БИТКАТА ЗА/СЪС СИМВОЛИТЕ КАТО ЧАСТ ОТ БИТКАТА ЗА ВЛАСТ Управляващите

БИТКАТА ЗА/СЪС СИМВОЛИТЕ КАТО ЧАСТ ОТ БИТКАТА ЗА ВЛАСТ

Управляващите сбъркаха целите си. Лансирането на смяната за националния празник – вместо 3-ти март да бъде 24 май, беше непотребен ход, който ерозира поддръжката за държавното управление в миг, когато на дневен ред са екзистенциални за българското общество проблеми, това пише ИСА в месечния си разбор за август 2023.

Днес стана ясно, че " политици, общественици, публицисти и спортисти афишират самодейност за опазване на националния празник Трети март - Ден на освобождението на България от османско робство ".

Замяната на досегашния народен празник 3 март с 24 май е сред основните цели на плана за конституционни промени на ПП-ДБ.  Според тях тази дата може да сплоти всички българи. Пълното название на празника се планува да бъде ден на българското слово, култура и просвета и на кирилицата.

По този мотив публикуваме тази част от разбора на ИСА, в който се разяснява публичния резонанс от концепцията на ПП-ДБ да трансформират деня на националния празник:

" Няма демократично общество без плурализъм и конфликт на идеологии, само че и няма стабилно и проспериращо общество, където липсва базов консенсус. Отвъд него може (и трябва) да има битка на причини, на платформи, само че основата към ценностната ориентировка следва да бъде наложителна.
Да отвориш тематиката за 3-ти март при недостиг на единодушие към базата е голяма неточност.

ОСНОВЕН ИЗВОД НА ИСА е, че създателите на концепцията губят борбата за описа.

За уточненията, че 3-ти март ще остане формален празник, а Паметникът на Съветската войска няма да бъде опустошен, а изместен в музей, няма чуваемост. Това е симптом, че техните твърди бранители печелят полемиката.

Общото сред 3-ти март и Паметника на алената войска е, че става въпрос за знаци. Всичко останало е друго, само че двете бяха опаковани в едно. Паралелното им задвижване подхранва тезата, че измененията са само и единствено под напън, че се пренебрегват публичните настройки и експертното мнение.

Управляващите и антируските кръгове показват прекомерна самонадеяност, подценяват действителността.

„ Галъп “ разгласява проучване, което сочи, че внушително болшинство от близо 70 на 100 (69,3%) одобряват 3 март да остане народен празник, а 14 на 100 поддържат други варианти - 9,6% желаят промяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.
Социолозите са задали и различен въпрос, който почиства в допълнение картината. Най-общо той сондира мнението кой от двата празника се харесва повече. Тук още веднъж преимущество има 3 март – 33%, до момента в който 24 май събира близо 11%. Прави усещане високият дял, който харесва и двата празника – 48%.

ИЗВОД НА ИСА е, че близо половината от българите слагат на една повърхност двете дати/събития, които имат трайно наличие в паметта, настройките, националното схващане и самочувствие. Идеята за рокадата ги опълчва и се обръща против своите създатели.

Трети март е код за еднаквост и на актуалните българи. 24 май е обичайно обичан празник, лишен от казионност и това е основата за неговата известност.

Проучване на публичното мнение би трябвало да се прави преди разгласяването на полемични хрумвания – нещо, което създателите пропуснаха да създадат.

Мнението на историците

Мнението на историци, които отхвърлят наличието на 3-ти март в празничния календар на България, е от дълго време известно. То получава гласност всяка година, откогато датата получи реабилитация след 1989 година. Различното този път е, че пред действителния риск смяната да бъде утвърдена съперниците им се активизираха, причините им са авторитетни и безапелационни.

Мониторинг на ИСА демонстрира, че съперниците на 3 март са в отчетливо малцинство. Тяхното мнение почива на опорните точки, че Русия е преследвала имперските си цели и че сме единствената европейска страна, която чества контракт, подписан сред две други борещи се империи. При това контракт, който ни отрежда статут на васална страна (проф. Минчо Палангурски).

Контрааргументите в резюме.

