Бих искал да преследвам темата от българска страна, т.е. назначаването

„ Бих желал да преследвам тематиката от българска страна, т.е. назначението на първия български делегат в Съединени американски щати и събития, в които изигра роля. Размяната на дипломати сред двете страни, една дребна нация, която излезе от изостаналостта и един колос на съвременността, който пресича цялостен континент, не се случи непринудено. Българските държавни управления бяха изразили три пъти през 1890-те години тяхното предпочитание на официални връзки със Съединени американски щати. Последната интродукция най-сетне даде плодове и американски посланик беше упълномощен през 1901 година, България не съумя да отвърне. “

Това са думите на Стефан Панаретов, първият български пълномощен министър в Съединени американски щати. Неговият триумф е записан през 1915 година и е основана българска легация. Впрочем, това е единствено дребна част от триумфите му. Едно десетилетие след злополуката на Втората Балканска война, можем да видим, че липсва интерес, който да насочи държавното управление към политически връзки към Съединени американски щати. Изборът на консул в лицето на този българин е ясна заявявайки, че страната ще се постарае да сътвори допустимо най-хубавите връзки.

Все отново не би трябвало да забравяме, че Панаретов се среща с американската просвета на 14-годишна възраст, когато стартира да учи в Робърт Колеж в Константинопол. В това образователно заведение е заведен персонално от татко си архимадрит Панарет, който служи в Сливен – тогавашният квартал Фенер. Стефан учи първите 7 години в църковно учебно заведение, само че по-късно е изпратен в Константинопол, с цел да влезе в по-престижна среда, която да даде по-сериозни шансове за израстване. До завършването си е един от любимците на Сайръс Хамлин.

Сливенският ученик показва гений и още тогава мнозина декларират, че от него се чакат съществени каузи. През 1875 година българинът получава купата професор и стартира да работи върху основаването на граматичен и английско-български речник – единствено граматичното издание съумява да се издаде през 1881 година В това време превежда българска литература на британски език и преподава в границите на близо 43 години. Назначението му във Вашингтон се оказва основно и допустимо най-правилно. Българският дипломат превежда с лекост своите събеседници в сложността на родния си език и постоянно отваря вратите за българските позиции и хрумвания.

Преподавайки дълго време в Константинопол, професорът не съумява да зърне Съединени американски щати и да разбере освен това за нея, знанията за новия свят идват благодарение на неговите студенти и разказите, които носят със себе си. По това време професорът записва всичко и се стреми да дава тези знания на останалите. Неговите другари с някогашни ученици като племенника на Иван Гешов и синът на Петко Рачев Славейков – Иван Славейков, са измежду хората, които на практика поддържат една изкуствена връзка, която професорът още даже не е виждал.

Междувременно не би трябвало да забравяме, че Панаретов е един от хората, които самоуверено дават публичност за зверствата, които се случват по време на Априлското въстание през 1876 година Именно неговата работа съумява да даде искра от трибуната на колежа. Открива симпатизанти в лицето на Албърт Лонг, който дълго време служи на задача в Търново и остава без думи, когато избиването на спокойно население стартира да запълва страниците на западните издания. Неговите думи по тази тематика са:

„ Всички документи и информация, които бяха получени от България, засягаха кланетата и зверствата. По предпочитание бяха направени обществено притежание и минаха през моите ръце и тези на Иван П. Славейков. Преведохме ги на британски, до момента в който доктор Уошбърн и доктор Лонг ги предадоха на Британското консулство и на господин Едуин Пърс – сътрудник на Daily News. Повечето бяха изпратени на техни другари в Лондон. “

Снимка: By Неизвестен – scanned, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27700215

Лично Стефан Панаретов взе участие в среща, която би трябвало да накара Шуйер да се заеме с този риск и да опише за протичащото се. Неговата задача е да потвърди на света, че в Османската империя нищо не е толкоз цивилизовано и дипломатично, колкото се показва на хартия. Нещо повече, историята се оказва прекомерно нереално и излага американския посланик на риск, само че все пак, оттатък океана излиза наяве, че една нация, която през последните V века се превива от варварството на една безумна империя, отбелязва връх в потъпкването на човешките права.

Стефан Панаретов отпътува за Англия през 1876 година, с цел да опише на водещите либерали и пресата за събитията и тежкото състояние на българския народ. Уашбърн написа задоволително писма, които да отворят вратите на професора и да му разрешат достъп до естрада, пред която да споделя истината. Там написа и няколко публикации с псевдонима „ Константинополитан “, а в това време съумява да се срещне и с членове на английския парламент. Следващата задача е в Източна Румелия за разискване на евентуалните разновидности за обединяване на двете страни в една.

