Да вървиш след публиката с взор, заврян в нейния задник
" Бих изглеждал много необичайно ", споделя Уинстън Чърчил, когато съумяват да му обяснят, що е то проучване на публичното мнение.
" Ако ходя след публиката с поглед, натъпкан в нейния гъз. Аз съм водач и моята работа е да съм начело, да повеждам хората, не да се повличам след тях ".
Половин век по-късно Маргарет Тачър предизвестява:
" Ако си в политиката с концепцията да те харесват, ще си подготвен да отстъпваш във всичко и най-после няма да постигнеш нищо ".
Добре е нашите ръководещи понякога да поглеждат към някой популярен, като Чърчил или Тачър, с цел да не се губят в детайлностите на пейзажа и да са очевидно слаби тогава, когато от тях се желае да бъдат очевидно мощни.
Не е задоволително всякога, когато ръководството направи нещо вярно и уверено, незабавно да следват усукани и хленчещи пояснения. Това не е задоволително изключително тогава, когато страната се занимава с проблемите на сигурността.
Ясно и изрично: службите би трябвало да бъдат прочистени
Разбира се, че службите за сигурност, да вземем за пример, би трябвало да бъдат подчинени на държавното управление и да действат като част от западната система за сигурност. А не, както е в последния четвърт век, да обслужват проведената престъпност и съветските ползи. За задачата е наложително да бъдат прочистени и реформирани. Това би трябвало да бъде декларирано ясно и изрично, а не – нерешително и извинително, като надали не някаква извратена волност.
Разбира се, също по този начин, че в България би трябвало да бъдат ситуирани боеспособни военни подразделения на нашите съдружници, тъй като проектът на Путин е след Украйна да пристигна тук. Някой би трябвало да може да го спре. Това би трябвало да бъде обяснявано непрекъснато, а не да ни се мънка, че в действителност новата база в Ямбол била единствено концепция и не било въобще ясно, по кое време и дали ще стане.
Хората, изключително в качеството им на жители, харесват ясното и уверено политическо държание. И презират мрънкането и опитите да се харесаш на всички. Защо тогава е това мънкане? Очевидно е, че ръководещите не са прекомерно наясно с народа си и мощно преувеличават " русофилските настроения " у нас.
Не са някакво " безмълвно болшинство "
Това, че от ден на ден групички все по-истерично викат срещу демокрацията и за Кремъл не ги прави значими. Те не показват някакво " безмълвно болшинство ". Напротив: те биват развъждани, с цел да се опитат да образуват такова болшинство. Идеята е явна. Колкото повече регистрирани проруски партии има, толкоз повече те, ползвайки закона, ще могат да бъдат чувани из медиите. Планът е да има няколко дузина такива, които непрекъснато да вихрят съветска агитация, та от ден на ден хора да си мислят, че болшинството българи са някакъв тип руснаци.
Не са. " Русофилите " са една шепа хора, въпреки много шумни и невъзпитани. Освен това, обаче, са и страхливи. Енергично, уверено другарство с тях от страна на страната ще ги респектира, а на останалите ще покаже слабостта им и по този начин ще понижи тяхното въздействие.
От тази позиция ръководството постъпи вярно, когато уверено застана против диверсионните дейности на зърнарите, които са директна опасност за националната сигурност. Но и в този случай липсват безапелационни обясненията към необятната аудитория.
" Говорѝ меко, само че си носи дебела тояга "
Решителните дейности не трябва да бъдат бъркани с радикалното говорене. Ако зърнарите работят като терористи, то страната в действителност би трябвало да подхожда към тях като към терористи. Декларацията " с терористи не договарям “ обаче не е деяние, а непотребен звук. Този звук окуражава терористите, вместо да ги респектира, както би ги респектирала една решителна държавна политика.
