Свидетелства на времето: Непрестанната война за „Обетованата земя”
Битката за „ небесното царство ” е от епохи, в която историята, културата и религията имат главно място с другите тълкования на библейските притчи за „ определения народ ” и „ Обетованата земя ”. А когато към тях се прибавят и геополитическите ползи кървавите войни имат единствено начало, само че нямат край. Израелците и палестинците претендират за права върху една и съща територия, която е от жизненоважно значение и за двата народа.
След края на Първата международна война и разпадането на Османската империя Палестина попада под английско притежание. Нейните стратегически ползи там са поради Суецкия канал и нефта в района. Започва всеобщо преселение на евреи от други елементи на света, които изплащат от британците земя. Това става мотив и за първите конфликти с палестинците. През 1936 година ескалиращото напрежение води до Арабския протест в Палестина, траял три години (1936 – 1939). Британските войски го потушават грубо – убити са 5000 палестинци, 20 000 са ранени, а 5600 са хвърлени в пандиза.
През 1947 година ООН предлага проект за района Палестина - земите да бъдат разграничени на две обособени страни - една за арабите (Палестина) и една за евреите (Израел), а град Йерусалим да остане под контрола на интернационалната общественост. Евреите одобряват предлагането, а палестинците – не.
На 14 май 1948 година се основава страната Израел, без да афишира граници. На идващия ден армиите на Египет, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак атакуват територията, избрана за арабска страна, което води до началото на Арабско-израелската война от 1948 година Войната завършва съвсем година по-късно с победа за новата еврейска страна, която уголемява териториите си оттатък границите, препоръчани в проекта на Организация на обединените нации. Няколкостотин хиляди палестинци са разселени вследствие на военните дейности.
Арабите, имам поради основните страни като Саудитска Арабия, постоянно са на страната на палестинците в своите речи, защото тази идея е общоарабска, те желаят да са водачи на арабското мнение. Но практиката е напълно друга. Палестинците нямат право на работа в арабските страни. В Ливан те нямат право на къща и работа отвън лагерите. Самите арабски страни ги държат в бедност. В същото време палестинците интелектуално са на доста високо ниво. Те имат повече висшисти от Англия на глава от популацията. Почти цялата стопанска система на арабския свят я въртят те, на мениджърски позиции, не на управителни. Това разминаване ги обрича на спад.
Иван Гарелов – публицист
В идващите съвсем две десетилетия Близкият изток остава една от най-горещите точки в света. На 5 юни 1967 година Израел стартира превантивни удари против Египет, Сирия и Йордания, откакто Египет струпва сили в Синай и затваря Суецкия канал за израелското мореплаване. Войната приключва с бърза израелска победа. Кралят на Йордания Хюсеин признава провалянето.
„ Загубите ни са големи. Но фактът е, че ние с гордеем със смелостта и саможертвата на нашите хора. Гордеем се, че те все пак устояха, освен на фронта, само че и по домовете си. Надяваме се, че тези жертви няма да са напразни и че ще получим поддръжката на хората по света ”, признава Хюсеин – крал на Йордания /1953 – 1999/.
Израел открива надзор над основни територии, в които живеят над 1 млн. палестинци – Западният бряг, Ивицата Газа, Източен Йерусалим и Голанските възвишения. Последиците от тази война ще трансформират района вечно. Почти по същото време се основава и Организацията за избавление на Палестина, отпред с Ясер Арафат – не постоянно в положителни връзки с останалите арабски страни, само че подкрепян напълно от Съюз на съветските социалистически републики и комунистическия лагер.
“В персонален диалог съм го питал: ”Вие имате помощници за Саудитска Арабия, за Иран, за Москва, четвърти за американците. Защо ги търпите всичките? ” Той ми отговори: “Аз се възползвам от тази опция. Когато желая със Саудитска Арабия да не се случи нищо, аз изпращам там индивида на Москва и не се случва нищо ”. Това бе неговата сръчност. Но той в действителност беше фактор. Малък човек, на пръв взор нищо геройско нямаше в него, само че действаше като магнит на палестинците. Когато автономията се сътвори, тогава се заприказва доста къде ще бъде неговото седалище като глава на тази самостоятелна страна. Най-често се загатваше, че то ще е в Йерихон, поради близостта до Йордания и сигурността от нея. Прекрасно място, природа, аз даже вървях да направя репортаж за вилата, която беше с басейн и така нататък Знаете ли къде отиде Арафат? В Газа! Той знаеше, че там е най-опасно ”, споделя Иван Гарелов.
