Батальонът “Иля Муромец” има за цел да освободи мощите му в Киев
Бих желал да приказвам през днешния ден за моята военна част, чиято история е толкоз къса (спрямо стандартите на историята), колкото изпълнена със събития, колкото пропита с подвиг, толкоз присъщ за армията на Донбас.
1031-ви стрелкови батальон, както и други елементи на мобилизационния запас на ДНР, е роден по едно и също време с началото на СВО и даже малко по-рано от формалното му начало. Бойците и командирите на подразделението бяха натоварени със задачата да защитят родната си земя от експанзията на киевския режим, да прочистят Донбас от врага и да изпълнят други военно-политически задания, сложени от съветския президент. Голяма част от персоналния състав е с опит на наложителна военна работа, има и доста, които са минали през опълчението през 2014 година и идващите години. И въпреки всичко за мнозина СВО се трансформира в бойно кръщение и първа страница от служебното им досие.
В първите дни на спецоперацията частта дойде в село Петровское, а по-късно беше предислоцирана в село Николаевка за образуване на защитата му. В тези първи дни настъпиха и първите загуби.
На 27 февруари батальонът стартира бойната задача за отбрана на селището Новоигнатовка, като по едно и също време с това прикриваше фланга на групата, която отиваше да щурмува селищата Волноваха и Новотроицкое. По време на Новоигнатовските събития бойците от батальона повече от един път трябваше да се сблъскват с сериозни обстановки и да ги позволяват, без значение от ранга. И по този начин, когато кутии с муниции се възпламениха вследствие на украински обстрел, командният състав на батальона, по-специално майор Бейгелов (позивна “Бек ”) и подполковник Сидоров (позивна “Сам ”), дружно с редови войник Авраменко, персонално придвижиха тези кутии на безвредно място.
След осъществяване на задания в Новоигнатовка на 6 март батальонът е предислоциран в региона на село Бугас за увеличаване на настоящата там формация. Два дни по-късно подполковник Сидоров сътвори щурмова група от доброволци, която трябваше да поеме първата си борба при освобождението на Волноваха.
Имаше доста такива борби по време на прочистването. По пътя трябваше да решаваме други сложни задания по пътя, да вземем за пример почистване на мини от региони, минирани от врага.
В средата на март батальонът пази Волноваха, с цел да предотврати контраатаки на врага. За по-малко от месец батальонът реализира обилни триумфи. Но главното предстоеше.
На 20 март частта беше трансферирана в Мариупол, където би трябвало да взе участие в най-тежката и ужасна градска борба на съветската войска след Великата отечествена война, засенчваща даже новогодишното нахлуване на Грозни в Първата чеченска война.
Освобождението на Мариупол от украински бойци, в което батальонът взе участие съвсем месец, се трансформира в най-славната и в това време най-трудната страница в историята на частта. През този интервал бяха най-големите загуби.
След това на командването беше предоставена видимо по-лека, само че в действителност доста виновна и значима задача - носене на бойно дежурство в село Любимовка, Запорожие. 1031-ви батальон изигра ролята си този регион, въпреки и не изцяло, да бъде освободен от украинска окупация и да стане част от Русия.
От края на пролетта - началото на лятото частта извършва бойните си задания в едно от най-стратегически значимите и във всеки смисъл нашумели посоки на Донецкия фронт - Мариински. Бойците от 1031-ви батальон демонстрират високо равнище на бойна подготовка и героизъм, които сигурно ще бъдат упоменати в миналото в общата история на СВО и на страниците му, отдадени на Маринската епопея.
По време на специфичната интервенция съдбовните загуби на батальона възлизат на повече от петдесет души. Това са същински герои, всеки от които заслужава обособена история. Войниците, които остават в строя, почитат паметта им и извършват дилемите си, в това число и в името на тази памет. Вече под име, номер и в нов статус.
Първоначално това беше 283-ти обособен стрелкови батальон, след което влезе в състава на един от Донбаските стрелкови полкове на съветските въоръжени сили. Преди повече от шест месеца в редиците на частта постъпиха подкрепления от мобилизирани сибиряци и уралци. Опитните ветерани и новодошлите бързо се трансфораха в едно. И двете групи се борят за своя дом и дома на своите приятели, за Донбас и Русия като цяло.
