Янаки Стоилов определи като реалиситична хипотезата част от КС да работи за определени интереси
Бившият народен представител от Българска социалистическа партия и сегашен парламентарен арбитър - Янаки Стоилов, дефинира като " реалистична " хипотезата част от Конституционният съд да работи за избрани ползи. В случая - несъмнено служебно държавно управление да бъде на власт.
Стоилов, разяснява по bTV, че би приказвал по тематиката в качеството си на политик, само че не и в актуалната си роля на парламентарен арбитър.
В петък Конституционният съд занули правосъдната промяна, която 49-то Народно заседание гласоподава в частта за пълномощията на основния прокурор, само че се раздели в позицията за процедурата по сформиране на длъжностен кабинет. Така на процедура Конституционен съд остави стеснен избора на президента за длъжностен министър председател. Оставено по този метод, съгласно Стоилов, решение на процедура няма и то може бъде преразгледано.
На въпрос за какво е налице друг критерий в решенията, макар ролята на основния прокурор и на президента като независими органи в Конституцията, Стоилов отговори, че критериите би трябвало да бъдат едни и същи, с цел да са безапелационни решенията на Конституционния съд. И допъли, че по двата проблема той е дал своя вот за противоконституционност на измененията.
В отговор на въпрос за разминаването сред годишния отчет на Европейската комисия, в който ограничението на пълномощията на основния прокурор и разделянето на Висш съдебен съвет са посочени за образец, който дава отговор на рекомендациите на Европейска комисия, Стоилов отговори, че " комисията е политически орган, а Конституционният съд би трябвало да бъде юридически орган ".
Според Стоилов е допустимо опитите за промени в правосъдната система да продължат, само че " надали скоро ще се стигне до нови промени в главния закон ".
На въпрос оказван ли му е напън, той отговори, че даже " някой да търси контакт и да показа вижданията си, аз не го дефинирам като напън, а даже да е напън, не е въпросът подобен съществува ли, а кой по какъв начин дава отговор на такива опити. При всички случаи, когато Конституционен съд взема решение такива каузи, има огромен публичен подтекст. ”
В петък, признати от 49-ото Народно заседание.
Отпадат съществени ремонти като:
разделянето на Висш съдийски и Висш прокурорски съвет поради позицията, че пълномощията на прокуратурата в Общото заседание са нарушени и поради модела, по който е препоръчано Прокурорският съвет да се попълня от Народното събрание.съкращаването на мандата на основния прокурор до 5 година без право на преизбиранемеханизмът за следствие на основния прокурор, както работи от 2023 година - със арбитър от Върховен касационен съд, който води следствието против него. Причината е в публицистична неточност в признатия текст, в който се споделя единствено, че " изборът и назначението " на проверяващия арбитър се дефинира в закон ", само че не се разказва по какъв начин ще се дефинират неговите пълномощия. Само поради това Конституционен съд взема решение, че текстът не може да остане в действие и е противоконституционен.
Стоилов, разяснява по bTV, че би приказвал по тематиката в качеството си на политик, само че не и в актуалната си роля на парламентарен арбитър.
В петък Конституционният съд занули правосъдната промяна, която 49-то Народно заседание гласоподава в частта за пълномощията на основния прокурор, само че се раздели в позицията за процедурата по сформиране на длъжностен кабинет. Така на процедура Конституционен съд остави стеснен избора на президента за длъжностен министър председател. Оставено по този метод, съгласно Стоилов, решение на процедура няма и то може бъде преразгледано.
На въпрос за какво е налице друг критерий в решенията, макар ролята на основния прокурор и на президента като независими органи в Конституцията, Стоилов отговори, че критериите би трябвало да бъдат едни и същи, с цел да са безапелационни решенията на Конституционния съд. И допъли, че по двата проблема той е дал своя вот за противоконституционност на измененията.
В отговор на въпрос за разминаването сред годишния отчет на Европейската комисия, в който ограничението на пълномощията на основния прокурор и разделянето на Висш съдебен съвет са посочени за образец, който дава отговор на рекомендациите на Европейска комисия, Стоилов отговори, че " комисията е политически орган, а Конституционният съд би трябвало да бъде юридически орган ".
Според Стоилов е допустимо опитите за промени в правосъдната система да продължат, само че " надали скоро ще се стигне до нови промени в главния закон ".
На въпрос оказван ли му е напън, той отговори, че даже " някой да търси контакт и да показа вижданията си, аз не го дефинирам като напън, а даже да е напън, не е въпросът подобен съществува ли, а кой по какъв начин дава отговор на такива опити. При всички случаи, когато Конституционен съд взема решение такива каузи, има огромен публичен подтекст. ”
В петък, признати от 49-ото Народно заседание.
Отпадат съществени ремонти като:
разделянето на Висш съдийски и Висш прокурорски съвет поради позицията, че пълномощията на прокуратурата в Общото заседание са нарушени и поради модела, по който е препоръчано Прокурорският съвет да се попълня от Народното събрание.съкращаването на мандата на основния прокурор до 5 година без право на преизбиранемеханизмът за следствие на основния прокурор, както работи от 2023 година - със арбитър от Върховен касационен съд, който води следствието против него. Причината е в публицистична неточност в признатия текст, в който се споделя единствено, че " изборът и назначението " на проверяващия арбитър се дефинира в закон ", само че не се разказва по какъв начин ще се дефинират неговите пълномощия. Само поради това Конституционен съд взема решение, че текстът не може да остане в действие и е противоконституционен.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