Бившият министър ръководител Уилям Гладстоун, помнейки доста добре скорошното кръвопролитие, поддържа неведнъж тази концепция и счита, че това е най-правилният ход. След опознаването на връзките сред двете страни, Стефан отпътува за повторно в Англия, този път, с цел да усети мнението на английското държавно управление по тематиката за обединяването. Именно на острова схваща, че Австрия е подготвена да се намеси с военна мощ, с цел да спре обединяването и даже да окупира Източна Румелия.

Либералите на короната са доста по-благосклонни. По отношение на Македония, британското държавно управление, както и съветското, избират да запазят тихи връзки. Интересен факт е, че и двете страни – Англия и Русия – вършат цялостно самопризнание и декларират, че това е българска земя и не стопират да се надяват, че тази територия скоро ще бъде върната. Едва след Балканската война професорът още веднъж ще бъде потърсен с нова задача. Потърсен е от Фердинанд I и незабавно дава отговор „ Няма да се проваля, уверен съм твърдо да напредна в комерсиалните индустриални връзки сред двете страни. “. Цели 10 години обаче няма даже опит за стопляне на връзките. През 1893 година се прави един непретенциозен опит за наличие на Чикагското Световно ревю и разкриване на опциите за търговия.

Прави се предложение за експорт на американска техника за земеделие, а в подмяна да се разплаща с розово масло, тютюн и други артикули. На идващото ревю в Сейнт Луис през 1904 година България деликатно провежда своите търговски контракти пред специфична комисия. През идващите 10 години тъкмо този контракт оказва помощ за доставката на селскостопански машини и принадлежности, което дава нужната скорост за работа и модернизиране.

След пагубното въстание през 1903 година в Македония, голям брой българи емигрират в Съединени американски щати. Нито една страна на балканите не прави статистика за броя бежанци, счита се, че преди 1914 година популацията варира сред 40 000 до 80 000, които включват и мигранти в Канада. В следствие нараства и потребността от дипломатически канали, които да уреждат въпроси като завещание, вадене на поданство и още доста други.

Българската Православна черква реагира първа на потребностите и през 1908 година изпраща свещеници дружно с мигрантите. Повечето се заселват в град Гранит Сити, Илинойс, там се основава и първата българска черква. До 1913 година още веднъж няма реакция от България. Едва тогава е поискано подпомагане от съветското държавно управление да следи българските ползи в Съединени американски щати.

Един от най-изявените юристи и бранители по това време е доктор Иван Димитров-Строгов от министерството на вътрешните работи. Още през 1906 година той споделя, че по това време България е спечелила доста от икономическа позиция, радва се на благосклонността на американски мисионери. Малко по-късно ще упорства от България да счупи своето твърдоглавие и да стартира да мисли за нови направления във външната политика. Българските протестанти също изиграват особена роля в развиването и скъсяването на дестинацията, а значима роля изиграва и кралица Елеонора, която с интерес следи развиването и стоплянето на връзките.

Снимка: By Неизвестен – https://www.pinterest.fr/pin/359162139017777393/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71205929

Именно тя основава организацията на положителните самаряни в София и се занимава с обучаването на медицински личен състав. По нейните вярвания, посредством Американския червен кръст да успее да притегли специалисти, които да оказват помощ за по-нататъшното развиване. Малко след края на Балканската война, можем да забележим, че точно Гърция изиграва голяма роля в разрушаването на всичко реализирано до този миг.

Макар и българските войски да се борят освен с въоръжена войска, само че и с цивилни, джентълменството на южната съседка не завършва до тук. Пред западната естрада, Гърция не стопира да популяризира неистини и да упреква България за осъществяването на неизразими жестокости. Страната даже упреква българската войска за убийството на архиепископ и още двама епископи. Джордж Уошбърн предлага да се сътвори безпристрастна интернационална комисия, която да проверява думите на гърците.

След като Македония остава неразрешена територия, точно американските мисионери застават зад идеята на България. Те първи ще декларират, че в този район, тяхната работа е била най-вече българска и на всички места, където са признати мисионери, опознават културата на българи, а не на други. За тях, Македония е неделима част от българската нация. За запазването на религиозната и просветителна просвета, същите упорстват да се прекратят враждебните ограничения, които по едно и също време се ползват от гърци и сърби.

Молбата на мисионерите е последвана с реакция на Американското посолство в Букурещ, само че на процедура е идентично с българската позиция. Окончателното решение пренебрегва настояването на българското и американското държавно управление. На 6 декември 1914 година Панаретов най-сетне стига до Ню Йорк. Първата му задача е да обърне внимание на селскостопанската промишленост и да успее да подпише контракти, с които да изпраща млади българи, които да учат земеделие в страната. В навечерието на Първата Световна война, Панаретов декларира, че се надява страната му най-сетне да резервира неутралитет, в случай че е допустимо.

