Бисер Димитров – последния мохикан от бронзовия Спартак
Бисер Димитров – Биско, е последният мохикан от първия бронзов тим на Спартак в „ А ” група. Славният десен бранител от дълго време се е увековечил в историята на Спартак (Варна) минимум поради четири неща .
Биско е закрепостен титуляр в 10 следващи сезона в елита 1995/1964, част от славния Спартак, който печели първия си бронзов орден в „ А ” група - 1955, един от футболистите при евродебюта на отбора и четвърти в клубната класация по изиграни мачове при майсторите – 224. Димитров е носил един път и екипа на „ Б ” националния тим, а след края на футболната си кариера работи като престъпен специалист. Женен е за Елена, има двама синове Мирослав и Тодор, и четирима внуци – Петър, Бисер, Елена и Иван.
Преди седмица Бисер Димитров отпразнува уместно 99-ия рожден ден на Спартак, въпреки че датата му навяваше и горест.
„ Хубав и несравним празник направиха почитателите, само че на тържеството аз бях със смесени усеща. От една страна се радвах на тези младежи, които бранят като соколи идеята на клуба. Но от друга, ми липсваха моите съотборници, с които станахме трети в „ А ” група. Сигурен съм, обаче, че там в отвъдното, те се усещат по-добре ”, споделя за „ Народно дело Седмицата ” Бисер Димитров.
Последният въпреки всичко изрази удовлетворение, че имената на бронзовите медалисти от 1955-а в никакъв случай няма да потънат в забвение за младите и бъдещите генерации, с помощта на книгите и интернет, и на един мирис изрежда бронзовия състав: „ Бог да ги елементарни, всички. За мен бе чест, че играх с такива величия. На вратата пазеше Христо Вълчанов, а пред него бяхме аз, Илия Кирчев и Спиро Филипов. След това Димитър Ненчев-Бакала и Кирил Пандов, както и Благой Янев, а напред - Иван Киров-Шопчето, Тома Захариев, Георги Арнаудов-Алаха и Христо Нанов. ”
Бисер Димитров е ориентиран към футбола от своя татко и в детските години гони топката в махалата, а по-късно – в Търговската гимназия. Три пъти е градски първенец с Червено знаме, а след това отива да работи в в Първи май и с тима на фабриката взе участие в шампионата на Североизточна „ Б ” група.
Като боец Димитров е граничар в Любимец, откъдето Спартак го откомандирова във вътрешни войски във Варна и през 1955-а стартира кариерата му в представителния отбор. Дебютира на 24 април при 0:0 с Торпедо и два месеца по-късно става бронзов медалист. Това си остава най-хубавото достижение на тима в „ А ” група и до момента, което е повторено през 1984 година.
„ Всички бяхме локални момчета и необикновен колектив, а на терена се раздавахме от национализъм и огромна обич към Спартак ”, спомния си Биско. За него водач е Илия Кирчев – свръхестествен футболист, който играе на всички постове в отбрана: „ Софиянци даваха благо и драго за Илия, само че той остана правилен на Спартак. Беше и мъж на място. Отказа покана за „ А ” националния тим, тъй като му сложиха изискване да е ляв бек, защото либеро беше Манол Манолов. ”
В първите си футболни години Биско не играе за награди. Той и другите титуляри вземат заплати като старшини към Министерство на вътрешните работи, а сътрудниците им са назначени в предприятия. За бронза през 1955-а Димитров получава сервиз от кристални чаши от Белослав. По-късно бранителят се разписва против 30 лв. награда (27,50 бева чисти) при победа, а след един триумф над Черно море прибира рекордните 600 лв..
Паметни за Биско са успехите над ЦСКА с 2:1 през 1957 година на „ Колодрума ”, когато противникът е с 10 национали, и с 6:2 над Локомотив (Сф) с Йосифов, Иван Димитров и Котков. Разбира се, и 1:0 против Левски през 1961 година в София. По това време няма крила, които да се похвалят, че са предиздвикали Биско да падне по тил. Но той самият признава, че е изпитвал компликации по фланга против Фанфана и Гугъла от Славия и Никола Димитров от Черно море.
„ Веднъж ми споделиха, че в случай че опазя Гугалов, ще бием Славия на „ Колодрума ”. В първите 15-20 минути гледах да съм залепен до него и той ми скри топката – пуска я край мен и дръпва мощно с нея. Тогава му заиграх зона и проблемите свършиха. Спечелихме с 1:0 ”, връща се обратно в годините Димитров.
Като футболист той е най-доволен, че постоянно е играл пред цялостни трибуни на „ Колодрума ” и градския стадион. Вечно ще помни и идола си Жечо Тунчев от Шипченски сокол, който си отива от белия свят едвам на 32 години, покосен от туберколоза. Шест месеца по-късно на гроба му умира и братовчедка на Биско. Дамата не съумява да прежали загубата на обичания си.
