Легендата: Мисля, че ЦСКА ще спечели дербито! Още ми напомнят за автогола, но да звъннат на Иван Леков
Бисер Иванов е измежду най-популярните футболисти на Левски при започване на новия век. Той бе част от тима, който доминираше в българското състезание с трите следващи трофеи в интервала 2000 - 2002 година. Феновете го обичаха поради неговата невзискателност и продуктивност. Автор е на един от най-важните голове в новата история на " сините " - второто попадение против Нефтохимик във финала за Купата на България в Пловдив за успеха с 2:0. Автор е и на оня незачитан от реферите автогол в дербито с ЦСКА на 13 май 2000 година. Автогол, който 24 години тормози съня на " алената " общественост. Ето какво показа Легендата в изявление за " Мач Телеграф ".
Бисере, към този момент не се занимаваш с футбол. Гледаш ли мачовете на Левски и какво е мнението ти за настоящия отбор?
- Гледам, несъмнено. За последно гледах мача с Ботев и преди този момент с Арда. В Пловдив Левски не заслужаваше загубата, сигурен съм. Отборът игра доста добре, само че не съумя да си вкара ситуациите. Ботев употребява единственото си. Най-малкото можеше Левски да си тръгне най-малко с точка.
Левски има нов спонсор
Ето детайлности
Първенството стартира добре за Левски и зле за ЦСКА. Сега, макар разликата в класирането и преднината на Левски, надали може да се каже, че тимът е любимец в дербито...
- Дербито постоянно е било доста внимателен мач. И в този момент е по този начин. Опасявам се, че ЦСКА може да завоюва. Станислав Генчев сподели преди време, че " алените " нямат късмет за купата и е прав. Никой, даже личните им почитатели, не чакат от тях да станат първи. Кой ли не ги победи през това състезание, даже и Септември. Това обаче им дава психическо преимущество, тъй като в този момент те няма какво да губят. Левски обаче има какво да губи. Ако падне, отборът съвсем ще загуби шансове за първото място. Затова и напрежението на " Герена " е по-голямо. При всички случаи, една победа на ЦСКА ще ги вдигне доста - най-много в самочувствието. Имам предусещане, че тъкмо това ще стане.
По твое време вие имахте огромно преимущество пред ЦСКА и нормално печелехте дербитата. Сега обаче не е същото. Какво се е трансформирало?
- Не съм в кухнята на тима и нямам визия какво им е в главите на сегашните футболисти на Левски. Разликата, която виждам в профил, е в настроението и отношението към даден мач. Ние бяхме по-надъхани да печелим, по-амбицирани. Вероятно бяхме и по-добър колектив, имаше взаимно почитание сред нас. Имахме и водач на тима - Георги Иванов, който беше страховит войник и ни заразяваше с желанието си за победа. Иначе като футболисти не мога да кажа, че сме били по-добри. И сегашните са качествени играчи, само че всичко опира до мотивация. Аз, да вземем за пример, не бях най-хубавият футболист на света, само че компенсирах всичко с битка и разпределяне. Знаех, че моята роля в тима е такава - да правя черната работа. В разстояние на час и половина трябваше да " изям " противника. И в множеството случаи го правех, тъй като в противоположен случай мен щяха да ме " изядат ". Славата оставаше за консуматорите. Но не се окайвам, в противен случай, гордея се, че съм играл в този тим и на такова високо равнище. С битка и предпочитание се стига и до националния тим, както стана с мен.
Още ли си спомняш мача на " Герана " на 13 май 2000 година - кървавият гол на Гонзо и твоето попадение във вратата на Иванков?
- Истината е, че спомените избледняват. Все отново минаха 24 години от оня мач. Имам другари цесекари, които от време на време ми припомнят за онази обстановка. Но не ми пречат. Ако имат някакви искания, да се обадят на страничния арбитър Иван Леков. Той подвигна флага. Аз помня центрирането и това, че Бербатов ми беше на гърба и повлия доста да избия топката с глава. Това, че тя отиде във вратата, беше инцидентно. Аз не знам за какво цесекарите толкоз се вълнуват от тази обстановка. Тя беше при започване на мача, имаше още доста време и щяхме да обърнем резултата, даже и да беше приет този автогол. Спомням си, че никой от моите съотборници не ме укори за нищо. Напротив, всички ме успокояваха и споделяха, че нищо неприятно не се е случило.
Каза, че не сте били по-добри играчи от тези в този момент. Обаче равнището на футбола като цяло е паднало доста. Причините са ясни, само че има ли вяра да се върнат времената на хубавия футбол, с доста почитатели по трибуните?
- Не желая да влизам надълбоко в тази тематика, тъй като в действителност към този момент не съм част от футбола. Отвреме-навреме желая да играя с другари, само че пък ме е боязън на остарели години да не стане някоя пакост. Това, което виждам, е като ентусиаст - има прекомерно доста странни мачове. Не споделям уредени, а с противен футбол, без борба, без упоритост. Имам чувството, че футболистите излизат на терена просто да изкарат мача, пък каквото стане. Преди време бях в Нидерландия и посетих мачове в Трета дивизия. Друга планета - битка за всяка топка, аудитория и страхотна атмосфера. Като футбол, цялостна нула, обаче да ти е кеф да си на стадиона и да гледаш. Всички се радват, фамилии с дребни деца. След това бях в Сърбия. Там е като при нас - радваме се на някое и друго хубаво осъществяване на обособен футболист и толкоз. Има нещо в действителност сбъркано в българския футбол. Дано Георги Иванов да промени нещата. Вярвам, че той може да го реализира, тъй като го познавам и знам какъв брой е въодушевен.
А дали Станислав Генчев ще успее отпред на Левски? Заедно с него бяхте част от мощния отбор при започване на новия век...