Снимка: By B.J. Falk (1853-1925) – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3b14493.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3256635

В рамките на идващите седмици, професорът съумява да се срещне с държавния секретар Уилям Дженингс Брайън и четири дни по-късно с президента Уилсън, с цел да показа акредитивните си писма. Репутацията на българина се оказва извънредно висока. Приятелствата от Робърт Колеж изиграват позитивна роля. Американският президент схваща, че пред него застава първият квалифициран българин от Константинопол и любим на доктор Уобшърн, чието въздействие е очебийно. Присъствието на Стефан Панаретов носи позитиви за страната и мнего постоянно той споделя думите на някогашния републикански президент Теодор Рузвелт, който към момента помни ясно триумфите на българската войска против Османската империя по време на Първата Балканска война. Самият Рузвелт написа по-късно по тематиката следното:

„ Никоя друга нация не е пътувала толкоз надалеч и толкоз бързо, колкото България е пътувала през последната третата от века. Американците могат да се усещат горди от своя Робърт Колеж, който даде сериозен старт на доста от водещите български жители. Можем умерено да заявим, че въпросното образователно заведение е изиграло особена роля в основаването на българската нация. Не възходът на Япония може да се счита за непредвиден и изумителен, а възходът на България. Каквото и да е решението на европейските сили по отношение на мира, би трябвало да подчертаем съчувствието и благосклонността на народите в Европа и Америка. Не би трябвало да забравяме хората на Балканите в тяхната героична битка за независимост. “

Преди обаче Панаретов да стигне до Съединени американски щати, две специфични книги излизат в тираж. Първата е отчетът на Комисията на Карнеги, в която значително се открива, че някои от гръцките обвинявания за български зверства са:

„ Грубо пресилени, архиепископът и двамата епископи са живи и здрави, само че безпроблемното умозаключение потвърждава, че до момента в който гърците са по-лоши извършители от българите, всички воюващи в една или друга степен оставят своята диря и носят виновност за дейностите си. “

По отношение на Македония, отчетът потвърждава, че българите имат най-високо прави да упорстват за тази територия, измествайки еднообразно гърци и сърби от претенциите им по „ Букурещкия контракт “. Освен това отчетът потвърждава още нещо, че сърби и гърци са подхванали интензивно угнетяване и прогонване на българите от територията на Македония, което води до голяма маса от бежанци в България.

Многократно са отправяни предложения за взаимна приемливост и ефикасна гаранция за всяка вяра и просветителна автономност, само че тъкмо тази детайлност е пропусната. Изданието е подписано и утвърдено от професор Фердинанд Шевил от университета в Чикаго. Същият по-късно ще показа, че на никое място другаде не е виждал дейна военна експанзия, която се стреми да промени корените на българските поданици, карайки ги да одобряват гръцка или сръбска народност.

Втората книга носи името „ България и нейните хора “, написана от учен п-р Уил С. Монро – учебен психолог, който е учил в Станфордския университет, Франция, Германия. Монро посещава България през 1900 година и превежда някои от материалите за Балканската война. Именно тези издания стартират да повдигат доста въпроси по тематиката и на практика подсигуряват гостоприемството на Съединени американски щати.

Стефан Панаретов стартира незабавно да подписва контракти, с които да разреши на българските студенти да учат в Съединени американски щати, предлага да се изпратят специалисти, които да разработят параходна линия сред България и Съединени американски щати. Тези договаряния не престават даже и откакто Сърбия и Турция към този момент публично влизат в Първата Световна война. Новият консул предлага приемането на шест морски кадета, които да се запишат в Американската флота за образование, само че Рузвелт отхвърля от съображения за сигурност. По същото време българинът продължава да пита по кое време Съединени американски щати ще изпрати американски посланик в София. През 1915 година всички погледи са ориентирани към България, като единствената територия, която може да помогне за отварянето на Дарданелите и възможното партньорство за смачкването на Турция, в това време Централните сили имат потребност от България за ликвидирането на сръбския фронт и отварянето на сухопътен път до Турция.

На 14 октомври България влиза на страната на Антантата, а през това време Панаретов би трябвало да откри безвреден вид, с който да продължи своята работа. Опасността от двойна игра непрекъснато стимулира Съединени американски щати да употребява всички сили за наблюдения на Българското консулство. Най-накрая е помолен да даде кода на легацията, в случай че желае да употребява директна връзка със София.

