл да си намерения някой. Тук не мога да съветвам нищо, тъй като нямам боен опит за това. Ако бъде създаден проект, благонадежден екип - ще го осъществим.
- Нашето разузнаване оповестява, че Русия не се е отказала от потреблението на химическо оръжие в Мариупол. Ще се осмели ли?
- Тези идиоти не могат да бъдат разбрани нито с логичност, нито с някакъв разбор. Те са просто тъпаци! Не можеш да ги наречеш по различен метод. Всичко най-ужасно, което човечеството е измислило, те биха могли да приложат както в Мариупол, по този начин и в други области. Когато някой се чуди има ли опасност от нуклеарен удар, ще кажа, че има. Когато върху аленото копче държи пръста си умопобъркан и шизофреник с сходно нему обграждане, той може да го натисне.
- От какво ще зависи?
- От някои характерни световни проблеми. Или от настроението му. Не можем да предвидим това. Но всяка опасност от тяхна страна остава настояща. Вече виждаме това в пълномащабната инвазия. Анализирайте какво са измислили, по какъв начин се движат, по какъв начин са построили политическа класа? Всичко това към този момент го знаем доста добре! Това е лудница, наречена Русия. Все едно да дадеш на фанатик револвер, нож и да го пуснеш на улицата. Той несъмнено няма да стартира да засажда цветя, а ще убива. Същото важи и за Русия: те са фанатици с доста оръжия и мъчителна визия за Вселената и човешкия живот.
- Ето за какво те нарушават " зелените коридори " в Мариупол, които украинското държавно управление се пробва да провежда. Вицепремиерът Ирина Верещук съобщи, че към този момент не молим, а настояваме Организация на обединените нации да обезпечи тази евакуация, тъй като единствено те могат да оказват помощ тук. Защо няма отговор? Защо се бавят?
- Защото са страхливци! Чуй, бюрокрацията и глобализацията са ги изяли толкоз мощно от вътрешната страна, че даже не знаят по какъв начин да постъпят в дадена обстановка. Ще търсят хиляда и един документа, с цел да не създадат нещо, вместо да подпишат един и да работят. Просто в света до момента не е имало война като тази в Украйна и те се опасяват да вземат каквито и да е решения. Разни организации бяха финансирани от разнообразни източници. Живееха доста добре. Бяха на грантове, създавайки тип, че работят и красиви картинки. И когато стана дума за същински неща, когато би трябвало да заловен хората и да си изпълнят своите задания, те просто не го вършат! Между другото, поддържам президента, който сподели, че Организация на обединените нации може да бъде закрита, в случай че не може да се оправи със дилемите, които стоят пред нея. Организация на обединените нации има ясно дефиниран правилник. Той би трябвало да се извършва. Вместо това те търсят пролуки, с цел да го избегнат. Същото е и с НАТО! През 2015 година бях в централата на Алианса. На публично равнище всичко изглеждаше доста готино. Но по-късно на кафе организирах диалог с един от техните генерали. Той ми сподели: „ Ако врагът нападне някоя от страните от НАТО, ние даже не знаем по какъв начин да стартираме процеса на готовност “. Всичко е толкоз бюрократично, че те не схващат по какъв начин ще работят. Във боен проект всичко е доста просто. Но в политически – доста по-трудно.
Следователно цивилизованите страни по света би трябвало да търсят нови формати на взаимоотношение в сходни обстановки. Тези, които са подписани след Втората международна война, са неефективни. Цяла Европа е под опасност. И Америка също, колкото и необичайно да звучи. Защото в този момент си имаме работа не с дребна страна, а с голяма пасмина - Руската федерация, която, за жалост, към момента има доста оръжия.
- Въпросът е дали цяла Европа е наясно, че през днешния ден Украйна е нейният „ щит ”. Според мен не всички там го схващат. По някаква причина унгарското държавно управление, намерено подкрепящо Русия, счита, че Унгария не е застрашена. Но това е дотолкоз, доколкото на руснаците им е преференциална такава поддръжка през днешния ден. Утре обстановката може да се промени. И не в тяхна изгода...
