Тереза Маринова: Бях убедена, че ще стана олимпийска шампионка
Бивши олимпийски първенци няма! Те остават вечно такива! Дори 20 години по-късно златото остава освен във витрината, а и в държанието, в излъчването, в аурата.
След 20 години Тереза Маринова сияе! Също, както на 24 септември 2020 година на олимпийските игри в Сидни. Тогава тя печели злато в тройния скок - последната купа от най-важното спортно съревнование в леката атлетика за България.
" Помня всеки един миг, всяко едно нещо, всеки един от опитите, които направих. За мен беше извънредно тежка година. Година по-рано претърпях 2 интервенции. Годината беше извънредно значима, извънредно мъчно. Целта беше не просто да се върна в леката атлетика, а да стана олимпийска шампионка. Бях в действителност доста добре готова. Ставайки този ден бях уверена, че щях да печеля олимпийската купа. В този ден, на това място... всичко друго щеше да бъде неуспех ", описа тя в " Преди обед ".
Тереза към момента държи върха за девойки в тройния скок - 14,62 м, реализиран през 1996 година още веднъж в Сидни. Маринова е международна шампионка в зала (Лисабон, 2001 г.), както и първа на европейското състезание в зала (Виена, 2002 г.). Тези триумфи не са реализирани на шанс, а с доста старания и... поучения.
" Късметът в спорта постоянно е на страната на мощните. Истината е, че е работа. Ти не си машина, ти си човек в последна сметка. Наистина е извънредно мъчно, тъй като надпреварата е в един-единствен ден в годината. Нямаш връщане обратно. Точно в този избран ден би трябвало да си в най-хубава форма ", прецизира тя.
" Спортистът би трябвало да знае, че през днешния ден печелиш, а на следващия ден може да загубиш. Когато един състезател е теоретичен да губи, само че да извади поуките от тази загуба, без това да го пречупва душевен, да се отхвърля... Напротив. Всяко едно съревнование завършва сега, в който напусна стадиона. Независимо какъв брой сполучливо или несполучливо е било. Вадим поуките и се стремим, в случай че сме позволили неточност, да не я позволяваме. Ако сме съумели да създадем всичко по най-хубавия метод, надлежно да се опитаме да го запазим ", добави Маринова.
Интересна детайлност е, че също на 24 септември, само че през 1988 година в Сеул треньорът на Тереза - Христо Марков, също става олимпийски първенец в тройния скок.
Преди двамата да се срещнат, бъдещата златна медалистка работи със Светослав Топузов.
" В тренировките има извършения, контролни проби, които демонстрират вероятно двигателна просвета, физически качества. При Тереза нещата се бяха насочили към скоковете. В 8-и клас тя за първи път упражни дисциплината троен скок и реализира един резултат на 12 м. Това съревнование предопредели нейната дисциплинираност. Тя беше прочувствено дете, само че с упоритост ", спомня си той.
Днес Тереза не се е отделила от спорта. Тя има своя школа по лека атлетика, в която приготвя младите гении, тръгнали по нейния път.
" За мен има 1-2 генерации, изгубени за българския спорт. По простата причина, че дълги години в залите не влизаха деца. Щастлива съм от обстоятелството, че в този момент нещата са изменени и всички родители виждат смисъла в това децата им да спортуват, даже да не считат, че те ще бъдат професионални спортисти. Важно е децата да са на спортните терени ", съобщи тя.
След 20 години Тереза Маринова сияе! Също, както на 24 септември 2020 година на олимпийските игри в Сидни. Тогава тя печели злато в тройния скок - последната купа от най-важното спортно съревнование в леката атлетика за България.
" Помня всеки един миг, всяко едно нещо, всеки един от опитите, които направих. За мен беше извънредно тежка година. Година по-рано претърпях 2 интервенции. Годината беше извънредно значима, извънредно мъчно. Целта беше не просто да се върна в леката атлетика, а да стана олимпийска шампионка. Бях в действителност доста добре готова. Ставайки този ден бях уверена, че щях да печеля олимпийската купа. В този ден, на това място... всичко друго щеше да бъде неуспех ", описа тя в " Преди обед ".
Тереза към момента държи върха за девойки в тройния скок - 14,62 м, реализиран през 1996 година още веднъж в Сидни. Маринова е международна шампионка в зала (Лисабон, 2001 г.), както и първа на европейското състезание в зала (Виена, 2002 г.). Тези триумфи не са реализирани на шанс, а с доста старания и... поучения.
" Късметът в спорта постоянно е на страната на мощните. Истината е, че е работа. Ти не си машина, ти си човек в последна сметка. Наистина е извънредно мъчно, тъй като надпреварата е в един-единствен ден в годината. Нямаш връщане обратно. Точно в този избран ден би трябвало да си в най-хубава форма ", прецизира тя.
" Спортистът би трябвало да знае, че през днешния ден печелиш, а на следващия ден може да загубиш. Когато един състезател е теоретичен да губи, само че да извади поуките от тази загуба, без това да го пречупва душевен, да се отхвърля... Напротив. Всяко едно съревнование завършва сега, в който напусна стадиона. Независимо какъв брой сполучливо или несполучливо е било. Вадим поуките и се стремим, в случай че сме позволили неточност, да не я позволяваме. Ако сме съумели да създадем всичко по най-хубавия метод, надлежно да се опитаме да го запазим ", добави Маринова.
Интересна детайлност е, че също на 24 септември, само че през 1988 година в Сеул треньорът на Тереза - Христо Марков, също става олимпийски първенец в тройния скок.
Преди двамата да се срещнат, бъдещата златна медалистка работи със Светослав Топузов.
" В тренировките има извършения, контролни проби, които демонстрират вероятно двигателна просвета, физически качества. При Тереза нещата се бяха насочили към скоковете. В 8-и клас тя за първи път упражни дисциплината троен скок и реализира един резултат на 12 м. Това съревнование предопредели нейната дисциплинираност. Тя беше прочувствено дете, само че с упоритост ", спомня си той.
Днес Тереза не се е отделила от спорта. Тя има своя школа по лека атлетика, в която приготвя младите гении, тръгнали по нейния път.
" За мен има 1-2 генерации, изгубени за българския спорт. По простата причина, че дълги години в залите не влизаха деца. Щастлива съм от обстоятелството, че в този момент нещата са изменени и всички родители виждат смисъла в това децата им да спортуват, даже да не считат, че те ще бъдат професионални спортисти. Важно е децата да са на спортните терени ", съобщи тя.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