Билбордове в столицата на Иран обявяват, че жените трябва да

Билбордове в столицата на Иран афишират, че дамите би трябвало да носят наложителните си забрадки в чест на майките си, предава „ Асошиейтед прес “. Но може би за първи път от безредните дни след Ислямската гражданска война в Иран през 1979 година повече дами – и млади, и остарели – избират да не го вършат.

Подобно намерено непокорство идва след месеци на митинги поради гибелта през септември на 22-годишната Махса Амини в ареста на моралната полиция на страната , тъй като носеше прекомерно развинтен хиджаб . Докато демонстрациите наподобяват охладнели, изборът на някои дами да не покриват косите си на публични места слага ново предизвикателство пред теокрацията в страната. Отблъскването на дамите също разкрива разколите в Иран, които бяха завоалирани от десетилетия.

Властите насочиха правни закани и затвориха някои компании, обслужващи дами, които не носят хиджаб. Полицаи и доброволци издават устни предизвестия в метрото, летищата и на други публични места. Текстовите известия са били изпратени на водачи, в колите на които е имало дами без було.

Въпреки това анализаторите в Иран предизвестяват, че държавното управление може да възобнови недоволството , в случай че упорства прекалено много за съблюдаване на тези рестрикции. Протестите избухнаха в сложен миг за Ислямската република, която сега се бори с стопански проблеми , подбудени от опълчването ѝ със Запада поради бързо напредващата ѝ нуклеарна стратегия.

Някои дами споделиха, че са търпели задоволително и по тази причина са излезли на улицата – без значение от следствията. Те споделят, че се борят за повече независимост в Иран и по-добро бъдеще за дъщерите си. Някои допускат, че възходящият брой дами, които се причисляват към техните редици, може да затрудни управляващите да отблъскват тълпите.

„ Искат ли да закрият всички предприятия? “ пита Шервин, 23-годишна студентка, чиято къса, накъсана коса се развяваше от вятъра неотдавна в Техеран.

„ Ако отида в полицейски сектор, ще затворят ли и него? “

Все отново младите дами се тормозят от риска. Интервюираните дами са показали единствено личните си имена от боязън от последици. 29-годишната Вида споделя, че решението на нея и две нейни приятелки към този момент да не покриват косите си на публични места е освен това от отказване на забрадките. Тя е безапелационна:

„ Това е обръщение към държавното управление. Оставете ни на мира! “

Иран и прилежащ Афганистан , следен от талибаните , са единствените страни, в които хиджабът остава наложителен за дамите . Преди експлоадирането на митингите през септември беше необичайност да се видят дами без забрадки, макар че някои понякога оставяха хиджаба си да падне до раменете им. Днес в някои региони на Техеран е рутинно да се виждат дами без забрадки.

За религиозните мюсюлманки покривалото на главата е знак за благочестие пред Бог и невзискателност пред мъжете отвън техните фамилии. В Иран хиджабът – и всеобхватният черен чадор, носен от някои – също от дълго време е политически знак.

Иранският държател Реза Шах Пахлави през 1936 година не разрешава хиджаба като част от напъните си да се насочи към Запада. Забраната завършва пет години по-късно, когато синът му шах Мохамед Реза Пахлави поема ръководството. Все отново доста ирански дами от междинната и висшата класа избраха да не носят хиджаб.

До Ислямската гражданска война от 1979 година някои от дамите, които помогнаха за свалянето на шаха, прегърнаха чадора, покривало, което покрива тялото от главата до петите, като се изключи лицето. Изображенията на въоръжени дами, обгърнати в черни облекла , станаха позната панорама за американците по време на завладяването на посолството на Съединени американски щати и рецесията със заложниците по-късно същата година. Но други дами стачкуваха против решението на великия аятолах Рухола Хомейни, който подреди да се носи хиджаб на публични места. През 1983 година тази повеля става закон, прилаган с санкции, в това число санкции и два месеца затвор.

