Оставката на здравния министър Кирил Ананиев - искана заради децата на България
Битката за Национална детска болница е една от публичните дела на последното десетилетие у нас. Нуждата от такава болница се усеща изключително мощно през днешния ден, по време на " изключително състояние ", провокирано от болест, която за благополучие, е по-щадяща към най-малките към този момент. Развитието на плана - от раждането на концепцията до реализирането й, е показателно за нас като общество във всеки стадий от плана досега.
Затова Acutalno.com разгласява пост във Фейсбук на Манол Пейков,
който, по негови думи, е замесен в договарянията със здравното министерство и неговите специалисти за болничното заведение от отдадени на идеята дами, тъй като... е мъж. " Защото съм наедрял, невъздържан, имам мощен глас и не си поплювам ", както самичък дефинира себе си Пейков.
Срещата се е провела на 9 март тази година в Министерство на здравеопазването, малко преди оповестяването на изключителното състояние в страната и малко преди сключването на контракт за градежа на детската болница с план, който съгласно доста специалисти не дава отговор на редица условия.
В поста на господин Пейков споделя за два основни момента по негово мнение: договарянията с специалистите от страна на Националната мрежа за децата са били невъзможни, както и, че изграждане на нова, съвременна, отговаряща на всички условия за детска болница постройка няма да коства повече от отпуснатите 100 млн. лева за дострояването на 40-годишното скеле.
Най-лошото е, че се слага подозрения по отношение на ролята, потенциалът и опциите на един здравен министър да вземе осведомено и съответно решение.
" Искам да ви опиша нещо. Тая го в себе си от съвсем два месеца и повече не мога. А и не желая.
В началото на март, откакто заявих във Facebook поддръжката си за построяването на и с т и н с к а детска болница (снимката е към момента над профила ми!), най-неочаквано ме поканиха да вземам участие в срещата сред Министерството на здравеопазването и групата протестиращи против проектите на въпросното министерство да се употребява 40-годишен незавършен градеж за построяването на " нова " детска болница.
Срещата беше на територията на министерството и се организира (уж) по тяхна покана. Бях малко изумен, че врели и кипели във всевъзможни публични борби хора като арх. Петкана Бакалова, доктор Boyana Petkova, доктор Адил Кадъм, Мария Брестничка и Надежда Цекулова се обърнаха за поддръжка точно към мен -- човек с ясна позиция, само че с минимални знания по тематиката.
Срещата се случи точно на рождения ден на щерка ми, по тази причина чудесно си припомням датата: 9 март. Четири дни преди оповестяване на изключителното състояние.
Договорът с Главболгарстрой към момента не беше подписан (поне публично не беше) и имахме вяра (поне аз имах), че към момента може да се води разговор по тематиката.
Това, което заварих в заседателната зала на министерството и което чух и видях през двата часа на срещата, в случай че не друго, ми даде явен отговор на въпроса за какво, аджеба, тази група от съществени експерти помоли тъкмо м е н да се включа дружно с тях в " разискването ".
Отговорът е колкото неуместен, толкоз и печален: тъй като съм м ъ ж. Защото съм наедрял, невъздържан, имам мощен глас и не си поплювам.
Когато пристигнахме, към масата ни чакаха петнайсетина души, отпред с министъра. Сред тях бяха няколко професори медици, инженера конструктор на 40-годишната постройка, една хлевоуста и груба дама, представителка на неназована пациентска организация и две представителки (бог знае защо) на " Главболгарстрой ", който все още нямаше никакъв (официален) ангажимент към " плана ".
Срещата ужасно бързо се трансформира от (уж) замяна на причини в надприказване (разбирай -- нападателно надвикване), в което -- за мое възходящо удивление -- отсъстваше освен какъвто и да е професионален звук, само че и обикновена колегиалност.
Най-гласовит от всички беше едрият инженер (да се чудиш на какво отгоре), построил постройката преди 40 години. На причините, че постройката е морално остаряла, че е замислена по стандарти отпреди половин век, че липсват основни детайли, наложителни за една модерна детска болница и че пространството не е съответно даже за настоящото задание, той отвръщаше с гневни викове, чиято съществена цел явно беше да потвърди, че " стандартите тогава бяха ехе-е-ей "... и че " проблеми със градежа няма да има, точка ".
Междувременно двамата мастити професори, поканени от страна на министерството, влязоха в безпощадна словесна престрелка с доктор Бояна Петкова и доктор Адил Кадъм, в която доминираха трагични жестове и нападки ad hominem.
