Биляна Савова за знаците на тялото и колко е важно да правиш онова, което те прави щастлив
Биляна Савова е а рт шеф на списание EVA, с обственик и изобретателен шеф на PLAN2B Creative studio и създател на фондация “МС – Мога самичък ”
Какво за вас е “бавен метод ” на живот?
– Обратното на “бърз ”. А моята формулировка за “бърз ” е главозамаяно препускане през живота – случки, хора, природа… и доста постоянно не е просто препускане, а бягане до без мирис и гонене на цели непременно и незабавно. “Бърз ” също е да живееш с огромни упования и респективно с още по-големи разочарования. “Бърз ” значи от бързане да се загубиш в сивотата. Да живееш в матрица и повтарящи се дейности – като хамстер в колело. Да не осъзнаваш това, което минава около теб, това, което ти дава “случайността ”, това, което ти дава едно мимолетно допиране, една дума, един взор.
“Бърз ” още значи да искаш да контролираш и да се опияняваш от живот на ръба, от неразбираеми облаги и непотребни триумфи. И с всичко това, което ти “дава ” бързото живеене, стигаш до обстановка да пренебрегнеш най-важното – личното си тяло. А тялото е това, което те следва до самия ти край, без значение какъв брой си съумял, какъв брой си богат или авторитетен. Защото то е напълно, подава сигнали и желае да те избави. Непрекъснато. И като не отразиш знаците, стартира да компенсира. И като му свършат запасите – отхвърля. По негов си метод, неповторим за всеки човек. Та за мен “бавен метод ” на живот е противоположното на всичко това. И за жалост най-често стопираме, когато тялото към този момент не може да продължи.
Успявате ли да живеете постепенно?
– Хайде в този момент да забележим дали съумявам. Моят живот е като светлината и тъмнината. 40 години живях мрачно, сиво и бързо. С доста леки просветки. На 40-ия си рожден ден споделих на всички, че занулявам брояча и стартирам да броя постепенно и назад. Така и стана. Това беше моментът, в който стигнах до крайни и доста страшни странични резултати на препускането през живота и живеенето на ръба. Изведнъж се сепнах и стопирах доста внезапно. И скоростта ми е била толкоз висока, че няколко години свистяха спирачките в главата ми. Не дни, години. Но си струваше. И в този момент, без тази умопомрачителна скорост и без адреналиновите инжекции, които преди поддържаха илюзията ми за успяване, за реализация, за надзор, за доказване, сигурно ми е доста по-добре.
И в този момент, влезнала в светлинната си част от живота, от тази позиция и от тази позиция, виждам доста добре и пътя, по който съм вървяла и ходя, както и точките, през които съм предходна. И от време на време ги свързвам. И се учудвам на причинно-следствените закони. Та, да, мисля, че съумявам. Това, което дефинирах за “бърз ” и мрачен метод на живот към този момент не е част от мен. Следователно пребивавам постепенно. Без да съм аскет. Без крайности. Прост баланс.
Как си почивате? Как успявате на намалите оборотите?
– С осъзнаване, предпочитание и обич. Може да са 5 минути, може да са 5 часа или 5 дни, няма значение. Важно е друго – да влезеш изцяло в този откъслек от време и да го изпълниш със смисъл. Дори и нищоправенето да изпълниш със смисъл и приятност и да не се самообвиняваш за това, че си нищоправил. Също се научих да споделям “не ”, да оценявам времето си за сън и да се отдръпвам от някои случки, когато нещо не се получава. Но не с цел да абдикирам, а с цел да погледна от горната страна или в профил протичащото се и да се опитам да видя излаз или да оставя нещото да следва своя си ход.
Почти в 100% от житейските сюжети, без значение в коя част, професионална или персонална, когато това се случва и аз вземам решение да направя умишлено “забавяне ”, постоянно резултатът е потресаващо верен. Така в действителност разбрах, че всичко въпреки всичко зависи от мен и от моите осъзнати решения за съ-действие или без-действие. И другото доста значимо за този метод на живот е да върша единствено неща, които ме вършат щастлива, задоволена и смислена. Търпение и доверие съгласно мен са солта и пиперът на “бавния ” метод на живот! А страничните резултати са повече усмивки, цялостна задоволеност, по-здраво тяло и доста обич.
Вашето място за бягство?
– Нямам несъмнено. Номадската ми същина може да бяга и желае да бяга на всички места. Идеалният ми вид е моя къща на колела и непрестанно придвижване, промяна на всичко – хора, природа, връзки. Искам всеки един мой ден да е друг и неочакван. И някой ден съм сигурна, че ще стане – баба с кемпер и внуци, които се возят с мен по целия свят. А в този момент най-често “бягам ”, като просто оставам сама. Ходя на кино сама, оставам у дома сама, пътувам сама… А пък, с цел да си върша дните разнообразни, в този момент последвам едно малко предписание – пробвам се всеки ден да върша нещо друго за първи път.
Но най-добре се усещам, като се събудя заран още преди слънцето и преди всички, и то без значение къде се намирам. Ето тогава се чувствам толкоз тиха и спокойна, че слушам по какъв начин гладко се движи кръвта във вените ми. Правя безмълвно и постепенно йога и осъзнато се любувам на най-великото създание на природата – тялото на индивида, в частност моето. Благодарна съм на всичко, което ми се случило и което ме е предиздвикало да стигна дотук. Благодаря на тъмнината. Да, знам, може би звучи клиширано и доста претенциозно, само че това е самата истина. Научих се да медитирам същински и осъзнато, върша го всяка заран и това ми дава доста сериозна преднина пред всичко, което би могло да ме сложи на някакви тествания денем.
Наслаждавам се на живота и знам, че той в действителност е доста къс и за сметка на това изумително прелестен. Именно по тази причина към този момент не мога да си разреша да изгубвам прекрасността и вълшебството му в бързане. И в действителност парадоксът е, че колкото по-бавно живееш, толкоз повече неща можеш да свършиш и толкоз повече време имаш. За всичко. И още нещо желая да споделя: бавното живеене ми даде най-важното – открих повода, която да ме кара да се разсънвам заран с усмивка, признателност и задоволеност. Открих какво съм и какво същински мога.
