Битки между директор и учители
Битки сред шеф и учители, разногласия и тежки обвинявания за наличието на учебниците и, като декор, вайкания за напредващата междинна възраст на преподавателите и обещания от ръководещите за по-високи заплати. Вероятно единствено изявленията и репортажите за отоплителния сезон са по-предвидими от тези за новата образователна година, оповестява бТВ.
Темите вид „ цветни и/или черно-бели учебници ”, сраженията сред другите лагери в учителския колектив на Софийската математическа гимназия и уверенията на отрасловия министър, че светлото бъдеще е безусловно зад ъгъла имат едно общо – те не засягат директно огромния проблем на българското обучение. То е с все по-нисък авторитет вътре в обществото, а и постигнатите резултати от години не подхождат на равнището на Европейския съюз.
Това излиза наяве от думите на Александър Кертин – преподавател с съвсем 40-годишен стаж, създател на учебници по история, откривател с две книги, отдадени на българския политически нрав и, не на последно място, победител в зрителския конкурс на националната телевизия „ Най-добрият преподавател, който познавам ”.
С него приказваме броени дни преди 15 септември и, най-вероятно, преди още някой медиен „ скандал ” в просветата, който ще отшуми за най-много седмица.
Въпросът не е в цветовете
Като „ търговски ход ” Кертин дефинира целия сюжет с стартирането на цветни и по-евтини черно-бели учебници. По-притеснителното и доста по-слабо коментирано е с какво учебното заведение ще се конкурира за вниманието на децата, които в наши дни са в допир с електронни устройства безусловно от раждането си.
Срещата с е-учебниците обаче е по-скоро разочароваща – в множеството случаи приказваме за дизайн, който изцяло копира хартиеното издание с „ бонус ” под формата на няколко 3D панорами или видеа (за част от които на компютъра се постанова ръчно инсталиране на спомагателен софтуер) и интеркативни задания.
Историкът е взел участие в създаването на електронни запаси за учебниците на две от огромните издателства у нас. Признава, че не му е известно да има публични критерии за е-учебниците: „ Сега се прави опипом ”. На този стадий на тях се гледа като на допълнение на хартиеното тяло, като вярата е, че с годините ще бъде насъбран опит и ще има самостоятелни електронни издания, които да заемат централно място.
Това обаче мъчно може да стане когато запаси като архивите на филмотеката остават „ заключени ” зад високи цени и такси за прилагане. Те са по силите единствено на едно от огромните издателства… което купува електронни запаси от чужбина. „ Добрият български учебник не е положителният френски учебник. Ако купиш нещо от Унгария, това е друга културна еднаквост, която би трябвало да се въпроизвежда в унгарското учебно заведение. А българската просвета? ”, пита Кертин.
Според него страната би трябвало да подкрепи дигитализирането на фотоси, картини, аудио и видео за задачите на учебниците – изключително с оглед обстоятелството, че електронните издания все още не се оферират като обособени артикули, а има и европейски пари, които могат да се употребяват за задачата. На този стадий обаче за сходни начинания публично не се приказва и по-голямата част от напъните за рационализация на преподаването и „ оживление ” на материала идват от обособени инициативни учители.
Те, обаче, се оказват нежелани в доста учебни заведения.
Еднолична власт
„ Вместо акцентът да бъде върху това, че учебното заведение са учителите, учебното заведение става шефът и шефът става Тодор Живков в своето учебно заведение. Всеки шеф е Тодор Живков в своето учебно заведение. Той има финансово-административна власт, педагогическа власт, която всъщност е идеологическа власт. Той обосновава всичко не с съответни педагогичен постулати, а с основната функционалност на учебното заведение ”, показва Кертин.
Според него повода за това е, че от една има блян за създаване на обща европейска еднаквост, а, от друга, огромна част от обществото разсъждава в категории, образувани от просветителната система, останала непроменена от апогея на национализма насам. И в двата случая шефът е фигура с главно значение.
Според учителя по този начин се стига до обстановка, в която сътрудниците му или напущат, или се помиряват. Той признава, че през днешния ден не би влезнал в специалността.
Какво е решението
За Александър Кертин най-хубавото решение е разделянето на директорската служба на две – мениджърска и педагогическа: „ Педагогическият шеф да се избира от учителите, да има мандат и да се назначава от инспекторатите. Директорът управител може да оперира ефикасно с парите, само че двамата взаимно да се управляват ”.
