Бивш депутат от ГЕРБ е докладчик по делото на КС за Истанбулската конвенция
Бившият народен представител от ГЕРБ и сегашен парламентарен съд Анастас Анастасов е избран за арбитър докладчик по формираното във вторник дело за Истанбулската спогодба.
Конституционният съд бе сезиран тъкмо от ГЕРБ с въпроса дали конвенцията подхожда на българското законодателство. За образуването на делото са дали своят вот всички конституционни съдии.
Искането до Конституционен съд бе подписано от 75 депутати от ръководещата партия, а към него бяха приложени всички позиции по тематиката – позитивни и негативни. Решението на съда по проблема се чака до края юли.
Конституционните съдии желаят от Министерския съвет да им даде решението си за отдръпване на документа за ратификация, както и българският превод на конвенцията.
Решението на Министерския съвет да отдръпна поддръжката си от Истанбулската спогодба бе стимулирано с нуждата да се изчака изговаряне от Конституционния съд, както и с поляризираните позиции в обществото.
Преди седмица Европейският парламент прикани единайсетте страни от Европейски Съюз, които към момента не са утвърдили Истанбулската спогодба, да го създадат. С решението си институцията изрази страдание, че тези страни не гледат на конвенцията като на най-хубавото допустимо средство за битка с насилието над дамите.
Много от евродепутатите подчертаха, че нежеланието на някои страни да ратифицират текста се основава на неразбирателства и подвеждащи причини за определението " обществен пол ", употребявано в конвенцията. Те приканиха Европейска комисия и Съвета на Европейски Съюз да подхващат ограничения за бързата ратификация на документа.
Някои евродепутати се опълчиха и обявиха, че определението съставлява идеологическа обремененост. Те показаха, че Европейски Съюз няма пълномощия по такива въпроси и следва да почита вътрешния ред на всяко общество. В позиция на Европейската комисия се акцентира, че задачата на конвенцията е предотвратяването на насилието над дамите без никакви други скрити хрумвания.
Досега Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието над дами и домашното принуждение не е утвърдена от България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Англия.
Документът бе изтеглен от Народното събрание в България под натиска на Българска социалистическа партия и " патриотите ", които организираха мощна акция с изкривени и погрешни изказвания против документа.
Истанбулската спогодба, която е най-подробното интернационално съглашение за битка с насилието над дами, беше призната от Съвета на Европа през 2011 година Тя влиза в действие през август 2014 година и е подписана от Европейски Съюз през юни 2017 година.
Според Европейската комисия, всяка трета жена в Европейски Съюз е била жертва на физическо и/или полово принуждение след навършването на 15 години. Над половината от дамите са били жертва на полов тормоз, а една от всеки 20 е била изнасилена.
Конституционният съд бе сезиран тъкмо от ГЕРБ с въпроса дали конвенцията подхожда на българското законодателство. За образуването на делото са дали своят вот всички конституционни съдии.
Искането до Конституционен съд бе подписано от 75 депутати от ръководещата партия, а към него бяха приложени всички позиции по тематиката – позитивни и негативни. Решението на съда по проблема се чака до края юли.
Конституционните съдии желаят от Министерския съвет да им даде решението си за отдръпване на документа за ратификация, както и българският превод на конвенцията.
Решението на Министерския съвет да отдръпна поддръжката си от Истанбулската спогодба бе стимулирано с нуждата да се изчака изговаряне от Конституционния съд, както и с поляризираните позиции в обществото.
Преди седмица Европейският парламент прикани единайсетте страни от Европейски Съюз, които към момента не са утвърдили Истанбулската спогодба, да го създадат. С решението си институцията изрази страдание, че тези страни не гледат на конвенцията като на най-хубавото допустимо средство за битка с насилието над дамите.
Много от евродепутатите подчертаха, че нежеланието на някои страни да ратифицират текста се основава на неразбирателства и подвеждащи причини за определението " обществен пол ", употребявано в конвенцията. Те приканиха Европейска комисия и Съвета на Европейски Съюз да подхващат ограничения за бързата ратификация на документа.
Някои евродепутати се опълчиха и обявиха, че определението съставлява идеологическа обремененост. Те показаха, че Европейски Съюз няма пълномощия по такива въпроси и следва да почита вътрешния ред на всяко общество. В позиция на Европейската комисия се акцентира, че задачата на конвенцията е предотвратяването на насилието над дамите без никакви други скрити хрумвания.
Досега Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието над дами и домашното принуждение не е утвърдена от България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Англия.
Документът бе изтеглен от Народното събрание в България под натиска на Българска социалистическа партия и " патриотите ", които организираха мощна акция с изкривени и погрешни изказвания против документа.
Истанбулската спогодба, която е най-подробното интернационално съглашение за битка с насилието над дами, беше призната от Съвета на Европа през 2011 година Тя влиза в действие през август 2014 година и е подписана от Европейски Съюз през юни 2017 година.
Според Европейската комисия, всяка трета жена в Европейски Съюз е била жертва на физическо и/или полово принуждение след навършването на 15 години. Над половината от дамите са били жертва на полов тормоз, а една от всеки 20 е била изнасилена.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