- Те водят политика на опитомяване на врага. Това се дължи на обстоятелството, че всички те зависят от съветската сила. Ползваха съветски газ и нефт и никой не мислеше, че може да се случи някаква експанзия. И даже да допускаха това, те си мислеха: „ Е, ние ще предадем Украйна и ще уредим въпроса “. Но когато Украйна стартира да се бие с достолепие, целият свят беше учуден от това, което вършим. Така те бяха изправени под стената: не знаят чия страна да изберат. Тези страни, които имат вяра в нашата победа, ни оказват помощ с каквото могат. Това са Англия, Полша, балтийските страни. А Унгария е страна, която към момента има спорни териториални въпроси. Тя поддържа Русия, тъй като никой не е премахнал съветското въздействие в Европа. То не е изчезнало. Виждате ли, в самата Франция 40 % от електората гласоподават за претендент, който непосредствено заявява поддръжката си за Русия (Марин льо Пен зае второ място на президентските избори във Франция.). Геополитиката е такава. Но във всичко това би трябвало да разчитаме единствено на себе си. Всичко! Трябва да имаме вяра във въоръжените сили, нашия народ и нашата победа. Всичко останало е помощ. Фактът, че някои интернационалните съглашения не се извършват, към този момент е завещание от решенията на нашата политическа класа, която не се знае с какви хрумвания е била стимулирана, да вземем за пример, от предаването на същото нуклеарно оръжие. Но след войната всички ще създадем заключения и ще оценим дейностите на тези хора.
- Кога мислиш, че може да се чака повратна точка във войната? Случи ли се към този момент тя?
- Киев беше първата повратна точка. Ние го защитихме. От първите дни на нашествието пристигнах тук с оръжието си. Ако столицата не оцелее, цялата страна ще падне. Повярвайте ми, с такава мощ, с която натискаха тук, с такава маса танкове, бойни машини на пехотата и всичко останало, беше в действителност ужасно. Но когато успяхме да устоим и даже да контраатакуваме, започваш да разбираш, че успеха ще бъде наша.
- Сега се отхвърлиха от желанията си да завладяват Киев? Възможно ли е още веднъж да нападат столицата?
- Всичко е допустимо. Как да предвидим заболели хора?! Но аз нямам доверие в следващата пълномащабна атака. Не виждам по какъв начин могат да създадат това. Първо беше разрушена инфраструктурата, с която стигнаха до столицата. Когато избягаха, взривиха всички мостове зад себе си.
Второ, Киев не е дребен град, а голям мегаполис. Трябва да изпратят половината от цялата съветска войска в това направление. При това всички дружно с десанта, артилерията, тежката техника и самолетите. Такива интервенции са планувани за повече от един ден. Такава централизация на войски няма да се появи за една секунда. И американците, и нашето разузнаване ще видят това незабавно. Като се има поради какъв брой старания хвърлиха този път, само че нищо не се получи, ще би трябвало да бъдат увеличени десетки пъти. И към този момент нямат такива запаси. И както споделих, няма инфраструктура, с цел да стигнат до Киев. Видях някои области, където те базираха оборудването си. Всичко беше унищожено, без даже да напущат позицията си. Вероятно нашите стреляха от авиацията, работеха „ Байрактари “. Всичко гореше там! Ако даже се опитат, ще си го получат още веднъж.
- Зеленски съобщи, че „ тази война може да бъде спряна от този, който я е почнал “. Това е Путин. Какво мислиш?
- Той не желае да спре нищо. Ще стигне до това състояние, до момента в който съветската войска не бъде натръшкана тук. И по-късно мисля, че ще го отстранен своите. Все още се надяват на нещо. Путин няма какво да губи нито в живота, нито в политиката. Но той няма да стане воин за народа си. Знаеш ли за какво?
- Защо?
- Защото след гибелта му всички там ще го анатемосан. Защото са такива. Докато робите имат стопанин, те го славят, когато изчезне, ще търсят различен. Но нас не ни вълнува това. Изобщо един ден можем да се събудим и да усетим, че няма война. Както бързо стартира, може скоро и да свърши.
- Винаги се разсънвам с такава вяра.
- Аз също! Като всеки украинец. Войната е изтощителна. Ако някой си мисли, че това е на ниска цена нещо, надълбоко се лъже. Хората даже не си показват какво е да заредиш с гориво цялата военна техника, налична в Украйна, да нахраниш и облечеш всеки наш военнослужещ. Въпреки обстоятелството, че имаме доста мощно доброволческо придвижване, не се оправяме изцяло с всичко. Но ние се опитваме и съумяваме в доста връзки. Нашите доброволци евентуално изнесоха целия авто пазар на Полша. Все още обаче липсва превоз. И те отиват по-надалеч – в Германия, Австрия. Работят колкото могат. Много благодаря на всички, които поддържат нашата войска, а не просто седят и мислят по какъв начин е или би трябвало да бъде.
- За благополучие има все по-малко такива „ диванни “ специалисти .
