10 ноември 1444 г. - Битката при Варна, битката на народите
Битката край Варна, наречена " борбата на народите ", е една от най-важните, огромни полесражения на Средновековието. Тя има дълготрайни последствия за историята на Югоизточна Европа, като я трансформира в тотално подвластна на Османската империя територия. От едната страна на сражението е близо 50 000-ната войска на султан Мурад II, a от другата - обединените сили на Унгария, Бохемия (Чехия), Полша, Литва, Унгария, Хърватска, Молдова, Влахия, Сърбия, папството, както и български контингент на Фружин Шишман. Тази необятна коалция е водена от Владислав III Ягело, Янош Хунияди, Влад II Дракул, Фружин Шишман, бан Талоци и възлиза на 25-30 000 души.
Предисторията на борбата стартира от все по-смелите нападения на Османската империя, на върха на мощта си, към Централна Европа. До този миг тя съвсем напълно владее Балканите, само че прави настъпления към Влашко и Унгария. С благословията на папа Евгени IV, поел и Константинополската черква, се основава огромна християнска коалиция. Мурад II се отдръпва в интерес на сина си Мехмед и в това обединението вижда знак да възобнови несполучливия опит от 1443 година, прочут като Първи кръстоносен поход на Владислав III. Мурад обаче е привикан назад от сина си и османската войска бързо се активизира, щом християните минават Дунава при Оршова. Походът резервира придвижване с нестабилен триумф в Северна България като последна точка за уверено стълкновение се оформя крепостта Варна.
На 10 ноември, 1444 година съюзническата християнска войска, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, се среща за уверено стълкновение пред Варна с османските войски на султан Мурад ІІ. Първи нападат турците. След изменчив триумф християните реализират превес - към средата на деня двата османски фланга са отблъснати обратно. В най-решителната точка на борбата, с 500 рицари зад себе си, кралят се спуска в офанзива против 10-хилядния еничарски център, охраняващ султана. Въпреки героизма на краля и неговите бойци, кралският отряд е разрушен, а кралят – посечен от еничарски елементи.
Трупът на Владислав, наименуван след това Варненчик, е компрометиран обществено, което в допълнение деморализира войската. Януш Хуняди съумява да изтегли остатъците от съюзническите войски. До гибелта си той организира още няколко акции против османските турци, като се трансформира в един от главните мотори на антиосманската опозиция.
При Варна умират 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци. Това е тежко проваляне за християнска Европа и утвърждава османската власт в Югоизточна Азия още епохи напред.
Заглавната фотография е картината Владислав III при Варна, откъс, худ. Ян Матейко, 1879
Предисторията на борбата стартира от все по-смелите нападения на Османската империя, на върха на мощта си, към Централна Европа. До този миг тя съвсем напълно владее Балканите, само че прави настъпления към Влашко и Унгария. С благословията на папа Евгени IV, поел и Константинополската черква, се основава огромна християнска коалиция. Мурад II се отдръпва в интерес на сина си Мехмед и в това обединението вижда знак да възобнови несполучливия опит от 1443 година, прочут като Първи кръстоносен поход на Владислав III. Мурад обаче е привикан назад от сина си и османската войска бързо се активизира, щом християните минават Дунава при Оршова. Походът резервира придвижване с нестабилен триумф в Северна България като последна точка за уверено стълкновение се оформя крепостта Варна.
На 10 ноември, 1444 година съюзническата християнска войска, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, се среща за уверено стълкновение пред Варна с османските войски на султан Мурад ІІ. Първи нападат турците. След изменчив триумф християните реализират превес - към средата на деня двата османски фланга са отблъснати обратно. В най-решителната точка на борбата, с 500 рицари зад себе си, кралят се спуска в офанзива против 10-хилядния еничарски център, охраняващ султана. Въпреки героизма на краля и неговите бойци, кралският отряд е разрушен, а кралят – посечен от еничарски елементи.
Трупът на Владислав, наименуван след това Варненчик, е компрометиран обществено, което в допълнение деморализира войската. Януш Хуняди съумява да изтегли остатъците от съюзническите войски. До гибелта си той организира още няколко акции против османските турци, като се трансформира в един от главните мотори на антиосманската опозиция.
При Варна умират 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци. Това е тежко проваляне за християнска Европа и утвърждава османската власт в Югоизточна Азия още епохи напред.
Заглавната фотография е картината Владислав III при Варна, откъс, худ. Ян Матейко, 1879
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