Един от епизодите, на които станах глух очевидец, звучеше почти по този начин:
Д-р Адил Кадъм: " Колеги, апелирам ви, кажете, някой от вас разглеждал ли е същинския план? "
Мълчание.
Д-р Кадъм: " А знаете ли, че там липсват най-малко 30 % от нещата, заложени във в а ш е т о задание? "
Гневни крясъци: " С конкретика! С обстоятелства апелирам! "
Д-р Кадъм: " Добре. Да вземем да вземем за пример стая Х (споменава номера й) от поделение Х (споменава името му). Знаете ли, уважаеми господин професоре, че там вместо 25 кревати са планувани единствено 14? "
Проф. Х: " Глупости! Това е невероятно! "
Д-р Кадъм: " Не единствено че не е невероятно, само че е реалност. Просто погледнете плана. "
Проф. Х: " Глупости! Че къде са отишли тогава останалите кревати?! "
Д-р Кадъм: " Ами нали тъкмо това ви споделям, професоре -- там просто н я м а място за толкоз кревати! "
И по този начин нататък. Не полемика, а боричкане с лакти и плещи. Когато е нужно -- и с ритници. Истински вербален побой.
* * *
Така в надвиквания, раздори и цялостен отвод от чуване на причини всъщност се стигна до късото мъртвило, когато думата бе взета от арх. Бакалова.
Причината за затишието беше изпъстреното й с фактология и съответни цифри изявление, чийто главен мотив беше, че построяването на чисто н о в а детска болница -- по всички международни условия и стандарти и в съответна паркова среда (междувременно столичният основен проектант Здравко Здравков беше предложил цели три разновидността за такова пространство!) -- ще коства (по нейни калкулации, основани на съпоставяне с сходни планове в Германия) с 60% по-евтино от възобновяването на " плана " от 1978 година. (Тук даже няма да се спирам на големите спомагателни минуси и опасности, свързани с това " пространство ", които бяха дискутирани в детайли и задълбочено в предходни полемики.)
За моя голяма изненада, хората към министъра нямаха никакви финансови контрааргументи.
Първият, който скокна, беше един от професорите. Архитект Бакалова таман беше почнала да развива тезата си.
" Ама каква Германия бе, госпожо, вие знаете ли къде се намирате? Това тук е Б ъ л г а р и я! "
Очевидно главната цел на аргумента беше, че би трябвало неотложно да се пробудим от сънищата си на " бели хора " и да се присетим, че продължаваме да живеем в Третия свят. Поне аз по този начин го разбрах.
Сетне най-неочаквано се разбуди госпожата от пациентската организация, седнала вдясно на министъра. Тя освен че прекъсна ревюто на арх. Бакалова тъкмо по средата, само че явно беше подготвена да направи всичко допустимо, с цел да не й даде никаква опция да продължи.
" Вярно ли, е ", заскандира тя, " че вие, проектант Бакалова, имате л и ч е н финансов интерес от 4 милиона лв. за проектирането на тази нова болница и по тази причина ни говорите всички тези неща? "
Арх. Бакалова, другояче въздържан и уравновесен човек, единствено дето не си глътна езика. " Ама какви 4 милиона, защо говорите? Нали ви споделих преди малко, че ние от Камарата на архитектите предложихме изцяло б е з п л а т н о да консултираме създаването на подобен план?... "
Нейната съперничка, обаче, беше като навита пружина. Не искаше нито да слуша, нито да мисли. Беше твърдо решена да приказва, да приказва, да приказва. И то все от същото, по формулата " подправени вести + мощен глас + поддръжка от верните хора = сигурен триумф ".
Тук някъде не устоях и се включих с гласа си бурия, с цел да оповестя, че тонът на този диалог минава всевъзможни граници и че не по никакъв начин прави чест на министър Ананиев дето срещата се организира без какъвто и да е опит за медиация и се трансформира в пазарско надвикване, заедно с обидите и псувните. Само лабут липсваше досега, само че както бяха тръгнали нещата -- и той не беше надалеч.
Настоях че работата на министъра в тази ситуация е не да мълчи и да кима разбиращо (или неразбиращо, според от контекста), а самият той да бъде по този начин нужния посредник. И предложих -- ако не се усеща комфортно в тази роля -- да я поема аз.
