Богатството от вкусове и историята на бирата привличат най-много потребителите
Бирата е една от най-древните питиета, създавани от хората. Напоследък се появяват от ден на ден артефакти и научни изявления, че пивото е може би първата алкохолна напитка, позната на човечеството. Със сигурност през днешния ден тя е третата най-популярна напитка в света след водата и чая и това напълно не е инцидентно. А ползата към нея е доста по-широк от директната ѝ консумация.
Предоставени от Съюза на пивоварите в България (СПБ) резултати от европейско проучване демонстрират, че за актуалните фенове на пивото най-важни са освен качеството на напитката и нейното разнообразие от усети, а и нейната история, стилове на варене, характерности и просвета на консумация. Тези изказвания в огромна степен са годни и за възприемането на пенливата напитка от българските консуматори. 85% отдават значение на многообразието от усети на пивото – 93 точки от 100 вероятни, следвани от многовековната история на бирата – 91 точки, а на трето място – с 88 точки българите слагат достоверните съставки и качество на напитката.
Учените се питат кое е първо – хлябът или бирата
Как се е зародила пристрастеността към тази напитка, която през днешния ден назоваваме питие, е предмет, който занимава учените по света. Още повече, че предишното и еволюцията ѝ крият доста забавни обстоятелства. Един от най-любопитните от тях е, че античната жадност за бира може да е въодушевила съзнателното развъждане на избрани растения и по този начин да е зародило земеделието.
Неотдавна откриватели от Станфорд откриха в пещера на територията на сегашен Израел най-старите археологически доказателства за варенето на бира, датирани на 13 000 години. Находката е на каменни хаванчета, в които са открити останки от нишесте и микроскопични растителни частици, известни като фитолит. Те са типични при превръщането на пшеницата и ечемика в алкохол. Тези находки за най-ранните пивоварни раздвижват остарял спор: Какво е било първо, бирата или хлябът? Най-древните остатъци от самун досега са открити в Източна Йордания и евентуално са на,,възраст “ сред 11 600 и 14 600 години.
Откриването на антични пивоварни практики поддържа хипотезата, че в някои райони напитката, която е предходник на днешната бира, може да е била основна мотивация за развъждане на зърнени култури и да стои в основата на зараждането на земеделието. Изследователите считат, че хората, населявали тогава античните земи Леванта, по този начин наречените натуфианци, са варили питие за ритуалните празници, на които са почитали мъртвите. Те водели установен метод на живот, строили зърнохранилища-хамбари и добре познавали и употребили правия сърп, хромела и чукалката, като съществени аграрни сечива.
Резултатите от анализите демонстрират, че натуфианците са употребявали минимум седем растителни типа - пшеница, ечемик, овес, бобови растения и ликови нишки като лен. Опаковали растителните храни, в това число малцовата пшеница и ечемик, в контейнери от нишки и ги съхраняваха в хавани от камъни. Те са употребявали хаванчетата за счукване и готвене на растителни храни, както и варене на бира на основата на пшеница и ечемик.
„ Това изобретение демонстрира, че производството на питие не е безусловно резултат от остатък от селскостопанска продукция, а е създадено за ритуални цели и духовни потребности, най-малко до известна степен преди селското стопанство “, споделя Ли Лиу, ръководителката на екипа и професор по археология в Станфорд. Ферментиралите алкохолни питиета са играли централна роля в празненствата и обществените събития в предишните селскостопански и градски общества по целия свят, само че произходът на съответните комплицирани технологии остава неосезаем. Отдавна се спекулира, че жаждата за бира може да е била тласъкът зад,,опитомяването “ на зърнените култури, което е довело до огромна социално-технологична смяна в човешката история.
Днес сме изкушени от благосъстояние на аромати и усети
Древната бира е извървяла дълъг път - от глинен съд с ечемична каша, с цел да стигне до мястото, където е през днешния ден - кристално бистра, прелестно горчива, студена, газирана и освежаваща напитка. Все по-често пивоварството се възприема като симбиоза сред просвета и изкуство, а по-смелите даже настояват, че е магическа промяна, поради комплицираните процеси в технологията на бирата. Именно с помощта на съчетанието сред обичаи и нововъведения, както и на уменията на майсторите-пивовари, можем да се любуваме на обилие от марки и асортименти питие, да опитвам и да отпиваме от многообразието на над 120 регистрирани в Европа стилове.
