Още в първия ден на войната с Украйна бе върнат КамАЗ с трупове - Свят
Бивш пълководец на разследваща част споделя по какъв начин е почнала пълномащабната съветска инвазия в Украйна, какъв брой наборни бойци са били изпратени на война и за какво е отказал да продължи да се бие. Условно е наименуван Николай от съображения за сигурност. Ето неговия роман , оповестен от " ".
Аз и моите момчета получихме задача да разузнаем региона (на границата с Украйна) още през 2021 година Проучихме посоката, в която ще се движи всичко, видяхме по какъв начин е проведена границата, какво стои там, какъв брой души я охраняват. Така че просто ни споделиха: " Отидете там, направете това и това ". Но ние не сме простаци, имаме добра подготовка, тъй че към този момент подозирахме, че може да се случи нещо съществено. Но нямах никакво особено отношение. В това, което правехме, нямаше нищо престъпно. Често срещана процедура е бойци от разнообразни страни да ревизират границите на прилежащите страни: нашата граница да вземем за пример също се следи от дронове. Правехме го по един и същи метод. Така че не бяхме 100% сигурни, че става дума за следваща офанзива, а можеше да е просто събиране на информация, просто информиране.
След това, през 2022 година, в началото имаше рутинно упражнение, както постоянно се прави. Пристигнахме там (на границата с Украйна) още през февруари, както всички останали, съвсем цялата съществена група. И ние бяхме настанени в база покрай границата. И никой не ни сподели нищо. Просто отидохме там, разпънахме лагера и седнахме. Но ние не сме простаци. Например мобилните телефони бяха отнети от множеството военни. Ние обаче не се отказахме от нашите. Военните са просто дилетанти, които обичат да снимат по какъв начин служат, по какъв начин работят. Всичко това се разгласява в обществените мрежи и надлежно въздейства върху имиджа на армията. Ето за какво съществува злощастната заповед за отбрана на държавните секрети (заповед 010 на съветското министерство на защитата не разрешава потреблението на мобилен телефон на територията на военна част - бел. ред.).
Обикновено те просто следят и се твърдят, че никой не употребява мобилни телефони. А по-късно (в началото на февруари, на границата с Украйна) започнаха да снимат всичко, службите за сигурност започнаха да сканират региона, където са ситуирани войските. Те разполагат със специфични стратегии, спътници, заглушители - могат да изчислят точното местонахождение на човек с мобилен телефон, да проследят обществените му мрежи, какво е писал. Ами това е всеобщо събитие.
И тогава те започнаха да натискат крепко за телефоните, отнемаха ги. Така че болшинството от бойците даже не знаеха какво се случва по света. Ние да вземем за пример непрекъснато наблюдавахме политиката. Знаехме, че се нагнетява напрежение посредством медиите, обществените мрежи, всевъзможни лозунги за освобождението (на украинския народ), за нацистите и така нататък Така че разбрахме до какво води. Но до последно си мислехме, че просто ще дойдем... Никой не искаше да стартира (войната). Никой!
След това започнаха да ни носят муниции. В армията частите разполагат с така наречен военни муниции, само че те в никакъв случай не се раздават. Това значи, че във всички извършения - това е документирано, те просто ги носят със себе си. Но когато започнаха да ни докарват камиони КамАЗ с всички тези неща... Разбрахме, че няма да свърши единствено с размахване на оръжие. В Русия събрахме БТГ (батальонни тактически групи), пехота, съоръжение, въобще цялостен комплект, и през нощта на 24-ти (февруари) се отправихме (към Украйна). Точно както нацистите, в 4 часа сутринта.
Беше тъкмо като завземането на Крим. Никой не знаеше нищо до последния миг. Нормален ден. По време на обяда всички ненадейно оповестиха: влезте, има тревога. Но това може да е и подготовка. Хората пристигаха, получаваха всичко належащо и просто ги отвеждаха на летището. В армията има такова нещо - фотодоклад. Красиви фотоси за началниците. И тук нещата бяха от вида " да създадем тези фоторепортажи и да се приберем у дома ". В последна сметка качиха всички на самолети и кораби и това беше всичко: хората към този момент бяха отпътували за Крим.
Подразделението, в което служих, взе участие в акцията през цялото време, от 14 година Не участвах в самото анексиране, не бях " вежливият човек " на фотосите, изпълнявах други задания. Така се случи, че " гласуването " (така нареченият от съветските управляващи " референдум за присъединение на Крим към Русия ", след който полуостровът беше анексиран, се състоя на 16 март 2014 година - бел. ред.) се организира чисто, безвредно, всичко изглеждаше красиво и всички опити за бойкот трябваше да бъдат осуетени.
Първоначално са завзети и военни елементи. Блокираха ги, а ние искахме от бойците да се предадат. По същия метод работихме и по границата в отдалечените региони, с цел да подсигуряваме, че няма да има провокации. Общо взето, от 2014 година насам участвах в продължение на три години (в руско-украинския боен спор в Донбас). Тогава към момента не се интересувах от политика, в действителност не ме интересуваше какво се случва. Тоест, бях просто младеж, както множеството хора в армията в този момент: пристигнах да послужвам и да получавам пари. Тогава за мен нямаше значение къде и какво ще върша. Ако имаше работа за извършване, тя трябваше да бъде свършена.
Загубите бяха доста, доста огромни
(По време на пълномащабното навлизане в Украйна) към този момент изпитвах ненавист към нашите, основно към командването. Начинът, по който се държеше, хвърляйки ни в борбата, и самата концепция за тази война. Бях на стадия (в началото на март), когато стартира тази история (окупацията) с Изюм, когато започнаха да вкарват войски към този момент в Харков. Това беше първият стадий, когато настъплението продължи, въпреки и постепенно, само че продължи. Тогава Харков към този момент стартира защитата и ние се опитахме да вкараме вътрешни войски, съоръжение. Изгориха ги всички там и бойците се върнаха назад. Ето на какво станах очевидец.