Тогава министърът, който до този миг беше гледал сеир, като от време в точния момент наливаше масло в огъня с реплики като " това е доста подходящ въпрос " във връзка напълно неуместни мнения на хора от неговия " лагер ", които явно се усещаше задължен да поддържа, най-неочаквано стана и съобщи:
" Съжалявам, само че не мисля, че този диалог води нанякъде. Убеден съм, че и четири часа да останем тук, няма да стигнем до средата. Затова разгласявам завършек на срещата. "
* * *
Преди да обобщя изводите си от тази т. нар, " среща ", бих желал да прибавя един финален щрих.
След като излязохме от постройката, към мен се приближи една от двете дами от " Главболгарстрой ". За мое голямо удивление, тя изрече насладата си от запознанството и загатна, че ще се радва да си бъдем потребни в бъдеще.
" Не знам вашата архитектка от кое място измъкна този мотив с 60-те % ", добави тя на прощаване с конфиденциален звук. " Това са сметки от въздуха, няма по какъв начин да бъдат доказани. "
Опитах се да запазя хладнокръвие.
" Добре, а съгласно вас какъв брой ще коства един нов план? ", попитах с допустимо най-приятелския звук, на който бях кадърен. " По-скъпо ли ще е? И с какъв брой? "
" Не, сигурно няма да е по-скъпо ", отсече тя. " Но чак пък с 60% по-евтино... "
Тъй де, в случай че се чудите. Право от устата на коня.
Да се построи нова, същинска, добре проектирана, светла, зелена, модерна детска болница може и да не е по-евтино, само че сигурно н я м а да е по-скъпо от това да хвърлим 100 милиона в една бетонна развалина от 1978 година.
* * *
Та ето какво отнесох у дома аз от тези два часа в Министерството на здравеопазването:
● Присъствал съм на стотици публични срещи и обществени полемики (в университета бях ръководител на студенстския сенат цели две години и съм водил сходни събирания всяка седмица), само че тази беше най-безредната и ужасяващата от всички, на които съм бил очевидец. При това -- с огромна преднина.
● Рядко съм виждал по-агресивни и обезверени хора от професорите, седнали до министъра. В техните погледи се четеше едно-единствено нещо: " да осезаем врабчето в шепите и да спрем да гоним орела в небето ".
● Ако преди срещата имах някакви илюзии, че отиваме в министерството, с цел да бъдем изслушани, още първите 10 минути, прекарани там, ме убедиха в едно: това беше з а с а д а, а не среща. Целта й беше да ни се навикат, да ни запушат устите, да ни омаскарят. Когато би трябвало -- и с удари под пояса.
● Поради вроденото почитание към институцията на министъра, с което съм учтив, допреди тази среща не си позволявах да позволи, че Министърът на опазването на здравето има прикрит дневен ред, друг от публичния. Тази среща ме убеди, че в действителност е по този начин. През задачите два часа на нейното времетраене министърът се държа гузно, тайно (с деяние и бездействие), клакьорски, а в последна сметка, приключвайки я прибързано, задуши и дребните първи проблясъци на разговор, които бяха почнали да се прокрадват към масата.
* * *
В умозаключение желая да кажа единствено едно: в случай че към момента имате опция, подпишете се под петицията за оставка на министър Кирил Ананиев, за прекъсване на този абсурден и подъл мултимилионен план и за създаване на и с т и н с к а детска болница.
Благодаря за вниманието. "
Припомняме, че през вчерашния ден петицията, събирана онлайн, с подписите на над 17 000 жители беше импортирана в Министерския съвет с искане на оставката на здравния министър Кирил Ананиев поради започващият градеж на Националната детска болница. Всъщност от контракта, подписан с " Главболгарстрой ", излиза, че скеле на 40 години в двора на Александровска болница, с изказвания за изчезнали основни детайли за модерна детска болница, ще бъде достроено. За градежа ще отидат 100 млн. лева
Въпреки публичният напън това да не се случва и макар дългите договаряния с министерството и неговите специалисти, на 2 април договорът въпреки всичко беше подписан - по време на изключителното състояние, без предварителни анонси и диспути.
Още тогава специалисти и архитекти се оповестиха против осъществяване на плана. В отворено писмо до всички политически представители, жители приканиха " спрете публичната поръчка за преобразяване на зарязан остарял градеж в национална детска болница ". В публично мнение до медиите от Национална мрежа за децата написаха: " На 2 април в изискванията на невиждана рецесия, българското държавно управление, в лицето на Министерството на здравеопазването и отрасловият министър Кирил Ананиев легитимира акт, който може да бъде охарактеризиран като изменничество към българското общество и неговите най-уязвими членове – децата. В изискванията на безусловно осведомително затъмнение и липса на публичен консенсус, беше подписан контракта за ремонт на 40-годишна постройка в центъра на столицата, която би трябвало да бъде превърната в детска болница. Цената на това съглашение е близо 100 млн. лева " Те приканиха за анулация на контракта.
