Изкуството на автомобилната измама или как Porsche използва BMW, за да скрие модела 924
Битката сред автомобилните производители и автомобилните папараци за скриване на външния тип на бъдещите артикули е традиция, която датира от 50-те години на предишния век, когато немски публицисти за първи път стартират да вършат неразрешени шпионски фотоси. С течение на времето тази нужда се трансформира в завладяващо „ изкуство на измамата “, като фирмите минаха от нормално тиксо и картон към комплицирани винилови дрехи и хитри панели за похищение на вниманието.
Най-ранната фаза на това прикриване включва тестовия муле, автомобил, който комбинира механиката от идващото потомство с съществуваща каросерия, което постоянно води до основаването на нещо, наподобяващо Франкенщайн. Рядко обаче производителите са стигали до крайностите, до които стига Porsche за своя вътрешно прочут план EA425, който в последна сметка се трансформира в 924.
В началото на 70-те години, без предхождащ модел с челен мотор в портфолиото си, от който да заимства контур, Porsche употребява гениална тактичност: придобива каросерии от конкурентни производители. За да прикрие пионерската трансмисия и водноохлаждаемия мотор на 924 – първите по рода си за марката – Zuffenhausen употребява освен Opel Manta, само че и каросерия на BMW 2002, с цел да скрие прототипите. Каросерията на BMW разрешава на инженерите на Porsche да тестват безшумно механичното сърце на бъдещото си купе от входно равнище, трансформирайки 2002 дейно в троянски кон за напълно нов дизайн на Porsche.
Серийният 924, който заменя 914 през 1976 година, се появява като любопитна композиция от съставни елементи, разчитаща значително на части от Volkswagen Group. Той употребява 2,0-литров четирицилиндров мотор, създаден от Audi 100, и се сглобява от Audi в Некарсулм. Едва с появяването на 924 S десетилетие по-късно моделната линия най-сетне получи същински мотор, планиран от Porsche: 2,5-литров редови четирицилиндров от 944.
