Биг Фарма като мафия
Биг Фарма като мафия е коментар на Валентин Катасонов в zavtra.ru, оповестен и в Труд.
Вече писах за това, че във Франция в края на ХХ век има двама професионални медици, доктор Жак Лаказе (Jacques Lacaze) и доктор Луи дьо Броувер (Louis de Brouwer), които слагат основите на това, което може да се назова „ политическа спестовност на медицината “. Те безапелационно демонстрираха, че капиталистическият метод на произвеждане се демонстрира освен в областта на индустрията и в другите браншове на производството, само че и в обществената сфера. Особено в медицината, която се схваща необятно като обединен комплекс, който сплотява лечебните институции, фармацевтичната промишленост и застрахователните компании.
През 1999 година във Франция излиза книгата La mafia pharmaceutique et agroalimentaire. Avec pour cosequences le discrédit de la médecine allopathique et le grave état sanitaire des populations du monde occidental (Фармацевтичната и агропродоволствената мафия. Последствията от нейната активност: дискредитация на алопатичната медицина и сериозните проблеми за положението на здравето на популацията на Запада). През 2004 година тя беше оповестена на съветски в Киев от издателството „ Принцеса Олга “ и се продава в книжарниците в Руската федерация.
Луи Броувер е експерт по молекулярна биология и хомеопатия. През 1990 година пази докторска дисертация в Медицинския факултет на Университета „ Рене Декарт “ (Париж) на тематика „ Отношенията сред лекарите и обществото “. Той е вицепрезидент на Международната лига „ Лекарите за възбрана на вивисекцията (LIMAV), в която членуват 1600 лекари от близо 70 страни. Член е на комитета на шефовете на Международното сдружение на лекарите, за отбрана на околната среда (ISDE), който сплотява над 45 000 лекари от 102 страни. Д-р Л. Броувер основава ADEPAM (Асоциация за отбрана на популацията против отравяне с хранителни артикули и лекарства) с 3 700 поддръжници във Франция. Той е професионален интернационален учител, взел участие е в конференции във Франция, Белгия, Италия, Испания, Швеция, Швейцария, Германия и редица други страни.
Луи Броувер е създател на 12 научни книги. Една от най-известните е „ Рак, генетична обреченост “ (публикувана за първи път в Съединени американски щати през 1981 г.). Също по този начин и на: „ Хранително отравяне и рака “ (1990); „ Черното досие на синтетичните медикаменти “ (1991); „ Стресът и рака “ (1991); „ СПИН: Замъгляването на разсъдъка “ (1993); „ Ваксинацията: Медицинската неточност на века “ (1997). И може би най-известната му творба е гореспоменатата книга за „ Фармацевтичната и агропродоволствената мафия “.
Ето един от основните пасажи от тази книга: „ В зората на третото хилядолетие всичко, обвързвано с лечението, трябваше от дълго време да се преразгледа. Това, от което незабавно се нуждаят здравните експерти в този момент, е интелектуална гражданска война, победа, в която ще се основат удобни условия да се изоставят остарелите канони, неправилните правила и неоснователните изказвания. Алопатичната медицина е надълбоко неправилна, в случай че се надява на нейното продължаващо битие, само че тя не лекува следствията и не отстрани аргументите за заболяването, като регистрира характерностите на човешкото тяло. Болестта в никакъв случай не поражда инцидентно. Появата й се предизвика от самия отслабен организъм и медикаментите, които работят върху живия организъм единствено за да го разклатят от основи и да основат изискванията за появяването на други болести, най-често по-сериозни от самото в началото заболяване “.
Л. Броувер употребява концепцията за „ алопатичната медицина “. Използва се от хомеопатите за обозначаване на фармакотерапията и другите способи на формалната медицина. Този откъс съдържа редица най-дълбоки мисли, които на пръв взор наподобяват банални, само че от които, за жалост, се управляват в живота не повече от 1 % % от хората. Останалите чинно живеят съгласно шаблоните и стандартите, които формалната (алопатична) медицина постанова на обществото. Л. Броувер назовава това „ здравната мафия “.