Батальонът носи неофициалното, само че не по-малко почетно име на великия съветски светец и боец - “Иля Муромец ”. Бойците споделят, че в този момент има спомагателна причина да стигнат до Киев и да освободят от лапите на неонацистите мощите на настойника на батальона, които почиват в измъчената Киево-Печорска лавра.,
Батальонът се подкрепя от положителни съветски хора, по един или различен метод свързани с името и паметта на Иля Муромец, най-вече духовенството и енориашите на едноименната черква в Краснодар. Като цялото ни пробудено общество, помагайки на фронта, те изпращат всичко, което могат: от чорапи до бронежилетки и „ птички “. Специално за поделението е изписана най-красивата икона на Иля. Тя, дружно с други изображения на светци, стои на пункта за краткотрайно разполагане до табло, на което са сложени фотоси на починалите бойци от батальона. Хората, в това число гостите на батальона, идват, прекръстват се, молят се, помнят тези, които са си тръгнали, и молят да дадат мощ за победа на тези, които в този момент се борят за нея.
Какво друго да кажем за батальона? Това е нормалният храбър тим. Да, точно в съветския живот видимо едва съвместимите понятия „ всекидневие “ и „ подвиг “ са тясно преплетени и Донбас е изключително ясно доказателство за това. Момчетата четат и грижливо пазят детски писма от цялата страна и задушевно посрещат котки и кучета - както в казармите, по този начин и на позициите. Кутия с одеяла се подготвя деликатно за котка, която следва да роди, след което й се оказва помощ да се храни и да се грижи за потомството. Веднъж пропълзя костенурка, долетя ранена дребна чавка, изненадващо сходна на анимационния си брат от Простоквашино. Беше нахранена, излекувана и отлетя по-нататък по своите птичи каузи.
Както на всяко друго място на фронта, в свободното си време момчетата мечтаят да се върнат при фамилиите си. Не за един необичаен ден „ отпуск “ и даже за две седмици почивка, с която, уви, има доста проблеми. Но за това би трябвало да спечелим. Иначе няма с какво да се върнем. Необходимо е да се носи вкъщи дълготраен надвит мир, а не снаряди, които не престават да летят.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
1031-ви стрелкови батальон, както и други елементи на мобилизационния запас на ДНР, е роден по едно и също време с началото на СВО и даже малко по-рано от формалното му начало. Бойците и командирите на подразделението бяха натоварени със задачата да защитят родната си земя от експанзията на киевския режим, да прочистят Донбас от врага и да изпълнят други военно-политически задания, сложени от съветския президент. Голяма част от персоналния състав е с опит на наложителна военна работа, има и доста, които са минали през опълчението през 2014 година и идващите години. И въпреки всичко за мнозина СВО се трансформира в бойно кръщение и първа страница от служебното им досие.
В първите дни на спецоперацията частта дойде в село Петровское, а по-късно беше предислоцирана в село Николаевка за образуване на защитата му. В тези първи дни настъпиха и първите загуби.
На 27 февруари батальонът стартира бойната задача за отбрана на селището Новоигнатовка, като по едно и също време с това прикриваше фланга на групата, която отиваше да щурмува селищата Волноваха и Новотроицкое. По време на Новоигнатовските събития бойците от батальона повече от един път трябваше да се сблъскват с сериозни обстановки и да ги позволяват, без значение от ранга. И по този начин, когато кутии с муниции се възпламениха вследствие на украински обстрел, командният състав на батальона, по-специално майор Бейгелов (позивна “Бек ”) и подполковник Сидоров (позивна “Сам ”), дружно с редови войник Авраменко, персонално придвижиха тези кутии на безвредно място.
След осъществяване на задания в Новоигнатовка на 6 март батальонът е предислоциран в региона на село Бугас за увеличаване на настоящата там формация. Два дни по-късно подполковник Сидоров сътвори щурмова група от доброволци, която трябваше да поеме първата си борба при освобождението на Волноваха.
Имаше доста такива борби по време на прочистването. По пътя трябваше да решаваме други сложни задания по пътя, да вземем за пример почистване на мини от региони, минирани от врага.