Според преподавателя съществуването на обособен педагогичен шеф ще понижи текучеството и по този начин няма да се получават обстановки, в които един клас минава през гимназията с четирима учители по един и същи предмет: „ Няма да разполага безотговорно с пари, ще му трябват учители, които си правят работата, а не учители, на които да дефинира какво ще работят ”.
Темите вид „ цветни и/или черно-бели учебници ”, сраженията сред другите лагери в учителския колектив на Софийската математическа гимназия и уверенията на отрасловия министър, че светлото бъдеще е безусловно зад ъгъла имат едно общо – те не засягат директно огромния проблем на българското обучение. То е с все по-нисък авторитет вътре в обществото, а и постигнатите резултати от години не подхождат на равнището на Европейския съюз.
Това излиза наяве от думите на Александър Кертин – преподавател с съвсем 40-годишен стаж, създател на учебници по история, откривател с две книги, отдадени на българския политически нрав и, не на последно място, победител в зрителския конкурс на националната телевизия „ Най-добрият преподавател, който познавам ”.
С него приказваме броени дни преди 15 септември и, най-вероятно, преди още някой медиен „ скандал ” в просветата, който ще отшуми за най-много седмица.
Въпросът не е в цветовете
Като „ търговски ход ” Кертин дефинира целия сюжет с стартирането на цветни и по-евтини черно-бели учебници. По-притеснителното и доста по-слабо коментирано е с какво учебното заведение ще се конкурира за вниманието на децата, които в наши дни са в допир с електронни устройства безусловно от раждането си.
Срещата с е-учебниците обаче е по-скоро разочароваща – в множеството случаи приказваме за дизайн, който изцяло копира хартиеното издание с „ бонус ” под формата на няколко 3D панорами или видеа (за част от които на компютъра се постанова ръчно инсталиране на спомагателен софтуер) и интеркативни задания.
Историкът е взел участие в създаването на електронни запаси за учебниците на две от огромните издателства у нас. Признава, че не му е известно да има публични критерии за е-учебниците: „ Сега се прави опипом ”. На този стадий на тях се гледа като на допълнение на хартиеното тяло, като вярата е, че с годините ще бъде насъбран опит и ще има самостоятелни електронни издания, които да заемат централно място.
Това обаче мъчно може да стане когато запаси като архивите на филмотеката остават „ заключени ” зад високи цени и такси за прилагане. Те са по силите единствено на едно от огромните издателства… което купува електронни запаси от чужбина. „ Добрият български учебник не е положителният френски учебник. Ако купиш нещо от Унгария, това е друга културна еднаквост, която би трябвало да се въпроизвежда в унгарското учебно заведение. А българската просвета? ”, пита Кертин.
Според него страната би трябвало да подкрепи дигитализирането на фотоси, картини, аудио и видео за задачите на учебниците – изключително с оглед обстоятелството, че електронните издания все още не се оферират като обособени артикули, а има и европейски пари, които могат да се употребяват за задачата. На този стадий обаче за сходни начинания публично не се приказва и по-голямата част от напъните за рационализация на преподаването и „ оживление ” на материала идват от обособени инициативни учители.
Те, обаче, се оказват нежелани в доста учебни заведения.
Еднолична власт
„ Вместо акцентът да бъде върху това, че учебното заведение са учителите, учебното заведение става шефът и шефът става Тодор Живков в своето учебно заведение. Всеки шеф е Тодор Живков в своето учебно заведение. Той има финансово-административна власт, педагогическа власт, която всъщност е идеологическа власт. Той обосновава всичко не с съответни педагогичен постулати, а с основната функционалност на учебното заведение ”, показва Кертин.
Според него повода за това е, че от една има блян за създаване на обща европейска еднаквост, а, от друга, огромна част от обществото разсъждава в категории, образувани от просветителната система, останала непроменена от апогея на национализма насам. И в двата случая шефът е фигура с главно значение.
Според учителя по този начин се стига до обстановка, в която сътрудниците му или напущат, или се помиряват. Той признава, че през днешния ден не би влезнал в специалността.
Какво е решението
За Александър Кертин най-хубавото решение е разделянето на директорската служба на две – мениджърска и педагогическа: „ Педагогическият шеф да се избира от учителите, да има мандат и да се назначава от инспекторатите. Директорът управител може да оперира ефикасно с парите, само че двамата взаимно да се управляват ”.
Според преподавателя съществуването на обособен педагогичен шеф ще понижи текучеството и по този начин няма да се получават обстановки, в които един клас минава през гимназията с четирима учители по един и същи предмет: „ Няма да разполага безотговорно с пари, ще му трябват учители, които си правят работата, а не учители, на които да дефинира какво ще работят ”.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