Маркиньос: Стартирам нов проект в България
Бившата звезда на ЦСКА Маркиньос приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е измежду играчите, вдигали с екипа на „ алените “ последната шампионска купа. При това в рекорден сезон, когато тимът не загуби нито един мач в шампионата и Купата на УЕФА. С " армейците " бразилският ас завоюва и два пъти Суперкупата на България. Животът му в България потегли от бойния отбор на Беласица (Петрич). А след впечатляващи изяви в ЦСКА в края на кариерата си облича екипа и на Локомотив (София), Пирин и Монтана. След като взе наш паспорт, Маркиньос дебютира и в националния тим в контрола против Корсика. В последна сметка той изигра 6 мача за България.
- Маркиньос, добре пристигнал в България! Какво те докара още веднъж тук?
- Благодаря! Дойдох за моята работа и план, а и въпреки всичко да се видя с приятелите ми тук.
- Кажи освен това за твоя план – с какво започваш да се занимаваш?
- Започвам да се занимавам с футболна мениджърска организация и по тази причина съм тук.
- Ще бъде бразилско-българска, по този начин ли? Нещо повече можеш ли да разкриеш?
- Първо ще докарам футболисти от Бразилия в България, само че и в Европа като цяло.
- Гледа доста мачове за седмицата, в която беше в България. Какво е усещането ти?
- Интересни мачове. Видях измененията на стадионите. Най-важното е, че терените са доста по-добри от тези, които бяха по времето на моя престой тук. Това е един плюс за България.
- Видя ли нещо друго като смяна в тимовете? Вече има доста чужденци…
- Да, има доста повече чужденци в съпоставяне в моя интервал тук. Качеството малко се е вдигнало и се надявам да продължи да се качва нагоре.
- Нямаше ли треньорски упоритости?
- В момента нямам, само че в никакъв случай не казвай в никакъв случай.
- С кого в България поддържаш най-хубави връзки?
- Освен с моите сътрудници, с които работим дружно, с Тошко Янчев. Винаги съм казвал, че той беше един от най-хубавите ми другари тук.
- Той в този момент е във почивка от Казахстан – успяхте ли да се видите?
- Да, естествено. Видяхме се, говорихме за нашето време, за протичащото се в този момент с него и с мен.
- Ти си един от последните първенци с ЦСКА. Как съумя вашият тим да не загуби нито един мач цялостен сезон?
- Да ти кажа почтено, нямам пояснение. Но с изключение на, че бяхме добър тим, имахме доста прекрасен колектив. Всеки си говореше с всеки, шегувахме се, а това е добре за един отбор. Поне такива са моите визии. Мисля, че това бе главното, като се изключи че имаше много положителни футболисти в нашия тим, а и треньорът също беше на равнище.
- Връщаме се към акцията 2007/08. Определено беше година на драмите за ЦСКА. Първо Тулуза ви в профил с гол в последните секунди на добавеното време, по-късно не взехте лиценз за Шампионска лига. Как преживяхте този мощен стрес?
- Много тежко. Като посетители направихме 0:0 и знаехме, че имаме сили да отстраним Тулуза. Вкарахме гол и към края към този момент мислехме, че сме в групите, само че за жалост получихме попадение. Беше доста тежко.
- Мина доста време от интервала, в който тимът не получи лиценз. Има доста версии и теории – твоята каква е? Кой беше отговорен в последна сметка?
- Ние, играчите не знаехме. Може би вие, публицистите знаете по-добре от нас. Бях на морето и си почивах и внезапно виждам по малкия екран, че има някакви проблеми с Томов. Тогава разбрах, че няма да участваме. Не можехме да повярваме. Звъннах на капитана Тошко Янчев и той удостовери, че няма да играем. Бях в потрес, не знаех какво става.
- Според теб можеше ли оня тим на ЦСКА да направи нещо особено в Европа, в случай че се бе запазил?
- Говорил съм по въпроса с мои другари и мисля, че можехме. Отстранихме огромни тимове, а и против Тулуза играхме доста добре, само че не успяхме. Ако бяхме влезнали с групите, щяхме да създадем нещо хубаво.
- С кого от този тим ти беше най-приятно да си партнираш?
- С всички. Но в живота или на работното място постоянно има някой, който повече ти импонира, излизаш с него, говорите си повече. За мен това бяха Тошко Янчев и Ней.
- Ти игра в най-турбулентното време в историята на ЦСКА. Как се живее, когато постоянно не ти заплащат заплати и има неопределеност?
