Венецуела: Кой ще издържи по-дълго?
Битката за власт във Венецуела се трансформира в изтощителна позиционна война. И доста фактори играят значима роля: нефт, време, геополитика, войска. Кой ще се окаже с по-здрави нерви? Коментар на Сандра Вайс.
Преди месец във Венецуела стартира борба за власт. Началото бе сложено от изненадващия ход на водача на опозицията Хуан Гуайдо. Благодарение на една добре готова акция, той бързо си обезпечи интернационална поддръжка. Същевременно президентът Николас Мадуро бе подложен под мощен напън - както от всеобщите демонстрации в страната, по този начин и от проектите на Съединени американски щати за налагане на ембарго върху вноса на венецуелски нефт. Всичко това свари лагера на Мадуро неопитен и той зае отбранителна позиция. Негови съветници даже се скараха пред камерите на малките екрани.
Не може да се отхвърли, че това е часът на опозицията. През миналия уикенд Хуан Гуайдо реализира още една победа: на благотворителния концерт на опозицията участваха стотици хиляди негови последователи, до момента в който редиците на контраконцерта, проведен от лагера на Мадуро, бяха много рехави. Светът видя и по какъв начин хиляди цивилни венецуелци се опитваха да пробият блокадата на полицията и Националната армия, които изпълняваха напътствията да не позволен в страната изпратената непозната филантропична помощ и стреляха по стачкуващи и подпалваха камионите с помощи.
Гуайдо - президент без страна
Мадуро наподобява губи войната на пропагандния фронт: пред света той наподобява като един безсъвестен, подкупен деспот, останал без народ. Същевременно съвсем не се приказва за претекстовете на Америка за стремежи от нея нов, неоконсервативен публичен ред, нито пък за предисторията на някои от лицата, подкрепящи Гуайдо - да вземем за пример Елиът Ейбрамс, който е съществена фигура в аферата " Иран-контри ", или свръхконсервативното кубинско лоби в заточение.
А Хуан Гуайдо към момента е президент без страна. Засега той не съумява да вкара филантропичните помощи във Венецуела. А един-двама дезертьори, били те и високопоставени военни - като някогашния началник на тайните служби Уго Карвахал, не са задоволителни, с цел да твърдим, че лоялността на военните към режима на Мадуро се разклаща.
Затова и тактиката с филантропичните помощи не се цели в тях, а в междинния ешелон военни, които в действителност извършват задачата да не позволен помощите във Венецуела. Ако те бъдат прекършени, тогава цялата деморализирана войска ще ги последва и генералите ще се окажат в изолираност. Така в играта влиза и факторът време.
Временно Мадуро и неговите кубински съветници съумяха са си обезпечат различни търговски сътрудници в Близкия Изток, Индия и Русия, с което могат да отслабят въздействието на американското ембарго. Само че тези други възможности са скъпи - поради високите транспортни разноски, а и с времето филантропичната рецесия в страната ще се задълбочава. Засега не е доста ясно по какъв начин ще реагира на всичко това изтормозеното население на Венецуела - дали хората ще се вдигнат на протест, или пък ще избягат на открито. Колкото по-дълго Мадуро удържа ситуацията, толкоз по-трудно ще става за Гуайдо. Съществува даже заплаха опозицията да се разцепи или една част от нея да се радикализира.
Докъде ще стигне Тръмп?
В дълготрайна вероятност режимът във Венецуела може да се закрепи - както преди време в Куба. Но единствено в случай че се откри някой съдружник, воден от геостратегически подбуди, който да стартира да налива милиарди в карибската страна. А това не е по никакъв начин несъмнено. Геополитически обстановката в света през днешния ден е такава, че суперсилите се отдръпват към своите районни зони на въздействие.
Ще бъде ли решена ориста на Венецуела от играчи като Тръмп, Путин или Си Цзинпин? Тръмп би могъл да се впусне в тази игра, тъй като се нуждае от козове преди изборите през 2020 година. Дотогава въпросът би трябвало да е дефинитивно решен. Но какъв брой надалеч е подготвен да стигне той? Дали военното решение си остава единствено една вербална опасност? И до каква степен Тръмп взе участие дружно с Европа в играта на положителното и неприятното ченге за да се принуди Мадуро да седне на масата за договаряния? Въпросителните са доста.
