Бил Гейтс: Как да се борим с бъдещи пандемии
Бил Гейтс е съосновател на Microsoft и съпредседател на фондацията " Бил и Мелинда Гейтс "
Economist се обръща към водещи персони в света, които да показват своята позиция за битката с пандемията от ковид и по какъв начин това ще промени света.
Много хора се надяват до няколко седмици нещата да се върнат към положението си от декември. За жал това няма да се случи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Когато някой ден историците напишат книга за пандемията от COVID-19, събитията, които до този миг преживяхме, най-вероятно ще изпълнят единствено към първата една трета от страниците. По-голямата част от историята ще бъде какво се случва по-нататък. В по-голямата част от Европа, Източна Азия и Северна Америка пикът на пандемията най-вероятно ще е минал до края на април. Много хора се надяват до няколко седмици нещата да се върнат към положението си от декември. За жал това няма да се случи.
Без ваксина няма нормалност
Смятам, че човечеството ще победи тази пандемия, само че единствено когато по-голямата част от популацията е имунизирана. Дотогава животът няма да се завърне към нормалността. Дори в случай че държавните управления отстранен възбраните за стоене у дома и бизнесите още веднъж отворят порти, хората имат вродено отвращение да се излагат на заболявания. На летищата няма да има доста хора. Състезанията ще се организират при съвсем празни игрища. А международната стопанска система ще бъдe в меланхолия, тъй като търсенето ще си остане ниско и хората ще харчат по-консервативно.
Докато пандемията се забавя в развитите страни, тя ще се форсира в разрастващите се. Техният опит обаче ще бъде по-лош. В по-бедните страни, където по-малко действия могат да се правят от разстояние, ограниченията за обществено разграничаване няма да работят толкоз добре. Вирусът ще се популяризира бързо и здравните системи няма да могат да се грижат за всички инфектирани. COVID-19 надделя потенциала на градове като Ню Йорк, само че данните сочат, че даже една-единствена болница в " Манхатън " има повече кревати за незабавни случаи, в сравнение с множеството африкански страни. Милиони може да умрат.
Богатите страни могат да оказват помощ да вземем за пример, като подсигуряват, че сериозно значими за битката с пандемията доставки няма да отиват единствено при претендентите с най-високи предложения. Хората и в богати, и в небогати райони ще бъдат в сигурност единствено когато имаме дейно здравно решение за вируса, което значи ваксина.
През идната година медицинските експерти, които се занимават с проучвания, ще бъдат измежду най-важните хора на света. За благополучие даже преди пандемията те направиха голям скок във ваксинологията. Конвенционалните ваксини учат тялото ви да разпознава формата на патогена нормално като вкарват умъртвена или отслабена версия на вируса в организма. Има обаче и нов тип имунизация, който не изисква от откривателите да изразходят доста време в развъждането на огромни размери от патогени. Тези MRNA ваксини употребяват генетичен код, с цел да дадат указания за подготвянето на имунен отговор на клетките ви. Те най-вероятно могат да бъдат създадени по-бързо от обичайните ваксини.
Надеждата ми е, че до втората половина на 2021 година на доста места по света ще се създава ваксина. Ако това стане, ще е историческо достижение - най-бързата реакция на човечеството от различаване на нова болест до ваксинирането против нея.
Ползите за медицината
Освен напредъка при имунизациите от пандемията ще произлязат още два огромни медицински пробива. Единият ще бъде в областта на диагностиката. Следващия път когато се появи чужд вирус, хората най-вероятно ще могат да се тестват за него у дома по същия метод, както се тестват за бременност. Изследователите ще могат да приготвят сходен тест в границите на няколко месеца от откриването на новата болест.
Другият пробив ще бъде в антивирусните медикаменти. До този миг не се влага задоволително в този клон на науката. Не сме били толкоз ефикасни в битката с вируси, както в битката с бактерии. Но това ще се промени. Изследователите ще развият огромни, разнородни бази с антивирусни медикаменти, с цел да намират бързо ефикасни отговори на нови вируси.
Тези технологии ще ни приготвят за идната пандемия, позволявайки ни да се намесваме рано, когато броят случаи е към момента дребен. Но съпътстващите проучвания също ще ни оказват помощ в битката със съществуващи инфекциозни заболявания и даже може да оказват помощ за създаването на лекувания за рак. (Учените от дълго време считат, че MRNA имунизациите в последна сметка може да доведат и до ваксина против рака. До COVID-19 обаче нямаше задоволително проучвания за това по какъв начин могат да бъдат създадени всеобщо на даже поне налични цени.)
