Биодинамична ферма от Странджа и нейните храни за силен имунитет
Биодинамичната плантация " Поляна " е учредена през 2009 година от Мартин Ганев в село Поляна в Странджа, което е едно от най-слабо обитаемоте кътчета на Европа. Тя създава многообразие от зърнени култури като лимец, черен лимец, спелта, ръж, пшеница, а също по този начин орехи, бадеми, нахут, леща, мед, билки, мляко, винено грозде и други
Във фермата се отглеждат и животни - най-вече крави, овце и кози. От растенията, семената и млечните артикули Ганев и неговите 15 чиновници създават чайове, мармалади, сиропи, конфитюри, сирена, етерични масла, флорални води и живи виновност.
" Не бих споделил, че това, което върша е бизнес. Бизнес е стопанска активност за приемане на облаги. Бизнес са големите поля с рапица, пшеница или слънчоглед, които виждате около автомагистралите ни. Земеделието на биоферма " Поляна " е нещо друго. То е развъждане на най-висококачествени и най-много здравословни храни посредством партньорство с природата в оптималната допустима степен ", споделя притежателят Мартин Ганев.
Как излиза счетоводната сметка в края на годината е напълно различен въпрос. Затова поучава: Ако някой реши да прави бизнес, дано не се хваща с чисто земеделие, тъй като там огромни облаги няма.
Ганев стартира да се занимава с биоземеделие в края на 2009 година, когато взема решение да засади лозя, бадеми и орехи в едно от най-затънтените места, по неговите думи, в България. По това време регионът е бил съвсем зарязан и напълно оглупял. Първоначално изорали една морава от 200 декара, а на 8 декември новият фермер опънал палатка в центъра ѝ и саденето на лози и бадеми стартира.
Днес стопанството отглежда неповторими остарели сортове зърна, бадеми, орехи, лозя, билки, леща, нахут, има към 100 крави и телета, близо 300 овце и 150 кози. Кошери също, несъмнено.
Що е то биодинамично земеделие?
Биоферма " Поляна " е едно от двете стопанства в България, които са сертифицирани за биодинамично земеделие. Това е международно приет документ и не се дава инцидентно. Става въпрос за повсеместен способ за биологично земеделие, който изисква основаване и ръководство на затворена система, минимално подвластна от външни материали и фактори.
" Ако се опитам да преведа на естествен език част от езотериката в това земеделие ще рече, че се стремим да изградим разнообразни " сили " в растението като да вземем за пример мощна имунна система. От растението тя да отиде в плода – да вземем за пример в зърната лимец, оттова в продукта – хляба, а по-късно тези " сили " да отидат в индивида ", изяснява притежателят с възторг.
Ганев има вяра, че грижата за растенията би трябвало да потегля от почвата
Биодинамичното земеделие е регенеративен и холистичен метод към земеделието, градинарството и производството и преработката на храни, за чийто създател се счита философът Рудолф Щайнер. Този тип земеделие не разрешава потреблението даже на субстанции като наследник камък (меден сулфат), който е един от разрешените в биоземеделието фунгициди и най-масово употребен. земеделие.
В отговор на все по-видимите негативни последствия от потреблението на химически торове и монокултурния метод, през 1924 година Щайнер е поканен да организира курс от лекции в региона на селското стопанство. Той разказва почвата като храносмилателния орган на растението, което демонстрира, че селското стопанство би трябвало да се концентрира върху подхранването на почвата, а не върху самото растение. Неговият способ се основа на теорията, че единствено в същински здрава почва храната може да пораства хармонично.
" След години работа – нашите посеви и растения не боледуват. Със сигурност в доста хора това ще разсъни подигравка или мнения за ненаучност, само че мога да ги уверя, че други, много богати и съумели хора на Запад не се присмиват, а заплащат най-високата цена за подобен тип биодинамични артикули ", безапелационен е Мартин Ганев.
Според него тези практики им разрешават да имат и неповторим усет дружно с изключителните свойства на храните. Например техните виновност са без никаква добавка на сулфити или каквито и да било консерванти, а са чист гроздов сок със спонтанна ферментация. Фермата към този момент има 8-годишни виновност, които не се скапват, нито са се трансформирали в оцет, а стават все по-интересни.