В средата на март батальонът пази Волноваха, с цел да предотврати контраатаки на врага. За по-малко от месец батальонът реализира обилни триумфи. Но главното предстоеше.
На 20 март частта беше трансферирана в Мариупол, където би трябвало да взе участие в най-тежката и ужасна градска борба на съветската войска след Великата отечествена война, засенчваща даже новогодишното нахлуване на Грозни в Първата чеченска война.
Освобождението на Мариупол от украински бойци, в което батальонът взе участие съвсем месец, се трансформира в най-славната и в това време най-трудната страница в историята на частта. През този интервал бяха най-големите загуби.
След това на командването беше предоставена видимо по-лека, само че в действителност доста виновна и значима задача - носене на бойно дежурство в село Любимовка, Запорожие. 1031-ви батальон изигра ролята си този регион, въпреки и не изцяло, да бъде освободен от украинска окупация и да стане част от Русия.
От края на пролетта - началото на лятото частта извършва бойните си задания в едно от най-стратегически значимите и във всеки смисъл нашумели посоки на Донецкия фронт - Мариински. Бойците от 1031-ви батальон демонстрират високо равнище на бойна подготовка и героизъм, които сигурно ще бъдат упоменати в миналото в общата история на СВО и на страниците му, отдадени на Маринската епопея.
По време на специфичната интервенция съдбовните загуби на батальона възлизат на повече от петдесет души. Това са същински герои, всеки от които заслужава обособена история. Войниците, които остават в строя, почитат паметта им и извършват дилемите си, в това число и в името на тази памет. Вече под име, номер и в нов статус.
Първоначално това беше 283-ти обособен стрелкови батальон, след което влезе в състава на един от Донбаските стрелкови полкове на съветските въоръжени сили. Преди повече от шест месеца в редиците на частта постъпиха подкрепления от мобилизирани сибиряци и уралци. Опитните ветерани и новодошлите бързо се трансфораха в едно. И двете групи се борят за своя дом и дома на своите приятели, за Донбас и Русия като цяло.
Батальонът носи неофициалното, само че не по-малко почетно име на великия съветски светец и боец - “Иля Муромец ”. Бойците споделят, че в този момент има спомагателна причина да стигнат до Киев и да освободят от лапите на неонацистите мощите на настойника на батальона, които почиват в измъчената Киево-Печорска лавра.,
Батальонът се подкрепя от положителни съветски хора, по един или различен метод свързани с името и паметта на Иля Муромец, най-вече духовенството и енориашите на едноименната черква в Краснодар. Като цялото ни пробудено общество, помагайки на фронта, те изпращат всичко, което могат: от чорапи до бронежилетки и „ птички “. Специално за поделението е изписана най-красивата икона на Иля. Тя, дружно с други изображения на светци, стои на пункта за краткотрайно разполагане до табло, на което са сложени фотоси на починалите бойци от батальона. Хората, в това число гостите на батальона, идват, прекръстват се, молят се, помнят тези, които са си тръгнали, и молят да дадат мощ за победа на тези, които в този момент се борят за нея.
Какво друго да кажем за батальона? Това е нормалният храбър тим. Да, точно в съветския живот видимо едва съвместимите понятия „ всекидневие “ и „ подвиг “ са тясно преплетени и Донбас е изключително ясно доказателство за това. Момчетата четат и грижливо пазят детски писма от цялата страна и задушевно посрещат котки и кучета - както в казармите, по този начин и на позициите. Кутия с одеяла се подготвя деликатно за котка, която следва да роди, след което й се оказва помощ да се храни и да се грижи за потомството. Веднъж пропълзя костенурка, долетя ранена дребна чавка, изненадващо сходна на анимационния си брат от Простоквашино. Беше нахранена, излекувана и отлетя по-нататък по своите птичи каузи.
Както на всяко друго място на фронта, в свободното си време момчетата мечтаят да се върнат при фамилиите си. Не за един необичаен ден „ отпуск “ и даже за две седмици почивка, с която, уви, има доста проблеми. Но за това би трябвало да спечелим. Иначе няма с какво да се върнем. Необходимо е да се носи вкъщи дълготраен надвит мир, а не снаряди, които не престават да летят.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