Затова Acutalno.com разгласява пост във Фейсбук на Манол Пейков,
който, по негови думи, е замесен в договарянията със здравното министерство и неговите специалисти за болничното заведение от отдадени на идеята дами, тъй като... е мъж. " Защото съм наедрял, невъздържан, имам мощен глас и не си поплювам ", както самичък дефинира себе си Пейков.
Срещата се е провела на 9 март тази година в Министерство на здравеопазването, малко преди оповестяването на изключителното състояние в страната и малко преди сключването на контракт за градежа на детската болница с план, който съгласно доста специалисти не дава отговор на редица условия.
В поста на господин Пейков споделя за два основни момента по негово мнение: договарянията с специалистите от страна на Националната мрежа за децата са били невъзможни, както и, че изграждане на нова, съвременна, отговаряща на всички условия за детска болница постройка няма да коства повече от отпуснатите 100 млн. лева за дострояването на 40-годишното скеле.
Най-лошото е, че се слага подозрения по отношение на ролята, потенциалът и опциите на един здравен министър да вземе осведомено и съответно решение.
" Искам да ви опиша нещо. Тая го в себе си от съвсем два месеца и повече не мога. А и не желая.
В началото на март, откакто заявих във Facebook поддръжката си за построяването на и с т и н с к а детска болница (снимката е към момента над профила ми!), най-неочаквано ме поканиха да вземам участие в срещата сред Министерството на здравеопазването и групата протестиращи против проектите на въпросното министерство да се употребява 40-годишен незавършен градеж за построяването на " нова " детска болница.
Срещата беше на територията на министерството и се организира (уж) по тяхна покана. Бях малко изумен, че врели и кипели във всевъзможни публични борби хора като арх. Петкана Бакалова, доктор Boyana Petkova, доктор Адил Кадъм, Мария Брестничка и Надежда Цекулова се обърнаха за поддръжка точно към мен -- човек с ясна позиция, само че с минимални знания по тематиката.
Срещата се случи точно на рождения ден на щерка ми, по тази причина чудесно си припомням датата: 9 март. Четири дни преди оповестяване на изключителното състояние.
Договорът с Главболгарстрой към момента не беше подписан (поне публично не беше) и имахме вяра (поне аз имах), че към момента може да се води разговор по тематиката.
Това, което заварих в заседателната зала на министерството и което чух и видях през двата часа на срещата, в случай че не друго, ми даде явен отговор на въпроса за какво, аджеба, тази група от съществени експерти помоли тъкмо м е н да се включа дружно с тях в " разискването ".
Отговорът е колкото неуместен, толкоз и печален: тъй като съм м ъ ж. Защото съм наедрял, невъздържан, имам мощен глас и не си поплювам.
Когато пристигнахме, към масата ни чакаха петнайсетина души, отпред с министъра. Сред тях бяха няколко професори медици, инженера конструктор на 40-годишната постройка, една хлевоуста и груба дама, представителка на неназована пациентска организация и две представителки (бог знае защо) на " Главболгарстрой ", който все още нямаше никакъв (официален) ангажимент към " плана ".
Срещата ужасно бързо се трансформира от (уж) замяна на причини в надприказване (разбирай -- нападателно надвикване), в което -- за мое възходящо удивление -- отсъстваше освен какъвто и да е професионален звук, само че и обикновена колегиалност.
Най-гласовит от всички беше едрият инженер (да се чудиш на какво отгоре), построил постройката преди 40 години. На причините, че постройката е морално остаряла, че е замислена по стандарти отпреди половин век, че липсват основни детайли, наложителни за една модерна детска болница и че пространството не е съответно даже за настоящото задание, той отвръщаше с гневни викове, чиято съществена цел явно беше да потвърди, че " стандартите тогава бяха ехе-е-ей "... и че " проблеми със градежа няма да има, точка ".
Междувременно двамата мастити професори, поканени от страна на министерството, влязоха в безпощадна словесна престрелка с доктор Бояна Петкова и доктор Адил Кадъм, в която доминираха трагични жестове и нападки ad hominem.
Един от епизодите, на които станах глух очевидец, звучеше почти по този начин:
Д-р Адил Кадъм: " Колеги, апелирам ви, кажете, някой от вас разглеждал ли е същинския план? "
Мълчание.