- Трудно е отвън терена. Тогава започваш да мислиш за тези неща. А когато си на игрището, забравяш всичко, даже проблеми със фамилията или с пари. На терена влизам да играя футбол и не помня всичко. Но е мъчно, тъй като всички имаме сметки и би трябвало да се заплащат. Не можеш да отидеш някъде и да кажеш, че на следващия ден ще платиш.
- Сблъсквал ли си се в твоята кариера с нещо сходно в различен клуб?
- Преживявал съм, само че не чак толкоз доста като в ЦСКА. В един интервал и ние не знаехме тъкмо какво става. Влиза един, втори, трети и ни споделя всякакви неща, не знаехме какво се случва. Но го преживяхме.
- Кои са най-хубавите и най-лошите ти мемоари в ЦСКА?
- Най-хубаво беше, когато взехме купата. А най-лошият бе против Тулуза, тъй като отпаднахме в последната минута.
- В ЦСКА бразилците сте на особена респект – ти, Тиаго Силва, Ней, Жуниор Мораеш, Фернандо Каранга… Как успявате да спечелите сърцата на почитателите?
- Стараеш се, даваш всичко от себе си, а и играхме добре. Когато даваш 100%, без значение дали в ЦСКА или на друго място, хората ще те обичат.
- Един печален въпрос, само че той е част от живота. Как одобри вестта за самолетната злополука с тима на Шапекоензе, където бе и Фелипе Машадо, твой добър другар?
- Бях в потрес. С Пирин имахме мач в Пловдив против Ботев и тогава от медиите разбрах какво се е случило. От сърце се надявах да не е станало нещо с него, както и с другите, несъмнено. Веднага звъннах на жена му, плачеше доста. Още ми е доста тежко, тъй като съм живял с него, по лагери бяхме в една стая. Много е тъжно.
- Как видя днешния ЦСКА като игра?
- Като цяло в този момент ЦСКА върви нагоре. Виждам някои неща, които липсват в играта, само че това е работа на треньора. Дано нещата се оправят и ЦСКА да играе огромен футбол, каквото е желанието на всички почитатели.
- Усети ли, че липсва състезател от твоя вид – плеймейкър?
- Да, може да се каже. Но треньорът би трябвало да реши този проблем, дружно със своите помощници. Наистина има дребен проблем в тази зона и се надявам да го решат.
- Колко по-силен е Лудогорец?
- Гледах два мача на Лудогорец против ЦСКА и против Септември. Играха с два разнообразни състава.
- Това ли е преимуществото – по-дългата пейка или скъпите играчи?
- Да. И ние през сезон 2007/08 бяхме почти по този начин. Който и да влезеше, не се отразяваше зле на състава. Стилът бе еднакъв и това е огромен плюс. Така, когато един футболист се измори, има кой да го смени, а тимът продължава да играе по същия метод. А когато другите отбори го създадат, не се получава.
- Можеш ли да отличиш някой от настоящия състав на ЦСКА?
- От мача, който гледах, ми хареса централният нападател Соу. Също и Евандро, като и Антов, въпреки че някой ми сподели, че това не му е позицията. Занев също, познавам го от дълго време и няма потребност да го разясня.
- Разкажи по какъв начин се стигна до идването ти в България. Първият ти тим е Беласица (Петрич)…
- Има много истории, които няма по какъв начин да опиша. Дойдох поради Джери Перейра. Още една или две години преди да дойда тук, искаше да ме докара в България, само че не съумях поради всякакви неща. Един път приказва с мен и с бразилския ми тим. Съгласихме се и пристигнах.
- Къде се усещаше най-добре в България, с изключение на в ЦСКА? Какви усещания събра? Как се отнасяха към теб? Ти удовлетворен ли си?
- Доволен съм ненапълно. В Монтана бяха доста правилни с мен. Мисля, че на всички места съм оставил положителни усещания и никой не може да се оплаче от мен, тъй като постоянно съм бил правилен, както и те с мен.
- Локомотив (София)?
- Нямам недоволства и съм им признателен.
- Какви бразилски футболисти действително могат да дойдат в България?
- Млади, само че класата зависи от това, с което разполагат клубовете. Реално не можеш да искаш Неймар, а да не даваш нищо. Виждате, че шампионата на Китай гони по-високо равнище, тъй като там има доста пари.
- Стигна до националния тим на България и изигра няколко мача – какво беше възприятието?
- Чудесно. Беше ми фантазия да стигна до националния тим. Когато бях там, дори не можех да допускам.
- Кой приказва с теб да облечеш националната фланелка? Как се случи?