- Познавам го добре, той пристигна в Левски дружно с Тодор Колев. Бяха доста интелигентни момчета и бързо си откриха мястото в тима. Той се появи и като добър треньор - и в Левски, и преди този момент в Крумовград. Важното е, че има накъде да се развива. Времето е пред него и съм сигурен, че ще има доста триумфи. Обича футбола, а и футболът го обича.
Бисере, към този момент не се занимаваш с футбол. Гледаш ли мачовете на Левски и какво е мнението ти за настоящия отбор?
- Гледам, несъмнено. За последно гледах мача с Ботев и преди този момент с Арда. В Пловдив Левски не заслужаваше загубата, сигурен съм. Отборът игра доста добре, само че не съумя да си вкара ситуациите. Ботев употребява единственото си. Най-малкото можеше Левски да си тръгне най-малко с точка.
Левски има нов спонсор
Ето детайлности
Първенството стартира добре за Левски и зле за ЦСКА. Сега, макар разликата в класирането и преднината на Левски, надали може да се каже, че тимът е любимец в дербито...
- Дербито постоянно е било доста внимателен мач. И в този момент е по този начин. Опасявам се, че ЦСКА може да завоюва. Станислав Генчев сподели преди време, че " алените " нямат късмет за купата и е прав. Никой, даже личните им почитатели, не чакат от тях да станат първи. Кой ли не ги победи през това състезание, даже и Септември. Това обаче им дава психическо преимущество, тъй като в този момент те няма какво да губят. Левски обаче има какво да губи. Ако падне, отборът съвсем ще загуби шансове за първото място. Затова и напрежението на " Герена " е по-голямо. При всички случаи, една победа на ЦСКА ще ги вдигне доста - най-много в самочувствието. Имам предусещане, че тъкмо това ще стане.
По твое време вие имахте огромно преимущество пред ЦСКА и нормално печелехте дербитата. Сега обаче не е същото. Какво се е трансформирало?
- Не съм в кухнята на тима и нямам визия какво им е в главите на сегашните футболисти на Левски. Разликата, която виждам в профил, е в настроението и отношението към даден мач. Ние бяхме по-надъхани да печелим, по-амбицирани. Вероятно бяхме и по-добър колектив, имаше взаимно почитание сред нас. Имахме и водач на тима - Георги Иванов, който беше страховит войник и ни заразяваше с желанието си за победа. Иначе като футболисти не мога да кажа, че сме били по-добри. И сегашните са качествени играчи, само че всичко опира до мотивация. Аз, да вземем за пример, не бях най-хубавият футболист на света, само че компенсирах всичко с битка и разпределяне. Знаех, че моята роля в тима е такава - да правя черната работа. В разстояние на час и половина трябваше да " изям " противника. И в множеството случаи го правех, тъй като в противоположен случай мен щяха да ме " изядат ". Славата оставаше за консуматорите. Но не се окайвам, в противен случай, гордея се, че съм играл в този тим и на такова високо равнище. С битка и предпочитание се стига и до националния тим, както стана с мен.
Още ли си спомняш мача на " Герана " на 13 май 2000 година - кървавият гол на Гонзо и твоето попадение във вратата на Иванков?
- Истината е, че спомените избледняват. Все отново минаха 24 години от оня мач. Имам другари цесекари, които от време на време ми припомнят за онази обстановка. Но не ми пречат. Ако имат някакви искания, да се обадят на страничния арбитър Иван Леков. Той подвигна флага. Аз помня центрирането и това, че Бербатов ми беше на гърба и повлия доста да избия топката с глава. Това, че тя отиде във вратата, беше инцидентно. Аз не знам за какво цесекарите толкоз се вълнуват от тази обстановка. Тя беше при започване на мача, имаше още доста време и щяхме да обърнем резултата, даже и да беше приет този автогол. Спомням си, че никой от моите съотборници не ме укори за нищо. Напротив, всички ме успокояваха и споделяха, че нищо неприятно не се е случило.
Каза, че не сте били по-добри играчи от тези в този момент. Обаче равнището на футбола като цяло е паднало доста. Причините са ясни, само че има ли вяра да се върнат времената на хубавия футбол, с доста почитатели по трибуните?
- Не желая да влизам надълбоко в тази тематика, тъй като в действителност към този момент не съм част от футбола. Отвреме-навреме желая да играя с другари, само че пък ме е боязън на остарели години да не стане някоя пакост. Това, което виждам, е като ентусиаст - има прекомерно доста странни мачове. Не споделям уредени, а с противен футбол, без борба, без упоритост. Имам чувството, че футболистите излизат на терена просто да изкарат мача, пък каквото стане. Преди време бях в Нидерландия и посетих мачове в Трета дивизия. Друга планета - битка за всяка топка, аудитория и страхотна атмосфера. Като футбол, цялостна нула, обаче да ти е кеф да си на стадиона и да гледаш. Всички се радват, фамилии с дребни деца. След това бях в Сърбия. Там е като при нас - радваме се на някое и друго хубаво осъществяване на обособен футболист и толкоз. Има нещо в действителност сбъркано в българския футбол. Дано Георги Иванов да промени нещата. Вярвам, че той може да го реализира, тъй като го познавам и знам какъв брой е въодушевен.
А дали Станислав Генчев ще успее отпред на Левски? Заедно с него бяхте част от мощния отбор при започване на новия век...
- Познавам го добре, той пристигна в Левски дружно с Тодор Колев. Бяха доста интелигентни момчета и бързо си откриха мястото в тима. Той се появи и като добър треньор - и в Левски, и преди този момент в Крумовград. Важното е, че има накъде да се развива. Времето е пред него и съм сигурен, че ще има доста триумфи. Обича футбола, а и футболът го обича.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