Д-р Кадъм: " А знаете ли, че там липсват най-малко 30 % от нещата, заложени във в а ш е т о задание? "
Гневни крясъци: " С конкретика! С обстоятелства апелирам! "
Д-р Кадъм: " Добре. Да вземем да вземем за пример стая Х (споменава номера й) от поделение Х (споменава името му). Знаете ли, уважаеми господин професоре, че там вместо 25 кревати са планувани единствено 14? "
Проф. Х: " Глупости! Това е невероятно! "
Д-р Кадъм: " Не единствено че не е невероятно, само че е реалност. Просто погледнете плана. "
Проф. Х: " Глупости! Че къде са отишли тогава останалите кревати?! "
Д-р Кадъм: " Ами нали тъкмо това ви споделям, професоре -- там просто н я м а място за толкоз кревати! "
И по този начин нататък. Не полемика, а боричкане с лакти и плещи. Когато е нужно -- и с ритници. Истински вербален побой.
* * *
Така в надвиквания, раздори и цялостен отвод от чуване на причини всъщност се стигна до късото мъртвило, когато думата бе взета от арх. Бакалова.
Причината за затишието беше изпъстреното й с фактология и съответни цифри изявление, чийто главен мотив беше, че построяването на чисто н о в а детска болница -- по всички международни условия и стандарти и в съответна паркова среда (междувременно столичният основен проектант Здравко Здравков беше предложил цели три разновидността за такова пространство!) -- ще коства (по нейни калкулации, основани на съпоставяне с сходни планове в Германия) с 60% по-евтино от възобновяването на " плана " от 1978 година. (Тук даже няма да се спирам на големите спомагателни минуси и опасности, свързани с това " пространство ", които бяха дискутирани в детайли и задълбочено в предходни полемики.)
За моя голяма изненада, хората към министъра нямаха никакви финансови контрааргументи.
Първият, който скокна, беше един от професорите. Архитект Бакалова таман беше почнала да развива тезата си.
" Ама каква Германия бе, госпожо, вие знаете ли къде се намирате? Това тук е Б ъ л г а р и я! "
Очевидно главната цел на аргумента беше, че би трябвало неотложно да се пробудим от сънищата си на " бели хора " и да се присетим, че продължаваме да живеем в Третия свят. Поне аз по този начин го разбрах.
Сетне най-неочаквано се разбуди госпожата от пациентската организация, седнала вдясно на министъра. Тя освен че прекъсна ревюто на арх. Бакалова тъкмо по средата, само че явно беше подготвена да направи всичко допустимо, с цел да не й даде никаква опция да продължи.
" Вярно ли, е ", заскандира тя, " че вие, проектант Бакалова, имате л и ч е н финансов интерес от 4 милиона лв. за проектирането на тази нова болница и по тази причина ни говорите всички тези неща? "
Арх. Бакалова, другояче въздържан и уравновесен човек, единствено дето не си глътна езика. " Ама какви 4 милиона, защо говорите? Нали ви споделих преди малко, че ние от Камарата на архитектите предложихме изцяло б е з п л а т н о да консултираме създаването на подобен план?... "
Нейната съперничка, обаче, беше като навита пружина. Не искаше нито да слуша, нито да мисли. Беше твърдо решена да приказва, да приказва, да приказва. И то все от същото, по формулата " подправени вести + мощен глас + поддръжка от верните хора = сигурен триумф ".
Тук някъде не устоях и се включих с гласа си бурия, с цел да оповестя, че тонът на този диалог минава всевъзможни граници и че не по никакъв начин прави чест на министър Ананиев дето срещата се организира без какъвто и да е опит за медиация и се трансформира в пазарско надвикване, заедно с обидите и псувните. Само лабут липсваше досега, само че както бяха тръгнали нещата -- и той не беше надалеч.
Настоях че работата на министъра в тази ситуация е не да мълчи и да кима разбиращо (или неразбиращо, според от контекста), а самият той да бъде по този начин нужния посредник. И предложих -- ако не се усеща комфортно в тази роля -- да я поема аз.
Тогава министърът, който до този миг беше гледал сеир, като от време в точния момент наливаше масло в огъня с реплики като " това е доста подходящ въпрос " във връзка напълно неуместни мнения на хора от неговия " лагер ", които явно се усещаше задължен да поддържа, най-неочаквано стана и съобщи:
" Съжалявам, само че не мисля, че този диалог води нанякъде. Убеден съм, че и четири часа да останем тук, няма да стигнем до средата. Затова разгласявам завършек на срещата. "
* * *
Преди да обобщя изводите си от тази т. нар, " среща ", бих желал да прибавя един финален щрих.
