Биляна Петрова, Десислава Иванчева и Божидар Русев. Снимка: Кадър на

Иванчева и Петрова коментират: Насилието в затвора се насърчаваше, а жертвите се наказваха

„ 10 месеца не са по никакъв начин малко. Това са мигове, които не се връщат. “

Десислава Иванчева и Биляна Петрова , някогашната кметица на столичния регион „ Младост “ и нейната заместничка, гостуваха в предаването „ Седмицата на Дарик “ с водещ Божидар Русев. Това е първото им взаимно изявление откакто Иванчева беше помилвана от вицепрезидента Илияна Йотова.

„ Започвам да съзнавам какво се случи, само че желая да подчертавам върху една операция, която се извърши в една национална медия, която всички ние плащаме налози, с цел да може да се устоя. Водещата в това предаване изкара подтекст от едно мое изявление, а би трябвало като национална медия, плащайки налози да отразява мнението в действителност, тя издърпа една част от моя изказ, като пропусна да каже, че съм признателна на Йотова за това опрощение. Спести ми 10 месеца страдалчество. Това са Коледа със сина ми, рождените ни дни, море дружно. Не са по никакъв начин малко за една майка. “

Биляна Петрова показа: „ След излизането си човек е в потрес. Не знае къде се намира. На мен ми трябваше съвсем година. Както споделяме: първата стъпка е да излезеш от пандиза, втората е пандизът да излезе от теб, защото това са години наред в една неуместна среда, в която си в напрежение. “

И двете подчертаха, че не са целели офанзива против институцията на вицепрезидента, а са реагирали на операции в медиите. Иванчева добави, че още е изтощена, само че не може да си разреши да се скрие: „ Ако бях замълчала, щеше да наподобява като виновност. “

„ Синът ми непрестанно ме прегръща и повтаря „ мамо' “

„ Синът ми не стопира да споделя „ мамо “. В началото се будеше и плачеше, търсеше ме. Обясних му, че към този момент няма да изчезвам. Ще бъда до него постоянно. Ще го науча да плува, да кара колело… Сега градим мемоари. “

Тя има вяра, че точно връзката с детето е значителната хуманна причина за помилването: „ Ако беше станало 10 месеца по-рано, може би нямаше да съм неработоспособен. “

От ареста до бастуна: по какъв начин пандизът поврежда

Петрова споделя, че поради тежък физически труд и липса на лекуване е получила голям брой контузии : „ Счупване на таза и гръбнака, тежка остеопороза, а ме караха да стоварвам камиони, да подвигам щайги. През това време не ни преглеждат лекари. Когато споделях, че ме боли, мислеха, че симулирам. Сега заедно съм с бастун. Ще ми трябват години рехабилитация. “

Тя добави, че при лекарски прегледи, медикът е считал, че прикрива тежка злополука. По думите му в пандиза е влезнала изцяло здрава. Според нея и Иванчева в пандиза се фалшифицират амбулаторни листи и се източва Здравната каса : „ Разполагаме с 26 подправени документа единствено за нас. Представете си какъв брой са общо. “

Насилие, закани и институционално безучастие

„ Подадох формален сигнал в прокуратурата за принуждение върху мен и опасност с ликвидиране от лишена от независимост с доживотна присъда, че ще ме убие и ще ме излежи. Че ще измете пода с мен. Около 120 кг е, 2 метра жена е. 26 години престой в пандиза има. С доживотна присъда без право на подмяна е. Администрацията в Сливен се усещаше удобно, че претърпявам това нещо и не направи нищо, даже да ме реалокира в друга група, тъй като бяхме в една – където са ни жилищните пространства и дори тя стартира да работи в кухнята, където и аз. Имаше и различен сигнал за друга лишена от независимост, която алармирах през 2023 година инспекторат, че има физически достъп до тялото ми и че съм блъскана с юмруци в гърба и че въпросната се беше допряла с носа си до моя и ми обясняваше да извършвам и да чувам, че ще ми счупи ръцете. Затворът в Сливен се усещаше окей. “ , описа Иванчева, добавяйки, че е била оставена да я мачкат и тормозят .

Биляна Петрова удостоверява: „ Насилието се предизвиква. Ако жертвата се оплаче, санкционират нея, не агресора. Мен ме заплашваха 8 души, заливаха ме с вода, плюеха ме разнообразни хора. Създаваха се интриги. По-лошото е, че когато отидеш да се оплачеш на жена, която е с сан заместник-директор, ти споделя в очите: „ Какво толкоз? “ Ще те оскубят, ще те наритат, един кичур коса – какво толкоз? “. “

Свобода на словото зад решетките?

Според двете дами, администрацията е правела всичко допустимо да ограничи достъпа на медии . „ Две години и девет месеца не допускаха публицисти. Отказите бяха с претекстове от сорта: „ ще се разстрои душевен “. Това е нарушаване на закона. “

Иванчева добавя, че и Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ е отказвала подпомагане за среща с медии: „ Не осигуряваха срещи, макар мои писмени заявки. Разчитат, че медиите няма да заведат дело. “

„ Един женски затвор за цяла България: това е дискриминация “

Според Петрова и Иванчева, самият факт, че има единствено един женски затвор – в Сливен – е систематична дискриминация . „ Децата на дамите затворнички страдат двойно. Докато бащите могат да се виждат с децата си два пъти в месеца, майките са надалеч от фамилията и се виждат 2 пъти в годината. “

„ В закона написа, че всеки лишен от независимост би трябвало да е покрай адреса си. Но ние сме от София и бяхме в Сливен. Не желаеме затвор във всеки град, само че най-малко крила в мъжки затвори “ , прибавя тя.

Нарушения в пандиза

„ Ние не сме проверяващи. Но видяхме нарушавания. Държавата би трябвало да ги ревизира. Не може управленията на затвори да работят като частни структури. Тези практики унищожават човешки ориси, здраве и фамилии. “

С това изявление Иванчева и Петрова не просто описват персоналната си история. Те насочат публичен сигнал , че в българските затвори има структурни проблеми , които не престават да бъдат неглижирани.

Присъединете се към нашия