- Наскоро ми се обади един прочут и стартира да ми приказва какъв брой му е мъчно, тъй като цените се вдигнали, бизнесът не върви. Казах му: " Ти си лакомец! Има хора, които са изгубили всичко! Някои са претърпели такива загуби, че ще живеят с тази болежка до края на живота си. Разбира се, в този момент цялата страна е в заплаха. Но ти седиш на повече или по-малко безвредно място виждаш околните си и още се оплакваш. Ти от заран до вечер би трябвало да си признателен на тези, които поеха тежестта! Ако не се съпротивляваха в Киев, Чернигов, Харков, Суми, тези изроди щяха да дойдат при теб доста бързо, където и да ти си в Украйна. Дали в Закарпатска област или в Ивано-Франковск, макар че и там падат ракети. Но това не може да се съпостави с унищожаването на цели квартали в градовете, където всичко гори и нашите лежат мъртви по пътища. Това са страшни картини! ". Опитвам се да предам на хората: в случай че някой счита, че освобождавайки областите Киев, Житомир, Чернигов и Суми, е станало по-лесно, не е. Продължаваме да работим за успеха! Няма непозната война. Тя една за нас всички. Ето за какво всички би трябвало да се борим, където можем. Но несъмнено не се оплаквайте и не казвайте: „ Искам да е като преди войната “. Това няма да стане!
- Искам да те запитвам за хората, които поставиха старания да докарат тази война в страната ни. Преди осем години в едно от предаванията казахте на Нестор Шуфрич, че той и Партията на районите са директно виновни за протичащото се в Източна Украйна. Оттогава " Регионалните " смениха името на партията, само че не и нейната същина. Сега можем да приказваме за тяхната отговорност за пълномащабното навлизане. Ще бъдат ли осъдени?
- Може би ще позволим да живеят у нас тези, които смениха позицията си и започнаха да възприемат по друг метод протичащото се. На тези, които са минали " точката след която няма завръщане ", никой няма да елементарни. Просто нямах шанса да хвана някой Шуфрич или различен " регионал ", който приказва за някакъв мир, бих му дал знамето на Украйна и бих го изпратил на тези, с които желаят да договарят. Например на опустошения мост в Ирпен. Повярвай ми, нито един от тях няма да се приближи даже. Там разправят, че би трябвало да с някого да преговаряме. Куршумът с диаметър 7,62 е най-хубавият договарящ с врага. Всичко останало е загуба на време.
- Един почитател на " Руский мир " Александър Ржавски към този момент е дочакал своите освободители, които го убиха в личната му къща в Буча.
- За това приказвам! Те цялостен живот чакат, говорейки за мир! Знаеш ли, даже тази дума просто ме нервира! Аз не го одобрявам елементарно. Те това желаеха, споделиха, че сме приятелски народ. Моля всички, отидете и преговаряйте за мир с братята си! Аз персонално бих им дал такава опция.
- Дейността на Опозиционната платформа „ За живота “ беше неразрешена. И тук бързо се ориентираха - смениха името си и се трансфораха от секта в група. Докато секретарят на Съвета за национална сигурност и защита Алексей Данилов ги прикани да се извинят на украинския народ и да изоставен Народното събрание, „ преди да ги изнесат “.
- Подкрепям! Докато още не са ги окачили на някой бор или смърч. Всички знаем, че врагът е Русия. А тези изроди са още по-лоши! Те разделят нашето общество от вътрешната страна.
Сега някои споделят: „ Медведчук съобщи Украйна “. Той не може да я съобщи, тъй като това не е неговата страна! Той е сътрудник на друга страна. Такива би трябвало да бъдат премахнати. В едно от интервютата си през 2017 година напряко споделих, че Медведчук би трябвало да бъде премахнат, в противоположен случай той ще докара до неприятни последствия за страната. Тогава против мен беше формирано наказателно дело за закани. Но този урод докара войната в Украйна. Той увери Путин, че вижда обстановка, в която съветската войска ще бъде добре пристигнала, когато пристигна тук. Когато първата техника дойде в Гостомел, това не бяха танкове и бронетранспортьори. Техните „ автозакове “ (камиончета за транспортиране на задържани и спецподразделения на полицията, б. прев.) пристигнаха, с цел да потушат митингите.
- Сега Медведчук моли Зеленски и Путин да го разменят за бранители и поданици на Мариупол.
- Всичко е игра на един артист! На кого е потрябвал там?! Не извърши проекта, руснаците не стигнаха до задачата. Те в никакъв случай няма да отидат на такава замяна. Особено за освобождението на Мариупол. Кой е Медведчук за елементарните руснаци? Някакъв чешит, който имаше проруска позиция в Украйна. И това е всичко! Но завладяването на Мариупол ще има доста мощно пропагандно обръщение в Русия. Затова, дублирам, те в никакъв случай през живота си няма да отидат на такава замяна.
Интервю на Олга Москалюк, ЦЕНЗОР.НЕТ
Заглавието е на OFFNews
Превод: Красимир Крумов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