Към днешна дата в България към този момент също се оферират стотици марки и десетки типове бира. През последните години прави усещане, че мощно нараства и възприемането на пивото като напитка, подобаваща за всевъзможни мотиви и за всеки консуматор. /БГНЕС
Предоставени от Съюза на пивоварите в България (СПБ) резултати от европейско проучване демонстрират, че за актуалните фенове на пивото най-важни са освен качеството на напитката и нейното разнообразие от усети, а и нейната история, стилове на варене, характерности и просвета на консумация. Тези изказвания в огромна степен са годни и за възприемането на пенливата напитка от българските консуматори. 85% отдават значение на многообразието от усети на пивото – 93 точки от 100 вероятни, следвани от многовековната история на бирата – 91 точки, а на трето място – с 88 точки българите слагат достоверните съставки и качество на напитката.
Учените се питат кое е първо – хлябът или бирата
Как се е зародила пристрастеността към тази напитка, която през днешния ден назоваваме питие, е предмет, който занимава учените по света. Още повече, че предишното и еволюцията ѝ крият доста забавни обстоятелства. Един от най-любопитните от тях е, че античната жадност за бира може да е въодушевила съзнателното развъждане на избрани растения и по този начин да е зародило земеделието.
Неотдавна откриватели от Станфорд откриха в пещера на територията на сегашен Израел най-старите археологически доказателства за варенето на бира, датирани на 13 000 години. Находката е на каменни хаванчета, в които са открити останки от нишесте и микроскопични растителни частици, известни като фитолит. Те са типични при превръщането на пшеницата и ечемика в алкохол. Тези находки за най-ранните пивоварни раздвижват остарял спор: Какво е било първо, бирата или хлябът? Най-древните остатъци от самун досега са открити в Източна Йордания и евентуално са на,,възраст “ сред 11 600 и 14 600 години.
Откриването на антични пивоварни практики поддържа хипотезата, че в някои райони напитката, която е предходник на днешната бира, може да е била основна мотивация за развъждане на зърнени култури и да стои в основата на зараждането на земеделието. Изследователите считат, че хората, населявали тогава античните земи Леванта, по този начин наречените натуфианци, са варили питие за ритуалните празници, на които са почитали мъртвите. Те водели установен метод на живот, строили зърнохранилища-хамбари и добре познавали и употребили правия сърп, хромела и чукалката, като съществени аграрни сечива.
Резултатите от анализите демонстрират, че натуфианците са употребявали минимум седем растителни типа - пшеница, ечемик, овес, бобови растения и ликови нишки като лен. Опаковали растителните храни, в това число малцовата пшеница и ечемик, в контейнери от нишки и ги съхраняваха в хавани от камъни. Те са употребявали хаванчетата за счукване и готвене на растителни храни, както и варене на бира на основата на пшеница и ечемик.
„ Това изобретение демонстрира, че производството на питие не е безусловно резултат от остатък от селскостопанска продукция, а е създадено за ритуални цели и духовни потребности, най-малко до известна степен преди селското стопанство “, споделя Ли Лиу, ръководителката на екипа и професор по археология в Станфорд. Ферментиралите алкохолни питиета са играли централна роля в празненствата и обществените събития в предишните селскостопански и градски общества по целия свят, само че произходът на съответните комплицирани технологии остава неосезаем. Отдавна се спекулира, че жаждата за бира може да е била тласъкът зад,,опитомяването “ на зърнените култури, което е довело до огромна социално-технологична смяна в човешката история.
Днес сме изкушени от благосъстояние на аромати и усети
Древната бира е извървяла дълъг път - от глинен съд с ечемична каша, с цел да стигне до мястото, където е през днешния ден - кристално бистра, прелестно горчива, студена, газирана и освежаваща напитка. Все по-често пивоварството се възприема като симбиоза сред просвета и изкуство, а по-смелите даже настояват, че е магическа промяна, поради комплицираните процеси в технологията на бирата. Именно с помощта на съчетанието сред обичаи и нововъведения, както и на уменията на майсторите-пивовари, можем да се любуваме на обилие от марки и асортименти питие, да опитвам и да отпиваме от многообразието на над 120 регистрирани в Европа стилове.
Към днешна дата в България към този момент също се оферират стотици марки и десетки типове бира. През последните години прави усещане, че мощно нараства и възприемането на пивото като напитка, подобаваща за всевъзможни мотиви и за всеки консуматор. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