За военните, изключително за тези, които нямат опит, да вземем за пример за бедните новобранци, които са попаднали там, първите дни са потрес. Например от тези райони (граничещи с Украйна) знаеха, че към този момент се намират на украинска територия. А останалите просто потеглиха и не знаеха къде отиват и за какво отиват. Ето за какво се стигна до обстановката, която бойците по-късно описаха на украинците в тези видеоклипове (интервюта с военнопленници), че " не знаехме къде отиваме ". Наборните бойци са изпратени (на война), тъй като доста елементи не разполагат с задоволително личен състав. Обикновено ги изпращат на учения, на задачи, като им пробутват морков под формата на пари. А какво ще каже едно момче на 18-19 година? Особено за тези от бедните райони тя (тази тактика) постоянно работи.
(В първите дни на съветското навлизане в Украйна) новобранците бяха уплашени до гибел, просто бяха в потрес. Когато стартира стрелбата, първите контакти (с ВСУ), те бяха зашеметени, изпаднаха в цялостен ступор. Или пък втората реакция, според от шанса, беше, че те започнаха да се бият до последния човек: това се случва на подсъзнателно равнище, той (войникът) не се бие за страната си, той се бие, с цел да оцелее.
По мои данни още през първия ден в Украйна са изпратени над 2000 наборни бойци. Когато видяхме какво става, им помогнахме и незабавно организирахме евакуация, изпратихме ги назад на съветска територия. Просто разбрахме, че наборните бойци няма какво да вършат там.
В началото на войната с Украйна съветските управляващи отхвърлят да са изпращани бойци на наборна работа. " В тази интервенция вземат участие единствено професионални военни - офицери и военнослужещи на контракт. Няма наборни бойци, не планираме и не имаме намерение да го вършим ", съобщи съветският президент Владимир Путин при започване на март.
Няколко дни по-късно представителят на Министерството на защитата Игор Конашенков съобщи със страдание, че " са открити няколко обстоятелството за наличието на военнослужещи на наборна работа ". В същото време той отбелязва, че наборните бойци, които са били в тила, т.е. не са взели участие в сраженията, са били пленени. Конашенков не споделя нищо за жертвите измежду наборните бойци по това време.
Изгорели артикули в търговски център " Амстор " в Кременчук, откакто е бил ударен от две ракети на 27 юни 2022 година Руското министерство на защитата заяви, че ударът е бил ориентиран към намиращ се наоколо склад за муниции. В резултат на обстрела са убити 13 души, а над 40 са ранени. Снимка: Агенция Франс Прес
В първите дни имаше доста, доста огромни загуби, продължава Николай. И споделиха по малкия екран, че в първите дни цялата авиация, цялата противовъздушна защита ще бъде унищожена, рускоговорещите (украинци) ще се изправят в наша отбрана, ще ни посрещнат с цветя и така нататък (смее се). Така че през всичките тези години на хората им беше внушавано, че ни чакат там, че ни обичат, че носим шибаната светлина. Знаете, че това е нещо като кръстоносните походи. И командирите имаха вяра в цялата тази идеология, а " царят ", наред с други, също вярваше, че всички го обичат и всички го чакат. Така че хората (руското военно командване) взеха решение да се втурнат, а когато започнаха да стрелят по тях, схванаха, че нещата са разнообразни.
През първите пет дни нямаше естествена артилерийска или въздушна поддръжка. Това значи, че сухопътните ни войски стояха. В Украйна също не са простаци, те се приготвят за войната от 8 година, знаят в каква посока ще тръгнат (руските войски): ние от 8 година споделяме, че " ще защитим Донбас " и това е всичко. Така че, когато дойдохме, имаха положителни позиции, DOT (дългосрочна огнева точка), DZOT (дългосрочна маскирана огнева точка), всичко беше подсилено. Работят добре, положителни са. Освен това те познават терена. Като цяло, там беше доста мъчно (за нас). Само през първия ден докараха КамАЗ с трупове. На четвъртия ден бяха останали единствено двама от към 10 БТГ. Това значи, че единствено 20-30% (от войниците) са оживели, а останалите са били или убити или ранени съществено, че трябваше да бъдат върнати назад (в Русия).
В първите дни на съветската инвазия в Украйна във всяка БТГ е имало най-малко по хиляда души, изяснява различен съветски боец, взел участие във войната с Украйна. " По-късно те бяха към 800, през април - 600, а през май изпращаха останки от 30-100 души от частите, с цел да добавят тези, които са там. Тук те са на път, батальонът към този момент е отпътувал. И тези 100 души в този момент са батальонът. А съгласно щаба в един батальон би трябвало да има към 350-450 души според от типа на войските. Задачата се разпорежда на щабния батальон, само че той разполага със 100 души. Поради това те не са в положение да се оправят със задачата - отсам и тежките загуби. И още в първите дни колоните бяха изтласкани напред - " Преминете със скорост! - и те просто бяха унищожени по пътя. Ако БТГ бяха неотложно разгърнати в бойна групировка и нападнаха, както са били подготвени, загубите щяха да бъдат минимални. Но някакви идиоти на върха взеха решение да нападат и дадоха заповед: " По-бързо! По-бързо! ", тъй че командирите на място са изгубени, а те не знаят по какъв начин да опонират на началниците си ", изяснява военнослужещият.
Хората просто бяха хвърлени за пушечно месо, споделя Николай. Например, те споделят на отряд от 30 души: " Отидете там ". Те споделят: " Там има 300 души, всички ще слезем. - " Да, ще го направиш ". Ето по какъв начин работи. Или, да вземем за пример, от горната страна идва заповед: " Трябва да превземем това село. Изпратете войски ". А командването (на съветските войски) е толкоз некадърно: " Добре, изпратихме. Там ги размаpват, дали са оживели или не, (няма значение). Не се получи. Командата сподели: " Е, случва се, ще опитаме отново. Така че нещата са толкоз зле, че те просто жертват хората, с цел да не им създадат нещо шефовете... Страхът от шефовете плаши хората повече, в сравнение с страхът от гибелта, неуважението, презрението (към тях).
