Бил Ричмонд се ражда в Ню Йорк през 1763 г.

Бил Ричмонд се ражда в Ню Йорк през 1763 година като плебей. Живее по този начин досега, в който не му се предлага да получи своята независимост, само че единствено в случай че се боксира. След като съумява да я завоюва, отпътува за Англия, където потвърждава, че е заслужен спортист, трансформирайки се в звезда на кръга. Всичко обаче стартира с раждането в дома на Ричард Чарлтън. Според някои източници, татко му може би е неговият робовладелец, само че това не е доказана информация.

Преди да пристигна време за освобождение, владетелят предложил робите на своите деца. Бил най-вероятно е прекарал детството си в къщата, занимавайки се с домакинска работа. На 13-годишна възраст пред него се разкрива една опция, която вечно ще промени неговия живот. Когато бригаден военачалник Хю Пърси идва в Ню Йорк, с цел да може да подсигурява спокойствието на града, употребявайки бойците за поддържане на мира, той продължава да е съперник на робството и не можел да повярва по какъв начин се третират човешките същества. Все още не е ясно по какъв начин Пърси и Чалртън се срещат, само че генералът е поканен в дома на богатия робовладелец.

Бил също участвал на срещата и изненадал всички с положителното държание и образование. Момчето било извънредно мощно и това добавяло още една позитивна линия към целия му облик. Съществува още една версия, че момчето защитавало своята чест и горделивост в близката таверна против няколко почерпени мъже. Когато се стигнало до пердах, Бил съумял да се оправи чудесно в спора и да не отстъпи. В тази версия се приказва, че Пърси се впечатлил от бойния дух на момчетата и доста скоро бил потърсен още веднъж, с цел да получи своята независимост. Размахването на юмруци или бокс, както ще стане известно доста по-късно, била първа спортна дисциплинираност по известност, а надалеч на второ място се нареждали конните надбягвания във Англия. През XVIII век можем да видим по какъв начин съвсем всеки военачалник организира такива боеве, с цел да забавлява бойците си.

И по този начин военачалник Хю Пърси постоянно намирал някои от най-коравите мъже за поддържане на бойния дух и оформянето на кръга, само че Бил в никакъв случай не бил свободно пуснат, с цел да забавлява армията. Има една дребна детайлност, генералът в никакъв случай не разбирал робството и бил безжалостен съперник, въпреки и британската корона да имала друга позиция. Разбирал само, че тъкмо тези хора са нужни, с цел да се завоюва войната. При запознанството с Бил, взема решение да го откупи и да го изпрати във Англия, а там го записва на учебно заведение в Йоркшир. Младежът демонстрира за следващ път добър напредък. При опит да му откри място във висшите кръгове на Англия, генералът се изправя пред един необикновен проблем – британската аристокрация не може да одобри момчето, също така самият настойник е подложен на съществени рецензии. Години по-късно Бил се дами за бяла англичанка – Мери Дънуик.

Има деца и стартира да работи като мебелист, създавайки красиви и изящни артикули. Обикновено срещал и сериозна опозиция, само че можел постоянно да пребори груповото мнение на своите клиенти с даването на редица качествени артикули. Според журналистът Пиърс Егън, Бил е взел участие в 5 известни боксови мача в края на XVIII век. Според него, множеството незаконни срещи се случвали, откакто го обидят. Един подобен се случва, когато човек го назовава „ Черен демон “, тъй като бил с бяла жена, най-вероятно е приказвал за брачната половинка му. Според архивите, Бил е поканен от Томас Пит – някогашен военноморски офицер, който обожавал бокса, с цел да развият гения на бъдещия спортист. Наема го импровизирано като служащ, само че публично двамата упражняват боят с юмруци.

След време и двамата стартират да вземат участие в платени боеве – боксовата асоциация още не съществувала. Друга детайлност е, че американецът се борил в мачове без особени правила, както и боксови ръкавици. Срещите се организират в няколко часа, което в допълнение основава още по-сериозни компликации и рискове за боксьорите. Впрочем тогавашният бокс може да се оприличи по настъпателност и вреди само с модерната форма на смесени бойни изкуства. Повечето борби са водени точно за достойнството на Бил и едвам през 1804 година (на 36-годишна възраст) влиза в професионален мач против Джордж Мадок. Макар и да не печели срещата, американецът съумява да издържи целия мач, което отново е някакво достижение.

Обикновено Мадок печелил срещата си в първите няколко рунда, само че новобранецът, освен това на възраст, съумява да издържи съществено наказването. Когато става на към 40 години, боксьорът съумява да се наложи като име, освен това на 50-годишна възраст и даже печели мачове. В годината с мача против Мадок, Бил се изправя против еврейски боксьор на име „ Бойният Йосип “. Там съумява да реализира победа и по-късно се изправя против Джак Холмс, който е единствено на 20 години. Бил губи мача и с това записва втората си загуба, мачът обаче не се вписва в картона му. Друг конкурент е Том Криб, с който борбата продължава 90 минути или 25 рунда.

Нито един от мъжете не отстъпва, до момента в който Криб не нанася серия тежки удари и не изпраща 42-годишният американец на земята. Том Криб по-късно ще стане първенец на Англия, като една от борбите му ще се организира в цели 76 рунда. При идната среща сред Бил Ричмънд и Джордж Мадок, публиката е подготвена да види сериозната отплата и даже заплаща луди пари, с цел да участва в залата. Този път Бил връща жестта и в идващите 52 рунда съумява да надделее. Тогава е на 45 години. Когато събира задоволително пари, с цел да отвори своя лична механа, Бил се среща с Том Молинекс – различен американец и към този момент освободен плебей. Двамата не престават изкуството на бокса и главната им цел е да победят Том Криб.

За страдание Криб се оказва костелив орех и след две загуби Молинекс уволнява Ричмънд като треньор и коства съществени парични загуби. Следователно Бил продава своята механа. От това спортно съревнование се ражда и едно положително другарство и надлежно Бил Ричмънд и Том Криб стартират постоянно да се срещат и да разясняват славното боксово минало. Бил постоянно посещава кръчмата на своя другар и за жалост е забелязан точно там, преди да почине през 1829 година В професионалния бокс записва 17 победи и единствено две загуби. Интересното е, че даже, когато се боксира на 50 години, той печели победи.

Част от тях идват, когато се записва на уроци по бокс с последните си пари. На 57-годишна възраст мнозина считат, че е в най-хубавата си спортна форма. Умира на 66-годишна възраст, откакто предната вечер отива да пие с другари в кръчмата. Успява да преживее всички нападки и да стане свободен човек, имайки поради, че в миналото животът му е почнал с иго. Един значим факт е, че боксьорът съумява да счупи оковите на предрасъдъците и да разреши на други боксьори да се състезават. Критиците го съпоставят като човек, който най-вероятно в своето време може да бъде считан и обсъждан като Мухамед Али и Джеси Оуенс, а през 1999 година публично влиза и в залата на славата. И до през днешния ден не е несъмнено какъв брой тъкмо са всички извършени мачове, само че е повече от несъмнено, че в неофициални дуели, Бил най-вероятно е влизал в битка повече от 50 пъти, освен това единствено на територията на Англия.

Заглавна фотография: By Unknown author – NYPL, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7705200