Бивш собственик на БТК съди България за €125 млн.
Бивш притежател на БТК съди България за 125 млн. евро, събрани наложително от синдиците на банкрутиралата КТБ. Парите са взети от компания " В2 Инвестмънт С.а.р.л. " - косвен притежател на целия капитал на БТК. Още през 2019 година съдът е решил дефинитивно, че искът на синдиците следва да се почете и парите са платени през 2020 година, само че в този момент компанията си ги желае назад от финансовото министерство, което съставлява страната. Дружеството претендира и голяма рента за веселба - в размер на 91 797 834 лева.
Това демонстрират документи, с които “Сега ” разполага. Делото е основно освен поради огромната рекламация против страната, само че и поради риска от основаване на прецеденти около него. Какви са детайлите по делото?
При дефинитивно завършили правосъдни каузи компанията твърди, че е ощетена от бездействието на НС
Фирмата, която сега съди България, е направлявала целия капитал на БТК през верига от сдружения до септември 2016 година " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " е имала 100% от собствеността в " ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. ", което на собствен ред е притежател на 100% от " Вива Телеком България " ЕООД - едноличен притежател на БТК.
Самата " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " е благосъстоятелност на " ВТелеком Инвестмънт Ес Си Ей ”, в което има доста интернационалните компании акционери, както и сдружения, директно и непряко следени от мажоритарния притежател на КТБ Цветан Василев. На 14 март 2016 година синдиците на КТБ предявяват иск против " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " на съображение нов член от Закона за банковата неплатежоспособност. Той е признат особено поради банкрута на КТБ и дава опция на синдиците да предявяват иск към трети лица, в случай че те са получили под някаква форма имущество с генезис КТБ.
СГС приема, че 125-те милиона евро с генезис от КТБ са били употребявани индиректно от Цветан Василев за придобиване на дял в БТК и въз основата на новия текст в закона осъжда през 2018 година " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " да заплати сумата като трето лице. След несполучливо обжалване решението на съда е влезнало дефинитивно в действие през 2019 година, а цялата сума е събрана през май 2020 година след издадена заповед за осъществяване от английски съд.
Специалната норма в закона се оказва противоконституционна
През май 2021 година - година след събирането на сумата, Конституционният съд в България анулира като противоконституционен текста от закона, разрешил търсене на отговорност от трети лица. Той реши, че този норма има темперамент на изключително законодателство, като решението по това време провокира плевел политически скандал.
Четири години след решението на Конституционен съд и 6 години след окончателното си наказание компания " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " твърди, че е била ощетена от България. Според нея противоконституционният текст от Закона за банковата неплатежоспособност е бил подобен от самия миг на приемането му и след анулацията Народното събрание е било длъжно да уреди последствията, в това число и при случаи с влезнали в действие решения.
Така първо е осъществено противоправно действие, а след това - противоправно безучастие, което е увредило " B2 Инвестмънт С.а.р.л. ", се твърди в желае на компанията против страната. Тя е пресметнала, че крайният период за приемане на решение, с което Народно събрание урежда последствията от анулираната противоконституционна норма, е 6 май 2022 година и по тази причина от този миг страната дължи и законна рента за веселба в размер на над 91 млн. лева
Финансовото министерство е отхвърлило изрично тези причини, излиза наяве от материалите по делото. От министерството акцентират, че оповестяването на противоконституционност на съответните текстове в Закона за банковата неплатежоспособност не опорочава валидността на влезлите в действие правосъдни решения. Няма учредения за анулация на правосъдните решения, изрично е МФ. До разглеждане на делото всъщност обаче още не може да се стигне поради различен забавен спор - каква такса следва да заплати компанията по делото.
Виновна ли е България, че компанията не може да си заплати правосъдната такса
В момента " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " и МФ се борят на различен терен - отговорна ли е България за хипотетичната неспособност на компанията да си заплати наложителната такса за такова огромно правосъдно дело. На фона на големия веществен интерес - общо 336.3 млн. лева, таксата по прилаганата обща за всички формула е избрана на 13 451 063.38 лева. Фирмата първо е поискала 1 месец пролонгация, а след това напряко е настояла таксата да отпадне с мотив, че не може да си я разреши и че тази висока такса лимитира правото ѝ на обективен правосъден развой.
