Битките около сирийския град Рака все още не са приключили.

Битките към сирийския град Рака към момента не са завършили. Различните сили, които вземат присъединяване - изключително кюрдите, които изнесоха главно бремето на сухопътните борби - оповестяват всеки ден за нови елементи от територията, които са освободили от „ Ислямска страна “ (ИД). Изтъкнато беше неотдавнашното завземане на най-голямото петролно поле в Сирия, Ал-Омар, което произвеждаше 9 000 барела дневно.

Кюрдите, с масирана помощ от военновъздушните сили на Съединени американски щати, възвърнаха контрола над 80% от петролните полета на Сирия и над 15% от популацията на Сирия, което в този момент живее на към една четвърт от територията на страната. Тези цифри са впечатляващи освен като удостоверение за военната мощност на кюрдите и слабостта на ИД, само че и тъй като сирийските кюрди са се трансформирали в забележителен политически състезател, както и боен фактор във войната.

Превземането на неофициалната столица на ИД Рака, сходно на освобождението на Мосул в Ирак, повдига въпроси във връзка с по-раншни разследващи оценки за качествата на джихадистката войнстваща организация и изключително за това дали същите резултати не биха могли да бъдат реализирани преди две години. Но е прибързано да се създадат заключения за воденето на войната до момента.

По-важен е фактът, че няма действителна тактика, която да дефинира накъде ще продължи войната оттук насетне и какви ще бъдат политическите договорености в Сирия след приключването на "войната против терора". Последната се трансформира в съществена причина за американското присъединяване в Сирия и Ирак, както и в сфера на съдействие сред Русия и Америка, както и сред двете сили и Иран, Турция, Сирия и Йордания.

Джон Маккейн, ръководител на Комисията за въоръжените сили в американския Сенат, предизвести неотдавна, че Америка би трябвало да дефинира личните си ползи и по какъв начин да ги реализира в Сирия. Липсата на такава тактика се усеща остро, добави той, макар че Америка чества успеха в Рака.
Турция твърдо се укрепи в Сирия, до момента в който Путин не реши иначе / БГНЕС
Думите на Маккейн бяха ориентирани тъкмо към държанието на неговия съпартиец републиканец, американския президент Доналд Тръмп, който до момента избягваше да дефинира накъде върви Америка в Близкия изток като цяло или в Сирия по-специално. Но без определянето на ползите на Америка, "войната против тероризма" няма последна дата и няма дипломатическо решение.

Макар че борбите към момента не са завършили, краткотрайната карта на контрола сред другите сили става все по-ясна. В близко бъдеще тези сили ще бъдат съсредоточени върху два съществени фронта.

Единият е продължението на войната на изток, по продължение на иракската граница, където кюрдите желаят да поемат граничния град Ал Букамал. Другият е градът Идлиб, където към този момент са съсредоточени множеството от въоръжените сили на бунтовническите милиции и който към този момент е избран като център на "зона на деескалация", в която Турция ще бъде преобладаващ състезател.

И на двете места Турция се стреми да понижи кюрдския надзор, с цел да блокира опцията на кюрдите да основат самостоятелна зона, разпростряла се на всички места в северната част на Сирия, от запад на изток, по югоизточната граница на Турция. Тази седмица турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция "е приключила по-голямата част от своята задача в региона на Идлиб" и че към този момент е обучила повече от 5 600 турски служители на реда, с цел да поддържа мира в Идлиб и покрайнините.

Около 10 турски бази, разполагащи и с танкове, са основани в региона и съгласно турските и сирийските източници Турция е постигнала локални съглашения за преустановяване на огъня даже с Ахрар ал-Шам, бунтовна коалиция, състояща се най-вече от радикални ислямистки групи, в това число и една, известна преди като „ Фронта Нусра". Въпреки това, това към момента надалеч не е спокоен фронт.
Турция твърдо се укрепи в Сирия, до момента в който Путин не реши иначе / БГНЕС
Турция също желае да завземе град Африн, на няколко десетки километра от Идлиб. Голям кюрдски контингент се намира в Африн, а Турция желае да отстрани териториалната опора на кюрдите там, с цел да раздра кюрдската териториална целокупност.

Засега този турски ход има съветска поддръжка, защото попада в обсега на договореностите, реализирани в казахската столица Астана, по отношение на основаването на зони за деескалация в Сирия. Въпреки че Сирия изиска отстраняването на турските сили от нейната територия, на съображение, че това нарушава суверенитета й, наподобява, че сега няма мощ, която да може да подреди на Турция да се изтегли от страната.

Напрежението Ердоган-Тръмп

Но фронтът към Идлиб и антикюрдската тактика на Турция са в конфликт с администрацията на Тръмп, която към момента гледа на сирийските кюрди като на основна и ефикасна мощ в продължаващите военни интервенции против ИД. Американската военна помощ за кюрдите към този момент провокира напрежение и борба сред Ердоган и Тръмп, тъй като Ердоган гледа на кюрдите като на терористична група, работеща ръка за ръка с Кюрдската работническа партия (ПКК), която се счита за терористична организация в Турция. От своя страна, обаче, Тръмп е хвалил кюрдските сили и продължава да им доставя военно съоръжение и финансиране в продължаващата им битка.

