109 години от славната битка край Варна между Дръзки и турския крайцер Хамидие
Битката при Варна (позната и като Атаката на Дръзки) е борба от Балканската война, станала на 8 ноември (21 ноември по нов стил) 1912 година сред бойни кораби на България и Османската империя, напомня.
Преди 109 години на тази дата българският боен флот извоюва първата си победа, отбранявайки град Варна и региона от нападенията на турския флот през Балканската война. Торпедоносецът „ Дръзки ” под командването на мичман I сан Георги Купов, поразява с торпедото си 40 пъти по-големия брониран крайцер „ Хамидие ”. За тази победа най-точни са думите на командира на извадения от строя флагман на турския флот, Хюсеин Рауф бей, който споделя: „ Ако разгледаме независимо случката с „ Хамидие ” и кажем самата истина, би трябвало да признаем, че тази огромна и сполучлива офанзива на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее ”.
Тази победа на българските миноносци е втората на българския военноморски флот след Освобождението от 1878 година. Тя освен нанася честен удар върху по-силния съперник, само че и в забележителна степен сковава опитите му да бомбардира българското крайбрежие през оставащите месеци на войната. За първи път българските моряци демонстрират своето геройство и умения при защитата на Видин по време на Сръбско-Българската война от 1885 година
Прелюдия
След тежките загуби на Османската империя при Одрин и забележителните материални загуби, турците изпитвали огромна потребност от ресурси от оръжия, боеприпаси и храна. Помощите изпращани от Германия и Австро-Унгария са превозени до румънското пристанище в Констанца и от там натоварени на транспортен съд за Цариград. Единствения метод това да стане е по море. Българските крайбрежия (Варна, Каварна, Бургас, Емине) са бомбардирани неколкократно от турската флота. На 29 октомври капитанът на турския крайцер „ Хамидие “ упорства Варна и Балчик да се предадат, тъй като в противоположен случай ще ги бомбардира. За благополучие това не станало. Поради дребната далекобойност на бреговата артилерия и несъвършената техника в мобилизационния проект било заложено дозорната работа във Варненския залив и по крайбрежието, от Шабла до Емине, да се води от отрядът от шест торпедоносци.
Мичман I сан Георги Купов
Битка
На 7 ноември в основният щаб на флота във Варна се получава отчет, че два товарни кораба отпътуват от Констанца за турската столица. Бреговата защита удостоверява придвижването на турски военни кораби край нос Калиакра и незабавно била издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби.
В 22:30 отрядът, състоящ се от флагмана " Летящи ", " Смели ", " Строги " и " Дръзки " под общото командване на капитан II сан Димитър Добрев потеглят против конвоя.
Половин час след среднощ, те виждат огромен транспортен съд на 32 благи от Варна, който по тяхно мнение е крайцерът „ Хамидие “. В 00:40 ч. от флагманът „ Летящи “ дава сигнал за офанзива и пет минути по-късно изстрелва торпедата си от отдалеченост 500-600 м. От този миг нататък турците отвръщат с натоварен огън. „ Смели “ и „ Строги “ също се пробват да торпилират врага, само че не съумяват. " Смели " получил попадения в борда си от избухнал наоколо 155-мм снаряд. Било развалено рулевото му устройство и кораба почнал да се върти надясно, изчезвайки от погледа на идващия го " Строги ". Това основало прекомерно сериозна обстановка, защото притеклите се на помощ турски контраминоносци също разкрили мощен огън по нашите кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправяли провалите, минали на ръчно ръководство и се отправили към сборния пункт след офанзивата.
Командирът на ``Дръзки`` мичман I сан Георги Купов печели борбата, той е последният транспортен съд, който стреля по противниковия крайцер и го уцелва в носа. Изстрелът бил даден от дръзкото разстояние 50-60 метра и бил единственият сполучлив. „ Хамидие “ получава пробойна (с повърхност 10 кв.м.), само че не потъва единствено тъй като морето остава умерено при отстъплението към Босфора. Турците губят 8 убити, а 30 са ранени. След къс артилерийски обстрел „ Дръзки “ се връща назад към мястото за общ брой. На сутринта българските миноносци се прибират във Варна. От страна на България има ранен единствено един офицер от кораба „ Смели “.
Последици
Тази морска победа на българския флот над неведнъж надминаващ го съперник нанесла сериозен честен и веществен ущърб на турския флот. Тежко развален и полупотънал " Хамидие " е муден до Цариград. Това станало с кърмата напред, защото носовите отсеци били запълнени с вода, която покривала бака на кораба. Турците приключват всевъзможни морски интервенции покрай бреговата линия.
На 15 октомври 1942 година заради погрешно предпазване на барут на борда на " Дръзки " става гърмеж и торпедоносеца потъва на кея във Варна. Скоро ремонтиран той още веднъж влиза в състава на ВМФ. През 1950 година е бракуван и разоръжен, след което е употребен за плаваща цел. След няколко години, по отношение на наближаващата 45-годишнина от торпилирането на " Хамидие " се ражда концепцията корабът да бъде трансфорат в музей. Но по това време " Дръзки " е подобаващ само за вторични първични материали - натоварените за претопяване остатъци са в региона на гара Горна Оряховица. Върнати са единствено димохода, едно оръдие и някои по-дребни атрибути, които са инсталирани на еднотипния торпедоносец " Строги ". На 21 ноември 1957 година командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов открива Тържествено кораба-музей " Дръзки " в региона на Военноморския музей във Варна. На откриването участва и о.з. кап. I сан Георги Купов, пълководец на " Дръзки " в онази нощ.