Той пази дома си по този начин, както ние бихме защитили нашия
В армията се опитваха да ни пропагандират (срещу Украйна). Спомням си, че ни дадоха едно дебело списание от 100 страници със заглавие " Националистическите организации в Украйна ". Имаше и описания на всички националистически групи, които в миналото са съществували там. И е написано по този начин, като че ли в Украйна въобще няма елементарни хора и ВСУ, а единствено " националистически батальони ". И като че ли щяхме да се борим против тях. Но в действителност това беше единствено " опрощение ", с цел да отидем да се бием. Никой в моето поделение не повярва, тъй като всички имаме родственици и другари в Украйна.
В Русия също има доста националисти. Има хора, които са даже по-харт от тези в Украйна. На хората им споделят нещо по малкия екран, мързи ги даже да влязат в интернет, с цел да прочетат за това. Например, че отбраната от тероризъм не е терористична отбрана, а териториална.
Когато се придвижвахме (през Украйна), видяхме села, останали без електричество, отопление, вода... Помогнахме на локалните поданици с каквото можахме: с храна, с здравна помощ. И ние помагахме с нещо, и те ни помагаха - даваха ни храна. Имахме такива дажби, че да не умрем от апетит, те не бяха задоволителни, с цел да бъдем пълноценни. Никога не сме вземали нищо принудително. Като тази бедна, мизерна пехота, мародери, които като хлебарки обикалят в близост, ядат всичко, изнасят всичко, крадат. Ние (в подразделението) не сме деградирали като нашето командване или множеството бойци, които желаят единствено да крадат, да изтезават, да убиват, да изнасилват. Или като служители на реда, знаете, такива хамстери, които носят всичко: даже да не им би трябвало, отново ще го откраднат, ще го върнат, ще го дадат на някого. Така се работи, такива хора се назначават.
Единственото нещо, което взеха в мое наличие, беше кутия кафе. Веднъж отидохме в селото и проверявахме къщите. Ние не спим доста, тъй че едно от момчетата ми просто отиде в кухнята и взе кутия кафе. Това беше всичко. Не сме докосвали телефони или тв приемници, не сме обикаляли на никое място, не сме крали нищо.
Имаше няколко пъти, когато работихме на адреси. Тогава ФСБ ни изпраща адресите на хората, а ние отиваме и работим по тях. С други думи, идваме, хващаме индивида, ревизираме цялата информация и електроника и го водим във ФСБ. Никой не бие никого, както вършат нашите по време на манифестации, просто идваме: " Момче, ела с нас, ще се оправим ". Имаше миг, в който хванаха момче и започнаха да го разпитват за всичко. Накрая му зададоха един въпрос: " Ако в този момент те вземем назад, ще се върнеш ли на война? - " Да. " - " Защо? " - " Защото пазя дома си. " И тук той е прав. Защото той пази дома си по същия метод, по който ние бихме защитили своя, в случай че ни атакуван.
Мисля, че това е добър човек с положително образование и идеология. Дори да знаеше, че може да бъде погубен за тези думи, той отговори по този начин. И за това той заслужава почитание, той е добър (според Николай украинският боец не е бил изтезаван за думите си и след разпит е бил вкаран в затвор за военнопленници - бел. ред.).
Не сме ненавиждали никого, не сме се подигравали с никого. Имахме предписание, че в случай че забележим някакво безвластие (от страна на съветските военни), сами ще ги гръмнеме. Например, имах един диалог с офицер от пехотата. Опитах се да го накарам да опише за отношението си към всичко това, тъй като постоянно съм се интересувал от мнението на хората, с цел да знам какво да чакам, с кого да работя и с кого не. Първоначално този офицер изглеждаше като естествен младеж, със брачна половинка и деца. И тогава той споделя: " Искам да отида там, да намеря някоя мацка и да я блъскам ". Опитвам се да го попитам за какво: " Искам. " Това е единствено с цел да прикрие възприятието си за непълноценност, да покаже какъв брой е готин и мощен е, че " аз мога и ще го направя ". Казаха му, че в случай че се опита да го направи пред нас, ще го гръмнеме.
Когато виждам всички тези вести (за съветските военни закононарушения в Украйна), не съм сюрпризиран от протичащото се. Защото контингентът от хора, които са множеството в армиите, е тъкмо подобен. Няма естествен асортимент на личния състав. Единици като нашата влизат, откакто бъдат определени. Останалите влизат: неубедени или с пристрастености, извратени или изостанали - няма значение. Основното е да запълните броя, а по-късно няма значение. Ето за какво се случват всички тези произшествия: обири, убийства, изнасилвания, сбивания.
Или пък този представител на армията (Игор Конашенков осведоми съветското министерство на защитата за войната с Украйна - бел. ред.), който споделя всевъзможни истории за химически оръжия и сходни. И той споделя, че не сме бомбардирали комерсиалния център, а фабриката, складовете там. Когато погледнете фотосите, кои са складовете? Всички работят с хартия, остарели карти. Когато можете просто да вземете някое приложение, да вземем за пример, и да видите сателитни изображения. Те не схващат, че построяването на голям търговски център лишава година, даже шест месеца. В града няма място, по тази причина го построяват до някаква фабрика. И те (командирите): " О, там имаше нещо! " И стартират да хвърлят бомби. Тоест командването не знае по какъв начин да употребява картата и да координира вярно войските, артилерийския обстрел ".