Ядрото на „ здравната мафия “, съгласно Л. Броувер, са гигантските фармацевтични корпорации. Л. Броувер се надява да промени стандартите на здравното мислене най-малко на онази част от обществото, която се счита за интелектуална. Той формулира редица основни тези за „ политическата спестовност на медицината “, като им дава изобилни препратки към първичните източници и статистическите данни. В книгата има седем такива основни тези.
Първата теза. Алопатичната медицина има за цел да смекчи следствията от заболяванията, а не да отстрани аргументите за тях.
Втората теза. В алопатичната медицина царят остарели и неправилни канони.
Третата теза. Алопатичната медицина предписва медикаменти, създадени на антинаучни правила.
Четвъртата теза. Алопатичната медицина не признава превантивните ограничения.
Петата теза. Алопатичната медицина не взема поради естествените благоприятни условия на индивида.
Шестата теза. Алопатичната медицина не е научна, тъй като сама по себе си тя не е просвета.
Седмата теза. Алопатичната медицина е станала комерсиална, а фармацевтичната промишленост е подчинена на общите закони на капиталистическата индустриална система.
Тези седем тези образуват рамката на системата от възгледи, която може да се назова политическа спестовност на актуалната медицина.
Л. Броувер дава обзор на арсенала от медикаменти, които са безполезни и рискови за здравето на популацията, с които разполага алопатичната медицина. Той цитира едно от „ откровенията “ на СЗО, когато към момента не беше в най-силната взаимозависимост от Биг Фарма и можеше да се приказва истината. И по този начин, СЗО призна, че „ 200 медикаменти биха били задоволителни за лекуване на всички заболявания “. А всичките тези 10 000 медикаменти, които са били в послание във всяка страна от Европейски Съюз през 1990-те години, Л. Броувер съпоставя с „ атомна бомба, която се употребява в битката с мухите “. И той продължава: „ Алопатичната медицина се трансформира в това, което е, с помощта на 7 категории от медикаменти, пуснати от фармацевтичната промишленост през последните 50 години. Тези 7 категории от медикаменти са като върха на копието, с цел да унищожат всички заболели хора. Те са олицетворение на нейната (на алопатичната медицина) горделивост и на целия неин смисъл на битие. Без тях алопатичната медицина от дълго време би била забравена в интерес на по-малко нападателните медикаменти. За това тя би трябвало да бъде признателна на фармацевтичните лаборатории, тъй като без тях тя нямаше да може да съществува “.
Кои са тези 7 категории медикаменти? Това са: 1. Антибиотиците; 2. Противовъзпалителните и болкоуспокояващи; 3. Антихипертензивните лекарства; 4. Лекарствата против атеросклерозата; 5. Антидепресантите и транквилантите; 6. Противораковите средства; 7. Ваксините.
Л. Броувер изяснява, че е обединил съвсем всички посочени категории медикаменти: „ Както можете да заявите, всички тези медикаменти безусловно са ориентирани против нещо. Няма нищо, което да е „ за “, с изключение на успокоителните медикаменти. Всичко това е нищо повече от едно неуместно олицетворение в практиката на теорията на Луи Пастьор. Вместо да се бори за запазване на психическото и физическото единение, и да се употребяват естествени средства за попречване на болесттите, да се употребяват витамините и естествените соли, след една уравновесена диета, да се следват рекомендациите за естествен метод на живот, и лекуване с естествени медикаменти, алопатичната медицина е в положение на изчакване, когато разстройството на вашето тяло няма да се изяви и няма да ви принуди да отидете при алопатичен доктор с искане да ви предпише някое от шестте категории медикаменти (шест, тъй като имунизациите са предопределени да предотвратяват болестите) “.