Преди месец във Венецуела стартира борба за власт. Началото бе сложено от изненадващия ход на водача на опозицията Хуан Гуайдо. Благодарение на една добре готова акция, той бързо си обезпечи интернационална поддръжка. Същевременно президентът Николас Мадуро бе подложен под мощен напън - както от всеобщите демонстрации в страната, по този начин и от проектите на Съединени американски щати за налагане на ембарго върху вноса на венецуелски нефт. Всичко това свари лагера на Мадуро неопитен и той зае отбранителна позиция. Негови съветници даже се скараха пред камерите на малките екрани.
Не може да се отхвърли, че това е часът на опозицията. През миналия уикенд Хуан Гуайдо реализира още една победа: на благотворителния концерт на опозицията участваха стотици хиляди негови последователи, до момента в който редиците на контраконцерта, проведен от лагера на Мадуро, бяха много рехави. Светът видя и по какъв начин хиляди цивилни венецуелци се опитваха да пробият блокадата на полицията и Националната армия, които изпълняваха напътствията да не позволен в страната изпратената непозната филантропична помощ и стреляха по стачкуващи и подпалваха камионите с помощи.
Гуайдо - президент без страна
Мадуро наподобява губи войната на пропагандния фронт: пред света той наподобява като един безсъвестен, подкупен деспот, останал без народ. Същевременно съвсем не се приказва за претекстовете на Америка за стремежи от нея нов, неоконсервативен публичен ред, нито пък за предисторията на някои от лицата, подкрепящи Гуайдо - да вземем за пример Елиът Ейбрамс, който е съществена фигура в аферата " Иран-контри ", или свръхконсервативното кубинско лоби в заточение.
А Хуан Гуайдо към момента е президент без страна. Засега той не съумява да вкара филантропичните помощи във Венецуела. А един-двама дезертьори, били те и високопоставени военни - като някогашния началник на тайните служби Уго Карвахал, не са задоволителни, с цел да твърдим, че лоялността на военните към режима на Мадуро се разклаща.
Затова и тактиката с филантропичните помощи не се цели в тях, а в междинния ешелон военни, които в действителност извършват задачата да не позволен помощите във Венецуела. Ако те бъдат прекършени, тогава цялата деморализирана войска ще ги последва и генералите ще се окажат в изолираност. Така в играта влиза и факторът време.
Временно Мадуро и неговите кубински съветници съумяха са си обезпечат различни търговски сътрудници в Близкия Изток, Индия и Русия, с което могат да отслабят въздействието на американското ембарго. Само че тези други възможности са скъпи - поради високите транспортни разноски, а и с времето филантропичната рецесия в страната ще се задълбочава. Засега не е доста ясно по какъв начин ще реагира на всичко това изтормозеното население на Венецуела - дали хората ще се вдигнат на протест, или пък ще избягат на открито. Колкото по-дълго Мадуро удържа ситуацията, толкоз по-трудно ще става за Гуайдо. Съществува даже заплаха опозицията да се разцепи или една част от нея да се радикализира.
Докъде ще стигне Тръмп?
В дълготрайна вероятност режимът във Венецуела може да се закрепи - както преди време в Куба. Но единствено в случай че се откри някой съдружник, воден от геостратегически подбуди, който да стартира да налива милиарди в карибската страна. А това не е по никакъв начин несъмнено. Геополитически обстановката в света през днешния ден е такава, че суперсилите се отдръпват към своите районни зони на въздействие.
Ще бъде ли решена ориста на Венецуела от играчи като Тръмп, Путин или Си Цзинпин? Тръмп би могъл да се впусне в тази игра, тъй като се нуждае от козове преди изборите през 2020 година. Дотогава въпросът би трябвало да е дефинитивно решен. Но какъв брой надалеч е подготвен да стигне той? Дали военното решение си остава единствено една вербална опасност? И до каква степен Тръмп взе участие дружно с Европа в играта на положителното и неприятното ченге за да се принуди Мадуро да седне на масата за договаряния? Въпросителните са доста.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