Изобщо не виждам смисъл да съм тук
Ние (в отряда) имахме хора, които разбираха къде и за какво сме отишли, доста ветерани от събитията в Украйна 2014, Сирия. Но ние в действителност не искахме (тази война). Това не е страната, с която би трябвало да водиме война. Половината страна има родственици там. Аз самият имам другари и родственици там и подкрепям връзка с някои от тях и до през днешния ден. Вярно е, че в този момент общуването е по-трудно. Сега нашият народ е заточеник за целия свят и изключително за украинците.
Ние (военните) започнахме да виждаме какво и по какъв начин се случва: когато нашите хора са хвърляни като пушечно месо, знаейки сигурно, че няма да оцелеят, когато има огромни загуби, когато няма помощ, когато управляващите въобще не се интересуват от нищо. Цялата тази ужасна агитация: " Там има нацисти, има подтисничество над хората. И когато стигнахме там и видяхме, но какви нацисти? Това са военни, също като нас. Разбрах, че концепцията и задачата на тази война е подправена. Това не е същото, от което се нуждая аз, моят народ и страната ни като цяло.
В средата на март заявих, че няма да вземам участие повече. Началниците ми ме убеждаваха да остана, да ме реалокират на по-спокойно място. Но не, благодаря, момчета. Не желая парите ви. Вече не желая да пребивавам с армията. Моят началник сподели: " Какво не ви харесва? " Казах: " Не ми харесва методът, по който работите, не ми харесва и това, което се случва тук. Изобщо не виждам смисъл да съм тук. " И моите момчета също съвсем всички се отхвърлиха и напуснаха. Когато напусках, убедих една трета от екипа да напусне с мен.
Рибата замирисва откъм главата. Това е най-важното, което би трябвало да знаете за нашата войска. Всички останали - споделиха им (командирите), те го направиха. Хората като нас, които стартират да мислят, да им опонират, да ги подлагат на критика, нормално биват или уволнявани, или вкарвани в пандиза, или хвърляни като пушечно месо, тъй че несъмнено няма по какъв начин да оцелеем.
Те желаят глупави, безмълвни, безгръбначни бойци, които ще извършват всяка заповед, даже ще пристъпят наредбите, закона, което опонира на здравия разсъдък. Ако армията ни се състоеше от интелигентни хора и в случай че нямаше чистка по върховете, тази война въобще нямаше да се случи.
От мощната войска държавното управление се опасява, тъй като военните не пазят ничии ползи. Тоест естествена войска. Както е записано в клетвата - " Да пазя народа и Отечеството ". Това са основните думи. Не на президента, не на неговите политики. Каква целокупност на страната, каква отбрана на конституционния ред има, в случай че се биете в Украйна? Какво общо има това с всичко? Вие сте тези, които би трябвало да защитавате страната си от врага. А с цялата тази мръсна работа можеше да се заемат ФСБ и ГРУ. Така вършат в естествените страни, Англия, Америка - в случай че би трябвало да създадат нещо по образован метод, вкарват ли армията? Не, несъмнено, че не. В тях има всевъзможни дворцови преврати, диверсии, подставени лица. При нас е: " Хайде да вървим! " И това е всичко, отивате (на война). Това е казусът - отпред са идиоти. Ето за какво хората се водят на заколение.
Аз не съм правилен на властта, в армията въобще няма такива хора
Мозъците на хората са доста промити. Някои са принудени да имат вяра в дадена концепция. Ако не вярвате на малкия екран, вярвайте в Бог! Свещениците споделят на хората на понятен език, че би трябвало да поддържат президента. Това накърнява възприятията на вярващите, църквата има толкоз доста власт! Noize MC има подобаваща ария, която стартира с откъс от Путин, който споделя, че, от една страна, на пръв взор наподобява, че в случай че държавното управление ръководи с твърда ръка, всички ще живеем умерено и безвредно. Но тогава тази ръка ще стартира да се размахва (в началото на песента на Noize MC " Всичко е като хората " има запис от речта на Владимир Путин през 1996 година - бел. ред.). Е, по този начин е. Виждате ли, хората са се съгласили да бъдат лишени от права в подмяна на мислена сигурност. Като Джордж Оруел (в романа му " 1984 " ): " Свободата е иго. " Когато прочетох тази книга, просто видях Русия в този момент - тя е като историческа книга.
Аз самият имах вяра в това в някакъв интервал от време. Отначало, когато бях млад, не ми се занимаваше с това. Ето за какво доста хора в страната не се интересуват от политика, смятайки, че тя не е за техните мозъци, само че забравяйки, че хората са тези, които би трябвало да управляват властта. Задължение на страната е да се грижи за жителите, а обвързване на хората е да я управляват. Но тук нямате избор, нямате въздействие и мнение. Това, което ви споделят да извършите, го вършиме. Ето за какво не съм правилен на това държавно управление, ние (в армията) въобще нямаме такива. Имам доста другари от разнообразни елементи, отряди и структури и всички, с които беседвам, са недоволни (от властта). Много малко са хората, които в действителност поддържат всичко това.
Онзи ден разговарях с една украинка. Говорихме за тази пропаганда, че " там са срещу съветския език ". И тя сподели: " А за какво аз, която пребивавам в Украйна, където формалният език е украински, би трябвало да приказвам на съветски? Имам лична страна, лични закони, лична конституция, личен език ". Съгласен съм с нея. Няма значение, че в миналото сме били част от Съюз на съветските социалистически републики, това е отживялост. Украйна е обособена страна, тя би трябвало да има своя лична политика, може да прави каквото си желае. Но когато има комшия като нас... малко афектирано дете, на което са взели играчката... Това дете е на 70 година и има неограничена власт в ръцете си. Ако Русия беше в действителност разрастваща се страна със мощна стопанска система (а нищо не ни пречи да го създадем, ресурсите ни го позволяват), тогава може би и самата Украйна щеше да желае да се сплоти, с цел да се развиваме дружно. Но " ние нямаме какво да ви предложим, по тази причина се опитваме да ви убием ".
