Теодор Славев: Регулаторите не са независими, не са ефективни и ни струват скъпо
БИПИ разкри по какъв начин регулаторите ни костват половин милиард годишно
Българските регулатори не са самостоятелни, не са ефикасни, не съблюдават правилата на положителното ръководство и костват прекомерно скъпо на данъкоплатците. Това демонстрира проучване на Българския институт за правни начинания, показано през днешния ден от политолога Теодор Славев.
" От нашия разбор на 19 органа, избирани напълно или отчасти от Народното събрание, се оказва, че не са самостоятелни, не са ефикасни, не съблюдават правилата на положителното ръководство и ни костват прекомерно скъпо, " съобщи Теодор Славев от БИПИ. Сред изследваните институции са Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно контролиране, Комисията за отбрана на данните, омбудсманът, Съветът за електронни медии и Комисията по досиетата.
Проблеми при избора на фрагменти
Според Славев казусът стартира от самата процедура за избор на управителни фрагменти. За интервала 2013-2023 година Народното събрание е попълвало 253 позиции с коефициент на конкурентност едвам 1,411. " Тоест няма даже двама души за едно място. Те не избират сред експерти, съперници, " изясни политологът.
Вторият проблем е, че процедурите по желание са напълно затворени в Народното събрание. " Партиите предлагат. Ние не знаем по какъв начин един депутат стига до избран претендент – дали му е предложен от олигархичен стопански кръг, дали му е бил съученик, дали са се видели на някоя вечеря, " сподели Славев.
Предложения за промени
От Българския институт за правни начинания оферират плуралистичен модел на номиниране, при който всеки искащ може да се номинира за избрана позиция, а Народното събрание да избира. " От 10 години имаме предложение по какъв начин тези процедури да се подобрят, постоянно са били внасяни от опозицията, само че в никакъв случай не са били одобрявани, " уточни Славев.
Предложенията включват опция други институции, цивилен и браншови организации да могат да предлагат претенденти, както и условие за идея за ръководство, въз основата на която да се построяват стратегическите документи на институцията.
Финансови проблеми
Незаетият щат в изследваните институции е към 20 %, като най-голям е в Комисията по досиетата – 40 %. Въпреки това средствата се изразходват на 100 %. " Това значи, че си ги преразпределят. Това е особено за държавната администрация, " разяснява Славев.
Заплатите варират сред 2872 и 9461 лв. месечно. " Останалите 19 институции ни костват по 38 милиона на месец, на година това е половин милиард. Между 70-90% са разноски за труд. Всички си раздават бонуси, " съобщи политологът.
От разбора са изключени Висшият правосъден съвет и Инспекторатът към него заради тяхната специфичност.
Българските регулатори не са самостоятелни, не са ефикасни, не съблюдават правилата на положителното ръководство и костват прекомерно скъпо на данъкоплатците. Това демонстрира проучване на Българския институт за правни начинания, показано през днешния ден от политолога Теодор Славев.
" От нашия разбор на 19 органа, избирани напълно или отчасти от Народното събрание, се оказва, че не са самостоятелни, не са ефикасни, не съблюдават правилата на положителното ръководство и ни костват прекомерно скъпо, " съобщи Теодор Славев от БИПИ. Сред изследваните институции са Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно контролиране, Комисията за отбрана на данните, омбудсманът, Съветът за електронни медии и Комисията по досиетата.
Проблеми при избора на фрагменти
Според Славев казусът стартира от самата процедура за избор на управителни фрагменти. За интервала 2013-2023 година Народното събрание е попълвало 253 позиции с коефициент на конкурентност едвам 1,411. " Тоест няма даже двама души за едно място. Те не избират сред експерти, съперници, " изясни политологът.
Вторият проблем е, че процедурите по желание са напълно затворени в Народното събрание. " Партиите предлагат. Ние не знаем по какъв начин един депутат стига до избран претендент – дали му е предложен от олигархичен стопански кръг, дали му е бил съученик, дали са се видели на някоя вечеря, " сподели Славев.
Предложения за промени
От Българския институт за правни начинания оферират плуралистичен модел на номиниране, при който всеки искащ може да се номинира за избрана позиция, а Народното събрание да избира. " От 10 години имаме предложение по какъв начин тези процедури да се подобрят, постоянно са били внасяни от опозицията, само че в никакъв случай не са били одобрявани, " уточни Славев.
Предложенията включват опция други институции, цивилен и браншови организации да могат да предлагат претенденти, както и условие за идея за ръководство, въз основата на която да се построяват стратегическите документи на институцията.
Финансови проблеми
Незаетият щат в изследваните институции е към 20 %, като най-голям е в Комисията по досиетата – 40 %. Въпреки това средствата се изразходват на 100 %. " Това значи, че си ги преразпределят. Това е особено за държавната администрация, " разяснява Славев.
Заплатите варират сред 2872 и 9461 лв. месечно. " Останалите 19 институции ни костват по 38 милиона на месец, на година това е половин милиард. Между 70-90% са разноски за труд. Всички си раздават бонуси, " съобщи политологът.
От разбора са изключени Висшият правосъден съвет и Инспекторатът към него заради тяхната специфичност.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