С напредването на войната, българският консул остава изолиран във Вашингтон. В следствие са изпратени делегати, които да пазят английския интерес и да договарят за английските военнопленници. Луис Айнщайн е изпратен като посланик, който към този момент водил същите договаряния с Турция. Известен с неналичието на всякаква просвета и почитание, той не стопира да изявява своето пренебрежение към всяка една страна, в която се намира. Пред българското държавно управление, Айнщайн показва „ обвиняване “ и основава легация в Хотел България.

Впрочем, същият неведнъж показва мнението си, че би трябвало да бъде изпратен в Букурещ, вместо в София. След като обвиняванията от Луис Айнщайн не стопират, а към това се прибавят и неистини, които на практика не дават отговор на истината, по отношение на третирането на британски военнопленници, България изисква кодовете на посланика и по-късно го изпраща назад в Лондон, той самият декларира, че брачната половинка му е болна и би трябвало да бъде отзован.

Снимка: By Неизвестен – Неизвестно, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=49477874

На 6 февруари 1917 година Стефан Панаретов получава писмо, с което схваща, че до момента в който Съединени американски щати прекъсва своите връзки с Германия и се постанова да влезе във война, връзките с България ще продължат да бъдат положителни. За малко време са изпратени телеграми, които да потвърдят тъкмо това. Германия в действителност чака демонстрация на взаимност и спиране на дипломатически връзки с военните съперници. Австрия и Турция извършват, само че България отхвърля.

Договорът за присъединяване във войната гласи, че България би трябвало да се отзове, в случай че друга прилежаща страна нападне немски боец. Прекратяването на дипломация в никакъв случай не е участвало на масата. Дори министър Радославов знае, че Германия стартира да губи войната и единственият рационален ход е да резервира Америка като сътрудник и съдружник при договарянията. Докато изпращането на американски дипломат в България се оказва невъзможна задача, Стефан Панаретов стартира да написа разнообразни публикации, с които да подчертае политиката на страната и да изясни огромните и все по-сериозни проблеми на България. Те ще последват през идващите месеци на договаряния и при подписването на помирение. Не пропуща да подсети, че гръцките и сръбските искания са изкуствени и нямат никакво място, когато се приказва за Македония.

За следващ път от България потеглят най-различни мисионери, които да се борят с пропагандата на съседите. Едуард Б. Хаскел и Рувим Х. Маркъм получават финанси, с които да заминат и да стартират да смекчават събитията и агресивното държание по отношение на България. Тяхната задача е да обикалят Европа и да трансформират желанията за грубо териториално плячкосване. Мисионерите в Съединени американски щати нямат потребност от пропаганда или финансова поддръжка, доктор Джеймс Бартън осъзнава ясно проблемите и бърза да помогне, дано не забравяме, че той също е един от възпитаниците на Робърт лицей.

За страдание не всичко върви по проект. Рузвелт към този момент е не запомнил топлите думи, които употребява по адрес на България, този път написа следното:

„ Що се отнася до България, преди бях уверен, че е страна-шампион, в случай че се върне на себе си. Сега обаче служи на демон, би трябвало да се срамим, в случай че не се отнесем към нея по съответния метод. Никой не се съмнява, че Българската легация е организация за немски шпиони в тази страна. Не би трябвало да забравяме, че съдружниците на Германия са нейни принадлежности, а немският народ в никакъв случай не се въздържа от угризения при осъществяването на всяка допустима предателска конспирация. “

Тук още веднъж мисионерите упорстват да не се води такава война и припомнят, че макар опитите да се извърши политиката на Германия, българският народ в никакъв случай не е прекъснал положителния звук. Всеки един от тях декларира, че в тази страна е бил признат задушевно и в никакъв случай не е бедствал, с цел да може в този момент да бъде обсъждана като един от най-големите врагове на фронта. Когато идва време за оповестяването на война, под натиска на същите, конгресът афишира война на Австрия само че не и на Турция и България, които са единствено принадлежности на Германия и на този стадий не стоят непосредствено на пътя на Съединени американски щати.

Изпратените мисионери Пийт и Хаскел не престават да настояват, че България не е съперник, а в това време и Лансинг дава отговор, че е доста необичайно да се изисква оповестяване на война, изключително откакто точно Робърт Колеж се счита за люлката на българската независимост, записите демонстрират, че дипломацията сред двете страни е била повече от другарска. Напомня се, че българският интерес не е ориентиран към продобиване на международна война, а към решение на персонални ползи, които нямат нищо общо с немските проекти.