Въпреки че самият аз съм съветски жител, дълги години служих в съветската войска, с някои неща бях склонен, а с други - не. Но всичко се свежда до това, че хора като мен въобще не са нужни тук, тъй като ние сме... допускам, че сме просто съответни.
Николай се пенсионира от армията и в този момент живее в Русия.
Аз и моите момчета получихме задача да разузнаем региона (на границата с Украйна) още през 2021 година Проучихме посоката, в която ще се движи всичко, видяхме по какъв начин е проведена границата, какво стои там, какъв брой души я охраняват. Така че просто ни споделиха: " Отидете там, направете това и това ". Но ние не сме простаци, имаме добра подготовка, тъй че към този момент подозирахме, че може да се случи нещо съществено. Но нямах никакво особено отношение. В това, което правехме, нямаше нищо престъпно. Често срещана процедура е бойци от разнообразни страни да ревизират границите на прилежащите страни: нашата граница да вземем за пример също се следи от дронове. Правехме го по един и същи метод. Така че не бяхме 100% сигурни, че става дума за следваща офанзива, а можеше да е просто събиране на информация, просто информиране.
След това, през 2022 година, в началото имаше рутинно упражнение, както постоянно се прави. Пристигнахме там (на границата с Украйна) още през февруари, както всички останали, съвсем цялата съществена група. И ние бяхме настанени в база покрай границата. И никой не ни сподели нищо. Просто отидохме там, разпънахме лагера и седнахме. Но ние не сме простаци. Например мобилните телефони бяха отнети от множеството военни. Ние обаче не се отказахме от нашите. Военните са просто дилетанти, които обичат да снимат по какъв начин служат, по какъв начин работят. Всичко това се разгласява в обществените мрежи и надлежно въздейства върху имиджа на армията. Ето за какво съществува злощастната заповед за отбрана на държавните секрети (заповед 010 на съветското министерство на защитата не разрешава потреблението на мобилен телефон на територията на военна част - бел. ред.).
Обикновено те просто следят и се твърдят, че никой не употребява мобилни телефони. А по-късно (в началото на февруари, на границата с Украйна) започнаха да снимат всичко, службите за сигурност започнаха да сканират региона, където са ситуирани войските. Те разполагат със специфични стратегии, спътници, заглушители - могат да изчислят точното местонахождение на човек с мобилен телефон, да проследят обществените му мрежи, какво е писал. Ами това е всеобщо събитие.
И тогава те започнаха да натискат крепко за телефоните, отнемаха ги. Така че болшинството от бойците даже не знаеха какво се случва по света. Ние да вземем за пример непрекъснато наблюдавахме политиката. Знаехме, че се нагнетява напрежение посредством медиите, обществените мрежи, всевъзможни лозунги за освобождението (на украинския народ), за нацистите и така нататък Така че разбрахме до какво води. Но до последно си мислехме, че просто ще дойдем... Никой не искаше да стартира (войната). Никой!
След това започнаха да ни носят муниции. В армията частите разполагат с така наречен военни муниции, само че те в никакъв случай не се раздават. Това значи, че във всички извършения - това е документирано, те просто ги носят със себе си. Но когато започнаха да ни докарват камиони КамАЗ с всички тези неща... Разбрахме, че няма да свърши единствено с размахване на оръжие. В Русия събрахме БТГ (батальонни тактически групи), пехота, съоръжение, въобще цялостен комплект, и през нощта на 24-ти (февруари) се отправихме (към Украйна). Точно както нацистите, в 4 часа сутринта.
Беше тъкмо като завземането на Крим. Никой не знаеше нищо до последния миг. Нормален ден. По време на обяда всички ненадейно оповестиха: влезте, има тревога. Но това може да е и подготовка. Хората пристигаха, получаваха всичко належащо и просто ги отвеждаха на летището. В армията има такова нещо - фотодоклад. Красиви фотоси за началниците. И тук нещата бяха от вида " да създадем тези фоторепортажи и да се приберем у дома ". В последна сметка качиха всички на самолети и кораби и това беше всичко: хората към този момент бяха отпътували за Крим.
Подразделението, в което служих, взе участие в акцията през цялото време, от 14 година Не участвах в самото анексиране, не бях " вежливият човек " на фотосите, изпълнявах други задания. Така се случи, че " гласуването " (така нареченият от съветските управляващи " референдум за присъединение на Крим към Русия ", след който полуостровът беше анексиран, се състоя на 16 март 2014 година - бел. ред.) се организира чисто, безвредно, всичко изглеждаше красиво и всички опити за бойкот трябваше да бъдат осуетени.
Първоначално са завзети и военни елементи. Блокираха ги, а ние искахме от бойците да се предадат. По същия метод работихме и по границата в отдалечените региони, с цел да подсигуряваме, че няма да има провокации. Общо взето, от 2014 година насам участвах в продължение на три години (в руско-украинския боен спор в Донбас). Тогава към момента не се интересувах от политика, в действителност не ме интересуваше какво се случва. Тоест, бях просто младеж, както множеството хора в армията в този момент: пристигнах да послужвам и да получавам пари. Тогава за мен нямаше значение къде и какво ще върша. Ако имаше работа за извършване, тя трябваше да бъде свършена.
Загубите бяха доста, доста огромни
(По време на пълномащабното навлизане в Украйна) към този момент изпитвах ненавист към нашите, основно към командването. Начинът, по който се държеше, хвърляйки ни в борбата, и самата концепция за тази война. Бях на стадия (в началото на март), когато стартира тази история (окупацията) с Изюм, когато започнаха да вкарват войски към този момент в Харков. Това беше първият стадий, когато настъплението продължи, въпреки и постепенно, само че продължи. Тогава Харков към този момент стартира защитата и ние се опитахме да вкараме вътрешни войски, съоръжение. Изгориха ги всички там и бойците се върнаха назад. Ето на какво станах очевидец.
