Бившият бос на картела от Меделин Карлос Ледер иска да

Карлос Ледер: „Изоставих нацизма и съм чист пред съвестта си след 33 години в затвора“

Бившият необут на картела от Меделин Карлос Ледер желае да обясни две неща. Първо, съгласно него всички опиати, като се изключи марихуаната, би трябвало да бъдат противозаконни. И второ – към този момент не е захласнат от Хитлер.

Като един от най-продуктивните и колоритни наркобарони на 80-те години, в разгара на силата си Ледер се трансформира във в действителност държател на един остров на Бахамите, основава колумбийска политическа партия, постоянно описвана като фашистка, и украсява едно от именията си със скулптура на голия Джон Ленън.

По думите му е бил предаден от Пабло Ескобар, което води до екстрадицията му през 1987 година и до 33 години затвор в Съединени американски щати. Ледер е задържан на 4 февруари 1987 година, когато колумбийската полиция щурмува ранчо край Гуарне (Антиокия) и го задържа. В Съединени американски щати получава присъда от пожизнен затвор без право на предварително освобождение плюс спомагателни 135 години, като по-късно, след съдействие по делото против Мануел Нориега, присъдата му е понижена на 55 години.

В разгара на интервенцията му американски федерални чиновници настояват, че картелът му е бил виновен за към 80% от кокаина, внасян в Съединени американски щати в тези години – оценка, която тогава трансформира Ледер в лице на „ индустриализирания “ трафик.

Тази година Ледер се завръща в Колумбия от Германия – родината на татко му – където, по личните му думи, е осъзнал грешките на предишните си убеждения, за които необятно се оповестява, че са включвали извънредно антисемитски възгледи.

„ Не съм нацист и няма да бъда нацист “, споделя 76-годишният Ледер пред Financial Times.

„ Изпитвам огромно почитание към евреите. Имал съм страхотни другари и бизнес сътрудници евреи. Адвокатът по делото ми също е евреин. “

Ледер, който твърди, че е разкрил Бог по време на престоя си в пандиза, през днешния ден се пробва да пренапише наследството си, настоявайки, че не носи виновност за най-жестоките зверства на Пабло Ескобар.

Сега той споделя пред FT, че не разпознава индивида, чиято непредпазливост и крайности са му донесли прякорите „ Ел Локо “ и „ Лудия Чарли “.

„ Този Карлос Ледер към този момент не съществува “, споделя той.

„ Съществува един пенсионер, татко, дядо. “

В записките си Life and Death of the Medellín Cartel („ Живот и гибел на картела от Меделин “) Ледер разказва в разхвърляни елементи възхода си от авто апаш до наркобос и признава, че през днешния ден счита, че те може би са „ съгрешили, като са злоупотребили с коката – свещеното листо на империята на инките “.

Вдъхновен от метода, по който Англия употребява Хонконг за контрабанда на опиат в Китай през XIX век, Ледер революционизира актуалната търговия с опиати, трансформирайки бахамския остров Норманс Кей в стартова площадка за трафик на кокаин към Съединени американски щати.

„ Бях перфекционист, използвах най-хубавата налична технология и се научих да пилотирам самолети и да ръководя лодки “, споделя Ледер.

„ Бях доста съдбоносен човек – не изпитвах огромен боязън от управляващите или полицията. Тренирах интензивно с оръжия за персонална отбрана и планирах дейностите си доста добре. “

Ледер твърди, че посредством медиатор е плащал на първия министър-председател на Бахамите Линдън Пиндлинг по 150 000 $ месечно, с цел да си затваря очите, само че при започване на 80-те години Съединени американски щати в последна сметка убеждават Пиндлинг да го изгони.

Пиндлинг, умрял през 2000 година, отхвърля обвиняванията в корупция по това време.

След това Ледер се връща в Колумбия и подписва съглашение с крайнолявата партизанска формация ФАРК, която получава дял от приходите му в подмяна на това да му разреши да развива интервенциите си в джунглата.

Но, по личните му думи, е повален от „ тайната на наркотрафика “.

„ Основният зложелател не са полицията или съдиите – това са другите наркобосове “, споделя той.

За Ледер този зложелател е дългогодишният му сътрудник Ескобар, за който твърди, че го е предал на управляващите като част от ход за консолидиране на контрола върху картела.

„ В последна сметка той стартира да убива всички в картела. Убиваше всеки, който го преследваше “, споделя Ледер.

„ Пабло Ескобар беше доста чудноват човек – съгласно мен имаше голям брой персони. “

Въпреки че постоянно е работил с Ескобар и го назовава „ шефа на шефовете “ в книгата си, Ледер твърди, че картелът от Меделин е бил по-разхлабен, в сравнение с нормално се показва – формиран от 26 относително самостоятелни бизнеса.

„ Имаше наклонност всички да бъдем хвърляни в един и същи блендер и демонизирани “, споделя Ледер, който твърди, че в главната му интервенция на Бахамите „ не е имало принуждение “.

„ Имаше наркоорганизации, които бяха извънредно жестоки, и други, които не се замесваха в принуждение “, упорства той, добавяйки, че „ дейностите, убийствата и закононарушенията на Ескобар са ограбили хиляди колумбийски фамилии “.

Ледер споделя, че не изпитва виновност за гибелта и зависимостите, породени от търговията с кокаин.

„ Съвестта ми е чиста и спокойна, тъй като платих с половин живот в пандиза “, споделя той.

Според него ключът към прекъсването на наркотрафика е по-доброто обучение, а книгата му може да бъде потребен инструмент.

„ Когато проблем толкоз сериозен като наркотрафика се преглежда посредством подправени разкази, е доста мъчно да бъде решен. Затова способствах, като написах книгата си и обясних действителните и неповторими обстоятелства “, споделя той.

В книгата Ледер признава предходната си благосклонност към нацизма, само че споделя, че до момента в който е живял в Германия,

„ съм научил и удостоверил, че – за разлика от това, което в даден миг от живота си съм вярвал – жестоките и безчовечен крайности на националсоциализма са донесли само гибел, болежка и срам “.

Ледер приказва в миг, когато Доналд Тръмп ускорява блокадата против Венецуела, която президентът на Съединени американски щати твърди, че има за цел да спре трафика на опиати.

Попитан за борбата, Ледер споделя, че „ войни “ не са нужни за битка с наркотрафика, само че дефинира залавянето на панамския деспот Мануел Нориега от Съединени американски щати през 1989 година като „ благословия “ за страната.

„ Панамците бяха банкрутирали, унищожени, в беднотия “, споделя Ледер, чиято присъда е била понижена на половина, откакто е свидетелствал за американското държавно управление по делото за наркотрафик против Нориега.

„ Днешна Панама наподобява като мини-Маями… тя към този момент е една от най-успешните латиноамерикански страни. “

Месеци след екстрадицията на Ледер през 1987 година списание Forbes включва Ескобар и още трима босове от картела от Меделин в първия си лист на международните милиардери. Ледер обаче твърди, че след ареста е изгубил всичко и през днешния ден живее от авторските хонорари от книгата си.

„ Правителството ми лиши всичко, конфискува всичко и ще продължи да го прави “, споделя той.

„ Бях един от най-бедните хора в света, тъй като в продължение на 33 години единственото, което притежавах, беше един китайски часовник за 20 $. “

Safenews напомня 10 от най-страховитите мафиоти в историята натрупали милиони от противозаконни действия.