Бившата председателка на съда в Белоградчик Ирена Венкова успя да

Бившата председателка на съда в Белоградчик Ирена Венкова съумя да „ избяга “ съвсем без наказване, откакто правосъден развой, проточил се цели 18 години, завърши с условна присъда. Венкова е щяла да бъде наказана евентуално и на 10 години затвор за имотни измами, в случай че делото ѝ не се беше проточило 18 мъчителни за нея години.

Допълнителен мотив за условната присъда  е безупречната ѝ известност, като се изключи измамите, и потребната ѝ сегашна активност като юрист в „ пропуснат от страната регион “.

Това излиза наяве от претекстовете на състава на Софийския градски съд с ръководител и докладчик Цветан Колев, с които той преди 5 месеца осъди Венкова и брачна половинка ѝ Емил Иванов

Присъдата е минимална, въпреки публичната заплаха от действията ѝ да е била „ чудовищна “, а претекстовете на съда се трансформират в шокираща подигравка за българското правосъдие.

 

Бившата съдийка беше оправдана за подкупи и закононарушение по работа. Съдът наложи на нея и брачният партньор й условно наказване от 2 години и 11 месеца затвор с 5-годишен изпитателен период. На Венкова беше наложена и възбрана за същия период да бъде арбитър, прокурор или следовател.

Разследването против някогашната съдийка стартира през 2007 година, когато беше обявено, че като арбитър и ръководител на съда в Белоградчик е взела участие в нелегално придобиване на аграрни земи със брачна половинка си Емил Иванов и съдията по вписвания Велин Станков.

Обвиненията тогава бяха, че тримата са получили към 1 млн. лв. от противозаконни далавери.

Схемата била следната:

Откривали нереституирани парцели с умряли или незнайни притежатели, Венкова съчинявала дело за връщане на земите и го решавала в интерес на „ ищеца “. Той пък, въпреки действително въобще да не е взел участие в делото, по-късно издавал пълномощие на Емил Иванов да продаде земята, като пълномощното било заверено от Велин Станков.

Делото беше импортирано за пръв път в съда през 2009 година, само че до 2019 година ход въобще не му беше даван, защото неведнъж беше връщано за доразследване.

Венкова напусна правосъдната система и стана юрист още откакто през 2007 година Висшият правосъден съвет я в профил от служба. През 2015 година беше претендент за кмет на Белоградчик и беше подкрепена от партията „ Ред, правда и правдивост “ на Яне Янев.

В последна сметка преди 6 години делото най-сетне стартира

В края на април 2025 година делото завърши на първа инстанция, като някогашната съдийка беше приета за отговорна само за документни измами в огромни размери (чл. 212, ал.4 от НК) за приемане на пари от парцели, а Станков въобще не е измежду подсъдимите.

Венкова е приета за отговорна за 4 действия, осъществени при започване на 2007 година, при които е употребила неистинско пълномощие на името на различен човек за предписание с недвижими парцели, както и нотариална легализация от арбитър по вписванията в Белоградчик с погрешно наличие. Така получила от 20 000 до 70 000 лв. от продажба на парцели, благосъстоятелност на община Димово.

Именно близо двете десетилетия дълготрайност на процеса до присъдата и то единствено на първа инстанция, стимулират съда да наложи минимални санкции, въпреки съгласно него обществената заплаха на действията да е била „ чудовищно огромна “.

В претекстовете си арбитър Колев напомня, че за закононарушенията, за които Венкова и брачният партньор ѝ са наказани, законът планува от 3 до 15 години затвор.

Според него обаче в тази ситуация би трябвало да се приложи хипотезата за налагане на наказване под минимума. Основание за това дава и изводът на съда, че казусът не може да бъде избран като „ изключително тежък “.

В тази връзка арбитър Колев написа, че към 2007 година той е бил „ изключително тежък “, защото Венкова е измисляла каузи, с цел да получава пари от земи и към оня миг осъщественото не би могло да бъде оценено по метод, друг от „ изключително тежък случай “ –

„ един български магистрат с осъщественото е показал противоположното, на това за което е поел тази функционалност – вместо да бъде правораздавател, той се е сложил съзнателно в ролята на правонарушител, и то ползвайки характерната служебна власт, на която е притежател “.

„..но осемнадесет години по-късно публичната заплаха на тогава осъщественото е дотолкоз избледняла от времето, че даже е „ срамно да се спомене “, какъв период е бил необходим на правоохранителните и правоприлагащи органи да доближат до сегашния край. И този състав на Софийски градски съд намира виновност за това у себе си, очевидно напъните, положени за срочно привършване на делото и не позволяване прекратяването „ по отминалост “ за огромна част от обвиняванията се оказаха незадоволителни “, се споделя в претекстовете към присъдата.

След това арбитър Колев отбелязва, че измежду смекчаващите виновността условия е фактът, че все още Венкова прави „ обществено-полезна активност като юрист в безпаричен и в доста връзки пропуснат от Държавата регион “.

Смекчаващо отговорността събитие

Според него обаче има едно „ извънредно “ смекчаващо отговорността на някогашната съдийка събитие и това още веднъж е срокът на делото. По думите му 18-те години са прекалено много за развой, изключително против образован и високообразован човек като Венкова.

„ Това са осемнадесет години, които за подсъдимата са били „ изтезание “, в случай че не еднакво на присъда, то мощно доближаващо се до нея. Тя е изгубила работата си. И то е изгубила работа, която, отвън установеното е правила безупречно. Венкова е била уважавана и като магистрат и като социална персона освен в региона на град Белоградчик, само че и в този на региона Видин… Наказателното произвеждане е провлечено безпричинно дълго във времето, само че виновност за това у подсъдимата може да се търси за едвам 10 или по-малко % “, стимулира се съдията.

Като отегчаващи отговорността условия той дефинира единствено високата социална заплаха на действията, само че прибавя, че тя „ няма да е пресилено да се означи е мощно избледняла от времето “.

Със същите претекстове за „ безумно “ траялото дело е наложено условно наказване и на Емил Иванов. Съдия Колев обобщава в претекстовете си, че би наложил и на двамата тежки ефикасни санкции, само че за това е трябвало делото да завърши в рационален период.

„ Ако наказателната отговорност на двамата подсъдими за тези закононарушения бе осъществена преди 10 или повече години, то тогава евентуално наказванията за тези закононарушения щяха да бъдат най-малко седем или даже 10 години отнемане от независимост. Но в този момент, с това безпричинно проточило се с години наказателно произвеждане, съдът счита, че публичната заплаха на действията е и мощно обезличена, въпреки и все още на реализиране на действията, тя да е била чудовищно огромна “, се споделя в умозаключение в претекстовете към присъдата, която може да бъде атакувана в Софийския апелативен съд.

Въпреки че условната присъда наподобява съвсем алегорична след 18 години очакване, казусът Венкова е гръмка илюстрация на това по какъв начин висшите магистрати могат да злоупотребяват с властта си без действителни последици.

Десетилетията на проточване на делото демонстрират, че за елементарния жител правораздаването от време на време е единствено доктрина – до момента в който правосъдната система тъпче на място, тези с въздействие и връзки не престават безнаказано. Общественото съмнение към правораздаването е повече от целесъобразно, а сходни истории оставят горчив послевкус за всеки, който има вяра в справедливостта.

 

Източник: lex.bg

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News