За военните, изключително за тези, които нямат опит, да вземем за пример за бедните новобранци, които са попаднали там, първите дни са потрес. Например от тези райони (граничещи с Украйна) знаеха, че към този момент се намират на украинска територия. А останалите просто потеглиха и не знаеха къде отиват и за какво отиват. Ето за какво се стигна до обстановката, която бойците по-късно описаха на украинците в тези видеоклипове (интервюта с военнопленници), че " не знаехме къде отиваме ". Наборните бойци са изпратени (на война), тъй като доста елементи не разполагат с задоволително личен състав. Обикновено ги изпращат на учения, на задачи, като им пробутват морков под формата на пари. А какво ще каже едно момче на 18-19 година? Особено за тези от бедните райони тя (тази тактика) постоянно работи.
(В първите дни на съветското навлизане в Украйна) новобранците бяха уплашени до гибел, просто бяха в потрес. Когато стартира стрелбата, първите контакти (с ВСУ), те бяха зашеметени, изпаднаха в цялостен ступор. Или пък втората реакция, според от шанса, беше, че те започнаха да се бият до последния човек: това се случва на подсъзнателно равнище, той (войникът) не се бие за страната си, той се бие, с цел да оцелее.
По мои данни още през първия ден в Украйна са изпратени над 2000 наборни бойци. Когато видяхме какво става, им помогнахме и незабавно организирахме евакуация, изпратихме ги назад на съветска територия. Просто разбрахме, че наборните бойци няма какво да вършат там.
В началото на войната с Украйна съветските управляващи отхвърлят да са изпращани бойци на наборна работа. " В тази интервенция вземат участие единствено професионални военни - офицери и военнослужещи на контракт. Няма наборни бойци, не планираме и не имаме намерение да го вършим ", съобщи съветският президент Владимир Путин при започване на март.
Няколко дни по-късно представителят на Министерството на защитата Игор Конашенков съобщи със страдание, че " са открити няколко обстоятелството за наличието на военнослужещи на наборна работа ". В същото време той отбелязва, че наборните бойци, които са били в тила, т.е. не са взели участие в сраженията, са били пленени. Конашенков не споделя нищо за жертвите измежду наборните бойци по това време.
Изгорели артикули в търговски център " Амстор " в Кременчук, откакто е бил ударен от две ракети на 27 юни 2022 година Руското министерство на защитата заяви, че ударът е бил ориентиран към намиращ се наоколо склад за муниции. В резултат на обстрела са убити 13 души, а над 40 са ранени. Снимка: Агенция Франс Прес
В първите дни имаше доста, доста огромни загуби, продължава Николай. И споделиха по малкия екран, че в първите дни цялата авиация, цялата противовъздушна защита ще бъде унищожена, рускоговорещите (украинци) ще се изправят в наша отбрана, ще ни посрещнат с цветя и така нататък (смее се). Така че през всичките тези години на хората им беше внушавано, че ни чакат там, че ни обичат, че носим шибаната светлина. Знаете, че това е нещо като кръстоносните походи. И командирите имаха вяра в цялата тази идеология, а " царят ", наред с други, също вярваше, че всички го обичат и всички го чакат. Така че хората (руското военно командване) взеха решение да се втурнат, а когато започнаха да стрелят по тях, схванаха, че нещата са разнообразни.
През първите пет дни нямаше естествена артилерийска или въздушна поддръжка. Това значи, че сухопътните ни войски стояха. В Украйна също не са простаци, те се приготвят за войната от 8 година, знаят в каква посока ще тръгнат (руските войски): ние от 8 година споделяме, че " ще защитим Донбас " и това е всичко. Така че, когато дойдохме, имаха положителни позиции, DOT (дългосрочна огнева точка), DZOT (дългосрочна маскирана огнева точка), всичко беше подсилено. Работят добре, положителни са. Освен това те познават терена. Като цяло, там беше доста мъчно (за нас). Само през първия ден докараха КамАЗ с трупове. На четвъртия ден бяха останали единствено двама от към 10 БТГ. Това значи, че единствено 20-30% (от войниците) са оживели, а останалите са били или убити или ранени съществено, че трябваше да бъдат върнати назад (в Русия).
В първите дни на съветската инвазия в Украйна във всяка БТГ е имало най-малко по хиляда души, изяснява различен съветски боец, взел участие във войната с Украйна. " По-късно те бяха към 800, през април - 600, а през май изпращаха останки от 30-100 души от частите, с цел да добавят тези, които са там. Тук те са на път, батальонът към този момент е отпътувал. И тези 100 души в този момент са батальонът. А съгласно щаба в един батальон би трябвало да има към 350-450 души според от типа на войските. Задачата се разпорежда на щабния батальон, само че той разполага със 100 души. Поради това те не са в положение да се оправят със задачата - отсам и тежките загуби. И още в първите дни колоните бяха изтласкани напред - " Преминете със скорост! - и те просто бяха унищожени по пътя. Ако БТГ бяха неотложно разгърнати в бойна групировка и нападнаха, както са били подготвени, загубите щяха да бъдат минимални. Но някакви идиоти на върха взеха решение да нападат и дадоха заповед: " По-бързо! По-бързо! ", тъй че командирите на място са изгубени, а те не знаят по какъв начин да опонират на началниците си ", изяснява военнослужещият.
Хората просто бяха хвърлени за пушечно месо, споделя Николай. Например, те споделят на отряд от 30 души: " Отидете там ". Те споделят: " Там има 300 души, всички ще слезем. - " Да, ще го направиш ". Ето по какъв начин работи. Или, да вземем за пример, от горната страна идва заповед: " Трябва да превземем това село. Изпратете войски ". А командването (на съветските войски) е толкоз некадърно: " Добре, изпратихме. Там ги размаpват, дали са оживели или не, (няма значение). Не се получи. Командата сподели: " Е, случва се, ще опитаме отново. Така че нещата са толкоз зле, че те просто жертват хората, с цел да не им създадат нещо шефовете... Страхът от шефовете плаши хората повече, в сравнение с страхът от гибелта, неуважението, презрението (към тях).
