Георги Младенов: Вече почти няма хора като Цвятко Барчовски
Бившият български баскетболен национал Георги Младенов мъчно удържаше страстите си, когато трябваше да приказва за отишлия си през вчерашния ден Цвятко Барчовски. Легендата на родния баскетбол издъхна на 85-годишна възраст в Самоков.
„ На мен ми е доста мъчно да приказвам. Той беше част от моя живот и моята кариера. При него започнах през 1982 година, при него играхме на Европейско състезание, на Балканиада, на Универсиада. Невероятен темперамент, за него нямаше „ не мога ” и „ не знам ”, той тези думи не ги познаваше. Той си беше Цвятко Барчовски – беше неповторим по някакъв метод. Поощряваше ни по някакъв негов метод, доста рядко ни хвалеше за мачове, в които сме побеждавали с добра игра. При него израснах като темперамент – натискаше ни доста на и отвън тренировките. Искаше всичко да е съвършено ”, съобщи Младенов.
„ Не съм го гледал като състезател. И в ЦСКА, и в националния тим, и в Славия постоянно е бил човек, който искаше да реализира всичко. В днешно време са доста малко тези хора. В тази връзка имам спомен от Балканиадата през 1984 година в Гърция, където играхме край с домакините. Цял мач ни водеха. Шест секунди преди края той взе таймаут. Георги Глушков беше в неповторима форма тогава и ни сподели да играем с него. Аз не го послушах. Отиграх аз топката и вкарах тройка от 9 метра, с която станахме първенци. Знаех, че съм приключил нещо, само че разбрах, че не съм го направил по най-хубавия метод. Такъв беше той. ”
„ Моят баскетболен живот, моето потомство мина през него. Моят живот като треньор – също. Когато се отказвах през 2002-2003, му звъннаха да го запитвам. Той ми сподели: „ Каквото си решил, каквото ти е на сърцето, това направи. ” Беше ми време, да. ”
„ Загубихме един човек, който беше легенда в баскетбола и в спорта. Такъв е животът и би трябвало да продължим напред. Аз съм сигурен, че той ще остане в аналите на баскетбола като човек с несклоняем темперамент, войник, който реализира всичко с стремежа си. Той получи и в този момент получава това самопризнание безусловно справедливо. Замина си легенда, която ще липсва на българския баскетболен хоризонт. ”
„ Няма човек с неговия темперамент сега. Нито пък респекта, който всяваше единствено с влизането си в залата. Трябва на младите български баскетболисти, а освен на тях, сега един подобен човек, с цел да държи крепко юздите, тъй като ще ги изпуснем ”, сподели още Младенов.
„ На мен ми е доста мъчно да приказвам. Той беше част от моя живот и моята кариера. При него започнах през 1982 година, при него играхме на Европейско състезание, на Балканиада, на Универсиада. Невероятен темперамент, за него нямаше „ не мога ” и „ не знам ”, той тези думи не ги познаваше. Той си беше Цвятко Барчовски – беше неповторим по някакъв метод. Поощряваше ни по някакъв негов метод, доста рядко ни хвалеше за мачове, в които сме побеждавали с добра игра. При него израснах като темперамент – натискаше ни доста на и отвън тренировките. Искаше всичко да е съвършено ”, съобщи Младенов.
„ Не съм го гледал като състезател. И в ЦСКА, и в националния тим, и в Славия постоянно е бил човек, който искаше да реализира всичко. В днешно време са доста малко тези хора. В тази връзка имам спомен от Балканиадата през 1984 година в Гърция, където играхме край с домакините. Цял мач ни водеха. Шест секунди преди края той взе таймаут. Георги Глушков беше в неповторима форма тогава и ни сподели да играем с него. Аз не го послушах. Отиграх аз топката и вкарах тройка от 9 метра, с която станахме първенци. Знаех, че съм приключил нещо, само че разбрах, че не съм го направил по най-хубавия метод. Такъв беше той. ”
„ Моят баскетболен живот, моето потомство мина през него. Моят живот като треньор – също. Когато се отказвах през 2002-2003, му звъннаха да го запитвам. Той ми сподели: „ Каквото си решил, каквото ти е на сърцето, това направи. ” Беше ми време, да. ”
„ Загубихме един човек, който беше легенда в баскетбола и в спорта. Такъв е животът и би трябвало да продължим напред. Аз съм сигурен, че той ще остане в аналите на баскетбола като човек с несклоняем темперамент, войник, който реализира всичко с стремежа си. Той получи и в този момент получава това самопризнание безусловно справедливо. Замина си легенда, която ще липсва на българския баскетболен хоризонт. ”
„ Няма човек с неговия темперамент сега. Нито пък респекта, който всяваше единствено с влизането си в залата. Трябва на младите български баскетболисти, а освен на тях, сега един подобен човек, с цел да държи крепко юздите, тъй като ще ги изпуснем ”, сподели още Младенов.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