Бивш атеист разказва за преживяването си, близо до смъртта
Бивш „ същински безбожник “ споделя за своето трагично прекарване покрай гибелта, което го е трансформирало във набожен и го е оставило с „ надълбоко възприятие за обич “, написа „ Дейли Мейл “ ().
Канадецът Хосе Ернандес, който работи като електроинженер, който се грижи за крайпътни електропроводи, претърпява тежка злополука на 6 януари 2000 година Тогава 46-годишният Ернандес е с голям брой счупени ребра, което му пречи да диша, до момента в който медиците от незабавна помощ го карат в интензивно поделение.
Въпреки че не има вяра в задгробния живот, Ернандес признава, че е прекарал тези моменти на голяма физическа болежка, търсейки помощ от по-висша мощ.
„ Започнах да мисля за Бог. Казвах си: в случай че ми окажеш помощ да мина през това, ще се трансформира “
казва той, спомняйки си моментите на обезсърчение в болничното заведение.
„ Страхът, който изпитвах в оня миг, беше необикновено мощен. Започнах да се притам: Ами, в случай че Господ е същински? “, прибавя Хосе.
Докато лекарите и сестрите се стичали към него, с цел да му оказват помощ, съзнанието му скоро го пренесло през мрачен портал до мистериозно преходно царство от жива светлина и цветове, което го „ изумило на мига “.
Хосе Ернандес бил в клинична гибел цели 3 минути, върнал се в действителния свят и по-късно изпаднал в същото положение за още 2 минути ,
които за него се усещали като часове, до момента в който гледал безжизненото си тяло в болничното заведение.
„ Всичко, в което имах вяра беше унищожено, когато умрях. Всичко, в което имах вяра, в науката. Това не беше отговорът. Не. Имаше освен това, което беше основано. Очакването ми беше, че когато умра, няма да преживея нищо и ще се трансформира в нищо. Сега започнах да виждам нещата по друго, умопомрачителен метод “, разкрива някогашният безбожник.
Когато докторите почнали да вършат сърдечен масаж върху ранения му гръден панер, Ернандес си спомня по какъв начин е следил цялата сцена от различен ъгъл на операционната, дружно с една „ сянка, до вратата “.
„ Тя просто стоеше там. След това започнах да си мисля: „ Имах толкоз сложен и тежък живот, може би е време да го пусна. В момента, в който споделих или си помислих това, сянката се раздвижи. В мозъка си можех да видя ръката ѝ, която се протяга към мен и докосна пръст на крайници ми.
В минутата, когато докосна пръста ми, почувствах голямо облекчение и успокоение, мир и обич. Изпитвах същинско самодоволство “ ,
споделя мъжът.
След това той разказва сянката като духовна фигура, която му споделила успокояващи думи, до момента в който прекосявал „ от другата страна “. „ Чух гласът до мен да споделя: „ Мисли за тялото си, като за кола, която е на милиони километри и към този момент нищо не можем да създадем, с цел да я изправим. Така че в този момент би трябвало да кажеш сбогом на тялото ти. След това гласът сподели: „ Добре, време е да продължим “.
Хосе Ернандес споделя, че по-късно почувствал, че „ пропада “ в черна дупка и се приземява обгърнат в светла, топла и цветна светлина. Тя изглеждала като жива и го предиздвикала да почувства облекчение и успокоение, мир и обич. Скоро по-късно той се свързал с умрелия си татко.
Ернандес летял над красиви, зелени поля и научил, че ще може да следи децата си, от това райско духовно царство. Този полет включвал миг, в който докоснал повърхността, с цел да види по-добре мъж долу, а
това решение му разрешило да се свърже с мъртвия си татко .
