Бихте ли обърнали внимание на влак през нощта? Той не

Бихте ли обърнали внимание на трен през нощта? Той не съблюдава разписание. Няма светлини. Само глухият плач на локомотива, заключени порти и безмълвна защита. В Съюз на съветските социалистически републики такива влакове не просто транспортират индивиди - те лишават биографии, мемоари, животи. Хората ги назовават „ влакове на тишината “, „ влакове на гибелта “, само че по-често – „ влакове-призраци “. Те не попадат в разписанията, не стопират на гарите и постоянно изчезват толкоз ненадейно, колкото се появяват. Дали са били същински? Или това е следващият мит от ерата на страха? И в случай че са били, кой и за какво е транспортиран във вагоните, които са охранявани като че ли са цялостни със злато?
Първите истории за влаковете-призраци се появяват през 30-те години на предишния век. Железопътни служащи на дребни гари в Сибир си спомнят: „ През нощта влакове без обозначения, спираха до страничните коловози. Вагоните бяха „ слепи и глухи “, с решетки на вратите и без искра светлина вътре. Всичко се случваше бързо, тихо, без да се задават въпроси. Охрана? Войските на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Кучета. Картечници “. Признак на живот Тези влакове не са вписани в разписанията и могат да стоят в задънен коловоз повече от седмица, чакайки сигнал. А от самото начало единственият симптом на живот вътре е... кашлицата. „ Вагоните се движеха без прозорци, без светлини и единствено кашлицата зад стените им подсещаше, че там има хора “, спомня си един от оживелите.
Така се ражда митологията. От действителност, обгърната в тишина, от боязън, който пътува по релсите, и диалозите, които се шушукат в коридорите.
Но архивите на ГУЛАГ, Министерството на вътрешните работи и по-късни записки удостоверяват, че от края на 20-те до началото на 50-те години на предишния век десетки хиляди ешелони със пандизчии минават по железопътните линии на Съюз на съветските социалистически републики. Само през 1937 година, годината на пика на „ Големия гнет “, над 100 000 души са превозени със специфични влакове. Те са придружавани от офицери, въоръжена защита, а в някои случаи и от обособени групи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Няма импровизации: всичко е строго разказано на хартия, тренирано и отработено. Има и „ влакове от специфична категория “. Маршрутите им са защитавани в загадка, сигурността е засилена, а гарите получават безусловно еднодневно предупреждение.
  Какво транспортират
Вагоните са цялостни с политически пандизчии от най-голяма важност; лица, забъркани в секретни каузи, от инженери до маршали; очевидци на закрити процеси; секретни товари - документи, уран, прототипи на оръжия; цели научни групи, евакуирани по заповед „ от горната страна “. Това не е небивалица. Това е истина и боязън, който я обгръща.
Но за какво са нужни такива ограничения за сигурност? Защото цената е репутационна злополука. Бягство, приключване на информация или даже инцидентен диалог биха могли да бъдат удар за управляващите. Специалният контингент постоянно включва такива, които е по-добре „ да изчезнат безследно “. Например, обвинени по нашумели каузи, несъгласни военни водачи, хора, които знаят прекалено много.
Психологията на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) е елементарна: по-добре е да се утрои защитата, в сравнение с да се изяснява по-късно кой е избягал. По-добре да се изплашат всички. Често има случаи, когато трен е ескортиран със същата грижа, както вагони със злато от Държавната банка.
Системата е отработена. Всяко придвижване е осъществено по график, само че не обществено. Гориво без закъснения. Локомотивите са охранявани. Местните гари са предизвестени ден, от време на време часове авансово. Дават се ясни указания: не се приближавайте, не снимайте, не задавайте въпроси. Маршрутите постоянно не водят до „ Новосибирск “ или „ Архангелск “, а до точки с кодови имена: „ Север-6 “, „ Урал-7 “, „ Обект-32 “. Понякога влакът може внезапно да промени маршрута си – по заповед „ от горната страна “. Композицията изчезва от една линия и се появява ден по-късно в напълно друг район.
Отделни елементи от железопътните войски са ангажирани единствено с тези задания. В документите от време на време се показва: „ Движение: без право на прекъсване. Състав: без означение. Предназначение: особено. “ Дори машинистите не постоянно знаят какво транспортират. Само са им известни контролно-пропускателните пунктове, заложени кодирано.
Смъртта на Сталин и амнистията на Хрушчов внезапно понижават броя на сходни интервенции. Към началото на 60-те години забележителна част от маршрутите са разкрити. Затворниците стартират да се транспортират по-открито, само че не изцяло.
  Епоха на страха
Свидетели описват: през 70-те години на предишния век в Далечния изток и Карелия към момента се виждат странни влакове без обозначения, с военна защита. Те си споделят: „ Продължават да транспортират. “ Но съвсем никакви документи не са оживели. А през 80-те години на предишния век железопътни служащи в Свердловска област си спомнят по какъв начин една нощ задържат трен, в който пътуват „ тези, които никой не би трябвало да вижда “. Документите са празни. Разговорите - безмълвни.
Дали тези влакове са се трансформирали в знак на една ера? Да. Разбира се! Черен вагон, тайнствен трен, желязна врата - всичко това е знак на времето. Епоха, в която човек може да изчезне и никой не го търси. Когато трен може да отнесе не просто тяло, а име, биография, спомен. Филми, книги, записки - всички те имат една орис, в случай че са неуместни. Влаковете-призраци се трансформират в архетип. Ешелоните са боязън. Това е беззащитност. Това е груповото безмълвие, което пътува по релсите през страната.
Образът на „ влаковете на ГУЛАГ “ навлиза в всеобщото схващане. И страхът от тях се предава като инстинкт. Това не са вагони - това е черна кутия, която заличава животи. Тези влакове са съществували. Но са станали призрачни не тъй като са били невидими, а тъй като никой не е желал да бъдат видяни. Тишината се трансформира в гориво. Страхът се трансформира в разписание. И всичко върви без прекъсване.