Това искане е почетено при започване на юли тази година и таксата е понижена на 20 000 лева Според финансовото министерство обаче определението на съда е погрешно, а финансовата неспособност на компанията да заплати таксата не е потвърдена.
От МФ акцентират, че единственото показано доказателство от компанията - финансов доклад от 2016 година, не потвърждава по никакъв метод с какво действително разполага тя девет години по-късно. От МФ не одобряват за безапелационен и обстоятелството, че притежателят на " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " - " ВТелеком Инвестмнът Ес Си Ей ", е влезнал в процедура по неплатежоспособност през април 2025 година, броени месеци преди завеждането на желае през май. От там смятат, че не е потвърдено компанията майка да е била принудена да стартира процедурата по разпродажба.
Според МФ съдът не е изследвал въобще и опцията на обособени акционери в сдружението да обезпечат средства за таксата. В структурата на компания " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " са взели участие и миноритарни акционери, като по предишни правосъдни каузи е събрана информация кои са те.
Има данни за акционери, вложили 23.4% от общите средства за пазаруването на БТК, като измежду тях са крупни компании като " Мерил Линч ", " Алфа банк " и други Тези компании изрично не биха срещнали компликации да обезпечат средства за таксата, смятат от МФ. Според тях България не може да бъде отговорна, че обещано комерсиално сдружение е било основано единствено и само за да придобие акции в друго сдружение и не е развивало друга активност, тъй че да разполага с пари за водене на правосъдни производства.
" Няма спънка действителните притежатели, които развиват комерсиална активност, да платят таксата. Противното е заобикаляне на закона ", смятат от МФ. Оттам са изтъкнали и че избраната понижена такса от 20 000 лева е доста ниска и непропорционална.
На 20 000 лева би възлязла нормалната такса по иск с веществен интерес 500 000 лева, а това съставлява 0.15% от размера на желае по това дело, акцентират от МФ. Минималният адвокатски хонорар, който се изплаща предплатено, също надвишава в пъти таксата - в тази ситуация той е 2 132 310 лева
Окончателното изговаряне по размера на таксата следва.
Това демонстрират документи, с които “Сега ” разполага. Делото е основно освен поради огромната рекламация против страната, само че и поради риска от основаване на прецеденти около него. Какви са детайлите по делото?
При дефинитивно завършили правосъдни каузи компанията твърди, че е ощетена от бездействието на НС
Фирмата, която сега съди България, е направлявала целия капитал на БТК през верига от сдружения до септември 2016 година " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " е имала 100% от собствеността в " ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. ", което на собствен ред е притежател на 100% от " Вива Телеком България " ЕООД - едноличен притежател на БТК.
Самата " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " е благосъстоятелност на " ВТелеком Инвестмънт Ес Си Ей ”, в което има доста интернационалните компании акционери, както и сдружения, директно и непряко следени от мажоритарния притежател на КТБ Цветан Василев. На 14 март 2016 година синдиците на КТБ предявяват иск против " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " на съображение нов член от Закона за банковата неплатежоспособност. Той е признат особено поради банкрута на КТБ и дава опция на синдиците да предявяват иск към трети лица, в случай че те са получили под някаква форма имущество с генезис КТБ.
СГС приема, че 125-те милиона евро с генезис от КТБ са били употребявани индиректно от Цветан Василев за придобиване на дял в БТК и въз основата на новия текст в закона осъжда през 2018 година " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " да заплати сумата като трето лице. След несполучливо обжалване решението на съда е влезнало дефинитивно в действие през 2019 година, а цялата сума е събрана през май 2020 година след издадена заповед за осъществяване от английски съд.
Специалната норма в закона се оказва противоконституционна
През май 2021 година - година след събирането на сумата, Конституционният съд в България анулира като противоконституционен текста от закона, разрешил търсене на отговорност от трети лица. Той реши, че този норма има темперамент на изключително законодателство, като решението по това време провокира плевел политически скандал.