Напредъкът ни няма да бъде само в областта на науката. Той ще се отрази и в потенциала ни да подсигуряваме, че всички ще могат да се възползват от научните достижения. Смятам, че ще се учим от годините след 1945 година След края на Втората международна война водачите построяват интернационалните институции като Организация на обединените нации, с цел да предотвратят следващи спорове. След COVID-19 водачите ще приготвят институции за попречване на идната пандемия. Ще има комбинация от национални, районни и международни организации. Очаквам, че те ще вземат участие в постоянни " бацилни учения " по същия метод, по който въоръжените сили вземат участие във военни учения. Те ще ни поддържат готови за идващия път, когато чужд вирус прескочи от птиците или прилепите към хората. Те също ще ни приготвят, ако злоумишлен фактор сътвори инфекциозна болест в някоя домашна лаборатория и се опита да я употребява като оръжие. Като се упражнява за пандемия, светът също ще се пази и от евентуален биотероризъм.
Богатите страни би трябвало да оказват помощ
Надявам се богатите страни да оказват помощ на по-бедните в тази подготовка, изключително при подобряването на главните им здравни системи. Дори най-користният човек или изолационистко държавно управление би трябвало към този момент да е според с това предложение. Тази пандемия ни сподели, че вирусите не почитат границите и без значение дали ни харесва, всички сме свързани биологически от мрежа от микроскопични микроби. Ако чужд вирус се появи в бедна страна, желаеме лекарите й да имат потенциала да го открият и лимитират колкото се може по-скоро.
Не е наложително описаното дотук да се случи. Историята не следва авансово избран курс. Хората избират посоката, в която ще се запътят, и могат да създадат и неверен завой. Годините след 2021 може да наподобяват на годините след 1945. Но най-хубавата прилика за през днешния ден може би е 10 ноември 1942 година Англия таман е спечелила първата си сухопътна борба във войната и Уинстън Чърчил афишира в тирада: " Това не е краят. Това даже не е началото на края. Но може би това е краят на началото. "
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Economist се обръща към водещи персони в света, които да показват своята позиция за битката с пандемията от ковид и по какъв начин това ще промени света.
Много хора се надяват до няколко седмици нещата да се върнат към положението си от декември. За жал това няма да се случи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Когато някой ден историците напишат книга за пандемията от COVID-19, събитията, които до този миг преживяхме, най-вероятно ще изпълнят единствено към първата една трета от страниците. По-голямата част от историята ще бъде какво се случва по-нататък. В по-голямата част от Европа, Източна Азия и Северна Америка пикът на пандемията най-вероятно ще е минал до края на април. Много хора се надяват до няколко седмици нещата да се върнат към положението си от декември. За жал това няма да се случи.
Без ваксина няма нормалност
Смятам, че човечеството ще победи тази пандемия, само че единствено когато по-голямата част от популацията е имунизирана. Дотогава животът няма да се завърне към нормалността. Дори в случай че държавните управления отстранен възбраните за стоене у дома и бизнесите още веднъж отворят порти, хората имат вродено отвращение да се излагат на заболявания. На летищата няма да има доста хора. Състезанията ще се организират при съвсем празни игрища. А международната стопанска система ще бъдe в меланхолия, тъй като търсенето ще си остане ниско и хората ще харчат по-консервативно.
Докато пандемията се забавя в развитите страни, тя ще се форсира в разрастващите се. Техният опит обаче ще бъде по-лош. В по-бедните страни, където по-малко действия могат да се правят от разстояние, ограниченията за обществено разграничаване няма да работят толкоз добре. Вирусът ще се популяризира бързо и здравните системи няма да могат да се грижат за всички инфектирани. COVID-19 надделя потенциала на градове като Ню Йорк, само че данните сочат, че даже една-единствена болница в " Манхатън " има повече кревати за незабавни случаи, в сравнение с множеството африкански страни. Милиони може да умрат.
Богатите страни могат да оказват помощ да вземем за пример, като подсигуряват, че сериозно значими за битката с пандемията доставки няма да отиват единствено при претендентите с най-високи предложения. Хората и в богати, и в небогати райони ще бъдат в сигурност единствено когато имаме дейно здравно решение за вируса, което значи ваксина.
