Хуни срещу римляни – битката при Каталаунските полета
Битката при Каталаунските полета е решаваща борба сред силите на Римската империя под ръководството на Флавий Аеций и тези на хуните под ръководството на Атила. Конфликтът се случва на 20.06.451 година в Галия (днешна Франция) в региона на Шампан.
Предисторията
Римската империя се бори да резервира целостта си още от Кризата в Римската империя през 3 век, белязана от безредици, революция и разтрошаване на империята в три обособени региона. Император Диоклециан сплотява регионите, само че скоро открива, че империята е огромна и сложна за ръководство, по тази причина я разделя на Западна Римска империя със столица Равена и Източна Римска империя със столица Византия (по-късно Константинопол).
През 4 век хуните са освободени от Казахстан от монголите и тяхното изселване скоро се трансформира в навлизане като те унищожават всички райони, в които навлизат.
Римската войска се състояла най-вече от хора, които не били римляни още от 212 година, когато император Каракала дава поданство на всички свободни хора в рамките на империята. Хуните постоянно били наемани от Римската империя, тъй че имало хуни, които служели на Рим, до момента в който други хуни нахлували в нейната територия.
Нахлуващите хуни нямали друга цел, с изключение на заличаване и разграбване, а Рим не разполагал със средствата да се бори със мощ, пристигнала от нищото, с цел да ограби земята и да изчезне по този начин ненадейно, както се е появила. През 408 лидерът на хуните Улдин съвсем изцяло ограбил Тракия и защото Римската империя не можела да направи нищо, се пробвала да заплати, с цел да получи мир. Улдин изискал доста висока цена и Рим предлага да закупи подчинените му. Този способ за поддържане на мира е сполучлив и се трансформира в желана процедура от страна на Рим в връзките им с хуните. Но въпреки да представлявали голяма опасност, хуните нямали мощен водач с ясна цел. Тогава Атила идва на власт.
Атила поема контрола над хунските сили през 433 година. Заедно с брат си Бледа, Атила демонстрира, че в този момент Рим има в действителност рисков съперник в негово лице. Атила и Бледа нарушават контракта на Маргус от 439, съгласно който хуните нямат право да нападат римски територии, като в подмяна на това ще получат голяма парична сума. Хуните нападат сасанидите известно време, само че скоро се обръщат още веднъж към Рим. Вярвайки, че Атила ще съблюдава контракта, Римската империя изтегля войските си и ги изпраща против вандалите, заплашващи ползите на империята в Северна Африка и Сицилия. Узнавайки, че пътят е чист, братята стартират своята офанзива през 441 като атакуват и ограбват всеки град, в който нахлуват.
Тяхната атака е още по-успешна и заради обстоятелството, че е непредвидена. Римският император Теодосий II бил толкоз уверен, че хуните ще спазят контракта, че отказвал да се вслуша в съветниците си, които предполагали противоположното. Малко след тази офанзива Атила убива Бледа и поема надзор над ръководството на хуните.
През 450 година сестрата на Валентиниан I – Хонория се пробва да избяга, уреждайки си брак с римски сенатор и изпраща известие на Атила, дружно с годежния си пръстен, молейки го за помощ. Макар че надали е имал желание да се дами за Хонория, Атила взема решение, че известието е предложение за брак, като в подмяна на него той желае половината от Западна Римска империя като нейна зестра. Когато Валентиниан I узнава какво е сторила сестра му, споделя на Атила, че всичко е неточност, само че Атила твърди, че предлагането е законно, че той е приел и че ще претендира за своята младоженка. Той активизира армията си и се насочва към столицата на империята.
Флавий Аеций бил квалифициран за нахлуване няколко години преди събитието. Той бил заложник на хуните като дребен, говорел езика им и разбирал културата им.
През 451 Атила се насочва към Галия, ограбвайки всеки град, през който премине. Той идва в Орлеан в точния момент, прекъсва обсадата и убеждава крал Сангибан да се причисли към него. След това се насочва на север, с цел да откри подобаващ регион, оставяйки зад себе си войска от към 15 000 бойци, които били изцяло победени при борба, проведена от Аеций, който по-късно последвал Атила.
Битката при Каталаунските полета
Атила избира място край река Марне. Той слага остготите бойци от ляво, отдясно гепидите, а хуните в центъра. Макар че Атила идва на мястото пръв, той избира по-ниската част на полето, най-вероятно смятайки да притегли надолу римските воини и да ги унищожи със стрелците и кавалерията си. Тъй като точното местонахождение на Каталаунските полета не е ясно, никой не може да каже сигурно за какво Атила е направил този избор.
Тъй като армиите били ситуирани по подобен метод, че се смесвали една с друга, историкът Кели Деврис написа, че борбата „ станала яростна, объркваща, чудовищна, безпощадна –борба, каквато в никакъв случай преди този момент не е имало. “
Аеций обаче попада в неловко състояние. Вестготите се били включили към него, единствено тъй като считали, че хуните са по-голяма опасност от Рим. Ако хуните бъдат отстранени, към този момент нямало смисъл от съюза сред вестготите и римляните и Аеций се страхувал, че техният крал Торизмунд и по-силната му войска ще го победят и ще се насочат към Равена. Затова той предлага да се оправи самичък с хуните, а Торизмунд да се върне вкъщи и да подсигури властта си. Торизмунд се съгласява и Аеций, останал самичък, събира войските си и безшумно напуща бойното поле. Атила чака офанзива, само че когато вижда, че такава няма, му оповестяват, че съперниците му са изчезнали.
Атила също се прибира вкъщи и мнозина считат, че сред двамата воюващи е имало някакво съглашение, за което не е известно. Макар нормално борбата да се смята за победа за римляните, фактът, че хуните са оставени необезпокоявани в техния лагер, без да са дадени, признати или отказани каквито и да било условия, кара някои историци да считат, че тази борба в действителност е победа за хуните или най-малкото тъждество сред двете страни.
Три години след Битката при Каталунските полета Атила и Аеций са мъртви. Аеций е погубен от Валентиниан при изблик на неочаквана експанзия през 454, а Атила умира година по-рано при кръвоизлив от носа след угощение.
Източник: ancient.eu