Освен че е на „ ти ” с топката, Бисер е също бърз, повратлив и правилен футболист. Не помни да е посягал на противник в тил, нвикога не е гонен от терена. Логично в 10 сезона подред е бетониран като десен бек, нито един път не е запаса и пропуща единствено няколко мача поради травми. През 1961 година е финалист за Купата на руската войска, взе участие и първите двата мача на Спартак в Европа същата есан. На 1/16-финалите в шампионата за КНК варненци вършат 0:0 с Рапид във Виена, само че губят в реванша с 2:5 вкъщи.
Биско носи екипа на Спартак до лятото на 1964 година, когато тимът изпада в „ Б ” група. На рождения си ден на 29 юли Димитров е осведомен, че е освободен от клуба. Потресен, 30-годишният защитник ”пожелава ” за довиждане на обичания си отбор да не влезе 2 години в „ А ” група. В последна сметка поправителният изпит на спартаклии трае цели 6 години.
Днес 83-годишният Бисер Димитров кара спокойни старини в кв. „ Аспарухово ”. Гледа футбол по малкия екран и играе бридж с ветераните в клуба им на бул. „ Генерал Колев ” във Варна.
--
Куриозите на Биско
На мач против Левски в София Димитров избива топката с ръка от голлинията, само че съдията дава корнер. Левскарите заобикалят Биско и той признава, че е отклонил топката с ръка. Реферът се поправя и отсъжда дузпа, от която пада единствения гол в мача. На другия ден Бисер е окуражителен за морала във вестник „ Народен Спорт ”.
--
При успеха с 1:0 над Локомотив (Сф) във Варна Биско прави своята първа и последна дузпа в кариерата. Тя обаче е пресилена, защото избива топката, а Котков се хвърля върху гърба му. Малко по-късно съдията Хари Узунян свири и втора смешна дузпа за гостите. И двата 11-метрови удари са избавени от Христо Вълчанов, а реферът е осъден повече да не свири в „ А ” група. Една седмица по-късно преди мач в Пловдив Биско отива да се обръсне и сяда на стола на бръснаря Узунян. „ Сега да не ме резнеш с бръснача, както ни резна със свирката във Варна ”, предизвестява клиентът.
---
Спартак гостува на Дунав и е по-добър, само че столичният арбитър Димитър Таков свири в интерес на домакините. Веднъж даже проспива засада и русенци печелят с 1:0. Дни по-късно Биско се засича с арбитъра във влака за София. Шефът на вагон ресторанта Таков посреща с усмивка въпроса на Димитров за какво е подпирал русенци: „ Аз съм домашен арбитър, братче. Помниш ли с мен вие и Черно море да сте губили в миналото във Варна? ”.
Биско е закрепостен титуляр в 10 следващи сезона в елита 1995/1964, част от славния Спартак, който печели първия си бронзов орден в „ А ” група - 1955, един от футболистите при евродебюта на отбора и четвърти в клубната класация по изиграни мачове при майсторите – 224. Димитров е носил един път и екипа на „ Б ” националния тим, а след края на футболната си кариера работи като престъпен специалист. Женен е за Елена, има двама синове Мирослав и Тодор, и четирима внуци – Петър, Бисер, Елена и Иван.
Преди седмица Бисер Димитров отпразнува уместно 99-ия рожден ден на Спартак, въпреки че датата му навяваше и горест.
„ Хубав и несравним празник направиха почитателите, само че на тържеството аз бях със смесени усеща. От една страна се радвах на тези младежи, които бранят като соколи идеята на клуба. Но от друга, ми липсваха моите съотборници, с които станахме трети в „ А ” група. Сигурен съм, обаче, че там в отвъдното, те се усещат по-добре ”, споделя за „ Народно дело Седмицата ” Бисер Димитров.
Последният въпреки всичко изрази удовлетворение, че имената на бронзовите медалисти от 1955-а в никакъв случай няма да потънат в забвение за младите и бъдещите генерации, с помощта на книгите и интернет, и на един мирис изрежда бронзовия състав: „ Бог да ги елементарни, всички. За мен бе чест, че играх с такива величия. На вратата пазеше Христо Вълчанов, а пред него бяхме аз, Илия Кирчев и Спиро Филипов. След това Димитър Ненчев-Бакала и Кирил Пандов, както и Благой Янев, а напред - Иван Киров-Шопчето, Тома Захариев, Георги Арнаудов-Алаха и Христо Нанов. ”
Бисер Димитров е ориентиран към футбола от своя татко и в детските години гони топката в махалата, а по-късно – в Търговската гимназия. Три пъти е градски първенец с Червено знаме, а след това отива да работи в в Първи май и с тима на фабриката взе участие в шампионата на Североизточна „ Б ” група.
Като боец Димитров е граничар в Любимец, откъдето Спартак го откомандирова във вътрешни войски във Варна и през 1955-а стартира кариерата му в представителния отбор. Дебютира на 24 април при 0:0 с Торпедо и два месеца по-късно става бронзов медалист. Това си остава най-хубавото достижение на тима в „ А ” група и до момента, което е повторено през 1984 година.
