Батето спасил Олимпиадата в Сеул от бойкот
Бившият член на МОК Иван Славков убедил своите сътрудници от останалите социалистически страни да вземат участие на Олимпийските игри в Сеул през 1988 година. Това твърди кумецът на Батето Петър Михнев. Както е известно, Сеул'88 е най-успешната Олимпиада за родния спорт - взимаме 35 медала, от които 10 са златни.
" Иван Славков е основният " провинен " спортистите от тогавашните социалистически страни да вземат участие на Олимпиадата в Сеул през 1988 година. По партийните върхове се насаждаше концепцията да се бойкотират и тези Игри. Но Батето бе основното настоящо лице присъединяване на спортистите ни да бъде избавено.
По високите етажи на властта се заприказва за следващ протест, защото Южна Корея бе съдружник на Съединени американски щати. Говореше се, че за нашите спортисти няма да има сигурност, ще има идеологически диверсии и тем сходни. Разбира се, Батето бе измежду първите хора, които чуха за това. И не загуби нито минута време. Първо привика в офисите на БОК един по един посланиците на всички социалистически и другарски страни и ги убеди да предадат на държавните управления си, че нов протест на Олимпиада ще бъде огромна нелепост както и от спортна позиция, по този начин и от политическа.
Батето беше неповторим човек и пред него нямаше никакви загради, не тъй като бе шурей на Тодор Живков. В България и социалистически страни това значеше доста, само че в МОК и отвън соцлагера бе може би даже спънка. Там хората гледат напълно други качества, такива, които има дадената персона. И там оценяваха Иван доста високо. Член на МОК не се става с политически подкрепи, роднински връзки с държавни водачи или такива сходни неща. Все самичък си заслужава мястото.
Батето беше човек, който можеше да седне в кръчмата с бачкаторите и да си приказва с тях, все едно че е един от тях. В същото време водеше диалози на високо равнище с политици, държавни ръководители, висши спортни деятели. Иван имаше неповторима харизма, която за секунди му печелеше другари от всевъзможни среди. Но и беше извънредно ерудиран, интелигентен и предвидлив, което се цени измежду хората от елита, било той състезателен, политически, бизнес или просто в хайлайфа, който го приемаше с отворени прегръдки ", споделя Петър Михнев пред " България през днешния ден ".
" Иван Славков е основният " провинен " спортистите от тогавашните социалистически страни да вземат участие на Олимпиадата в Сеул през 1988 година. По партийните върхове се насаждаше концепцията да се бойкотират и тези Игри. Но Батето бе основното настоящо лице присъединяване на спортистите ни да бъде избавено.
По високите етажи на властта се заприказва за следващ протест, защото Южна Корея бе съдружник на Съединени американски щати. Говореше се, че за нашите спортисти няма да има сигурност, ще има идеологически диверсии и тем сходни. Разбира се, Батето бе измежду първите хора, които чуха за това. И не загуби нито минута време. Първо привика в офисите на БОК един по един посланиците на всички социалистически и другарски страни и ги убеди да предадат на държавните управления си, че нов протест на Олимпиада ще бъде огромна нелепост както и от спортна позиция, по този начин и от политическа.
Батето беше неповторим човек и пред него нямаше никакви загради, не тъй като бе шурей на Тодор Живков. В България и социалистически страни това значеше доста, само че в МОК и отвън соцлагера бе може би даже спънка. Там хората гледат напълно други качества, такива, които има дадената персона. И там оценяваха Иван доста високо. Член на МОК не се става с политически подкрепи, роднински връзки с държавни водачи или такива сходни неща. Все самичък си заслужава мястото.
Батето беше човек, който можеше да седне в кръчмата с бачкаторите и да си приказва с тях, все едно че е един от тях. В същото време водеше диалози на високо равнище с политици, държавни ръководители, висши спортни деятели. Иван имаше неповторима харизма, която за секунди му печелеше другари от всевъзможни среди. Но и беше извънредно ерудиран, интелигентен и предвидлив, което се цени измежду хората от елита, било той състезателен, политически, бизнес или просто в хайлайфа, който го приемаше с отворени прегръдки ", споделя Петър Михнев пред " България през днешния ден ".
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