Той пази дома си по този начин, както ние бихме защитили нашия
В армията се опитваха да ни пропагандират (срещу Украйна). Спомням си, че ни дадоха едно дебело списание от 100 страници със заглавие " Националистическите организации в Украйна ". Имаше и описания на всички националистически групи, които в миналото са съществували там. И е написано по този начин, като че ли в Украйна въобще няма елементарни хора и ВСУ, а единствено " националистически батальони ". И като че ли щяхме да се борим против тях. Но в действителност това беше единствено " опрощение ", с цел да отидем да се бием. Никой в моето поделение не повярва, тъй като всички имаме родственици и другари в Украйна.
В Русия също има доста националисти. Има хора, които са даже по-харт от тези в Украйна. На хората им споделят нещо по малкия екран, мързи ги даже да влязат в интернет, с цел да прочетат за това. Например, че отбраната от тероризъм не е терористична отбрана, а териториална.
Когато се придвижвахме (през Украйна), видяхме села, останали без електричество, отопление, вода... Помогнахме на локалните поданици с каквото можахме: с храна, с здравна помощ. И ние помагахме с нещо, и те ни помагаха - даваха ни храна. Имахме такива дажби, че да не умрем от апетит, те не бяха задоволителни, с цел да бъдем пълноценни. Никога не сме вземали нищо принудително. Като тази бедна, мизерна пехота, мародери, които като хлебарки обикалят в близост, ядат всичко, изнасят всичко, крадат. Ние (в подразделението) не сме деградирали като нашето командване или множеството бойци, които желаят единствено да крадат, да изтезават, да убиват, да изнасилват. Или като служители на реда, знаете, такива хамстери, които носят всичко: даже да не им би трябвало, отново ще го откраднат, ще го върнат, ще го дадат на някого. Така се работи, такива хора се назначават.
Единственото нещо, което взеха в мое наличие, беше кутия кафе. Веднъж отидохме в селото и проверявахме къщите. Ние не спим доста, тъй че едно от момчетата ми просто отиде в кухнята и взе кутия кафе. Това беше всичко. Не сме докосвали телефони или тв приемници, не сме обикаляли на никое място, не сме крали нищо.
Имаше няколко пъти, когато работихме на адреси. Тогава ФСБ ни изпраща адресите на хората, а ние отиваме и работим по тях. С други думи, идваме, хващаме индивида, ревизираме цялата информация и електроника и го водим във ФСБ. Никой не бие никого, както вършат нашите по време на манифестации, просто идваме: " Момче, ела с нас, ще се оправим ". Имаше миг, в който хванаха момче и започнаха да го разпитват за всичко. Накрая му зададоха един въпрос: " Ако в този момент те вземем назад, ще се върнеш ли на война? - " Да. " - " Защо? " - " Защото пазя дома си. " И тук той е прав. Защото той пази дома си по същия метод, по който ние бихме защитили своя, в случай че ни атакуван.
Мисля, че това е добър човек с положително образование и идеология. Дори да знаеше, че може да бъде погубен за тези думи, той отговори по този начин. И за това той заслужава почитание, той е добър (според Николай украинският боец не е бил изтезаван за думите си и след разпит е бил вкаран в затвор за военнопленници - бел. ред.).
Не сме ненавиждали никого, не сме се подигравали с никого. Имахме предписание, че в случай че забележим някакво безвластие (от страна на съветските военни), сами ще ги гръмнеме. Например, имах един диалог с офицер от пехотата. Опитах се да го накарам да опише за отношението си към всичко това, тъй като постоянно съм се интересувал от мнението на хората, с цел да знам какво да чакам, с кого да работя и с кого не. Първоначално този офицер изглеждаше като естествен младеж, със брачна половинка и деца. И тогава той споделя: " Искам да отида там, да намеря някоя мацка и да я блъскам ". Опитвам се да го попитам за какво: " Искам. " Това е единствено с цел да прикрие възприятието си за непълноценност, да покаже какъв брой е готин и мощен е, че " аз мога и ще го направя ". Казаха му, че в случай че се опита да го направи пред нас, ще го гръмнеме.
Когато виждам всички тези вести (за съветските военни закононарушения в Украйна), не съм сюрпризиран от протичащото се. Защото контингентът от хора, които са множеството в армиите, е тъкмо подобен. Няма естествен асортимент на личния състав. Единици като нашата влизат, откакто бъдат определени. Останалите влизат: неубедени или с пристрастености, извратени или изостанали - няма значение. Основното е да запълните броя, а по-късно няма значение. Ето за какво се случват всички тези произшествия: обири, убийства, изнасилвания, сбивания.
Или пък този представител на армията (Игор Конашенков осведоми съветското министерство на защитата за войната с Украйна - бел. ред.), който споделя всевъзможни истории за химически оръжия и сходни. И той споделя, че не сме бомбардирали комерсиалния център, а фабриката, складовете там. Когато погледнете фотосите, кои са складовете? Всички работят с хартия, остарели карти. Когато можете просто да вземете някое приложение, да вземем за пример, и да видите сателитни изображения. Те не схващат, че построяването на голям търговски център лишава година, даже шест месеца. В града няма място, по тази причина го построяват до някаква фабрика. И те (командирите): " О, там имаше нещо! " И стартират да хвърлят бомби. Тоест командването не знае по какъв начин да употребява картата и да координира вярно войските, артилерийския обстрел ".
Изобщо не виждам смисъл да съм тук
Ние (в отряда) имахме хора, които разбираха къде и за какво сме отишли, доста ветерани от събитията в Украйна 2014, Сирия. Но ние в действителност не искахме (тази война). Това не е страната, с която би трябвало да водиме война. Половината страна има родственици там. Аз самият имам другари и родственици там и подкрепям връзка с някои от тях и до през днешния ден. Вярно е, че в този момент общуването е по-трудно. Сега нашият народ е заточеник за целия свят и изключително за украинците.