- В началото ме притегли Лотар Матеус. Каза ми, че е следил няколко мача и ме попита дали желая да играя за националния тим. Пошегувах се и отговорих, че имам повече от предпочитание и доста желая да играя. Каза ми да бъда спокоен, тъй като ще бъда в отбора.
- Защо на Матеус не му се получи в България?
- Не знам. От това, което аз съм видял, мисля, че му беше доста мъчно с езика. На тренировки трябваше да ни стопира доста пъти, с цел да ни каже нещо, само че отиваше към помощника Илия Груев, с цел да ни превежда. Така се губи доста време. Ако е студено, ще замръзнеш от тези прекъсвания. А в случай че е топло, ще ти бъде доста горещина. Губи се темп, централизация, всичко.
- Следиш ли в този момент националния тим? Какво е усещането ти? Въпреки неудачите, се появи късмет България най-накрая да стигне до огромен форум…
- Следя, когато мога, тъй като в Бразилия не се дават доста мачове от Европа. Когато имам време, виждам по Интернет. Ако се класира, ще съм доста благополучен!
- Заслужават си Вандерсон и Марселиньо да са национали на България? В изявление за „ Код Спорт “ Паулиньо от Левски също изяви такова желание…
- Мнението ми е, че са положителни играчи. А дали заслужават или не, треньорът би трябвало да каже. Но откакто са повикани… На Паулиньо съм гледал единствено един мач с Черно море. Донякъде игра добре, само че от един дуел не може да се каже дали е доста добър или не.
- Къде гледа огромната драма Бразилия – Германия 1:7 по време на международното?
- Бяхме на лагер в Германия. С Мишел Платини се събирахме да гледаме всеки мач в стаята. При победа почвахме да се майтапим, само че след втория гол на Германия заключихме вратата и не я отворихме за никого до идващия ден.
- Бразилия претърпя ли този смут?
- Трябва да го преживее, само че беше доста тежко. Отвън беше все едно има война.
- Някой връща ли се към тази тематика в Бразилия или е прекомерно мъчителна?
- Вече е минало и продължаваме напред. Няма по какъв начин да мислиш отрицателни неща.
- В персонален проект по какъв начин си? Как е фамилията, къде живееш?
- Семейството ми е в Бразилия, в Кампинас, покрай Сао Пауло. Вече имам проекти да работя тук и когато имам опция ще съм в България.
- Имаш ли желание да работите и с волейболисти? Това също е огромен пазар и България е класа в този спорт…
- Агенцията ще е спортна и ще работим с разнообразни състезатели. Знаем, че България е мощ във волейбола. Може да се работи и за това. Но първо ще се насочим към футбола.
- Маркиньос, добре пристигнал в България! Какво те докара още веднъж тук?
- Благодаря! Дойдох за моята работа и план, а и въпреки всичко да се видя с приятелите ми тук.
- Кажи освен това за твоя план – с какво започваш да се занимаваш?
- Започвам да се занимавам с футболна мениджърска организация и по тази причина съм тук.
- Ще бъде бразилско-българска, по този начин ли? Нещо повече можеш ли да разкриеш?
- Първо ще докарам футболисти от Бразилия в България, само че и в Европа като цяло.
- Гледа доста мачове за седмицата, в която беше в България. Какво е усещането ти?
- Интересни мачове. Видях измененията на стадионите. Най-важното е, че терените са доста по-добри от тези, които бяха по времето на моя престой тук. Това е един плюс за България.
- Видя ли нещо друго като смяна в тимовете? Вече има доста чужденци…
- Да, има доста повече чужденци в съпоставяне в моя интервал тук. Качеството малко се е вдигнало и се надявам да продължи да се качва нагоре.
- Нямаше ли треньорски упоритости?
- В момента нямам, само че в никакъв случай не казвай в никакъв случай.
- С кого в България поддържаш най-хубави връзки?
- Освен с моите сътрудници, с които работим дружно, с Тошко Янчев. Винаги съм казвал, че той беше един от най-хубавите ми другари тук.
- Той в този момент е във почивка от Казахстан – успяхте ли да се видите?
- Да, естествено. Видяхме се, говорихме за нашето време, за протичащото се в този момент с него и с мен.
- Ти си един от последните първенци с ЦСКА. Как съумя вашият тим да не загуби нито един мач цялостен сезон?
- Да ти кажа почтено, нямам пояснение. Но с изключение на, че бяхме добър тим, имахме доста прекрасен колектив. Всеки си говореше с всеки, шегувахме се, а това е добре за един отбор. Поне такива са моите визии. Мисля, че това бе главното, като се изключи че имаше много положителни футболисти в нашия тим, а и треньорът също беше на равнище.