През септември 1970 година, останал с наименованието “Черният септември ”, избухва революция в Йордания сред Организацията за избавление на Палестина (ООП) на Ясер Арафат и локалните йорданци и армията, под управлението на крал Хюсеин. Войната предизвиква гибелта на хиляди хора и приключва с изгонването на управлението на ООП и хиляди палестински бойци от Йордания в Ливан. По-късно там се разгаря една от най-кръвопролитните войни в района – Ливанската революция от 1975 до 1990 година - над 120 000 души умират, 115 000 са ранени, а 20 000 се водят безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци емигрират в чужбина. Причината за нея е повишеното политическо и военно въздействие на ООП в страната, съвсем половин милион палестински бежанци там, както и намесата на прилежащи страни като Сирия и Израел и огромните международни сили Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.
“Сирия се намеси, само че не на страната на палестинците. Те се биеха дружно с мюсюлманите и левите сили против християните, които бяха произраелски, а против палестинците, без значение, че са араби. Тя постоянно е считала, че Ливан е нейна територия и Сирия не би желала в Ливан да има такава мощ, с която тя не може да се пребори. Сирийците влязоха с цялата си войска, 60 000 бойци. Тогава Арафат влезе в договаряния със сирийците и одобри да се спре огъня и палестинците да предадат тежките си оръжия. Чух един палестински пълководец, който сподели на моята преводачка: “Ние имаме на следващия ден среща в планината с Арафат и в случай че той удостовери, че това е правилно, ние ще го убием. ” Тогава си споделих, че аз би трябвало да отида там. В уречения ден и час с едно огромно арабско такси ние се качихме в планината. Там всичките бяха наострени. Пристига Арафат, направи един дребен церемониал, имам фотография по какъв начин минава сред тях. Речта му беше следната: “Ако са ви споделили, че аз съм споделил това и това нещо, да знаете, че е правилно. ” Прави трагична пауза и продължава: “Но вие не го изпълнявайте! ” Това е Арафат! Той постоянно лавираше и умееше да работи с палестинците, само че и с арабските страни ”, добавя Гарелов.
70-те години на 20 век са белязани от огромен брой интернационалните терористични офанзиви от страна на палестински групировки като Народния фронт за избавление на Палестина и “Черният септември ” против израелски самолети и спортисти на Мюнхенската олимпиада през 1972 година Загиват доста почтени жертви, светът приказва за ООП като терористична организация. Това кара Ясер Арафат да се откаже от терора и да потърси пътя на договарянията за решение на спора с Израел.
“ООП не е една организация, а сплотява всички останали палестински фракции. Тя доста от дълго време, още в Алжир, призна страната Израел и се отхвърли от терора. Тяхната теория, която те в действителност съблюдават, е търсене на взаимен живот с Израел. Докато на Хамас доктрината е цялостното отказване на битие на израелската страна. Те се бият да няма израелска страна, а единствено палестинска, нещо което е неуместно в актуалния свят ”, споделя още журналистът.
След гибелта на Ясер Арафат през 2004 година негов правоприемник става Махмуд Абас, който е определен за президент на палестинската автономност. Той обаче няма престижа на своя предходник и групировката Хамас стартира да набира мощ в Ивицата Газа, която ръководи и до през днешния ден.
“Газа е най-проклетото място на Земята. Не знам да има друго толкоз гъсто обитаемо място. Там е бедност, там е беднотия. Това поражда непрекъсната ненавист. Хората се гневни, нямат работа, нямат какво да ядат. Огромната част от хората живеят на помощи, а избрани бройки работят в Израел и се връщат. Това стълпотворение на хора, които са небогати и нещастни поражда такива радикални трендове. Аз съм бил в Газа доста пъти, даже в израелски боен джип, когато ни замеряха с камъни. Много е неприятно и рисково, бяха доста огромни камъни. И по-късно приказвах с един техен огромен военноначалник. Попитах го: “Защо смятате, че като сте избили 2000 - 3000 души, сте решили казуса. Вие не го решавате. Това поражда нова ненавист. И знаете ли какво ми отговори военноначалникът? Каза: “Това е като една морава. Минат две-три години - косиш. ” Аз му отговорих: “Да, но тя става по-гъста. Тя стана такава, то се вижда ”.