Или, както поучава различен популярен политик, Франклин Делано Рузвелт: " Говорѝ меко, само че си носи дебела тояга " (Speak softly, but carry a big stick). Този жанр на държание е оня, който чакаме от сегашните ръководещи, които са по едно и също време добре възпитани и добре разбиращи какъв е националният интерес и кой го заплашва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Ако ходя след публиката с поглед, натъпкан в нейния гъз. Аз съм водач и моята работа е да съм начело, да повеждам хората, не да се повличам след тях ".
Половин век по-късно Маргарет Тачър предизвестява:
" Ако си в политиката с концепцията да те харесват, ще си подготвен да отстъпваш във всичко и най-после няма да постигнеш нищо ".
Добре е нашите ръководещи понякога да поглеждат към някой популярен, като Чърчил или Тачър, с цел да не се губят в детайлностите на пейзажа и да са очевидно слаби тогава, когато от тях се желае да бъдат очевидно мощни.
Не е задоволително всякога, когато ръководството направи нещо вярно и уверено, незабавно да следват усукани и хленчещи пояснения. Това не е задоволително изключително тогава, когато страната се занимава с проблемите на сигурността.
Ясно и изрично: службите би трябвало да бъдат прочистени
Разбира се, че службите за сигурност, да вземем за пример, би трябвало да бъдат подчинени на държавното управление и да действат като част от западната система за сигурност. А не, както е в последния четвърт век, да обслужват проведената престъпност и съветските ползи. За задачата е наложително да бъдат прочистени и реформирани. Това би трябвало да бъде декларирано ясно и изрично, а не – нерешително и извинително, като надали не някаква извратена волност.
Разбира се, също по този начин, че в България би трябвало да бъдат ситуирани боеспособни военни подразделения на нашите съдружници, тъй като проектът на Путин е след Украйна да пристигна тук. Някой би трябвало да може да го спре. Това би трябвало да бъде обяснявано непрекъснато, а не да ни се мънка, че в действителност новата база в Ямбол била единствено концепция и не било въобще ясно, по кое време и дали ще стане.
Хората, изключително в качеството им на жители, харесват ясното и уверено политическо държание. И презират мрънкането и опитите да се харесаш на всички. Защо тогава е това мънкане? Очевидно е, че ръководещите не са прекомерно наясно с народа си и мощно преувеличават " русофилските настроения " у нас.
Не са някакво " безмълвно болшинство "
Това, че от ден на ден групички все по-истерично викат срещу демокрацията и за Кремъл не ги прави значими. Те не показват някакво " безмълвно болшинство ". Напротив: те биват развъждани, с цел да се опитат да образуват такова болшинство. Идеята е явна. Колкото повече регистрирани проруски партии има, толкоз повече те, ползвайки закона, ще могат да бъдат чувани из медиите. Планът е да има няколко дузина такива, които непрекъснато да вихрят съветска агитация, та от ден на ден хора да си мислят, че болшинството българи са някакъв тип руснаци.
Не са. " Русофилите " са една шепа хора, въпреки много шумни и невъзпитани. Освен това, обаче, са и страхливи. Енергично, уверено другарство с тях от страна на страната ще ги респектира, а на останалите ще покаже слабостта им и по този начин ще понижи тяхното въздействие.
От тази позиция ръководството постъпи вярно, когато уверено застана против диверсионните дейности на зърнарите, които са директна опасност за националната сигурност. Но и в този случай липсват безапелационни обясненията към необятната аудитория.
" Говорѝ меко, само че си носи дебела тояга "
Решителните дейности не трябва да бъдат бъркани с радикалното говорене. Ако зърнарите работят като терористи, то страната в действителност би трябвало да подхожда към тях като към терористи. Декларацията " с терористи не договарям “ обаче не е деяние, а непотребен звук. Този звук окуражава терористите, вместо да ги респектира, както би ги респектирала една решителна държавна политика.
Или, както поучава различен популярен политик, Франклин Делано Рузвелт: " Говорѝ меко, само че си носи дебела тояга " (Speak softly, but carry a big stick). Този жанр на държание е оня, който чакаме от сегашните ръководещи, които са по едно и също време добре възпитани и добре разбиращи какъв е националният интерес и кой го заплашва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