Четири години след решението на Конституционен съд и 6 години след окончателното си наказание компания " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " твърди, че е била ощетена от България. Според нея противоконституционният текст от Закона за банковата неплатежоспособност е бил подобен от самия миг на приемането му и след анулацията Народното събрание е било длъжно да уреди последствията, в това число и при случаи с влезнали в действие решения.
Така първо е осъществено противоправно действие, а след това - противоправно безучастие, което е увредило " B2 Инвестмънт С.а.р.л. ", се твърди в желае на компанията против страната. Тя е пресметнала, че крайният период за приемане на решение, с което Народно събрание урежда последствията от анулираната противоконституционна норма, е 6 май 2022 година и по тази причина от този миг страната дължи и законна рента за веселба в размер на над 91 млн. лева
Финансовото министерство е отхвърлило изрично тези причини, излиза наяве от материалите по делото. От министерството акцентират, че оповестяването на противоконституционност на съответните текстове в Закона за банковата неплатежоспособност не опорочава валидността на влезлите в действие правосъдни решения. Няма учредения за анулация на правосъдните решения, изрично е МФ. До разглеждане на делото всъщност обаче още не може да се стигне поради различен забавен спор - каква такса следва да заплати компанията по делото.
Виновна ли е България, че компанията не може да си заплати правосъдната такса
В момента " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " и МФ се борят на различен терен - отговорна ли е България за хипотетичната неспособност на компанията да си заплати наложителната такса за такова огромно правосъдно дело. На фона на големия веществен интерес - общо 336.3 млн. лева, таксата по прилаганата обща за всички формула е избрана на 13 451 063.38 лева. Фирмата първо е поискала 1 месец пролонгация, а след това напряко е настояла таксата да отпадне с мотив, че не може да си я разреши и че тази висока такса лимитира правото ѝ на обективен правосъден развой.
Това искане е почетено при започване на юли тази година и таксата е понижена на 20 000 лева Според финансовото министерство обаче определението на съда е погрешно, а финансовата неспособност на компанията да заплати таксата не е потвърдена.
От МФ акцентират, че единственото показано доказателство от компанията - финансов доклад от 2016 година, не потвърждава по никакъв метод с какво действително разполага тя девет години по-късно. От МФ не одобряват за безапелационен и обстоятелството, че притежателят на " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " - " ВТелеком Инвестмнът Ес Си Ей ", е влезнал в процедура по неплатежоспособност през април 2025 година, броени месеци преди завеждането на желае през май. От там смятат, че не е потвърдено компанията майка да е била принудена да стартира процедурата по разпродажба.
Според МФ съдът не е изследвал въобще и опцията на обособени акционери в сдружението да обезпечат средства за таксата. В структурата на компания " B2 Инвестмънт С.а.р.л. " са взели участие и миноритарни акционери, като по предишни правосъдни каузи е събрана информация кои са те.
Има данни за акционери, вложили 23.4% от общите средства за пазаруването на БТК, като измежду тях са крупни компании като " Мерил Линч ", " Алфа банк " и други Тези компании изрично не биха срещнали компликации да обезпечат средства за таксата, смятат от МФ. Според тях България не може да бъде отговорна, че обещано комерсиално сдружение е било основано единствено и само за да придобие акции в друго сдружение и не е развивало друга активност, тъй че да разполага с пари за водене на правосъдни производства.
" Няма спънка действителните притежатели, които развиват комерсиална активност, да платят таксата. Противното е заобикаляне на закона ", смятат от МФ. Оттам са изтъкнали и че избраната понижена такса от 20 000 лева е доста ниска и непропорционална.
На 20 000 лева би възлязла нормалната такса по иск с веществен интерес 500 000 лева, а това съставлява 0.15% от размера на желае по това дело, акцентират от МФ. Минималният адвокатски хонорар, който се изплаща предплатено, също надвишава в пъти таксата - в тази ситуация той е 2 132 310 лева
Окончателното изговаряне по размера на таксата следва.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