Четиридесет години по-късно дамите в централен и северен Техеран могат да бъдат видени всеки ден без забрадки . Докато в началото държавното управление на Иран избягваше директна борба по въпроса, през последните седмици то от ден на ден огъва пълномощията на страната в опит да ограничи практиката.

В началото на април висшият водач на Иран аятолах Али Хаменей съобщи, че „ премахването на хиджаб не е ислямско или политически възможно “ . Хаменей твърди, че дамите, които отхвърлят да носят хиджаб, са манипулирани. Той изяснява:

„ Те не знаят кой стои зад тази политика на унищожаване и битка с хиджаба. Шпионите на врага и шпионските организации на врага преследват този въпрос. Ако знаят за това, несъмнено няма да вземат участие в това. “

Твърдолинейните медии започнаха да разгласяват детайлности за „ аморални “ обстановки в търговски центрове, показвайки дами без хиджаб . На 25 април управляващите затвориха 23-етажния търговски център Opal в северен Техеран за няколко дни, откакто дами с разпръснати коси бяха видени да прекарват време дружно с мъже в зала за боулинг.

„ Това е групово наказване “ , признава 32-годишният продавач в магазин за облекла в мола Нодинг Касра и пита:

„ Затвориха мол със стотици служащи поради косите на някои клиенти? “

Полицията е затворила над 2000 предприятия в цялата страна поради допускането на дами, които не носят хиджаб, в това число магазини, заведения за хранене и даже аптеки, съгласно реформаторския вестник Shargh. Мохсен Джалалпур, някогашен заместник-ръководител на Иранската комерсиална камара, направи следния коментар:

„ Това е игра без загуба за бизнеса. Ако те предупредят (жените) да не носят хиджаб съгласно заповедите на управляващите, хората ще ги бойкотират. Ако откажат да се съобразят, държавното управление ще ги затвори. “

Биджан Ащари, който написа за иранската политика, предизвести, че притежателите на компании, които са запазили безмълвие по време на митингите, въодушевени от Махса Амини, в този момент могат да се надигнат.

Междувременно държавни служби към този момент не дават услуги на дами , които не покриват косата си, откакто някои го направиха през последните месеци. Ръководителят на федерацията по лека атлетика на страната Хашем Сиами подаде оставка този уикенд, откакто някои участнички в полумаратон за дами в град Шираз се състезаваха без хиджаб.

Има признаци, че репресиите могат да ескалират .

Някои духовници приканиха разполагащите бойци, както и напълно доброволческите сили Basij на паравоенната Революционна армия на Иран, да наложат закона за хиджаба. Съобщава се, че в понеделник армията е заловила иранска рибарска лодка, пренасяща дами, които не носят хиджаб, покрай остров Ормуз, съгласно полуофициалната осведомителна организация Fars.

Полицията също по този начин споделя, че камерите за наблюдаване с „ изкуствен интелект “ ще открият дами, които не носят було на главата си. Хлъзгаво видео, споделено от ирански медии, допуска, че записите от камери за наблюдаване ще бъдат съпоставени със фотоси за идентичност, макар че не е ясно дали такава система работи сега. Базираният в Техеран политически анализатор Ахмад Зейдабади съобщи:

„ Борбата за хиджаба ще остане в центъра на вниманието, в случай че държавното управление не реализира съгласие със международните сили по отношение на нуклеарната договорка и облекчаването на глобите. “

Но дипломацията е в застой и антиправителствените митинги могат да се разширят, сподели той. Хиджабът „ ще бъде главният проблем и битката няма да бъде единствено за шалове “ .

33-годишната Сорая показа, че към този момент се бори за по-мащабна цел, като върви без кърпа .

„ Не желая щерка ми да бъде под същия идеологически напън, през който преживяхме аз и моето потомство “ , призна тя, до момента в който оставяше 7-годишната си щерка в главно учебно заведение в централен Техеран.

„ Това е за по-доброто бъдеще за щерка ми. “