Преди 109 години на тази дата българският боен флот извоюва първата си победа, отбранявайки град Варна и региона от нападенията на турския флот през Балканската война. Торпедоносецът „ Дръзки ” под командването на мичман I сан Георги Купов, поразява с торпедото си 40 пъти по-големия брониран крайцер „ Хамидие ”. За тази победа най-точни са думите на командира на извадения от строя флагман на турския флот, Хюсеин Рауф бей, който споделя: „ Ако разгледаме независимо случката с „ Хамидие ” и кажем самата истина, би трябвало да признаем, че тази огромна и сполучлива офанзива на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее ”.
Тази победа на българските миноносци е втората на българския военноморски флот след Освобождението от 1878 година. Тя освен нанася честен удар върху по-силния съперник, само че и в забележителна степен сковава опитите му да бомбардира българското крайбрежие през оставащите месеци на войната. За първи път българските моряци демонстрират своето геройство и умения при защитата на Видин по време на Сръбско-Българската война от 1885 година
Прелюдия
След тежките загуби на Османската империя при Одрин и забележителните материални загуби, турците изпитвали огромна потребност от ресурси от оръжия, боеприпаси и храна. Помощите изпращани от Германия и Австро-Унгария са превозени до румънското пристанище в Констанца и от там натоварени на транспортен съд за Цариград. Единствения метод това да стане е по море. Българските крайбрежия (Варна, Каварна, Бургас, Емине) са бомбардирани неколкократно от турската флота. На 29 октомври капитанът на турския крайцер „ Хамидие “ упорства Варна и Балчик да се предадат, тъй като в противоположен случай ще ги бомбардира. За благополучие това не станало. Поради дребната далекобойност на бреговата артилерия и несъвършената техника в мобилизационния проект било заложено дозорната работа във Варненския залив и по крайбрежието, от Шабла до Емине, да се води от отрядът от шест торпедоносци.
Мичман I сан Георги Купов
Битка
На 7 ноември в основният щаб на флота във Варна се получава отчет, че два товарни кораба отпътуват от Констанца за турската столица. Бреговата защита удостоверява придвижването на турски военни кораби край нос Калиакра и незабавно била издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби.
В 22:30 отрядът, състоящ се от флагмана " Летящи ", " Смели ", " Строги " и " Дръзки " под общото командване на капитан II сан Димитър Добрев потеглят против конвоя.
Половин час след среднощ, те виждат огромен транспортен съд на 32 благи от Варна, който по тяхно мнение е крайцерът „ Хамидие “. В 00:40 ч. от флагманът „ Летящи “ дава сигнал за офанзива и пет минути по-късно изстрелва торпедата си от отдалеченост 500-600 м. От този миг нататък турците отвръщат с натоварен огън. „ Смели “ и „ Строги “ също се пробват да торпилират врага, само че не съумяват. " Смели " получил попадения в борда си от избухнал наоколо 155-мм снаряд. Било развалено рулевото му устройство и кораба почнал да се върти надясно, изчезвайки от погледа на идващия го " Строги ". Това основало прекомерно сериозна обстановка, защото притеклите се на помощ турски контраминоносци също разкрили мощен огън по нашите кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправяли провалите, минали на ръчно ръководство и се отправили към сборния пункт след офанзивата.
Командирът на ``Дръзки`` мичман I сан Георги Купов печели борбата, той е последният транспортен съд, който стреля по противниковия крайцер и го уцелва в носа. Изстрелът бил даден от дръзкото разстояние 50-60 метра и бил единственият сполучлив. „ Хамидие “ получава пробойна (с повърхност 10 кв.м.), само че не потъва единствено тъй като морето остава умерено при отстъплението към Босфора. Турците губят 8 убити, а 30 са ранени. След къс артилерийски обстрел „ Дръзки “ се връща назад към мястото за общ брой. На сутринта българските миноносци се прибират във Варна. От страна на България има ранен единствено един офицер от кораба „ Смели “.
Последици
Тази морска победа на българския флот над неведнъж надминаващ го съперник нанесла сериозен честен и веществен ущърб на турския флот. Тежко развален и полупотънал " Хамидие " е муден до Цариград. Това станало с кърмата напред, защото носовите отсеци били запълнени с вода, която покривала бака на кораба. Турците приключват всевъзможни морски интервенции покрай бреговата линия.
На 15 октомври 1942 година заради погрешно предпазване на барут на борда на " Дръзки " става гърмеж и торпедоносеца потъва на кея във Варна. Скоро ремонтиран той още веднъж влиза в състава на ВМФ. През 1950 година е бракуван и разоръжен, след което е употребен за плаваща цел. След няколко години, по отношение на наближаващата 45-годишнина от торпилирането на " Хамидие " се ражда концепцията корабът да бъде трансфорат в музей. Но по това време " Дръзки " е подобаващ само за вторични първични материали - натоварените за претопяване остатъци са в региона на гара Горна Оряховица. Върнати са единствено димохода, едно оръдие и някои по-дребни атрибути, които са инсталирани на еднотипния торпедоносец " Строги ". На 21 ноември 1957 година командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов открива Тържествено кораба-музей " Дръзки " в региона на Военноморския музей във Варна. На откриването участва и о.з. кап. I сан Георги Купов, пълководец на " Дръзки " в онази нощ.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