Битува мнението, че изкуството няма нищо общо с реалния живот.

Битува мнението, че изкуството няма нищо общо с действителния живот. Това, обаче, е безусловно неправилно. Изкуството е на всички места и то е част от нас. То е основано поради нас самите. Животът, пречупен през призмата на създателя – това най-малко настояват дебелите книги, стане ли дума за това, какво се крие зад думата изкуство.

Но дано оставим дебелите книги за миг настрани. Не всички можем да отделим време да ги четем, изключително в този момент, когато животът стана толкоз под напрежение. Обичаме да го назоваваме динамичен, само че, в действителност, същинската дума си е под напрежение.

Напрежението е на всички места към нас – и в дома, и на работа, и на улицата, на всички места. Но изкуството също е там, просто чака да го видим, с цел да „ излее “ лечебната си мощ върху нас и да ни помогне да бъдем по-щастливи и по-вдъхновени.

Ще попитате по какъв начин по този начин изкуството е на всички места край нас, не стои ли заключено зад дебелите стени на концертните зали, опустелите художествени галерии, операта и на други типични места.

Не! Сред нас е. Изкуството извира от нас всеки ден, ежечасно, всяка минута и всяка секунда, с цел да ни направи по-добри и по-осъзнати, да ни даде вяра и криле, с които да полетим над отрицателното и да следваме личния си съразмерен път.

Изкуство е когато заран, още сънени, сипваме чаша ароматно кафе в обичаната си чаша и се любуваме на този къс и несравним момент успокоение. Изкуство е да бъдем себе си, да чуем вътрешния си глас, даже и единствено за малко, тъй като след това отново ни чакат дълги часове работа, решение на неотложни проблеми и всичко останало, с което нашето съвременно всекидневие ни среща.

Можем да усетим силата на изкуството, когато се обличаме за работа, когато избираме по какъв начин да изглеждаме през днешния ден, на каква прическа да заложим, какъв грим да сложим съгласно мотива, настроението, очакванията и фантазиите ни.

Изкуството ни пресреща в упор и с първата прелестна мелодия, която чуем по радиото или пък от електронните устройства, с които към този момент сме се сраснали. Музиката, без значение от нейния жанр, постоянно влияе облагородяващо. Тя изостря сетивата ни, навлизайки надълбоко вътре в нас, с цел да ни промени и направи по-вдъхновени, по-добри и съпричастни към непознатата болежка.

Изкуството ни чака зад ъгъла, когато пред очите ни се разкрива прелестната панорама на преди малко измития и спретнат павилион за цветя, където в големи вази ни се „ усмихват “ прелестни форми и цветове! И, попивайки от тяхната хубост, бързаме да заситим неистовата ни потребност от хубост, естетика и обич.

Изкуството ни чака в офиса, в добре подреденото и завършено с доста хармония пространство, в подредбата на личното ни бюро, украсено по наш усет и схващане за хубост.

Изкуството е и в нашите домове, в хармоничния интериор, където всичко е сложено по този начин, че да излъчва магична елементарност и естетика, да основава чувство за уют и успокоение. Защото домът е нашата цитадела, където се зареждаме с сила и воля за живот.

Общуването посред ни, това също е изкуство. Да бъдем деликатни, грижовни един към различен, да не се обезсърчаваме взаимно, а тъкмо назад – да се поддържаме и въодушевяваме. Това е едно от най-висшите проявления на изкуството, тъй като касае връзките сред нас,  човешките същества. Най-висшите на тази земя и в същото време най-противоречивите.

Така както не е нужно да срещнеш Бог, с цел да повярваш в неговото битие, не си мислете, че в случай че не сте посетили нито една галерия до момента, не сте изгледали нито една опера или балет, вие не сте се докоснали до Изкуството. Или още по-зле – че сте недостойни за него. Защото това въобще не е правилно. Просто за всичко си има време.