След като излязохме от постройката, към мен се приближи една от двете дами от " Главболгарстрой ". За мое голямо удивление, тя изрече насладата си от запознанството и загатна, че ще се радва да си бъдем потребни в бъдеще.
" Не знам вашата архитектка от кое място измъкна този мотив с 60-те % ", добави тя на прощаване с конфиденциален звук. " Това са сметки от въздуха, няма по какъв начин да бъдат доказани. "
Опитах се да запазя хладнокръвие.
" Добре, а съгласно вас какъв брой ще коства един нов план? ", попитах с допустимо най-приятелския звук, на който бях кадърен. " По-скъпо ли ще е? И с какъв брой? "
" Не, сигурно няма да е по-скъпо ", отсече тя. " Но чак пък с 60% по-евтино... "
Тъй де, в случай че се чудите. Право от устата на коня.
Да се построи нова, същинска, добре проектирана, светла, зелена, модерна детска болница може и да не е по-евтино, само че сигурно н я м а да е по-скъпо от това да хвърлим 100 милиона в една бетонна развалина от 1978 година.
* * *
Та ето какво отнесох у дома аз от тези два часа в Министерството на здравеопазването:
● Присъствал съм на стотици публични срещи и обществени полемики (в университета бях ръководител на студенстския сенат цели две години и съм водил сходни събирания всяка седмица), само че тази беше най-безредната и ужасяващата от всички, на които съм бил очевидец. При това -- с огромна преднина.
● Рядко съм виждал по-агресивни и обезверени хора от професорите, седнали до министъра. В техните погледи се четеше едно-единствено нещо: " да осезаем врабчето в шепите и да спрем да гоним орела в небето ".
● Ако преди срещата имах някакви илюзии, че отиваме в министерството, с цел да бъдем изслушани, още първите 10 минути, прекарани там, ме убедиха в едно: това беше з а с а д а, а не среща. Целта й беше да ни се навикат, да ни запушат устите, да ни омаскарят. Когато би трябвало -- и с удари под пояса.
● Поради вроденото почитание към институцията на министъра, с което съм учтив, допреди тази среща не си позволявах да позволи, че Министърът на опазването на здравето има прикрит дневен ред, друг от публичния. Тази среща ме убеди, че в действителност е по този начин. През задачите два часа на нейното времетраене министърът се държа гузно, тайно (с деяние и бездействие), клакьорски, а в последна сметка, приключвайки я прибързано, задуши и дребните първи проблясъци на разговор, които бяха почнали да се прокрадват към масата.
* * *
В умозаключение желая да кажа единствено едно: в случай че към момента имате опция, подпишете се под петицията за оставка на министър Кирил Ананиев, за прекъсване на този абсурден и подъл мултимилионен план и за създаване на и с т и н с к а детска болница.
Благодаря за вниманието. "
Припомняме, че през вчерашния ден петицията, събирана онлайн, с подписите на над 17 000 жители беше импортирана в Министерския съвет с искане на оставката на здравния министър Кирил Ананиев поради започващият градеж на Националната детска болница. Всъщност от контракта, подписан с " Главболгарстрой ", излиза, че скеле на 40 години в двора на Александровска болница, с изказвания за изчезнали основни детайли за модерна детска болница, ще бъде достроено. За градежа ще отидат 100 млн. лева
Въпреки публичният напън това да не се случва и макар дългите договаряния с министерството и неговите специалисти, на 2 април договорът въпреки всичко беше подписан - по време на изключителното състояние, без предварителни анонси и диспути.
Още тогава специалисти и архитекти се оповестиха против осъществяване на плана. В отворено писмо до всички политически представители, жители приканиха " спрете публичната поръчка за преобразяване на зарязан остарял градеж в национална детска болница ". В публично мнение до медиите от Национална мрежа за децата написаха: " На 2 април в изискванията на невиждана рецесия, българското държавно управление, в лицето на Министерството на здравеопазването и отрасловият министър Кирил Ананиев легитимира акт, който може да бъде охарактеризиран като изменничество към българското общество и неговите най-уязвими членове – децата. В изискванията на безусловно осведомително затъмнение и липса на публичен консенсус, беше подписан контракта за ремонт на 40-годишна постройка в центъра на столицата, която би трябвало да бъде превърната в детска болница. Цената на това съглашение е близо 100 млн. лева " Те приканиха за анулация на контракта.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