Бившата звезда от филми за възрастни Емили Уилис остава в

Бившата звезда от филми за възрастни Емили Уилис остава в капан в личното си тяло повече от година, откакто претърпя пагубна мозъчна контузия в рехабилитационен център в Калифорния. Това удостовери нейният юрист, който разказва съществуването ѝ като „ затвор, от който не можеш да избягаш “.

Джеймс Морис, който съставлява фамилията на 27-годишната жена, съобщи пред PornCrush, че действителността в всекидневието ѝ е отвратително жестока. „ Това е извънредно битие. Представете си да сте заключени в личното си тяло. Вие сте в затвор, от който не можете да избягате “, сподели той.

Тази оценка акцентира продължаващата покруса на една изпълнителка, в миналото известна със своята сила и харизма, а в този момент живееща в съвсем цялостна парализа, написа DailyStar.

Заключена от вътрешната страна

Уилис, чието същинско име е Литци Лара Бануелос, продължава да демонстрира признаци на схващане, само че напредъкът ѝ е стеснен. Според Морис, тя може да движи тялото си „ ненапълно “, да издава звуци и да следи придвижване с очи.

Лекарите допускат, че тя може да страда от " синдром на заключването " – рядко неврологично разстройство, при което човек е в цялостно схващане, само че не може да поддържа връзка или да се движи.

Майка ѝ към този момент обезпечава денонощни грижи вкъщи в Юта. Бившата звезда е изгубила доста тегло след колапса си и се нуждае от помощ за осъществяването на най-основните функционалности. Докато експерти работят по оценка на положението ѝ, Морис признава, че нейното „ психическо положение е незнайно “.

Правна борба

Наред с мъчителните медицински вести, правосъдният иск на фамилията против рехабилитационния център Summit Malibu продължава. Морис отхвърли догатките, че делото може да се провали, като съобщи пред PornCrush: „ В юридически аспект делото на (Уилис) няма недостатъци. Нейното здраве е най-голямата покруса ".

В желае се твърди, че личният състав на първокласния рехабилитационен център не е извършил отговорностите си за грижа. На 4 февруари 2024 година, единствено дни откакто Емили се настанява в заведението за лекуване на взаимозависимост от кетамин, тя е открита в безсъзнание.

Морис твърди, че това е можело да бъде предотвратено: „ Ако личният състав беше спазил общоприетите медицински протоколи, Емили щеше да има опция да си върне контрола над живота. Никой пациент не трябва да бъде подлаган на подобен отблъскващ неуспех в клиничните грижи. Здравето ѝ беше подценявано, до момента в който не стана прекомерно късно, а в този момент животът ѝ е изменен вечно ".

В момента юристът работи с медицински специалисти, в това число физиатър, който ще прегледа Емили в Юта, с цел да дефинира степента на нейното схващане и капацитета за възобновяване. Той има вяра, че сходни показания ще засилят правната борба на фамилията.

От популярност към битка

Историята на Емили Уилис е още по-шокираща поради нейния напредък в промишлеността за възрастни. Смятана за една от най-популярните изпълнителки на своето време, тя натрупа забележителен брой почитатели, преди да се отдръпна от сектора. Когато влиза в рехабилитационния център при започване на 2024 година, фамилията ѝ се надява, че това ще бъде началото на една по-здравословна глава от нейния живот. Вместо това, поредност от хипотетични пропуски в заведението ѝ нанасят опустошителни, изменящи живота контузии.

Когато е била открита в безсъзнание, са били изгубени жизненоважни минути, преди да бъде оказана ефикасна помощ. Докато парамедиците я съживяват, към този момент са настъпили необратими увреждания. По-късно лекарите я диагностицират с аноксична мозъчна контузия, породена от липса на О2.

Битката, която следва

Засега бъдещето на Емили остава нестабилно. Съдебният иск на фамилията ѝ търси отговорност и средства за обезпечаване на дълготрайните ѝ грижи. Междувременно поддръжници не престават да наблюдават случая ѝ, дарявайки средства за медицински сметки и изразявайки вяра даже за най-малките признаци на усъвършенстване.

Морис признава, че борбата е сложна, само че акцентира, че напредъкът в медицината към момента може да даде известни учредения за оптимизъм: „ С модерната медицина и напредъка, който имаме в науката, всички можем да се надяваме, че Литци ще се върне към функционално равнище, което да направи живота ѝ пълностоен ".

И въпреки всичко, смразяващото изложение на юриста – „ затвор, от който не можеш да избягаш “ – остава. То улавя освен нещастието на положението на една жена, само че и отговорността на институциите, на които е поверена грижата за уязвими хора.