През идната година медицинските експерти, които се занимават с проучвания, ще бъдат измежду най-важните хора на света. За благополучие даже преди пандемията те направиха голям скок във ваксинологията. Конвенционалните ваксини учат тялото ви да разпознава формата на патогена нормално като вкарват умъртвена или отслабена версия на вируса в организма. Има обаче и нов тип имунизация, който не изисква от откривателите да изразходят доста време в развъждането на огромни размери от патогени. Тези MRNA ваксини употребяват генетичен код, с цел да дадат указания за подготвянето на имунен отговор на клетките ви. Те най-вероятно могат да бъдат създадени по-бързо от обичайните ваксини.
Надеждата ми е, че до втората половина на 2021 година на доста места по света ще се създава ваксина. Ако това стане, ще е историческо достижение - най-бързата реакция на човечеството от различаване на нова болест до ваксинирането против нея.
Ползите за медицината
Освен напредъка при имунизациите от пандемията ще произлязат още два огромни медицински пробива. Единият ще бъде в областта на диагностиката. Следващия път когато се появи чужд вирус, хората най-вероятно ще могат да се тестват за него у дома по същия метод, както се тестват за бременност. Изследователите ще могат да приготвят сходен тест в границите на няколко месеца от откриването на новата болест.
Другият пробив ще бъде в антивирусните медикаменти. До този миг не се влага задоволително в този клон на науката. Не сме били толкоз ефикасни в битката с вируси, както в битката с бактерии. Но това ще се промени. Изследователите ще развият огромни, разнородни бази с антивирусни медикаменти, с цел да намират бързо ефикасни отговори на нови вируси.
Тези технологии ще ни приготвят за идната пандемия, позволявайки ни да се намесваме рано, когато броят случаи е към момента дребен. Но съпътстващите проучвания също ще ни оказват помощ в битката със съществуващи инфекциозни заболявания и даже може да оказват помощ за създаването на лекувания за рак. (Учените от дълго време считат, че MRNA имунизациите в последна сметка може да доведат и до ваксина против рака. До COVID-19 обаче нямаше задоволително проучвания за това по какъв начин могат да бъдат създадени всеобщо на даже поне налични цени.)
Напредъкът ни няма да бъде само в областта на науката. Той ще се отрази и в потенциала ни да подсигуряваме, че всички ще могат да се възползват от научните достижения. Смятам, че ще се учим от годините след 1945 година След края на Втората международна война водачите построяват интернационалните институции като Организация на обединените нации, с цел да предотвратят следващи спорове. След COVID-19 водачите ще приготвят институции за попречване на идната пандемия. Ще има комбинация от национални, районни и международни организации. Очаквам, че те ще вземат участие в постоянни " бацилни учения " по същия метод, по който въоръжените сили вземат участие във военни учения. Те ще ни поддържат готови за идващия път, когато чужд вирус прескочи от птиците или прилепите към хората. Те също ще ни приготвят, ако злоумишлен фактор сътвори инфекциозна болест в някоя домашна лаборатория и се опита да я употребява като оръжие. Като се упражнява за пандемия, светът също ще се пази и от евентуален биотероризъм.
Богатите страни би трябвало да оказват помощ
Надявам се богатите страни да оказват помощ на по-бедните в тази подготовка, изключително при подобряването на главните им здравни системи. Дори най-користният човек или изолационистко държавно управление би трябвало към този момент да е според с това предложение. Тази пандемия ни сподели, че вирусите не почитат границите и без значение дали ни харесва, всички сме свързани биологически от мрежа от микроскопични микроби. Ако чужд вирус се появи в бедна страна, желаеме лекарите й да имат потенциала да го открият и лимитират колкото се може по-скоро.
Не е наложително описаното дотук да се случи. Историята не следва авансово избран курс. Хората избират посоката, в която ще се запътят, и могат да създадат и неверен завой. Годините след 2021 може да наподобяват на годините след 1945. Но най-хубавата прилика за през днешния ден може би е 10 ноември 1942 година Англия таман е спечелила първата си сухопътна борба във войната и Уинстън Чърчил афишира в тирада: " Това не е краят. Това даже не е началото на края. Но може би това е краят на началото. "
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