Подчертава се ясно, че български бойци не участват на западния фронт, а откакто липсват български подводници, няма потребност от изпращането на американски бойци на Балканския полуостров. Последната точка, която се преглежда в конгреса е обвиняването към Стефан Панаретов, който се счита за немски разузнавач.

Извадена е цялата връзка до личното му държавно управление, както и с държавните управления на страните, които са към момента в неутралитет. Службата му като разузнавач е невъзможна, изключително откакто показва своя код, а през последните месеци е в изолираност и не комуникира с никого. Точно по тази тематика е извадена и отрезка от изявление с Панаретов, показана от Хенри Д. Флуд от Вирджиния. Същото е поместено във Washington Times:

„ Известно е, че е оказан огромен напън върху съдружниците на Германия за спиране на връзките със Съединените щати. България сама съумя да устои на това и да последва своите ползи. Не чакам българи да се бият отвън това, което е считано за българска територия. Нашите мъже в никакъв случай не са воювали на западния фронт и в никакъв случай няма. Дори пандизчии от Тевтон, хванати от италианци, декларират, че няма българи, които вземат участие в нападението против Италия. “

Що се отнася до обвиняването, не би трябвало да забравяме, че Панаретов даже дава всяко изпратено известие на Държавния департамент на Съединени американски щати, преди да замине за България. На 7 декември Съединени американски щати афишира война единствено на Австрия. Издание Ню Йорк Таймс публично взима изявление на Панаретов, който умерено споделя, че българският народ се бори за своите персонални ползи, а срещата сред американски и български бойци на практика е невъзможна в Европа. Попитан е неведнъж дали има шансове България да се отдръпна от войната, което води до следния отговор:

„ Подобна маневра е невъзможна, защото ще посрещнем съветски и немски армии, които ще преминат през границата и ще смажат всякаква опозиция. Нито една страна не би издържала сред Турция и Германия. “

Посланикът споделя, че войната, която се води от България е същата, която се води от Италия и Румъния. Стефан Панаретов ще би трябвало да дава пояснения и да се пробва да спре желанията на американците да афишират война на България. Отбива неведнъж перото на Рузвелт, което не стопира да сипе обиди – една след друга. Няколко пъти гладните и изплашени американци го афишират за немски разузнавач и няколко пъти още веднъж потвърждава правотата си.

Нуждата от опазване на положителните връзки е ясна, Съединени американски щати ще изиграе позитивна роля в края на войната, българските дипломати ще се опитат да понижат вредите от загубата на световния спор. Не би трябвало да забравяме, че персони като Теодор К. Шипков ще вземат участие в неофициалните полемики с американски дипломати. Шипков също по този начин отделя съществени средства за мисионерите, които да работят в интерес на България.

Снимка: By originally uploaded by Nk – transfer from the bulgarian wikipedia, originallyhttp://www.mfa.government.bg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17532740

Александър Малинов продължава тази задача и откакто приема Мърфи като дипломат, съумява да затопли връзките колкото се може повече. Малинов подсигурява, че до момента в който той ръководи, в никакъв случай няма да има една засегнатост по адрес на Съединени американски щати. Въпреки всички старания, точно Мърфи ще замине като част от българската делегация в Париж. Неговата вяра е да успее да обезпечи правдивост за „ бедните българи “. Опитите му се оказват без резултат. До края на живота си, същият човек ще съобщи, че това е било най-тежкото отчаяние в живота му и тъкмо от него не е съумял да се възвърне в никакъв случай.

Провалът в договарянията или най-малко опитите за намаляване на злокобните ограничения, публично подвигат ветото върху Стефан Панаретов. Същият човек се оказва още веднъж на линия за обезпечаването на транспорти на храни от Съединени американски щати за България, които би трябвало да отстраняват възможностите на апетит през 1919 година След завръщането си Стефан Панаретов схваща каква би била ориста на България, без неговата роля, както и тази на всички съидейници.

Плановете на огромната четворка (Англия, Франция, Италия и Япония), която не храни топли усеща към България, трябвало да завърши с нейното изтриване на международната карта. Малко след края на войната Стефан Панаретов получава депеша от Александър Стамболийски, в която схваща, че е освободен по финансови съображения. Бившият професор връща въпрос: дали да чака идващия предходник или незабавно да освободи поста?

Едва тогава осъзнава, че България не може да устоя американски дипломат в страната. По-късно излиза наяве, че постът бил мечтан от Александър Тенев Димитров. Стефан Панаретов се пенсионира през 1925 година и остава във Вашингтон. Умира на 19 октомври 1931 година В наследството си оставя сумата от 2 523 450 лв. като наследство за Българска академия на науките. Средствата се употребяват за основаването на библиотека и читалня. Същата носи неговото име.