Светещите хора
Било вечер на границата сред Русия и Казахстан. Докато оформяли документите на следващата лека кола, граничарите забелязали, че една от пътничките – жителка на Казахстан, свети в тъмното. Просто тялото й излъчвало странна светлина. Краткото следствие посочило, че тя минала лекуване на щитовидната жлеза – само че това не помогнало да се дефинира източника на светлината. Понеже дамата имала постоянни документи, не оставало нищо друго, с изключение на да й разрешат свободно прекосяване. Друг сходен случай станал на летище, където при инспекцията на пасажерите разкрили, че пръстите на един от тях излъчват светлина.
Лекарите настояват, че „ хората-светулки “ не съставляват никаква заплаха за близките.
Една нощ в ловната хижа на Владимир Сухарев и брат му, в дебрите на Сибир, почукал пътешественик. Когато свалил ръкавиците си, се оказало, че дясната му ръка свети в тъмнината. Дори от върховете на пръстите му изтичало зарево, сходно на пламък от ацетиленова горелка. Смаяните братя попитали дали го боли. Но индивидът дал отговор, че не изпитва болежка, а ръката му до лакътя е безчувствена като измръзнала. По лицето му също светели странни петна, само че много по-слабо, и той очевидно не подозирал това. Мъжът поставил ръка върху вестника, с който била застлана масата – хартията пожълтяла и станала чуплива, като че ли се подложила на въздействието на киселина. Но индивидът си отишъл по този начин ненадейно, както бил пристигнал, и нищо повече не се схванало за него.
През май 1934г. във вестник „ Таймс “ се появила публикация за светеща жена от град Пирано. Сеньора Ана Монаро от дълго време страдала от астма. Веднъж, по време на сън, от гърдите й почнала да се излъчва синя светлина на бързи импулси. Това събитие било следено от доста лекари, само че те не били в положение да му дадат рационално пояснение. Според присъстващите експерти, сега, когато тялото на Ана излъчвало светлина, сърцето й започвало да бие два пъти по-бързо от обикновено…
Анна Монаро
Книгата „ Аномалии и рядкости в медицината “, излязла през 1937г., разказва сходен случай на жена с рак на гърдата. Излизащата от гърдите й светлина била задоволителна, с цел да осветява нощем неголяма стая.
Градът Салем е прочут като най-страшното място на територията на Съединени американски щати. Американците от други места считат, че доста от локалните поданици са същински магьосници и вещици. Веднъж в тамошната околност Кротън Фол минавал автомобил, само че ненадейно моторът спрял. Един от пасажерите чул тон като плач на елен и излязъл да види какво става. Скоро се върнал, като разгорещено размахвал ръце и споделил, че видял „ невероятни хора. “ По думите му, три дами излезли иззад хълма и се отправили към него – ниски, в тъмни, компактно прилепнали облекла. Когато присъединил фенерчето си, техните тела светнали в тъмното със синя светлина, те побегнали и изчезнали…
Официалната просвета отхвърля самата опция за съществуването на такива аномалии. Биолозите разделят светенето на живите организми единствено на два типа – биолуминесценция, присъща на микроби, бръмбари и морски животни, и свръхслабо светене, присъщо на всички живи организми, в това число и на хората. Но то може да бъде записано единствено посредством специфични устройства, а не образно. А от време на време и не наложително посредством „ специфични “ принадлежности, само че чрез най-обикновени: който е употребявал тв приемник със стайна антена преди 90-те години на ХХ век знае, че доближаването на човек до антената нарушава работата на апарата заради биоенергийното лъчение.
А забележимото светене на рани, разказано в някои медицински учебници и научни писания по токсикология, може елементарно да бъде обяснено с съществуването на луминесцентни бактерии в нараненото място. Въпреки това, в архивите на доста лечебни заведения се съхраняват протоколите от изследвания, които демонстрират, че светещите качества на живите организми надвишават общоприетите показа. Например, открито е, че при избрани условия човек стартира да излъчва йонизираща радиация, която доста надвишава нормалните фонови индикатори. В този случай, другите елементи на тялото отделят разнообразни дози „ биорадиация “. Най-любопитното е, че от време на време тези дози може да се преразпределят по тялото според от желанието. Дори се е случвало това лъчение да унищожава отчасти структурата на детекторите, употребявани при проучванията. Сходно събитие е следено при пъпките на памука. Малката памучна пъпка излъчва същински светлинен факел, благодарение на който си пробива път в околната среда…
Това кара учените да вършат извод, че светенето, което са следи от време на време при хората, по сходен метод съставлява един тип енергийно отклоняване – човек се пробва да концентрира сила за превъзмогване на някакво житейско затруднение или занемарено досега заболяване. Учените не изключват, че някои екстрасенси и други хора с паранормални качества могат целеустремено да употребяват това събитие в своя изгода.
Анализирайки целия боеприпас на актуалното естествознание, излиза наяве, че в него знанията за неживото вещество – минерали, химически детайли, физически феномени и т. н. са 98%, за биосферата и живото вещество – 5%, а за природата на индивида – по-малко от 1%. Затова не трябва да се учудваме, че опциите на нашия организъм са една от най-непознатите области в науката.