- Връщаме се към акцията 2007/08. Определено беше година на драмите за ЦСКА. Първо Тулуза ви в профил с гол в последните секунди на добавеното време, по-късно не взехте лиценз за Шампионска лига. Как преживяхте този мощен стрес?
- Много тежко. Като посетители направихме 0:0 и знаехме, че имаме сили да отстраним Тулуза. Вкарахме гол и към края към този момент мислехме, че сме в групите, само че за жалост получихме попадение. Беше доста тежко.
- Мина доста време от интервала, в който тимът не получи лиценз. Има доста версии и теории – твоята каква е? Кой беше отговорен в последна сметка?
- Ние, играчите не знаехме. Може би вие, публицистите знаете по-добре от нас. Бях на морето и си почивах и внезапно виждам по малкия екран, че има някакви проблеми с Томов. Тогава разбрах, че няма да участваме. Не можехме да повярваме. Звъннах на капитана Тошко Янчев и той удостовери, че няма да играем. Бях в потрес, не знаех какво става.
- Според теб можеше ли оня тим на ЦСКА да направи нещо особено в Европа, в случай че се бе запазил?
- Говорил съм по въпроса с мои другари и мисля, че можехме. Отстранихме огромни тимове, а и против Тулуза играхме доста добре, само че не успяхме. Ако бяхме влезнали с групите, щяхме да създадем нещо хубаво.
- С кого от този тим ти беше най-приятно да си партнираш?
- С всички. Но в живота или на работното място постоянно има някой, който повече ти импонира, излизаш с него, говорите си повече. За мен това бяха Тошко Янчев и Ней.
- Ти игра в най-турбулентното време в историята на ЦСКА. Как се живее, когато постоянно не ти заплащат заплати и има неопределеност?
- Трудно е отвън терена. Тогава започваш да мислиш за тези неща. А когато си на игрището, забравяш всичко, даже проблеми със фамилията или с пари. На терена влизам да играя футбол и не помня всичко. Но е мъчно, тъй като всички имаме сметки и би трябвало да се заплащат. Не можеш да отидеш някъде и да кажеш, че на следващия ден ще платиш.
- Сблъсквал ли си се в твоята кариера с нещо сходно в различен клуб?
- Преживявал съм, само че не чак толкоз доста като в ЦСКА. В един интервал и ние не знаехме тъкмо какво става. Влиза един, втори, трети и ни споделя всякакви неща, не знаехме какво се случва. Но го преживяхме.
- Кои са най-хубавите и най-лошите ти мемоари в ЦСКА?
- Най-хубаво беше, когато взехме купата. А най-лошият бе против Тулуза, тъй като отпаднахме в последната минута.
- В ЦСКА бразилците сте на особена респект – ти, Тиаго Силва, Ней, Жуниор Мораеш, Фернандо Каранга… Как успявате да спечелите сърцата на почитателите?
- Стараеш се, даваш всичко от себе си, а и играхме добре. Когато даваш 100%, без значение дали в ЦСКА или на друго място, хората ще те обичат.
- Един печален въпрос, само че той е част от живота. Как одобри вестта за самолетната злополука с тима на Шапекоензе, където бе и Фелипе Машадо, твой добър другар?
- Бях в потрес. С Пирин имахме мач в Пловдив против Ботев и тогава от медиите разбрах какво се е случило. От сърце се надявах да не е станало нещо с него, както и с другите, несъмнено. Веднага звъннах на жена му, плачеше доста. Още ми е доста тежко, тъй като съм живял с него, по лагери бяхме в една стая. Много е тъжно.
- Как видя днешния ЦСКА като игра?
- Като цяло в този момент ЦСКА върви нагоре. Виждам някои неща, които липсват в играта, само че това е работа на треньора. Дано нещата се оправят и ЦСКА да играе огромен футбол, каквото е желанието на всички почитатели.
- Усети ли, че липсва състезател от твоя вид – плеймейкър?
- Да, може да се каже. Но треньорът би трябвало да реши този проблем, дружно със своите помощници. Наистина има дребен проблем в тази зона и се надявам да го решат.
- Колко по-силен е Лудогорец?
- Гледах два мача на Лудогорец против ЦСКА и против Септември. Играха с два разнообразни състава.
- Това ли е преимуществото – по-дългата пейка или скъпите играчи?