" Това от стандартно грозде не може да стане. Правим съгласно мен и най-хубавият шипков мармалад, кашкавалите ни са запаметяващи се, телешкото в буркан е уникално… Имам един значим аршин – всичко което създавам, съм спокоен, че мога да го дам на децата си ", прибавя притежателят на плантация " Поляна ".
Стадото на " Поляна "
Невъобразима бюрокрация
Мартин Ганев не може да се оплаче от неналичието на провокации.
" Ако кажа, че хора няма – надали ще учудя някого ", споделя той.
В селата преди 30 години е имало по 1000 души население, 30 000 овце, 1000 крави, а в този момент хората са под 100 души, главно пенсионери, а овцете към 400.
Според него най-парадоксално е държанието на страната. Фонд " Земеделие " разпределя в действителност доста сериозен бюджет, само че в това време Ганев не познава нито един земеделец, който да няма непрекъснати проблеми с администрацията, с изключение на може би огромните стандартни фермери.
" Не можете да си визиите за каква администрация става дума. Всяка година се вършат промени, тъй като нещо не работи, и се заменя с друго, което е още по-неработещо. Стопаните понижават, администрацията се усилва. Ако се огледаме в близост - резултатите са забележими – година след година понижават животновъдните ферми, земеделието от ден на ден се трансформира в огромни полета с рапица, слънчоглед и пшеница, в които бродят огромни трактори и се употребяват доста пестициди. Да, това е сполучливият бизнес “, споделя фермерът.
В същото време биофермите в България понижават и се свиват, което е казус в Европа. Освен това климатът се трансформира пред очите ни, целия свят приказва за безоранни технологии, за агролесовъдство, за щадящо земеделие, " а фонд " Земеделие " си знае едното оране и в случай че имате плевели, сте за санкциониране “.
Той описа, че земеделските практики, които ползват, са ексцентрични за България. Затова са в непрекъснат спор с администрацията за какво садят дървета в лозето или не желаят да косят тревите. Отговорът е - тъй като не ги тормозят бурените и тъй като желаят да оставят повече дървета и шубраци в пасищата от колкото " нормативът " разрешава.
За ексцентричните фермери бурените не са зложелател
" В нашият край, в югоизточна България, може цяло лято да не падне дъжд и премахването на растителност трансформира земята в пустиня пред очите ни. Основният ни риск е непрекъснат и той е, че сме асистемни, тъй като следим природата, а не прилагаме нормативи, писани преди 40 години ", изясни фермерът.
Миналата година той е взел решение повече да не кандидатства по европрограми, тъй като счита, че администрирането им граничи с парадокс.
" Трябва дебело да подчертая, че за първи път виждам министър на земеделието и началник на Фонд " Земеделие ", които се пробват да трансформират нещо към положително. Дано да съумеят, макар че такава система не се трансформира елементарно. В последна сметка устойчивите източници на чиста храна значат здраве и затова са въпрос на национална сигурност ", убеден е Ганев.
Повечето артикули от " Поляна " са за чужбина
Той означи, че размерите им са главно за експорт, само че следят, че от ден на ден българи развиват отношение към качествената храна и са склонни да платят за нея. Защото тя е по-скъпа от стандартната.
" Поляна " постоянно получава похвали от своите клиенти. Неотдавна виновността им влязоха в топ 50 на класацията на DiVino, a едно от тях стана " Най-доброто натурално вино " на България. Това е огромен триумф за тяхното малко произвеждане.
" Понякога съм чувал у дома въпроса: " Защо си късаш нервите с това земеделие? Тези денонощни усилилия биха довели до доста по-голям резултат другаде… ". На което отговорът ми е: " Това, което имате в хладилника просто не може да се купи. И то няма цена ", декларира Мартин Ганев.
Ганев разяснява и известието, че България отбрани странджанския билков чай като артикул със предпазено название за генезис. Според него е разумна стъпка това да докара до засилен интерес в България към тази билка.