На Ердоган му стана ясно, че неговият съдружник от Вашингтон не е тъкмо мечтаният съдружник. Не единствено че Тръмп няма желание да екстрадира Фетхуллах Гюлен, турския набожен водач, живеещ в заточение в Пенсилвания, който Турция упреква за планирането на опита за боен прелом през юли предходната година. Тръмп също по този начин не се поколеба да удари през пръстите Ердоган, когато навреди на репутацията на Америка. Когато турските сили за сигурност арестуваха турски чиновник в американското посолство в Анкара, Тръмп разпореди прекъсването на издаването на туристически визи на турски жители. Турция в действителност реагира надлежно, само че към този момент беше ясно кой има превъзходство. Ердоган съумя да провокира проклятието на Вашингтон, когато подписа контракт за закупуване на съветски ракети С-400, които не могат да бъдат интегрирани в стратегическите оръжейни системи на НАТО, а която Турция е член. И макар че Тръмп не се е развълнувал от нарушаванията на човешките права в Турция, този въпрос също прибавя в допълнение напрежение върху връзките сред Съединени американски щати и Турция.

Американските разлики с Турция обаче са второстепенни спрямо взривоопасните връзки сред Съединени американски щати и Русия. Москва е безспорен фактор в направляването на военния и политически метод към Сирия.

Интересното е, че макар съдействието сред кюрдите и Русия, Турция не произнася дума против Русия. Що се отнася до бъдещето на Сирия, Москва е доста по-съществен съдружник за Анкара, в сравнение с Вашингтон.

Така да вземем за пример при завземането на Идлиб и по-рано в района Джарабулус и акцията си за град Ал Баб - всички значими кюрдски замъци - Турция се радваше на съветска поддръжка и не беше желала американското единодушие. Същото важи и за бъдещето на Сирия, което ще бъде несъмнено в Москва, а не във Вашингтон - и освен тъй като Русия има тактика за крайния резултат, до момента в който Вашингтон чака идната изява на Тръмп в Туитър.

Стратегията на Русия включва явен дипломатически проект, който да разреши на режима на сирийския президент Башар Асад да остане, най-малко до момента в който се проведат избори. Тя планува основаването на краткотрайно държавно управление на национално единение, което да включва представители на законни размирен групи, избрани от Русия; правенето на конституция, чиито правила към този момент са създадени от съветски експерти; и на първо място преустановяване на огъня, освен в четирите планувани зони за сигурност, а в страната като цяло.

Засега Русия не е разгледала бъдещия статут на сирийските кюрди или наличието на ирански сили в Сирия. Турски дипломатически източници оповестиха на в. „ Аарец “, че Анкара не зависи от Русия, с цел да предотврати основаването на самостоятелен сирийски кюрдски анклав, макар положителните връзки сред Анкара и Москва. "Спирането и оставянето на Асад да ръководи страната съгласно съветското искане е в полза на Русия. Ако с това безшумно желае да даде автономност на кюрдите, [Русия] ще принуди Асад и няма да вземе безусловно поради турските ползи ", сподели дипломатически източник, който се занимава с турската политика в Близък изток.

"Русия ще бъде готова за краткотрайно и лимитирано турско наличие в Сирия, с цел да обезпечи успокоение по границата, само че ще постави завършек на всеки турски опит за военна борба с кюрдите", сподели различен турски дипломатически източник.

Ами военното наличие на Иран в Сирия? "В момента никой няма отговор на това, каква ще бъде позицията на Русия във връзка с статута на Иран в Сирия. Би било пресилено да се чака Русия да влезе във военна борба с иранските сили, с цел да ги изтласка от Сирия. Нещо повече, Сирия дължи милиарди долари на Иран и също по този начин има дипломатически дълг вследствие на безспорната помощ и поддръжка, която Иран му дава ", сподели източникът.

Тези източници одобряват, че макар обстоятелството, че Тръмп е непредсказуем президент, той няма да се изправи пред военна борба с Иран на сирийска земя. Всъщност никой в Турция даже не обръща внимание на позицията на Вашингтон. Сякаш американците съставляват по-скоро дребна страна, в сравнение с международна мощ.
Турция твърдо се укрепи в Сирия, до момента в който Путин не реши иначе / БГНЕС
Засега не наподобява да има напън откъм време, когато става въпрос за Сирия. В края на месеца в казахската столица ще има друга среща, на която ирански, турски и съветски представители ще координират продължаването на основаването на зони за сигурност, само че на този стадий няма съглашение за дата за конференция на върха в Женева за дипломатическо решение на спора. Основният напън е филантропичен и визира повече от 200 000 души, които не могат да се завърнат в домовете си в Рака след цялостното заличаване на града в хода на бомбардировките и битката за освобождението му.

Хиляди бомби и мини са разпръснати по пътищата му. Водоснабдяването и електроснабдяването не съществуват. Медицинските клиники и учебните заведения не действат и повече от 80% от домовете на града не са годни за обитаване. Но както нормално, не това съставлява "стратегически проблем". След всичко казано и направено, Рака е още един град, който ще би трябвало да чака години, до момента в който жителите му могат да живеят в нещо, което прилича на естествен живот. /БГНЕС

----------------------------

Цви Барел, “Аарец “