Според Иван Гарелов има гласове в Израел, които търсят разбирането за дейностите на отсрещната страна в по-дълбочинен проект, в опознаването на литературата на палестинците, като да вземем за пример техният народен поет Махмуд Даруиш.
Защо събуждаш света от сън? Това не е моят глас, а гласът на натрупа ми, който пада на земята. А за какво не умираш умерено? Защото спокойната гибел е потиснат живот. А крещящата гибел? Дело. Нима пристигна, с цел да обявиш своето наличие? Дойдох да разглася своето неявяване. Върви в Ада! Аз пристигам от Ада ”.
Махмуд Даруиш
" Виждате ли тази подготвеност за всеотдайност и самоубийство? Най-лошото за палестинците е да бъдат забравени. Те не могат и няма да свикнат с това. Преобладаващата част и мощ на палестинците е в Западния бряг. Хамас прави тази всеотдайност в името да се заприказва още веднъж за палестинската идея. Това им е задачата, едно всеобщо самоубийство общо взето ”, обобщава Гарелов.
Постижим ли е мирът в Обетованата земя и кой може да бъде поръчител за него? Според Иван Гарелов това могат да бъдат някогашни висши израелски генерали, тъй като те знаят цената на жертвите, с които мирът се извоюва.
“Това би било допустимо и може да промени обстановката в Израел. Лошото е, че когато тези генерали излязат и заявят своята воля, нещо им се случва. Или ги убиват, като Ицхак Рабин, или ги смъкват от власт, или насрочват предварителни избори и нещата се провалят и се стартира още веднъж и още веднъж... Тези са хората, които могат да вземат решението. Очевидно следва една кървава баня, след която международното публично мнение ще почне да търси салдото, да търси истината. Пътят не е войната. Пътят е война с бедността. Пътят е разрешаване на проблемите, които са в Газа, оттова в идващия стадий да се възобнови мирният развой, подпомагане от интернационалната общественост и така нататък Пътят е лъкатушещ, пътеките са обрисувани и би трябвало да продължи. Аз мисля, че разграничени в две страни, постоянно ще има заплаха едната да се намеси в работата на другата. Аз виждам решение в Конфедерация, в която двете страни съществуват, само че в границите на една страна, която има обща външна политика и обща сигурност. И всяка да си има своите земи, да си развива своята стопанска система съгласно своите си ползи, визии на народа и благоприятни условия. Това е решението ”, споделя в умозаключение Иван Гарелов.
След края на Първата международна война и разпадането на Османската империя Палестина попада под английско притежание. Нейните стратегически ползи там са поради Суецкия канал и нефта в района. Започва всеобщо преселение на евреи от други елементи на света, които изплащат от британците земя. Това става мотив и за първите конфликти с палестинците. През 1936 година ескалиращото напрежение води до Арабския протест в Палестина, траял три години (1936 – 1939). Британските войски го потушават грубо – убити са 5000 палестинци, 20 000 са ранени, а 5600 са хвърлени в пандиза.
През 1947 година ООН предлага проект за района Палестина - земите да бъдат разграничени на две обособени страни - една за арабите (Палестина) и една за евреите (Израел), а град Йерусалим да остане под контрола на интернационалната общественост. Евреите одобряват предлагането, а палестинците – не.
На 14 май 1948 година се основава страната Израел, без да афишира граници. На идващия ден армиите на Египет, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак атакуват територията, избрана за арабска страна, което води до началото на Арабско-израелската война от 1948 година Войната завършва съвсем година по-късно с победа за новата еврейска страна, която уголемява териториите си оттатък границите, препоръчани в проекта на Организация на обединените нации. Няколкостотин хиляди палестинци са разселени вследствие на военните дейности.
Арабите, имам поради основните страни като Саудитска Арабия, постоянно са на страната на палестинците в своите речи, защото тази идея е общоарабска, те желаят да са водачи на арабското мнение. Но практиката е напълно друга. Палестинците нямат право на работа в арабските страни. В Ливан те нямат право на къща и работа отвън лагерите. Самите арабски страни ги държат в бедност. В същото време палестинците интелектуално са на доста високо ниво. Те имат повече висшисти от Англия на глава от популацията. Почти цялата стопанска система на арабския свят я въртят те, на мениджърски позиции, не на управителни. Това разминаване ги обрича на спад.
