Продадоха бижута на Фердинанд за 2,5 млн. лв.
Бижута, принадлежали на българския цар Фердинанд и фамилията му, бяха продадени на търг в Женева за 1 238 139 швейцарски франка, което е към 2 517 136 лв., оповестява „ Телеграф “.
На търга бяха купени тъкмо 64 бижута и скъпи предмети, принадлежали на царското семейство през XIX и XX епохи.
Поход
Най-висока цена реализира знак на Ордена на златното руно, който Фердинанд получава през 1911 година като подарък за рождения си ден. Знакът бе изтъргуван за 127 000 швейцарски франка, което е 258 191 лв..
Орденът на златното руно е учреден през 1430 година от херцога на Бургундия Филип III Добрия за сватбата му с Изабела Португалска. Тогава херцогът приканва на кръстоносен поход за освобождението на България от османска власт, само че по разнообразни аргументи това по този начин и не се реализира.
Знакът обаче се трансформира в знак на аристократите от цяла Европа, като се дава на хората „ с най-синя кръв “. Предполагаемата цена на този знак бе сред 36 000 и 55 хиляди франка, само че сумата бе надхвърлена сензитивно.
През вековете Орденът на златното руно се разделя на два клона – бургундски и австрийски, това става след кончината на императора на Свещената римска империя Максимилиан I. Получилият най-високата цена на търга в Женева е от бургундския клон. В средата му има сапфир, донесен от Цейлон.
Друг знак, принадлежал още веднъж на Фердинанд, само че от австрийския клон, бе продаден на търга за 68 850 швейцарски франка, което е към 139 972 лв.. Известен е най-малко един случай, когато е в Германия и му вършат фотография, когато Фердинанд I е поставил на парадната си униформа и двата знака на Ордена на златното руно.
Гривна
Гривна, която Фердинанд подарява на жена си Мария Луиза Бурбон-Пармска през 1890 година, бе продадена за 73 660 франка, което е към 149 750 лв..
В средата на гривната има изумруд от Колумбия, към който има квадрат, инкрустиран с дребни диаманти. След гибелта на Мария Луиза гривната минава като завещание на по-малката щерка на Фердинанд – княгиня Надежда Българска, херцогиня Саксонска.
На най-известната фотография на княгинята тя е с тази гривна дружно с доста други бижута. Всъщност става въпрос за браслет – може да се носи и като гривна, а междинната част и като брошка.
Печат
На търга бяха продадени и два печата на Фердинанд. Особено забавен бе този от планински кристал, декориран със златен гущер на клонка с шифъра и герба на Фердинанд I Български.
Той е изработен като цилиндрична кутия. Предполага се, че с него подпечатва документите при оповестяването на независимостта на България през 1908 година След това Фердинанд получава и купата „ цар “.
Но дали тъкмо това е печатът на независимостта, не може сигурно да се каже. Печатът от кристал взе 6096 швейцарски франка, което е към 12 393 лв..
Бяха продадени и ръкавели на цар Борис III от 1930 година от гланц и диаманти.
Ръкавелите на Борис III с БГ трибагреника и розови диаманти.
Те са от съединени шестоъгълници. Емайлът е с цветовете на българския трикольор, а върху него са знаците на царя, направени от розови диаманти. Те взеха 6350 франка – към 12 900 лв..
Последвайте канала на
На търга бяха купени тъкмо 64 бижута и скъпи предмети, принадлежали на царското семейство през XIX и XX епохи.
Поход
Най-висока цена реализира знак на Ордена на златното руно, който Фердинанд получава през 1911 година като подарък за рождения си ден. Знакът бе изтъргуван за 127 000 швейцарски франка, което е 258 191 лв..
Орденът на златното руно е учреден през 1430 година от херцога на Бургундия Филип III Добрия за сватбата му с Изабела Португалска. Тогава херцогът приканва на кръстоносен поход за освобождението на България от османска власт, само че по разнообразни аргументи това по този начин и не се реализира.
Знакът обаче се трансформира в знак на аристократите от цяла Европа, като се дава на хората „ с най-синя кръв “. Предполагаемата цена на този знак бе сред 36 000 и 55 хиляди франка, само че сумата бе надхвърлена сензитивно.
През вековете Орденът на златното руно се разделя на два клона – бургундски и австрийски, това става след кончината на императора на Свещената римска империя Максимилиан I. Получилият най-високата цена на търга в Женева е от бургундския клон. В средата му има сапфир, донесен от Цейлон.
Друг знак, принадлежал още веднъж на Фердинанд, само че от австрийския клон, бе продаден на търга за 68 850 швейцарски франка, което е към 139 972 лв.. Известен е най-малко един случай, когато е в Германия и му вършат фотография, когато Фердинанд I е поставил на парадната си униформа и двата знака на Ордена на златното руно.
Гривна
Гривна, която Фердинанд подарява на жена си Мария Луиза Бурбон-Пармска през 1890 година, бе продадена за 73 660 франка, което е към 149 750 лв..
В средата на гривната има изумруд от Колумбия, към който има квадрат, инкрустиран с дребни диаманти. След гибелта на Мария Луиза гривната минава като завещание на по-малката щерка на Фердинанд – княгиня Надежда Българска, херцогиня Саксонска.
На най-известната фотография на княгинята тя е с тази гривна дружно с доста други бижута. Всъщност става въпрос за браслет – може да се носи и като гривна, а междинната част и като брошка.
Печат
На търга бяха продадени и два печата на Фердинанд. Особено забавен бе този от планински кристал, декориран със златен гущер на клонка с шифъра и герба на Фердинанд I Български.
Той е изработен като цилиндрична кутия. Предполага се, че с него подпечатва документите при оповестяването на независимостта на България през 1908 година След това Фердинанд получава и купата „ цар “.
Но дали тъкмо това е печатът на независимостта, не може сигурно да се каже. Печатът от кристал взе 6096 швейцарски франка, което е към 12 393 лв..
Бяха продадени и ръкавели на цар Борис III от 1930 година от гланц и диаманти.
Ръкавелите на Борис III с БГ трибагреника и розови диаманти.
Те са от съединени шестоъгълници. Емайлът е с цветовете на българския трикольор, а върху него са знаците на царя, направени от розови диаманти. Те взеха 6350 франка – към 12 900 лв..
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