„ Беше необикновено, тъй като аз и татко ми имахме доста комплицирани връзки. Често се карахме и не си припомням в миналото в живота ми да съм му казвал „ Обичам те “, както и той не го е казвал на мен. Всичко това се промени, когато се срещнахме в това царство. Когато се срещнахме, осъзнах, че може и да не сме способни да кажем нещо тук, само че ще имаме тази опция на друго място “, безапелационен е той.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Канадецът Хосе Ернандес, който работи като електроинженер, който се грижи за крайпътни електропроводи, претърпява тежка злополука на 6 януари 2000 година Тогава 46-годишният Ернандес е с голям брой счупени ребра, което му пречи да диша, до момента в който медиците от незабавна помощ го карат в интензивно поделение.
Въпреки че не има вяра в задгробния живот, Ернандес признава, че е прекарал тези моменти на голяма физическа болежка, търсейки помощ от по-висша мощ.
„ Започнах да мисля за Бог. Казвах си: в случай че ми окажеш помощ да мина през това, ще се трансформира “
казва той, спомняйки си моментите на обезсърчение в болничното заведение.
„ Страхът, който изпитвах в оня миг, беше необикновено мощен. Започнах да се притам: Ами, в случай че Господ е същински? “, прибавя Хосе.
Докато лекарите и сестрите се стичали към него, с цел да му оказват помощ, съзнанието му скоро го пренесло през мрачен портал до мистериозно преходно царство от жива светлина и цветове, което го „ изумило на мига “.
Хосе Ернандес бил в клинична гибел цели 3 минути, върнал се в действителния свят и по-късно изпаднал в същото положение за още 2 минути ,
които за него се усещали като часове, до момента в който гледал безжизненото си тяло в болничното заведение.
„ Всичко, в което имах вяра беше унищожено, когато умрях. Всичко, в което имах вяра, в науката. Това не беше отговорът. Не. Имаше освен това, което беше основано. Очакването ми беше, че когато умра, няма да преживея нищо и ще се трансформира в нищо. Сега започнах да виждам нещата по друго, умопомрачителен метод “, разкрива някогашният безбожник.
Когато докторите почнали да вършат сърдечен масаж върху ранения му гръден панер, Ернандес си спомня по какъв начин е следил цялата сцена от различен ъгъл на операционната, дружно с една „ сянка, до вратата “.
„ Тя просто стоеше там. След това започнах да си мисля: „ Имах толкоз сложен и тежък живот, може би е време да го пусна. В момента, в който споделих или си помислих това, сянката се раздвижи. В мозъка си можех да видя ръката ѝ, която се протяга към мен и докосна пръст на крайници ми.
В минутата, когато докосна пръста ми, почувствах голямо облекчение и успокоение, мир и обич. Изпитвах същинско самодоволство “ ,
споделя мъжът.
След това той разказва сянката като духовна фигура, която му споделила успокояващи думи, до момента в който прекосявал „ от другата страна “. „ Чух гласът до мен да споделя: „ Мисли за тялото си, като за кола, която е на милиони километри и към този момент нищо не можем да създадем, с цел да я изправим. Така че в този момент би трябвало да кажеш сбогом на тялото ти. След това гласът сподели: „ Добре, време е да продължим “.
Хосе Ернандес споделя, че по-късно почувствал, че „ пропада “ в черна дупка и се приземява обгърнат в светла, топла и цветна светлина. Тя изглеждала като жива и го предиздвикала да почувства облекчение и успокоение, мир и обич. Скоро по-късно той се свързал с умрелия си татко.
Ернандес летял над красиви, зелени поля и научил, че ще може да следи децата си, от това райско духовно царство. Този полет включвал миг, в който докоснал повърхността, с цел да види по-добре мъж долу, а
това решение му разрешило да се свърже с мъртвия си татко .
„ Беше необикновено, тъй като аз и татко ми имахме доста комплицирани връзки. Често се карахме и не си припомням в миналото в живота ми да съм му казвал „ Обичам те “, както и той не го е казвал на мен. Всичко това се промени, когато се срещнахме в това царство. Когато се срещнахме, осъзнах, че може и да не сме способни да кажем нещо тук, само че ще имаме тази опция на друго място “, безапелационен е той.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