Иван Гарелов – публицист
В идващите съвсем две десетилетия Близкият изток остава една от най-горещите точки в света. На 5 юни 1967 година Израел стартира превантивни удари против Египет, Сирия и Йордания, откакто Египет струпва сили в Синай и затваря Суецкия канал за израелското мореплаване. Войната приключва с бърза израелска победа. Кралят на Йордания Хюсеин признава провалянето.
„ Загубите ни са големи. Но фактът е, че ние с гордеем със смелостта и саможертвата на нашите хора. Гордеем се, че те все пак устояха, освен на фронта, само че и по домовете си. Надяваме се, че тези жертви няма да са напразни и че ще получим поддръжката на хората по света ”, признава Хюсеин – крал на Йордания /1953 – 1999/.
Израел открива надзор над основни територии, в които живеят над 1 млн. палестинци – Западният бряг, Ивицата Газа, Източен Йерусалим и Голанските възвишения. Последиците от тази война ще трансформират района вечно. Почти по същото време се основава и Организацията за избавление на Палестина, отпред с Ясер Арафат – не постоянно в положителни връзки с останалите арабски страни, само че подкрепян напълно от Съюз на съветските социалистически републики и комунистическия лагер.
“В персонален диалог съм го питал: ”Вие имате помощници за Саудитска Арабия, за Иран, за Москва, четвърти за американците. Защо ги търпите всичките? ” Той ми отговори: “Аз се възползвам от тази опция. Когато желая със Саудитска Арабия да не се случи нищо, аз изпращам там индивида на Москва и не се случва нищо ”. Това бе неговата сръчност. Но той в действителност беше фактор. Малък човек, на пръв взор нищо геройско нямаше в него, само че действаше като магнит на палестинците. Когато автономията се сътвори, тогава се заприказва доста къде ще бъде неговото седалище като глава на тази самостоятелна страна. Най-често се загатваше, че то ще е в Йерихон, поради близостта до Йордания и сигурността от нея. Прекрасно място, природа, аз даже вървях да направя репортаж за вилата, която беше с басейн и така нататък Знаете ли къде отиде Арафат? В Газа! Той знаеше, че там е най-опасно ”, споделя Иван Гарелов.
През септември 1970 година, останал с наименованието “Черният септември ”, избухва революция в Йордания сред Организацията за избавление на Палестина (ООП) на Ясер Арафат и локалните йорданци и армията, под управлението на крал Хюсеин. Войната предизвиква гибелта на хиляди хора и приключва с изгонването на управлението на ООП и хиляди палестински бойци от Йордания в Ливан. По-късно там се разгаря една от най-кръвопролитните войни в района – Ливанската революция от 1975 до 1990 година - над 120 000 души умират, 115 000 са ранени, а 20 000 се водят безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци емигрират в чужбина. Причината за нея е повишеното политическо и военно въздействие на ООП в страната, съвсем половин милион палестински бежанци там, както и намесата на прилежащи страни като Сирия и Израел и огромните международни сили Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.
“Сирия се намеси, само че не на страната на палестинците. Те се биеха дружно с мюсюлманите и левите сили против християните, които бяха произраелски, а против палестинците, без значение, че са араби. Тя постоянно е считала, че Ливан е нейна територия и Сирия не би желала в Ливан да има такава мощ, с която тя не може да се пребори. Сирийците влязоха с цялата си войска, 60 000 бойци. Тогава Арафат влезе в договаряния със сирийците и одобри да се спре огъня и палестинците да предадат тежките си оръжия. Чух един палестински пълководец, който сподели на моята преводачка: “Ние имаме на следващия ден среща в планината с Арафат и в случай че той удостовери, че това е правилно, ние ще го убием. ” Тогава си споделих, че аз би трябвало да отида там. В уречения ден и час с едно огромно арабско такси ние се качихме в планината. Там всичките бяха наострени. Пристига Арафат, направи един дребен церемониал, имам фотография по какъв начин минава сред тях. Речта му беше следната: “Ако са ви споделили, че аз съм споделил това и това нещо, да знаете, че е правилно. ” Прави трагична пауза и продължава: “Но вие не го изпълнявайте! ” Това е Арафат! Той постоянно лавираше и умееше да работи с палестинците, само че и с арабските страни ”, добавя Гарелов.