На проф. Иван Илчев (два мандата ректор на Софийския университет):
3-ти март нямаше да се случи без концепциите на българските възрожденци, които основават учебните заведения, вкарват българите като фактор в европейската политика, без концепциите на революционери като Каравелов, Левски, Раковски, без Априлското въстание. С отхвърли от 3-ти март се отхвърляме от една огромна част от своето революционно и културно минало.

Акад. Георги Марков (БАН):

Обикновено народен празник е историческо събитие. 3-ти март върна България на политическата карта на Европа.

Проф. Валери Стефанов (писател, литературовед, учител в СУ „ Свети Климент Охридски “):
Трети март не глоби единствено някакъв контракт сред две империи, при чието сключване даже не сме били позволени като страна. Тя бележи отварянето на новата българска държавност към историческото съществуване.

Зад Трети март не стои единствено една война, наречена „ Освободителна “ или „ Руско-турска “. Зад Трети март стоят вековните въжделения на един обезправен и потопен в предисторическия мрак народ. Там някъде са вписани апелите на Паисий, подвижничеството на Левски, патетиката на Ботев, черешовите топчета, баташките мъченици, подвигът на опълченците... Отвъд датата Трети март тече вековната сиромашка пот и мъченическата кръв на българите. Кръвта, която „ крещи “ по определението на американския публицист Джанюариъс Макгахан.
На гроба на Макгахан в Охайо написа „ Освободител на България “. И това е заслужено, тъй като който разнесе словото на истината и милостта, той ще донесе спасението. Спасението, което ще пристигна с кореспонденциите на самия Макгахан, с отчета на Скайлър, с конете и топовете на съветската императорска войска.

Като идеологизираме конюнктурно датата Трети март и я идентифицираме единствено с „ неприятната “ Русия, не сриваме ли и паметта за това интернационално положително, за състраданието и жестовете на хуманистично просветена Европа?

ИЗВОД НА ИСА е, че безапелационните причини на експертите затвърждават подозренията, че се работи под външен напън, с конюнктурна цел, от желанието на избрани среди да се харесат на външните ни сътрудници.

Разчита се блян да монополизират евроатлантизма, като всяко мнение, друго даже в нюансите, бива отхвърлено, жигосано, осмивано.

Само справедлив и спокоен прочит на историята може да донесе равновесие в обществото, само че на този стадий българският политически хайлайф не демонстрира дарба да се дистанцира от партийните си и групови ползи.

ИЗВОДИ НА ИСА:
Битката със знаците стана част от борбата за власт и още по-лошо – част от геополитическия конфликт, чиято активност се приближава все по-плътно до нас.

Около Паметника на алената войска мирише на избори.

Управляващите от Политическа партия и Демократична България сами си сложиха капан – в случай че се откажат от обявената смяна на националния празник, това ще бъде интерпретирано като позорно оттегляне – и от съперници, и от симпатизанти. Категорично обаче предлагането би трябвало да бъде ревизирано.

Като компромисен вид се прокрадва тезата, че може да имаме два национални празника. На доктрина това е допустимо, само че действително ще сътвори компликации в протокола и ще отнеме от престижа на страната. Държавата олеква, търсейки непрестанно някакъв трети път (ротационно държавно управление, два национални празника). Затвърждава се имиджа ни на страна, която се е появила на европейската карта през 1878 година (ако използваме думите на историците), само че и до ден сегашен не знае какво желае и накъде върви.

Според ИСА огромното отчаяние е, че посоката на по този начин наречената смяна зави по непредвиден метод – от господство на правото към 3-ти март. Останалите промени, които би трябвало да се създадат в главния закон, имат голяма тежест за бъдещето на съвременна България и трябваше да концентрират публичната и политическата сила, а тя се изтощи от една безсмислена дискусия.

Първото, което даде подтик на електоралния напредък на Политическа партия, бе обещанието за налагане на господство на правото, като гаранция против корупцията по високите етажи.

Целта в този момент се загуби в конфликта сред русофили и русофоби.

Тезата, че бе осъществена замяна, получи мощен подтик.

Президентът Радев получи коз, който сполучливо изигра.