Ние (военните) започнахме да виждаме какво и по какъв начин се случва: когато нашите хора са хвърляни като пушечно месо, знаейки сигурно, че няма да оцелеят, когато има огромни загуби, когато няма помощ, когато управляващите въобще не се интересуват от нищо. Цялата тази ужасна агитация: " Там има нацисти, има подтисничество над хората. И когато стигнахме там и видяхме, но какви нацисти? Това са военни, също като нас. Разбрах, че концепцията и задачата на тази война е подправена. Това не е същото, от което се нуждая аз, моят народ и страната ни като цяло.
В средата на март заявих, че няма да вземам участие повече. Началниците ми ме убеждаваха да остана, да ме реалокират на по-спокойно място. Но не, благодаря, момчета. Не желая парите ви. Вече не желая да пребивавам с армията. Моят началник сподели: " Какво не ви харесва? " Казах: " Не ми харесва методът, по който работите, не ми харесва и това, което се случва тук. Изобщо не виждам смисъл да съм тук. " И моите момчета също съвсем всички се отхвърлиха и напуснаха. Когато напусках, убедих една трета от екипа да напусне с мен.
Рибата замирисва откъм главата. Това е най-важното, което би трябвало да знаете за нашата войска. Всички останали - споделиха им (командирите), те го направиха. Хората като нас, които стартират да мислят, да им опонират, да ги подлагат на критика, нормално биват или уволнявани, или вкарвани в пандиза, или хвърляни като пушечно месо, тъй че несъмнено няма по какъв начин да оцелеем.
Те желаят глупави, безмълвни, безгръбначни бойци, които ще извършват всяка заповед, даже ще пристъпят наредбите, закона, което опонира на здравия разсъдък. Ако армията ни се състоеше от интелигентни хора и в случай че нямаше чистка по върховете, тази война въобще нямаше да се случи.
От мощната войска държавното управление се опасява, тъй като военните не пазят ничии ползи. Тоест естествена войска. Както е записано в клетвата - " Да пазя народа и Отечеството ". Това са основните думи. Не на президента, не на неговите политики. Каква целокупност на страната, каква отбрана на конституционния ред има, в случай че се биете в Украйна? Какво общо има това с всичко? Вие сте тези, които би трябвало да защитавате страната си от врага. А с цялата тази мръсна работа можеше да се заемат ФСБ и ГРУ. Така вършат в естествените страни, Англия, Америка - в случай че би трябвало да създадат нещо по образован метод, вкарват ли армията? Не, несъмнено, че не. В тях има всевъзможни дворцови преврати, диверсии, подставени лица. При нас е: " Хайде да вървим! " И това е всичко, отивате (на война). Това е казусът - отпред са идиоти. Ето за какво хората се водят на заколение.
Аз не съм правилен на властта, в армията въобще няма такива хора
Мозъците на хората са доста промити. Някои са принудени да имат вяра в дадена концепция. Ако не вярвате на малкия екран, вярвайте в Бог! Свещениците споделят на хората на понятен език, че би трябвало да поддържат президента. Това накърнява възприятията на вярващите, църквата има толкоз доста власт! Noize MC има подобаваща ария, която стартира с откъс от Путин, който споделя, че, от една страна, на пръв взор наподобява, че в случай че държавното управление ръководи с твърда ръка, всички ще живеем умерено и безвредно. Но тогава тази ръка ще стартира да се размахва (в началото на песента на Noize MC " Всичко е като хората " има запис от речта на Владимир Путин през 1996 година - бел. ред.). Е, по този начин е. Виждате ли, хората са се съгласили да бъдат лишени от права в подмяна на мислена сигурност. Като Джордж Оруел (в романа му " 1984 " ): " Свободата е иго. " Когато прочетох тази книга, просто видях Русия в този момент - тя е като историческа книга.
Аз самият имах вяра в това в някакъв интервал от време. Отначало, когато бях млад, не ми се занимаваше с това. Ето за какво доста хора в страната не се интересуват от политика, смятайки, че тя не е за техните мозъци, само че забравяйки, че хората са тези, които би трябвало да управляват властта. Задължение на страната е да се грижи за жителите, а обвързване на хората е да я управляват. Но тук нямате избор, нямате въздействие и мнение. Това, което ви споделят да извършите, го вършиме. Ето за какво не съм правилен на това държавно управление, ние (в армията) въобще нямаме такива. Имам доста другари от разнообразни елементи, отряди и структури и всички, с които беседвам, са недоволни (от властта). Много малко са хората, които в действителност поддържат всичко това.
Онзи ден разговарях с една украинка. Говорихме за тази пропаганда, че " там са срещу съветския език ". И тя сподели: " А за какво аз, която пребивавам в Украйна, където формалният език е украински, би трябвало да приказвам на съветски? Имам лична страна, лични закони, лична конституция, личен език ". Съгласен съм с нея. Няма значение, че в миналото сме били част от Съюз на съветските социалистически републики, това е отживялост. Украйна е обособена страна, тя би трябвало да има своя лична политика, може да прави каквото си желае. Но когато има комшия като нас... малко афектирано дете, на което са взели играчката... Това дете е на 70 година и има неограничена власт в ръцете си. Ако Русия беше в действителност разрастваща се страна със мощна стопанска система (а нищо не ни пречи да го създадем, ресурсите ни го позволяват), тогава може би и самата Украйна щеше да желае да се сплоти, с цел да се развиваме дружно. Но " ние нямаме какво да ви предложим, по тази причина се опитваме да ви убием ".
Въпреки че самият аз съм съветски жител, дълги години служих в съветската войска, с някои неща бях склонен, а с други - не. Но всичко се свежда до това, че хора като мен въобще не са нужни тук, тъй като ние сме... допускам, че сме просто съответни.
Николай се пенсионира от армията и в този момент живее в Русия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