70-те години на 20 век са белязани от огромен брой интернационалните терористични офанзиви от страна на палестински групировки като Народния фронт за избавление на Палестина и “Черният септември ” против израелски самолети и спортисти на Мюнхенската олимпиада през 1972 година Загиват доста почтени жертви, светът приказва за ООП като терористична организация. Това кара Ясер Арафат да се откаже от терора и да потърси пътя на договарянията за решение на спора с Израел.
“ООП не е една организация, а сплотява всички останали палестински фракции. Тя доста от дълго време, още в Алжир, призна страната Израел и се отхвърли от терора. Тяхната теория, която те в действителност съблюдават, е търсене на взаимен живот с Израел. Докато на Хамас доктрината е цялостното отказване на битие на израелската страна. Те се бият да няма израелска страна, а единствено палестинска, нещо което е неуместно в актуалния свят ”, споделя още журналистът.
След гибелта на Ясер Арафат през 2004 година негов правоприемник става Махмуд Абас, който е определен за президент на палестинската автономност. Той обаче няма престижа на своя предходник и групировката Хамас стартира да набира мощ в Ивицата Газа, която ръководи и до през днешния ден.
“Газа е най-проклетото място на Земята. Не знам да има друго толкоз гъсто обитаемо място. Там е бедност, там е беднотия. Това поражда непрекъсната ненавист. Хората се гневни, нямат работа, нямат какво да ядат. Огромната част от хората живеят на помощи, а избрани бройки работят в Израел и се връщат. Това стълпотворение на хора, които са небогати и нещастни поражда такива радикални трендове. Аз съм бил в Газа доста пъти, даже в израелски боен джип, когато ни замеряха с камъни. Много е неприятно и рисково, бяха доста огромни камъни. И по-късно приказвах с един техен огромен военноначалник. Попитах го: “Защо смятате, че като сте избили 2000 - 3000 души, сте решили казуса. Вие не го решавате. Това поражда нова ненавист. И знаете ли какво ми отговори военноначалникът? Каза: “Това е като една морава. Минат две-три години - косиш. ” Аз му отговорих: “Да, но тя става по-гъста. Тя стана такава, то се вижда ”.
Според Иван Гарелов има гласове в Израел, които търсят разбирането за дейностите на отсрещната страна в по-дълбочинен проект, в опознаването на литературата на палестинците, като да вземем за пример техният народен поет Махмуд Даруиш.
Защо събуждаш света от сън? Това не е моят глас, а гласът на натрупа ми, който пада на земята. А за какво не умираш умерено? Защото спокойната гибел е потиснат живот. А крещящата гибел? Дело. Нима пристигна, с цел да обявиш своето наличие? Дойдох да разглася своето неявяване. Върви в Ада! Аз пристигам от Ада ”.
Махмуд Даруиш
" Виждате ли тази подготвеност за всеотдайност и самоубийство? Най-лошото за палестинците е да бъдат забравени. Те не могат и няма да свикнат с това. Преобладаващата част и мощ на палестинците е в Западния бряг. Хамас прави тази всеотдайност в името да се заприказва още веднъж за палестинската идея. Това им е задачата, едно всеобщо самоубийство общо взето ”, обобщава Гарелов.
Постижим ли е мирът в Обетованата земя и кой може да бъде поръчител за него? Според Иван Гарелов това могат да бъдат някогашни висши израелски генерали, тъй като те знаят цената на жертвите, с които мирът се извоюва.
“Това би било допустимо и може да промени обстановката в Израел. Лошото е, че когато тези генерали излязат и заявят своята воля, нещо им се случва. Или ги убиват, като Ицхак Рабин, или ги смъкват от власт, или насрочват предварителни избори и нещата се провалят и се стартира още веднъж и още веднъж... Тези са хората, които могат да вземат решението. Очевидно следва една кървава баня, след която международното публично мнение ще почне да търси салдото, да търси истината. Пътят не е войната. Пътят е война с бедността. Пътят е разрешаване на проблемите, които са в Газа, оттова в идващия стадий да се възобнови мирният развой, подпомагане от интернационалната общественост и така нататък Пътят е лъкатушещ, пътеките са обрисувани и би трябвало да продължи. Аз мисля, че разграничени в две страни, постоянно ще има заплаха едната да се намеси в работата на другата. Аз виждам решение в Конфедерация, в която двете страни съществуват, само че в границите на една страна, която има обща външна политика и обща сигурност. И всяка да си има своите земи, да си развива своята стопанска система съгласно своите си ползи, визии на народа и благоприятни условия. Това е решението ”, споделя в умозаключение Иван Гарелов.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