Бившето крило на Милан Сержиньо даде обширно интервю пред Гадзета

Бившето крило на Милан Сержиньо даде обстойно изявление пред " Гадзета дело Спорт ", в което приказва по разнообразни тематики. 54-годишният бразилец съобщи, че най-важният миг в кариерата му е дузпата, която осъществя против Ювентус във финала на Шампионската лига през 2003 година Бившата звезда на " росонерите " - 281 мача за тима във всички шампионати, показа болката си от гибелта на своя наследник Диего. Сержиньо се върна и към трагичния край с Ливърпул през 2005 година

" Как се оправям с болката, откогато Диего си отиде предходната година? Думите не могат да опишат болката. Никога няма да привикна да приказвам за гибелта на детето ми. Това е най-голямата болежка, която едно човешко създание може да понесе. Днес пребивавам за него. Сигурен съм, че ни чака различен живот, в който ще бъдем дружно вечно ", сподели бразилецът.

" Карло Анчелоти беше треньор на Ювентус и пристигна да ме гледа. Играехме другарски мач във Форталеза с националния тим на Бразилия. Анчелоти предложи на управлението на Ювентус да вземе мен, Дида и Марсио Аморозо. Тогава обаче дойде Брайда и изпревари всички. Убеди ме за 10 минути. Придружаваше го някогашният бразилски национал Единьо, който беше в ролята на медиатор и преводач. При Дзакерони обаче беше призрачен сън! Прекарвахме най-малко половин час в тактически тренировки. Питах се по кое време ще използваме топката. В тренировките правихме немислими за мен неща. Бях печален, страдах и от студа, желаех да си потегли от Милан ", споделя Сержиньо.

" И тогава пристигна Чезаре Малдини. Трябва да благодаря на него и на Анчелоти. Чезаре Малдини избави кариерата ми. Той ми сподели да се съсредоточа единствено върху офанзивата. С него спечелихме дербито на Милано с 6:0. Винаги бях най-хубавият на терена. После пристигна Карло и " музиката " се промени вечно. Бяхме необикновен тим, най-силният в света през тези години. Шестте дни сред двата полуфинала с Интер през 2003 година? Беше мъка. Помня, че Берлускони пристигна в съблекалнята, с цел да ни даде подтик. Знам, че Сандро Неста, Пирло, Гатузо и останалите преживяваха в действителност сложен интервал, частично поради вестниците и малкия екран. Ние, бразилците, бяхме по-спокойни, бяхме надалеч от целия този напън. Да, дузпата на финала против Ювентус като цяло е най-важният миг в кариера ми. И успеха в Шампионската лига, естествено! Преди дузпата, с Буфон на голлинията, вратата изглеждаше дребна. За благополучие обаче всичко мина добре ", продължи левичарят.

" На мнение съм, че в Истанбул щяхме да загубим, даже да бяхме играли цяла седмица. Беше прокълната, нереална вечер. Спасяването на Дудек при удара на Шевченко беше свръхестествено. Дори приказвах с Дудек за това след години. На пейката, още преди осъществяванията на дузпите, бяхме нестимулирани и сигурни, че всичко ще свърши зле. Дори казахме на Карло: " Мистър, губим, всичко е прокълнато ". И в действителност, тримата най-хубави реализатори пропуснахме дузпите си: Пирло, Шевченко и аз. Беше психически проблем, а не механически. Или, в случай че щете, имаше някаква магия... Глупости са, че сме радвали на полувремето. Всъщност се случи тъкмо противоположното - всички се карахме и си разменяхме реплики. През този сезон постоянно страдахме от липса на централизация след почивката. И това се случи и в Истанбул ", сподели още Сержиньо. Той добави, че би могъл да напише книга за Силвио Берлускони.