" Имайте пред тип обаче, че Странджа не е име, което се познава в чужбина и едва ли ще се познава и в бъдеще. Любопитно е, че дори на турски Странджа не е Странджа, а е Йълдъз Даалъръ (Yıldız Dağları), което значи Звездните планини. Наистина, звездите над Странджа са неповторими. Както и билките й ", заключи притежателят на " Поляна ".
Във фермата се отглеждат и животни - най-вече крави, овце и кози. От растенията, семената и млечните артикули Ганев и неговите 15 чиновници създават чайове, мармалади, сиропи, конфитюри, сирена, етерични масла, флорални води и живи виновност.
" Не бих споделил, че това, което върша е бизнес. Бизнес е стопанска активност за приемане на облаги. Бизнес са големите поля с рапица, пшеница или слънчоглед, които виждате около автомагистралите ни. Земеделието на биоферма " Поляна " е нещо друго. То е развъждане на най-висококачествени и най-много здравословни храни посредством партньорство с природата в оптималната допустима степен ", споделя притежателят Мартин Ганев.
Как излиза счетоводната сметка в края на годината е напълно различен въпрос. Затова поучава: Ако някой реши да прави бизнес, дано не се хваща с чисто земеделие, тъй като там огромни облаги няма.
Ганев стартира да се занимава с биоземеделие в края на 2009 година, когато взема решение да засади лозя, бадеми и орехи в едно от най-затънтените места, по неговите думи, в България. По това време регионът е бил съвсем зарязан и напълно оглупял. Първоначално изорали една морава от 200 декара, а на 8 декември новият фермер опънал палатка в центъра ѝ и саденето на лози и бадеми стартира.
Днес стопанството отглежда неповторими остарели сортове зърна, бадеми, орехи, лозя, билки, леща, нахут, има към 100 крави и телета, близо 300 овце и 150 кози. Кошери също, несъмнено.
Що е то биодинамично земеделие?
Биоферма " Поляна " е едно от двете стопанства в България, които са сертифицирани за биодинамично земеделие. Това е международно приет документ и не се дава инцидентно. Става въпрос за повсеместен способ за биологично земеделие, който изисква основаване и ръководство на затворена система, минимално подвластна от външни материали и фактори.
" Ако се опитам да преведа на естествен език част от езотериката в това земеделие ще рече, че се стремим да изградим разнообразни " сили " в растението като да вземем за пример мощна имунна система. От растението тя да отиде в плода – да вземем за пример в зърната лимец, оттова в продукта – хляба, а по-късно тези " сили " да отидат в индивида ", изяснява притежателят с възторг.
Ганев има вяра, че грижата за растенията би трябвало да потегля от почвата
Биодинамичното земеделие е регенеративен и холистичен метод към земеделието, градинарството и производството и преработката на храни, за чийто създател се счита философът Рудолф Щайнер. Този тип земеделие не разрешава потреблението даже на субстанции като наследник камък (меден сулфат), който е един от разрешените в биоземеделието фунгициди и най-масово употребен. земеделие.
В отговор на все по-видимите негативни последствия от потреблението на химически торове и монокултурния метод, през 1924 година Щайнер е поканен да организира курс от лекции в региона на селското стопанство. Той разказва почвата като храносмилателния орган на растението, което демонстрира, че селското стопанство би трябвало да се концентрира върху подхранването на почвата, а не върху самото растение. Неговият способ се основа на теорията, че единствено в същински здрава почва храната може да пораства хармонично.
" След години работа – нашите посеви и растения не боледуват. Със сигурност в доста хора това ще разсъни подигравка или мнения за ненаучност, само че мога да ги уверя, че други, много богати и съумели хора на Запад не се присмиват, а заплащат най-високата цена за подобен тип биодинамични артикули ", безапелационен е Мартин Ганев.
Според него тези практики им разрешават да имат и неповторим усет дружно с изключителните свойства на храните. Например техните виновност са без никаква добавка на сулфити или каквито и да било консерванти, а са чист гроздов сок със спонтанна ферментация. Фермата към този момент има 8-годишни виновност, които не се скапват, нито са се трансформирали в оцет, а стават все по-интересни.