Виждаме, че Л. Броувер разпознава имунизациите като единствената група медикаменти, предопределени за предотвратяването на болести. И, колкото и да е необичайно, той смята тази посока за изключително рискова за живота и здравето на хората: „ Алопатичната медицина благодарение на имунизацията реши да промени курса и да се заеме с превантивна работа. Но в това отношение може единствено да се твърди, че това не е достижение на медицината, а най-вероятно е една несполучлива стъпка по определения от нея път. Става явно, че системата за имунизация, която носи големи облаги на лабораториите по целия свят, е платформата за появяването на нови заболявания, които засягат цели страни заради забележителното намаляване на човешката имунна система. Имунната система, е от време на време нарушавана от другите типове превантивни „ имунизации “, и в последна сметка последователно губи „ паметта “ си както от другите инфекции, по този начин и от своите евентуални благоприятни условия “.
Темата за имунизациите и имунизацията се преглежда от Л. Броувер неведнъж в разнообразни контексти. Например заглавието на някои параграфи, свързани с тематиката за имунизацията: „ Масовите имунизации потискат имунната система “; „ Вредата, която се нанася с полиомиелитната ваксина “; „ Друг образец за господството на държавно-фармацевтичната тирания е имунизацията на популацията “; „ Прекалено неправилно разбиране за медицинския корпус на алопатичната медицина: да се одобри управлението на теорията и методиката на имунизацията на Луи Пастьор е най-голямата научна неточност на всички времена “.
Между другото, Л. Броувер обръща огромно внимание на теоретичното мотивиране на имунизацията от известния френски доктор Луи Пастьор (1822-1895). Резултатите от клиничните изследвания на Пастьор, отбелязва Л. Броувер, базирайки се на многочислени източници, са фалшифицирани. Л. Броувер написа: „ В момента, след повече от 132 години след публикуването на странната доктрина на Пастьор, медицинският корпус едвам в този момент стартира да разисква този проблем, защото неговите заблуди стават все по-очевидни “.
Изминаха 22 години от времето, когато Л. Броувер написа тази книга, само че даже и през днешния ден в доста учебници е непокътнат лъскавия портрет на Луи Пастьор, и не се споделя нито дума за неговите заблуди (или умишлени фалшификации).
Разбира се, Пастьор имаше собствен предходник. Принципът на имунизацията е открит от Едуард Дженър, „ който “, написа Л. Броувер, „ се е страхувал да имунизира личния си наследник “. И продължава: „ Този принцип е общопризнат и развъртян от Пастьор, който може да се смята за създател на безчет доста съществени болести, породени от безбройните и несъответствуващи имунизации, и евентуално от появяването на най-ужасната болест на нашето време – СПИН “.
В умозаключение на прегледа на медикаментите, трансформирали се в арсенала на актуалната алопатична медицина, Л. Броувер заключава: „ … седемте категории на медикаментите, необятно употребявани в практиката на алопатичната медицина, от една страна, не потвърдиха тяхната надеждност, а от друга се оказаха прекомерно рискови.
Следователно те могат да се употребяват единствено в краен случай и единствено в изключителни случаи. Ръководителите на лабораториите, които ги създават, са наясно с това, само че мислят единствено за облагата. Алопатичните лекари предписват тези медикаменти, тъй като им е неразрешено да предписват каквото и да е друго и тъй като са длъжни да предписват извънредно тези продукти; а тези, които предписват други медикаменти, се преследват от Френската асоциация на лекарите под формата на неодобрение, премахване или изключване от описите на асоциацията. Алопатичните лекари са изцяло подвластни от лабораториите и техните ръководители, които заемат най-високите позиции в държавните организации. Съвсем ясно е, че човек би трябвало по някакъв метод да живее … Те попаднаха в клопката на една извратена система, която необратимо води алопатичната медицина до дискредитация и в последна сметка и до цялостното й изгубване “.
Изминаха 22 години, откогато известният френски доктор написа тези думи. Въпреки това, алопатичната (да се чете: комерсиалната, капиталистическата) медицина продължава да ни диктува личните си правила.
Виж още:
