Битката между приятелите Верус и Приск: единствената подробна гладиаторска битка в историята
Битката на гладиаторите Верус и Приск се смята за най-известното осъществяване на гладиатори в историята и единствената борба, разказана в детайли от съвременник. Трагедията на борбата се състояла в това, че в нея двама най-хубави другари, любимци на римската общност, се борили до гибел.
Воини плебеи
Верус бил от немските варвари и като дете бил хванат от римлянин. По-късно бил трансфорат в плебей и изпратен в кариера, където израснал, занимаващ се с тежка физическа работа. Пораснал, Верус решил да вземе в ръка гладиаторски меч. По време на селекцията в учебното заведение за гладиатори, младежът срещнал различен претендент за образование – наследник на плебей Приск.
За да изберат най-хубавите, младежите взели участие в демонстрационна борба. В пясъка на арената и двамата бойци се оказали смели мощни воини и треньорите решили да вземат и двамата. Още по време на тренировките Верус и Приск станали най-хубави другари и когато се биели по двойки, никой не можел да им устои. На арената гладиаторите бързо набрали известност, пред капризната римска аудитория и станали същински „ звезди “ на своето време.
Големи игри
През 80-тата година от нашата епоха, император Веспасиан приключил построяването на голям амфитеатър, прочут през днешния ден като Колизеума. В чест на това събитие той наредил да се проведат игри, каквито още не било имало в Рим. Древният римски историк и публицист Гай Сутоний написа:
„ По време на освещаването на амфитеатъра и баните, издигнати небрежно, Веспасиан сподели гладиаторска борба, необикновено богата и великолепна; Той провежда морско стълкновение на същото място, след което извади гладиатори и пусна пет хиляди разнообразни диви животни в същия ден. “
Имитация на морско стълкновение в Колизеума
Специална изненада очаквала римляните в края на забележителния празник. Любимите им гладиатори – приятелите Верус и Приск, за първи път щели да се бият не по двойки, а между тях. Победителят в борбата щял да получи независимост, а губещият – траурен покров.
Театър на гибелта
Битката на гладиаторите не била единствено борба на роби-воини. В имперски времена това било театрално зрелище, най-често разиграващо античен мит или борба от минали епохи. Масовката, която бивала убита по време на игрите, били елементарни плебеи и нарушители, наказани на гибел. Гладиаторите били защитавани и се представяли в десетки функции, отличаващи се с оръжия и защитно снаряжение.
Верус имал роля на гопломах, като имитирал боец от антична Гърция. Основното му оръжие било копие и кама. Приск се биел като мармилон с пай меч и правоъгълен щит. Сред публиката на Колизеума бил и римският стихотворец Марк Валери Марциал, който описал борбата.
Равни в борбата – равни в премията
Валери Марциал написал, че бойците били еднообразно мощни и дълго време никой от тях не можел да надделее. Когато гладиаторите, окървавени и изтощени, застанали един против различен, тълпата почнала да крещи по този начин, че императорът да пощади и двамата войни. Но Веспасиан решил друго. Той наредил на гладиаторите да се бят без щитове, до момента в който един от тях не почине. Боят траял, само че към момента никой не губел. Тогава императорът спрял борбата и решил, че равните в борбата би трябвало да са равни по премия.
Приятелите гладиатори получили лавров венец и дървен меч, който бил знак на свободата. Получил свободата си, Приск стана треньор в гладиаторската школа на Флавий Квинт Валерий, а приятелят му Верус се завърнал в Германия. Повечето модерни историци считат, че император Веспасиан е възнамерявал изхода на борбата. Така той се опитал да завоюва любовта на жителите на Рим, които неотдавна оживели при големия пожар, унищожил половината град.