" Това от стандартно грозде не може да стане. Правим съгласно мен и най-хубавият шипков мармалад, кашкавалите ни са запаметяващи се, телешкото в буркан е уникално… Имам един значим аршин – всичко което създавам, съм спокоен, че мога да го дам на децата си ", прибавя притежателят на плантация " Поляна ".
Стадото на " Поляна "
Невъобразима бюрокрация
Мартин Ганев не може да се оплаче от неналичието на провокации.
" Ако кажа, че хора няма – надали ще учудя някого ", споделя той.
В селата преди 30 години е имало по 1000 души население, 30 000 овце, 1000 крави, а в този момент хората са под 100 души, главно пенсионери, а овцете към 400.
Според него най-парадоксално е държанието на страната. Фонд " Земеделие " разпределя в действителност доста сериозен бюджет, само че в това време Ганев не познава нито един земеделец, който да няма непрекъснати проблеми с администрацията, с изключение на може би огромните стандартни фермери.
" Не можете да си визиите за каква администрация става дума. Всяка година се вършат промени, тъй като нещо не работи, и се заменя с друго, което е още по-неработещо. Стопаните понижават, администрацията се усилва. Ако се огледаме в близост - резултатите са забележими – година след година понижават животновъдните ферми, земеделието от ден на ден се трансформира в огромни полета с рапица, слънчоглед и пшеница, в които бродят огромни трактори и се употребяват доста пестициди. Да, това е сполучливият бизнес “, споделя фермерът.
В същото време биофермите в България понижават и се свиват, което е казус в Европа. Освен това климатът се трансформира пред очите ни, целия свят приказва за безоранни технологии, за агролесовъдство, за щадящо земеделие, " а фонд " Земеделие " си знае едното оране и в случай че имате плевели, сте за санкциониране “.
Той описа, че земеделските практики, които ползват, са ексцентрични за България. Затова са в непрекъснат спор с администрацията за какво садят дървета в лозето или не желаят да косят тревите. Отговорът е - тъй като не ги тормозят бурените и тъй като желаят да оставят повече дървета и шубраци в пасищата от колкото " нормативът " разрешава.
За ексцентричните фермери бурените не са зложелател
" В нашият край, в югоизточна България, може цяло лято да не падне дъжд и премахването на растителност трансформира земята в пустиня пред очите ни. Основният ни риск е непрекъснат и той е, че сме асистемни, тъй като следим природата, а не прилагаме нормативи, писани преди 40 години ", изясни фермерът.
Миналата година той е взел решение повече да не кандидатства по европрограми, тъй като счита, че администрирането им граничи с парадокс.
" Трябва дебело да подчертая, че за първи път виждам министър на земеделието и началник на Фонд " Земеделие ", които се пробват да трансформират нещо към положително. Дано да съумеят, макар че такава система не се трансформира елементарно. В последна сметка устойчивите източници на чиста храна значат здраве и затова са въпрос на национална сигурност ", убеден е Ганев.
Повечето артикули от " Поляна " са за чужбина
Той означи, че размерите им са главно за експорт, само че следят, че от ден на ден българи развиват отношение към качествената храна и са склонни да платят за нея. Защото тя е по-скъпа от стандартната.
" Поляна " постоянно получава похвали от своите клиенти. Неотдавна виновността им влязоха в топ 50 на класацията на DiVino, a едно от тях стана " Най-доброто натурално вино " на България. Това е огромен триумф за тяхното малко произвеждане.
" Понякога съм чувал у дома въпроса: " Защо си късаш нервите с това земеделие? Тези денонощни усилилия биха довели до доста по-голям резултат другаде… ". На което отговорът ми е: " Това, което имате в хладилника просто не може да се купи. И то няма цена ", декларира Мартин Ганев.
Ганев разяснява и известието, че България отбрани странджанския билков чай като артикул със предпазено название за генезис. Според него е разумна стъпка това да докара до засилен интерес в България към тази билка.
" Имайте пред тип обаче, че Странджа не е име, което се познава в чужбина и едва ли ще се познава и в бъдеще. Любопитно е, че дори на турски Странджа не е Странджа, а е Йълдъз Даалъръ (Yıldız Dağları), което значи Звездните планини. Наистина, звездите над Странджа са неповторими. Както и билките й ", заключи притежателят на " Поляна ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