Битката при Дряновския манастир: Саможертвата на 200 български четници
Битката при Дряновския манастир остава в историята като знак на несломимия български дух. В навечерието на 150-ата годишнина от Априлското въстание си спомняме за подвига на четата на Поп Харитон. Двеста български четници устояват девет дни против многохилядна турска армия в манастирската цитадела. Това е най-дълго траялото стълкновение по време на цялото въстание през 1876 година.
В края на април Бачо Киро и Поп Харитон обикалят селата към Павликени. Те събират доброволци за идната битка. Никой от локалните поданици не отхвърля да се включи в четата. Пътят на въстаниците стартира от село Мусина. Крайната цел е Балканът за обединение с четите от Габрово и Трявна.
Обединената чета идва в Дряновския манастир на 29 април към 2 часа след обяд. Първоначалният проект планува единствено къс престой за взимане на боеприпаси и храна. Турските управляващи обаче реагират ненадейно бързо и наблюдават пътя на въстаниците. Те съумяват да обкръжат манастира и да слагат четниците в капан.
Манастирът се трансформира в естествена цитадела за защита. Ръководството на отбраната поемат Поп Харитон, Бачо Киро и военният комендант Петър Пармаков. Пармаков има особено военно обучение и създава тактичност за защита. Той разпределя въстаниците по основни пунктове, откъдето отблъскват непрекъснатите офанзиви.
„ Тук, може би, заслугите са основно на военния комендант Петър Пармаков, който е въпреки всичко със особено военно обучение и доста добре е разставал всички въстанници по обособените пунктове, откъдето са били атакувани непрестанно през тия 8-9 дни. “
Съотношението на силите е 1 към 50 в интерес на османската армия. Близо 10 хиляди съперници обкръжават шепата българи. Османската армия се предвожда от Фазлъ паша, който идва от град Шумен. На 7 май са употребявани немски крупни оръдия за разрушение на манастирските стени и църковните кубета.
Обсадата продължава девет дни при извънредно тежки условия. Петър Пармаков разделя четниците на три групи за опит за нощен пробив. Бачо Киро и още 45 четници съумяват да преминат през вражеския обръч. Останалите въстаници умират по време на багра или при опитите за бягство. Сред починалите герои са братята Нено и Панайот Джевреви от Дряново.
Цената на героизма е извънредно висока. Общо 150 четници губят живота си в неравното стълкновение. Манастирът е съвсем изцяло опустошен от артилерията и пожарите. Огънят унищожава здания, църкви и скъпо църковно имущество. Въпреки военния погром, ехото от борбата отекват по целия свят.
„ Може да се каже, че в действителност реализира самата цел, сложена от ръководителите на въстанието, макар военния си погром, то да има политически триумф посредством интервенция на великите сили, каквато единствено броени месеци по-късно е реалност. “
Днес Дряновският манастир е изцяло възобновен и приема поклонници. В двора му е издигната костница в памет на починалите. Музейна експозиция пази загатна за героизма на четата на Поп Харитон и Бачо Киро. Всяка година в средата на май се организират национални празнувания за отбелязване на годишнината.