- Да. И ние през сезон 2007/08 бяхме почти по този начин. Който и да влезеше, не се отразяваше зле на състава. Стилът бе еднакъв и това е огромен плюс. Така, когато един футболист се измори, има кой да го смени, а тимът продължава да играе по същия метод. А когато другите отбори го създадат, не се получава.
- Можеш ли да отличиш някой от настоящия състав на ЦСКА?
- От мача, който гледах, ми хареса централният нападател Соу. Също и Евандро, като и Антов, въпреки че някой ми сподели, че това не му е позицията. Занев също, познавам го от дълго време и няма потребност да го разясня.
- Разкажи по какъв начин се стигна до идването ти в България. Първият ти тим е Беласица (Петрич)…
- Има много истории, които няма по какъв начин да опиша. Дойдох поради Джери Перейра. Още една или две години преди да дойда тук, искаше да ме докара в България, само че не съумях поради всякакви неща. Един път приказва с мен и с бразилския ми тим. Съгласихме се и пристигнах.
- Къде се усещаше най-добре в България, с изключение на в ЦСКА? Какви усещания събра? Как се отнасяха към теб? Ти удовлетворен ли си?
- Доволен съм ненапълно. В Монтана бяха доста правилни с мен. Мисля, че на всички места съм оставил положителни усещания и никой не може да се оплаче от мен, тъй като постоянно съм бил правилен, както и те с мен.
- Локомотив (София)?
- Нямам недоволства и съм им признателен.
- Какви бразилски футболисти действително могат да дойдат в България?
- Млади, само че класата зависи от това, с което разполагат клубовете. Реално не можеш да искаш Неймар, а да не даваш нищо. Виждате, че шампионата на Китай гони по-високо равнище, тъй като там има доста пари.
- Стигна до националния тим на България и изигра няколко мача – какво беше възприятието?
- Чудесно. Беше ми фантазия да стигна до националния тим. Когато бях там, дори не можех да допускам.
- Кой приказва с теб да облечеш националната фланелка? Как се случи?
- В началото ме притегли Лотар Матеус. Каза ми, че е следил няколко мача и ме попита дали желая да играя за националния тим. Пошегувах се и отговорих, че имам повече от предпочитание и доста желая да играя. Каза ми да бъда спокоен, тъй като ще бъда в отбора.
- Защо на Матеус не му се получи в България?
- Не знам. От това, което аз съм видял, мисля, че му беше доста мъчно с езика. На тренировки трябваше да ни стопира доста пъти, с цел да ни каже нещо, само че отиваше към помощника Илия Груев, с цел да ни превежда. Така се губи доста време. Ако е студено, ще замръзнеш от тези прекъсвания. А в случай че е топло, ще ти бъде доста горещина. Губи се темп, централизация, всичко.
- Следиш ли в този момент националния тим? Какво е усещането ти? Въпреки неудачите, се появи късмет България най-накрая да стигне до огромен форум…
- Следя, когато мога, тъй като в Бразилия не се дават доста мачове от Европа. Когато имам време, виждам по Интернет. Ако се класира, ще съм доста благополучен!
- Заслужават си Вандерсон и Марселиньо да са национали на България? В изявление за „ Код Спорт “ Паулиньо от Левски също изяви такова желание…
- Мнението ми е, че са положителни играчи. А дали заслужават или не, треньорът би трябвало да каже. Но откакто са повикани… На Паулиньо съм гледал единствено един мач с Черно море. Донякъде игра добре, само че от един дуел не може да се каже дали е доста добър или не.
- Къде гледа огромната драма Бразилия – Германия 1:7 по време на международното?
- Бяхме на лагер в Германия. С Мишел Платини се събирахме да гледаме всеки мач в стаята. При победа почвахме да се майтапим, само че след втория гол на Германия заключихме вратата и не я отворихме за никого до идващия ден.
- Бразилия претърпя ли този смут?
- Трябва да го преживее, само че беше доста тежко. Отвън беше все едно има война.
- Някой връща ли се към тази тематика в Бразилия или е прекомерно мъчителна?
- Вече е минало и продължаваме напред. Няма по какъв начин да мислиш отрицателни неща.
- В персонален проект по какъв начин си? Как е фамилията, къде живееш?
- Семейството ми е в Бразилия, в Кампинас, покрай Сао Пауло. Вече имам проекти да работя тук и когато имам опция ще съм в България.
- Имаш ли желание да работите и с волейболисти? Това също е огромен пазар и България е класа в този спорт…
- Агенцията ще е спортна и ще работим с разнообразни състезатели. Знаем, че България е мощ във волейбола. Може да се работи и за това. Но първо ще се насочим към футбола.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