„ Всички бяхме локални момчета и необикновен колектив, а на терена се раздавахме от национализъм и огромна обич към Спартак ”, спомния си Биско. За него водач е Илия Кирчев – свръхестествен футболист, който играе на всички постове в отбрана: „ Софиянци даваха благо и драго за Илия, само че той остана правилен на Спартак. Беше и мъж на място. Отказа покана за „ А ” националния тим, тъй като му сложиха изискване да е ляв бек, защото либеро беше Манол Манолов. ”
В първите си футболни години Биско не играе за награди. Той и другите титуляри вземат заплати като старшини към Министерство на вътрешните работи, а сътрудниците им са назначени в предприятия. За бронза през 1955-а Димитров получава сервиз от кристални чаши от Белослав. По-късно бранителят се разписва против 30 лв. награда (27,50 бева чисти) при победа, а след един триумф над Черно море прибира рекордните 600 лв..
Паметни за Биско са успехите над ЦСКА с 2:1 през 1957 година на „ Колодрума ”, когато противникът е с 10 национали, и с 6:2 над Локомотив (Сф) с Йосифов, Иван Димитров и Котков. Разбира се, и 1:0 против Левски през 1961 година в София. По това време няма крила, които да се похвалят, че са предиздвикали Биско да падне по тил. Но той самият признава, че е изпитвал компликации по фланга против Фанфана и Гугъла от Славия и Никола Димитров от Черно море.
„ Веднъж ми споделиха, че в случай че опазя Гугалов, ще бием Славия на „ Колодрума ”. В първите 15-20 минути гледах да съм залепен до него и той ми скри топката – пуска я край мен и дръпва мощно с нея. Тогава му заиграх зона и проблемите свършиха. Спечелихме с 1:0 ”, връща се обратно в годините Димитров.
Като футболист той е най-доволен, че постоянно е играл пред цялостни трибуни на „ Колодрума ” и градския стадион. Вечно ще помни и идола си Жечо Тунчев от Шипченски сокол, който си отива от белия свят едвам на 32 години, покосен от туберколоза. Шест месеца по-късно на гроба му умира и братовчедка на Биско. Дамата не съумява да прежали загубата на обичания си.
Освен че е на „ ти ” с топката, Бисер е също бърз, повратлив и правилен футболист. Не помни да е посягал на противник в тил, нвикога не е гонен от терена. Логично в 10 сезона подред е бетониран като десен бек, нито един път не е запаса и пропуща единствено няколко мача поради травми. През 1961 година е финалист за Купата на руската войска, взе участие и първите двата мача на Спартак в Европа същата есан. На 1/16-финалите в шампионата за КНК варненци вършат 0:0 с Рапид във Виена, само че губят в реванша с 2:5 вкъщи.
Биско носи екипа на Спартак до лятото на 1964 година, когато тимът изпада в „ Б ” група. На рождения си ден на 29 юли Димитров е осведомен, че е освободен от клуба. Потресен, 30-годишният защитник ”пожелава ” за довиждане на обичания си отбор да не влезе 2 години в „ А ” група. В последна сметка поправителният изпит на спартаклии трае цели 6 години.
Днес 83-годишният Бисер Димитров кара спокойни старини в кв. „ Аспарухово ”. Гледа футбол по малкия екран и играе бридж с ветераните в клуба им на бул. „ Генерал Колев ” във Варна.
--
Куриозите на Биско
На мач против Левски в София Димитров избива топката с ръка от голлинията, само че съдията дава корнер. Левскарите заобикалят Биско и той признава, че е отклонил топката с ръка. Реферът се поправя и отсъжда дузпа, от която пада единствения гол в мача. На другия ден Бисер е окуражителен за морала във вестник „ Народен Спорт ”.
--
При успеха с 1:0 над Локомотив (Сф) във Варна Биско прави своята първа и последна дузпа в кариерата. Тя обаче е пресилена, защото избива топката, а Котков се хвърля върху гърба му. Малко по-късно съдията Хари Узунян свири и втора смешна дузпа за гостите. И двата 11-метрови удари са избавени от Христо Вълчанов, а реферът е осъден повече да не свири в „ А ” група. Една седмица по-късно преди мач в Пловдив Биско отива да се обръсне и сяда на стола на бръснаря Узунян. „ Сега да не ме резнеш с бръснача, както ни резна със свирката във Варна ”, предизвестява клиентът.
---
Спартак гостува на Дунав и е по-добър, само че столичният арбитър Димитър Таков свири в интерес на домакините. Веднъж даже проспива засада и русенци печелят с 1:0. Дни по-късно Биско се засича с арбитъра във влака за София. Шефът на вагон ресторанта Таков посреща с усмивка въпроса на Димитров за какво е подпирал русенци: „ Аз съм домашен арбитър, братче. Помниш ли с мен вие и Черно море да сте губили в миналото във Варна? ”.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